№ 59
гр. Габрово, 31.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно частно
гражданско дело № 20234200500010 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. Е. Е., подадена чрез адв. Д. Ц.,
против определение № 1604 от 01.12.2022 г., постановено по гр. д. № 2013/22
г. по описа на ГРС, с което е прекратено производството по съединените, с
предявения от жалбоподателя против Н. В. Е. иск за развод, претенции за
предоставяне на бащата на родителските права на родените от съвместното
им съжителство деца – А. А. Е. и Н. А. Е., за определяне на режим на лични
отношения между децата и майката, както и за заплащане на издръжка от
майката за всяко от децата.
В жалбата се излага, че обжалваното определение е неправилно и
незаконосъобразно. Твърди се, че делото е образувано по искова молба на А.
Е. против Н. Е. с иск за прекратяване на брака им на осн. чл. 49, ал. 1 от СК,
тъй като същият е дълбоко и непоправимо разстроен. С исковата молба е
поискано и на ищеца А. Е. да се предостави упражняването на родителските
права по отношение двете им деца, родени от съвместното им съжителство
преди брака, както и определяне на режим на лични отношения между децата
и майката и за заплащане на издръжка от майката за всяко от децата. С
постановеното определение на съда е нарушена разпоредбата на чл. 322, ал. 2
от ГПК, а именно с брачните искове задължително да се разгледат и исковете
за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на
децата. Твърди се, че не може по общите правила да се разделят исковете,
които задължително следва да се предявят заедно, поради това че ответницата
по настоящото дело е предявила насрещен иск в едно друго брачно
производство, прекратено понастоящем, който иск е отделен от това
производство преди прекратяваното му в друго самостоятелно гражданско
дело – гр. д. № 1537/22 на ГРС. Според жалбоподателя съединените исковете
в настоящото производство, доколкото основния иск има за предмет
1
прекратяване на брака, следва да се разгледат в едно производство с исковете
по гр. д. № 1537/22 на ГРС, като по –рано образуваното дело следва да се
присъедини към настоящото, с оглед предмета на същия, в което ще се
изследва въпросът за вината за прекратяван на брака и от там ползването на
семейното жилище и издръжката. Излагат се подробни доводи във връзка с
твърдението в жалбата, че сключената между страните спогодба по реда на
чл. 127, ал. 1 от СК е загубила действие със сключването на брак между
страните. Същата не формира сила не пресъдено нещо и следва да се отчете
новонастъпилият факт на сключване на брак между родителите, който към
момента не е прекратен. Твърди се, че решението по настоящото
производство за прекратяване на брака и въпросът по чия вина ще бъде
прекратен брака, ще определи и решението и по останалите искове за
родителските права. Моли да се отмени обжалваното определение и да се
постанови общо разглеждане на исковете – брачни и за родителските права,
като се присъедини към настоящото производство и производството по гр. д.
№ 1537/22 г. на ГРС. Претендират се разноските по делото.
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск от А. Е. против Н. Е., с
искане да се прекрати бракът им на осн. чл. 49 от СК по вина на ответницата.
Поискано е на ищеца да се предостави упражняването на родителските права
спрямо децата, като се определи местоживеенето им да е при бащата, да се
определи режим на лични отношения между децата и майката, както и да се
осъди майката да заплаща издръжка на всяко от децата. В исковата молба е
изложено, че децата са родени преди да сключат брака с ответницата, от
съвместното им съжителство, с която в последствие сключили граждански
брак. Твърди се, че преди да сключат брак през 2021 г., страните по делото, на
осн. чл. 127, ал. 1 от СК през 2019 г., сключили споразумение, съгласно което
родителските права са предоставени на майката и при нея е определено
местоживеенето им, определен е режим на лични отношения между децата и
бащата, като същият е бил осъден да заплаща издръжка на всяко от децата.
След като сключили граждански брак настъпили съществени промени в
отношението на майката спрямо децата и същата ги застрашавала, но
позовавайки се на сключеното споразумение по гр. д. № 1618/2019 г. на ГРС,
отвела и двете деца в неизвестна за ищеца посока (изложени са подробни
описания на фактите в исковата молба). Излага се, че с действията на майката
се поставят децата в риск.
За да постанови обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд е
приел, че сключената спогодба между страните по гр. д. № 1618/2019 г. на
ГРС, с която са уредили въпросите за родителските права и личните
отношения на бащата с децата, има характер на влязъл в сила съдебен акт,
който може да се изменя по предвидения процесуален ред, но е недопустимо
това да бъде извършено в рамките на последващо производство, а именно по
иска за развод от единия съпруг да се пререшават въпросите за децата родени
извън брака. Посочено е, че промяната по отношения на определения режим
със спогодбата по чл. 127, ал. 1 от ГПК, следва да се уреди по реда на чл. 127,
2
ал. 2 вр. чл. 59 от СК, което не противоречи на чл. 322, ал. 2 от ГПК, тъй като
законът има предвид първоначалното определяне на въпросите относно
упражняването на родителските права и личните отношения с родителите,
респ. издръжката. Освен това съдът е констатирал, от служебна проверка в
деловодната система на съда, че по гр. д. № 1537/2022 г. по описа на ГРС е
депозирана насрещна искова молба, с която ищецът е предявил идентична
искова претенция с тази по настоящия спор (относно родителските права).
Производството по гр. д. № 1537/2022 г. по описа на ГРС е образувано по
искова молба с вх. № 4396/05.07.2022 г. от Н. Е., по което е предявен
насрещен иск от А. Е. е с вх. № 7506/24.11.2022 г., а това означавало, че
исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото дело пред ГРС
е процесуално недопустима по отношение на исковете за упражняване на
родителските права, личните отношения и издръжката на децата, тъй като е
предявена при наличието на висящ процес относно същото правоотношение.
Прието е, че по искането за определяне на привременните мерки следва да се
произнесе съдът по по – рано образуваното дело № 1537/2022 г. по описа на
ГРС.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Настоящият състав на съда споделя приетото от първоинстанционния
съд, че по – рано заведеното дело № 1537/2022 г. по описа на ГРС, между
същите страни, със същия предмет и същото искане от страна на А. Е., е
процесуална пречка за допустимостта на предявения от Е. съединен иск в
настоящото гр. д. № 2013/22 г. по описа на ГРС, който следва да квалифицира
като такъв по чл. 127, ал. 2 вр. чл. 59 от СК, за упражняването на
родителските права, режим на лични отношения и издръжка по отношение на
децата.
От приложените към частната жалба доказателства е видно, че по
насрещен иск с вх. № 4396/05.07.20222 г. от Н. Е. е образувано гр. д. №
1537/22 г. по описа на ГРС, в което е поискано на същата да се предостави
упражняването на родителските права по отношение на двете деца, да се
определи режим на лични отношения с бащата и същият да бъде осъден да им
заплаща издръжка. В подадения отговор на иска и насрещен иск с вх. №
7630/30.11.2022 г. от А. Е., същият е направил искане на него да се
предостави упражняването на родителските права, респ. да се определи
режим на лични отношения на майката с децата и същата да им заплаща
издръжка, както и е поискано съдът да се произнесе по допускане на
привременни мерки. Видно от изложеното образуваното производство по гр.
д. № 1537/2022 г. по описа на ГРС, въз основа на иска на Н. Е., е с пр. осн. чл.
127, ал. 2 и ал. 3 от СК и направената в същото производство насрещна искова
претенция от А. Е. изцяло съвпадат с искането по чл. 127, ал. 2 вр. чл. 59 от
СК съединен с брачния иск за развод по настоящото първоинстанционно
производство. Наличието на висящо производство по гр. д. № 1537/22 по
описа на ГРС, което е между същите страни, в същия съд, на същото
основание и за същото искане, задължава съда по по– късно заваденото дело -
в случая гр. д. № 2013/22 г. на ГРС, да го прекрати служебно, по аргумент на
чл. 126, ал. 1 от ГПК. По – рано заведеното дело е процесуална пречка за
3
разглеждане на по – късно заваденото дело.
Основателен е наведения в жалбата довод, че първоначално
постигнатата спогодба по реда на чл. 127, ал. 1 от СК между родителите по гр.
д. № 1618/2019 г. на ГРС не формира СПН. Нейното изменение е допустимо
по предвидения процесуален ред, а именно по реда на чл. 127, ал. 2 вр. чл. 59
от СК, като съдът намира, че е допустимо и съединяването му с иск по чл. 49
от СК. Решението по иска с пр. осн. чл. 49 от СК обаче не задължава съдът да
се произнесе по въпроса за родителските права, в настоящия случай, тъй като
нормата на чл. 59, ал. 1 от СК вменява на съда задължение да се произнесе по
родителските права след развода по отношение на непълнолетните деца
родени от брака. В процесния случай двете деца са родени преди брака,
налице е сключено споразумение между родителите по чл. 127, ал. 1 от СК и
сключването на брак, респ. прекратяването му може да бъде само
предпоставка за изменение на постигната спогодба, поради настъпили нови
обстоятелства по см. на чл. 59 от СК, но не е задължително двете претенции
да се разгледат в едно исково производство.
Предвид гореизложеното обжалваният съдебен акт, като правилен и
законосъобразен следва да бъде потвърден, а частната жалба да бъде оставена
без уважение, като неоснователна.
Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1604 от 01.12.2022 г., постановено по
гр. д. № 2013/22 г. по описа на ГРС, като правилно и законосъобразно.
Определението подлежи на обжалване през Върховния касационен съд
в едноседмичен срок от връчването му на страната.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4