М  О  Т  И  В  И

 

                        Към присъда по НОХД № 324/2011год.на КРС.

 

   Районна прокуратура–Карлово е повдигнала обвинение против подсъдимата: С.М.З. за  това ,че: През периода от месец септември 2010г. до месец декември 2010г., в гр. К., обл.П., като непълнолетна,но като е могла да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, при условията на продължавано престъпление, е свождала към блудствени действия и съвкупление М. Д. К., ЕГН-********** *** – лице не навършило 18 годишна възраст, като деянието е извършено с користна цел- престъпление по чл.155, ал.5, т.2, пр.1-во, във вр.с ал.3, във вр.с ал.1, пр.2-ро, във вр.с чл. 63, ал.1, т.3, във вр.с чл. 26, ал.1 от НК.

         Съдебното производство протече по реда на гл. 27 от НПК при условията на съкратено съдебно следствие.

         Прокурорът поддържа така повдигнатите обвинения спрямо подсъдимата  и предлага за извършеното престъпление да й бъде наложено наказание при условията на чл. 58А от НК , а именно-Лишаване от свобода за срок от 1 година и 2 месеца ,чието изтърпяване да бъде отложено за срок от три години и наказанието „Глоба” да бъде заменено с наказание „Обществено порицание”, което да бъде изпълнени чрез прочитане на присъдата по местния радиовъзел.

          В съдебното производство не бе предявен граждански иск от пострадалата К.  и не беше депозирано искане за конституирането й като частен обвинител.

          Подсъдимата се признава за виновна , съжалява за извършеното и прави самопризнания ,като при условията на чл. 371 т.2 от НПК изцяло признава фактите посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт и лично и чрез защитника си адв.Т.  моли за по-леко наказание от предложеното от прокурора.

          Съдът на базата и след анализ на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

          Подсъдимата  С.М. З. е  родена на *** ***, , ***, ЕГН: **********.

        Със Заповед  на Дирекция „Социално подпомагане” – гр.К., през месец август 2010г. подсъдимата С.З. е била настанена в ***** „*****” – гр. К.. Поради многократни нарушения на Правилника за вътрешния ред на Дома, както и прояви на физическо и психическо насилие спрямо деца от институцията и извън него, са образувани и разгледани в МКБППМН при О.К. множество  възпитателни дела. Налагани са й много от възпитателните мерки, предвидени в чл. 13, ал.1 от ЗБППМН. По предложение на МКБППМН е било образувано ЧНД № 146/2011г. по описа на Карловски Районен съд , по което с Решение, влязло в законна сила  на 01.04.2011г., по отношение на С.З. е взета най-тежката възпитателна мярка – по чл. 13, ал.1 т.13 от ЗБППМН – „Настаняване във възпитателно училище – интернат”. След настаняването й в ***** „*****” – гр. К., З. живеела в една стая със свидетелката М.К. – възпитаничка на същия дом. Макар подсъдимата да била по-малка на години – *** г., а К. на *** г., тя успяла да вземе надмощие над К.. Многобройни били случаите, когато К. била жертва на  физическа и психическа разправа от подсъдимата. През лятото на 2010 г. всички възпитаници от  Дома в гр. К. били на летен лагер в гр. П.. След завръщането им от там се разнесла мълва из между децата, че още докато  М.К. е била в ***** „*****” в гр.П., е имала сексуални контакти с мъже. Тази информация е проверена, като е изпратено писмо до директора на ***** „*****”- П., който в обратния си отговор  не потвърждава информацията.Подсъдимата З. решила да се възползва от чутото и започнала системно да малтретира св. К.. Било когато е сама в стаята, било пред други възпитаници на дома, а дори и в центъра на гр. К. З. нанасяла побои и обиди по отношение на св.К.. Единственият мотив за това бил целта й да принуди К. да осъществява блудствени и сексуални контакти с мъже. Никое от децата в дома не разполагало с достатъчно парични средства, за да задоволи потребностите си. Подсъдимата З. решила, че начина, по който това може да стане е като принуждава М.К. да извършва блудствени действия и сексуални контакти с познати и непознати мъже от град К.  и околностите – срещу заплащане.Поради упражненото физическо и психическо насилие над М.К., а и от страх, че всичко това може да се  повтори отново, последната дори сама ходела из централната част на гр. К. и предлагала сексуални услуги срещу минимално заплащане. Не рядко били и случаите, когато подсъдимата З. осъществявала връзка с мъже, правила уговорката, че може да осигури  „момиче за секс”, както и сумата, която следвало да й бъде заплатена за това.За периода от месец септември 2010г. до месец декември 2010г. включително, това е ставало многократно. В хода на разследването са посочени конкретни случаи от разпитаните свидетели. М.К. е имала много срещи с непознати мъже, които не може да посочи конкретно. Другите момичета не са присъствали на самите срещи, а само при уговарянето им. Че такива срещи са осъществявани е видно от показанията на св. К.К., св. З.Н. и св. Г.З.. В показанията си част от децата, настанени в ***** „*****” – гр.К. са заявили, че се е говорело, че М.К. е имала сексуални контакти срещу заплащане още когато е била настанена в ***** „*****” – гр. П.. Именно след като се е разчуло за това подсъдимата З. е започнала  да се възползва от слабостите на М.К. и я свеждала към блудствени действия и съвкупления с мъже, които тя уговаряла.От събраните доказателства е видно и че в един момент, след като е преместена от стаята на З., в друга стая М.К. си е уреждала сама срещи с мъже, като по този начин удовлетворявала потребностите си от цигари и пари.

          Съгласно  заключението на изготвената, съдебно-психиатрична експертиза е видно че към момента на извършването на деянието непълнолетната подсъдима С.З. е могла да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

         Горната фактическа обстановка, Съдът приема за безспорно установена  на базата на самопризнанията на подсъдимата  по чл.371 т.2 от НПК ,които бяха  приети от съда по реда посочен в чл. 372 ал.4 от НПК , както и на доказателствата събрани в досъдебната фаза ,които ги подкрепят и  които на основание чл. 373 ал.3 от НПК съдът ползва , а това са именно  показанията на свидетелите Д.Н., Л.А., Л.Ш., Д.К.,С.Б.,И.Ч., Б.А., М. Г., Ю.С., Г.З., Д.М., К.К., Г.Т. и З.Н., а също и от приложените по  делото писмени доказателства и от заключенията на изготвената СПЕ-за. Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни, логични, съответстващи на събрания по делото доказателствен материал и кореспондиращи със самопризнанията   на подсъдимата.

         При така установената по несъмнен начин в хода на настоящото производство фактическа обстановка  Съдът намира , че с деянието си  подсъдимата С.М.З.  е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.155 ал.5 т.2 пр.1 , във вр. с ал.3, във вр. с ал.1 пр.2,във  вр.с чл.63 ал.1 т.3 във вр. с чл.26 ал. 1  от НК.

         От субективна страна престъплението   е извършено умишлено от подсъдимата ,с целени и настъпили общественоопасни последици.

          При индивидуализиране на наказанието Съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства направените от подсъдимата  пълни самопризнания, които в значителна степен  спомогнаха за изясняване на обективната истина по делото, чистото съдебно минало и изразеното съжаление за извършеното. При определяне вида и размера на наказанието и индивидуализирането му съобразно предвиденото в особената част на НК съдът отчете, че  подсъдимата З.  е личност със сравнително  ниска  степен на обществена опасност , поради  липсата на  предишни осъждания. С оглед диференцираната процедура по която протече съдебното производство  при определянето на наказанието съдът се съобрази  със препратката на чл.372 ал.2 от НК , относно специалните правила при определяне на наказанието, според която норма при постановяване на осъдителна присъда наказанието се определя при условията на чл. 58А от НК. Ето защо ръководейки се от разпоредбите на общата част на НК и след преценка на  смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, съдът определи  на подсъдимата  С.  З.  наказание  девет месеца лишаване от свобода . Прилагайки правилото на чл. 58А ал.1 от НК и намалявайки така определеното наказание с една трета съдът наложи на подсъдимата С.  З. наказание  от шест месеца лишаване от свобода. Тъй като са налице кумулативните предпоставки по чл. 66 ал.1 от НК и съдът прецени ,че за поправянето на  подсъдимата не е наложително да изтърпи реално така наложеното й наказание съдът отложи изпълнението му за срок от три години считано от влизане на присъдата в сила.Тъй като за гореописаното престъпление са предвидени кумулативните наказания Лишаване от свобода и Глоба, съобразно разпоредбата на чл.63 ал.1 т.5 от НК ,Съдът замени наказанието Глоба и наложи на подсъдимата З., наказание Обществено порицание, което да се изпълни чрез обявяването му по местния радио-възел в с.Скобелево,област Стара Загора , където е актуалния адрес на подсъдимата.

         Според преценката на Съда именно така определените  наказания като вид и размер се явяват съответно на степента на обществена опасност на деянието  и дееца   и най –добре биха изпълнили целите на наказанието посочени в разпоредбата на чл. 36 от НК.

          Причините за извършване на престъплението  са незачитане на половата неприкосновеност на личността  от страна на подсъдимата.                     С оглед изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимата да заплати направените по делото разноски в размер на 270   лв.

          По изложените мотиви  Съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Сн.Д.