Р
Е Ш Е
Н И Е № 1360
гр. Сливен, 21.11.2018
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенският
районен съд, І-ви граждански състав в публично заседание на двадесет и трети
октомври през две хиляди и осемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКА КИРИЛОВА
при секретаря А. В., като разгледа докладваното от
районния съдия гр.д.№ 798 по описа
за
Предявен е иск с правно основание чл.
422 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 124 от ГПК, във вр. с
чл. 86 от ЗЗД в условията на обективно кумулативно съединяване на исковете.
Предявен е положително установителен за установяване
на вземане на ищцовото дружество от ответника в общ размер на 79.23 лева, от
които главница в размер на 75.87 лв., представляваща стойността на доставена и
консумирана питейна вода за периода от 01.08.2016 г. до 31.07.2017 г. в имот находящ се в
гр. С., кв. „Р.”, ул. „В.” № ., мораторна
лихва в размер на 3.36 лв., изтекла към 14.09.2017
г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 18.09.2017
г., за което е издадена заповед за изпълнение с № 3031/20.09.2017 г. по ч.гр.д.
№ 4474/2017 г. по описа на СлРС, както и направените по ч. гр.д. разноски в
размер на 26 лв.
Ищцовото търговско
дружество твърди, че имало открита партида за доставка на питейна вода в
недвижим имот, находящ се в гр. С., кв. „Р.”, ул. „В.” № ., с титуляр на
партидата ответника Ж.Р.Ж.. Доставената и консумирана вода се отчитала по
партидата от представител на ищцовото дружество и стойността на доставката се
фактурирала, след което за титуляра възниквало задължение в 30 дневен срок от
издаване на фактурата да погаси задължението си, съобразно ОУ на ВиК оператора. Ако това не стори в срок
абоната изпадал в забава и дължал обезщетение в размер на законната лихва за
съответния период.
Предвид изложеното, молят съда да признае за
установено по отношение на ищцовото дружество, че ответника дължи главница в размер
на 75.87 лв., представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода
за периода от 01.08.2016 г. до 31.07.2017 г. в имот, находящ се в гр. С., кв. „Р.”, ул.
„В.” № ., мораторна лихва в размер на 3.36
лв., изтекла към 14.09.2017 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 18.09.2017
г., както и направените по делото разноски в размер на 26 лв. по ч.гр.д. № 4474/2017
г. по описа на СлРС. Претендира се и присъждане на направените в настоящото дело
разноски.
В предоставения едномесечен срок за отговор е
постъпил такъв от назначения особен представител на ответника, с който оспорва
исковете, като неоснователни. Твърди, че по делото липсват извадките от
книгата, в която всеки ползвател на питейна вода се подписва в присъствието на
лицето, което засича водомера, както и ищцовото дружество следва да докаже, че
ответника е живял в имота.
Алтернативно, особения представител сочи, че ако
ищцовото дружество докаже действителната консумация на вода от ответника,
наличието на подписи от негова страна и че водомера е изправен, то счита, че
предявеният иск е основателен.
В с.з. ищцовото дружество се представлява от
пълномощник, който заявява, че ответникът е заплатил задълженията си като
главница и лихва, остават да се заплатят още 5.22 лв. главница, мораторна лихва
в размер на 3.36 лв., ведно със законната лихва начислена върху главницата от
5.22 лв., считано от 18.09.2017 г., както и направените разноски по ч.гр.д. №
4474/2017 г. в размер на 26 лв. Претендира за присъждане на направените по
делото разноски.
Ответникът не се явява. Представлява се от
назначения особен представител адв. Д., назначена с разпореждане № 7716 от
22.05.2018 г. Моли съда да вземе предвид, че част от задълженията са заплатени,
като остатъка за главницата е 5.22 лв., мораторна лихва в размер 3.36 лв. и
законна лихва, считано от депозиране на заявлението - 18.09.2017 г. до окончателното изплащане на вземането.
От събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно,
че ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК на 18.09.2017 г. за което е образувано
ч.гр.д. № 4474/2017 г. по описа на СлРС по което е издадена Заповед № 3031/20.09.2017
г. за дължими суми от ответника в размер на главница в размер на 75.87 лв.,
представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода от
01.08.2016 г. до 31.07.2017 г. в имот находящ се в гр. С., кв. „Р.”, ул. „В.” № ., мораторна
лихва в размер на 3.36 лв., изтекла към 14.09.2017
г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 18.09.2017
г., както и разноски в размер на 26 лв. по ч.гр.д. № 4474/2017 г. по описа на
СлРС.
Видно
от представения карнет за физическо лице за обект № 33542 на името на ответника
показанията и за процесния период, обхващаш 01.08.2016 г. до 31.07.2017 г.
Не е
спорно, че тези задължения са правилно начислени и са дължими от ответника,
като са настъпили падежите за всяка една от сумите. В хода на производството е
погасена по-голямата част от главницата и от дължимата начислена мораторна
лихва. Остатъка за заплащане на сумите посочени в заповедта по чл. 410 от ГПК
са: сумата от 5.22
лв. главница, мораторна лихва в размер на 3.36 лв., ведно със законната лихва
начислена върху главницата от 5.22 лв., считано от 18.09.2017 г., както и
направените разноски по ч.гр.д. № 4474/2017 г. в размер на 26 лв.
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по
делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло като безпротиворечиви,
взаимно допълващи се и неоспорени от страните.
От
приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният положително установителен иск с
правно основание чл. 124 от ГПК е допустим - предявен е търговец, имащо правен
интерес да иска установяване със сила на присъдено нещо дължимостта на вземанията
си.
Приетото
за установено от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:
Разгледан
по същество същият е изцяло основателен и като такъв следва да се уважи,
предвид следните съображения:
Предявените при условията на обективно
кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.
422, вр.чл.415, ал.1, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК са допустими - предявени са от
лице - заявител, разполагащо с правен интерес да установи със сила
на присъдено нещо съществуването, респ. дължимостта на вземането си по издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Разгледани по същество исковете
са основателни и доказани.
Поради тези
съображения, съдът стигна до извода, че са налице условията на закона
обуславящи уважаването на част от исковите претенции, поради направено
заплащане в хода на настоящото производство.
Предвид гореизложеното, съдът
намира, че предявените положително установителни искове следва да бъдат
уважени, като основателни и доказани.
С оглед изхода на процеса ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищццовото дружество направените по делото разноски в общ
размер на 575 лв., от които 360 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и 65
лв. внесена държавна такса и 150 лв. за особен представител.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА за
установено по отношение на “Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Сливен, ул.“6-ти септември” № 27, че Ж.Р.Ж., с ЕГН ********** ***, чрез
назначения особен представител адв. Д. ***, дължи сумата от 5.22 лв. /пет лева и двадесет и две
стотинки/, представляваща остатък от цялата главница за доставена и консумирана
питейна вода за периода от 01.08.2016 г. до 31.07.2017 г. в имот, находящ се в гр. С., кв. „Р.”, ул. „В.” № .,, мораторна лихва в размер на 3.36 лв. /три лева и тридесет и шест стотинки/, ведно със законната
лихва начислена върху главницата от 5.22 лв., считано от 18.09.2017 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и направените разноски по
ч.гр.д. № 4474/2017 г. по описа на СлРС в размер на 26 /двадесет и шест/ лева.
ОСЪЖДА Ж.Р.Ж., с ЕГН ********** ***, чрез назначения особен
представител адв. Д. *** да заплати
на “Водоснабдяване и канализация –
Сливен” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Сливен,
ул.“6-ти септември” № 27, сумата от 575
/петстотин седемдесет и пет/ лв., от които 360 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение и 65 лв. внесена държавна такса и 150 лв. за особен представител.
Решението подлежи на обжалвано пред
Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: