№ 1404
гр. Варна, 27.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Таня Кунева
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Таня Кунева Гражданско дело №
20223110112715 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на “*” ЕООД, ЕИК *
срещу К. Т. А., с която е предявен иск с правно основание чл. 221, ал.2 от КТ,
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1634,66 лв.,
представляваща обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение
за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, за
периода от 24.08.2020г. до 12.11.2020г. , ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба в съда /21.09.2022 г./ до окончателното
изплащане на паричното задължение.
Твърди се в исковата молба, че на 18.02.2019 г. между дружеството-
ищец в качеството на работодател и ответника – работник бил сключен
безсрочен трудов договор, като бил назначен на длъжността „шофьор на
лекотоварен автомобил“. Излага се, че ответникът постъпил на работа на
19.02.2019г., като страните се уговорили, че трудовият договор е безсрочен и,
че се прекратява с тримесечно предизвестие, като брутното трудово
възнаграждение, което ответника получавал по договора е в размер на 613 лв.
Излага твърдения, че на 12.08.2020г. ответникът депозирал молба за
прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 12.11.2020г. - след
изтичане на срока на предизвестието. Сочи, че от 24.08.2020г. работникът
спрял да се явява на работното си място без да уведоми работодателя за
причините за неявяването му. Твърди, че не била депозирана и молба от
работника за платен или неплатен отпуск. Сочи, че на два пъти бил изпращал
на ответника искане за даване на обяснения, като на 15.09.2020г. на работника
било връчено такова. Излага твърдения, че на 18.09.2020г. със Заповед,
работодателят наложил на работника наказание - дисциплинарно уволнение,
поради нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в неявяване на
1
работа в два последователни работни дни. С друга Заповед е прекратен
трудовият договор между страните. Твърди, че и двете заповеди били
връчени на ответника срещу подпис, като е оформена трудовата му книжка.
Претендира уважаване на иска и присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуален представител поддържа
предявения иск и се моли за уважаването му. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответника.
В съдебно заседание ответникът се явява лично и настоява за
отхвърляне на искането за разноски. По същество не оспорва вземането на
ищеца. Излага се, че не може да установи договорен по-кратък срок на
предизвестие.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият съдебен
състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл.
221 от КТ.
Съобразно нормата на чл. 221, ал.2 от КТ при дисциплинарно
уволнение работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в
размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието –
при безсрочно трудово правоотношение и в размер на действителните вреди –
при срочно трудово правоотношение.
За успешното провеждане на иска по чл. 221 от КТ ищецът следва да
докаже наличието на валидно безсрочно трудово правоотношение между
страните; че е договорено тримесечно предизвестие в полза на работодателя;
че трудовото правоотношение с ответника е прекратено, поради
дисциплинарно уволнение; размера на брутното трудово възнаграждение за
срока на предизвестието.
Не е спорно между страните, а и от представените по делото
доказателства се установява, че на 18.02.2019 г. между дружеството-ищец в
качеството на работодател и ответника – работник бил сключен безсрочен
трудов договор, като ответникът е назначен на длъжността „шофьор на
лекотоварен автомобил“.
Видно от приложените по делото книжа ответникът постъпил на работа
на 19.02.2019г., като страните се уговорили, че трудовият договор е безсрочен
и, че се прекратява с тримесечно предизвестие, като брутното трудово
възнаграждение, което ответника получавал по договора е в размер на 613 лв.
От представената молба от 12.08.2020г. се установява, че ответникът
депозирал молба за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от
12.11.2020г. - след изтичане на срока на предизвестието.
Видно от приложените по делото обратни разписки от работодателя са
отправени искания за даване на обяснения по повод неявяване на работа, като
на 15.09.2020г. на работника е връчено такова.
Съгласно Заповед от 18.09.2020г., работодателят наложил на работника
2
наказание - дисциплинарно уволнение, поради нарушение на трудовата
дисциплина, изразяващо се в неявяване на работа в два последователни
работни дни. Няма данни същата да е оспорена в законоустановения срок от
ответника по делото, поради което същата е влязла в сила.
От така установените обстоятелства категорично се установява
фактическия състав на правната норма- наличието на уговорено между
страните тримесечно предизвестие, което видно от заповедта за уволнение не
е спазено от ответника. Доказателства в противния смисъл не са ангажирани.
Дължимостта на обезщетението е изрично признато и от ответника в
съдебно заседание. Следователно претенцията е доказана по основание.
Размерът на обезщетението, което работникът дължи при
дисциплинарно уволнение при безсрочно трудово отношение е определен в
закона и той е равен на размера на трудовото възнаграждение за срока на
предизвестието. В посочения размер обезщетението се дължи, без да е
необходимо работодателят да доказва действителния размер на настъпилите
вреди.
В случая от представени по делото трудов договор страните са
договорили тримесечно предизвестие. Не се установи наличие на други
уговорки между страните.
Ответникът не оспорва, че за срока на предизвестието е дължима сумата
от 1643,95лв., поради което искът се преценява за доказан, освен по
основание, така и по размер, респ. следва да бъде уважен в пълен размер,
ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението.
По разноските:
Ответникът е отправил искане да не се присъждат разноски на ищеца,
което е неоснователно.
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК освобождаване на
ответника от отговорността му за разноски може да се извърши при две
кумулативни предпоставки, а именно: същият да не е дал повод за завеждане
на делото и да е признал иска. Установи се, че ответникът не е изплатил на
ищеца дължимите суми, станали изискуеми преди датата на исковата молба,
което е породило правния му интерес от предявените осъдителния иск, респ.
именно бездействието на ответника е обусловило необходимостта от
търсената съдебна защита. Предложеното изпълнение на части от ответника е
в хода на процеса, поради което нормата е неприложима.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в тежест на
ответника следва да бъдат възложени сторените от ищцата разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 400лв., доказателства за заплащането
на което са представени по делото – договор за правна защита и съдействие
от 04.09.2022 г., съдържащ отбелязване, че уговореното възнаграждение е
изплатено изцяло в брой (л. 20) и 65.76 лева за заплатена държавна такса за
предявяване на иска.
Така мотивиран, съдът
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. Т. А., ЕГН **********, с адрес гр. * да заплати на “*”
ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *, сумата в размер на
1634,66 лв. /хиляда шестстотин тридесет и четири лева шестдесет и шест
стотинки/, представляваща обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово
правоотношение, за периода от 24.08.2020г. до 12.11.2020г. , ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда /21.09.2022
г./ до окончателното изплащане на паричното задължение, на основание чл.
221, ал.2 от КТ.
ОСЪЖДА К. Т. А., ЕГН **********, с адрес гр. * да заплати на “*”
ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *, сумата от 465,76лв.
/четиристотин шестдесет и пет лева и седемдесет и шест стотинки/,
представляваща сторените по делото разноски за заплатена държавна такса и
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдените суми могат да бъдат изплатени доброволно от ответника в
полза на ищеца по посочената от него банкова сметка с IBAN
BG96BPBI7945106VINTAIM.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, на основание чл. 7, ал.
2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4