В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В O В Рџ В Р В Р• В Р” В Р• В Р› В Р• В Рќ В Р В Р•:
Днес 23.12.2015г.
Еманоел Вардаров - СЃСЉРґРёСЏ-докладчик РїРѕ РіСЂ.дело№1568/2015Рі. РїРѕ РѕРїРёСЃР° РЅР° ГОРС, след като СЃРµ запознах В В СЃВ
исковата молба и уточняващата молба на Toдор Н.Д. с
ЕГН**********,***.Тръмбеш(чрез адв.Р‘. РРІ.Р“. РѕС‚ РЎРђРљ - съдебен адрес:***), против Рњ.Р—.Рњ. СЃ ЕГН**********,***.Тръмбеш,
по предявени обективно съединени в
условията на евентуалност: -иск по чл.26 ал.2 предл.V от ЗЗД;
-иск по чл.26 ал.1 предл.III от ЗЗД; -иск по чл.29 ввр. чл.27 от ЗЗД ; -иск
по чл.33 ввр. чл.27 от ЗЗД ; -иск по чл.87 ал.3 от ЗЗД; -иск по чл.537 ал.2 от
ГПК; констатирах
РїРѕ реда РЅР° чл.129 ал.1 Рё чл.130 РѕС‚ ГПК, чеВ
същата отговаря на изискванията по редовност и допустимост. От друга
страна в срока за отговор на исковата молба, ответникът oспорва предявените искове.
Съгласно чл.183 от ГПК ищецът следва да представи в
съдебно заседание оригиналите на приложените документи.
             Двата вида нотариални актове
/констативните и тези, с които се удостоверяват правни сделки/ имат различна
правна същност, предмет и последици. Тези различия определят и различията при
защитата на трети лица срещу нотариални актове, с които се засягат техни
права.С констативния нотариален акт се установява право на собственост върху
недвижим имот. Удостоверяването става в безспорно охранително производство, с
участието само на молителя. Последица от издаването на този нотариален акт е
наличието на доказателствена сила спрямо всички относно съществуването на
правото на собственост в полза на лицето, посочено в този нотариален акт. Лице,
което претендира правото на собственост, признато с констативния нотариален
акт, може по исков път да установи несъществуването на удостовереното с този
нотариален акт право. Защитата на това лице е по исков път, като с
постановяването на съдебно решение, което със сила на присъдено нещо признава
правата на третото лице по отношение на посочения в констативния нотариален акт
титуляр, издаденият нотариален акт следва да се отмени на основание чл.537 ал.2
от ГПК. Отмяната на констативния нотариален акт на това основание винаги е
последица от постановяването на съдебно решение, с което се признават правата
на третото лице. Нотариалният акт, с който се удостоверява извършването на
правни сделки с вещни права върху недвижими имоти, е с различна правна същност
от констативния нотариален акт и с различни правни последици. С Тълкувателно решение№3/29.11.2012г. по
тълк.дело№3/2012г. -  ОСГК, а отмяна по реда на
чл.537 ал.2 от ГПК подлежат само констативни нотариални актове, с които се
удостоверява право на собственост върху недвижим имот, не и тези удостоверяващи
сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим
имот. В тази връзка следва да бъде оставен без разглеждане предявения иск по
чл.537 ал.2 от ГПК за отмяна на нот.акт№738 томIV нот.дело№669/18.06.2015г. на
нотарисус Кр.Боева с район на действие ГОРС, с който е обективирана нищожната
сделка - договор за покупко-продажба и производството в тази му част да бъде
прекратено.
Водим от изложеното и на основание чл.157 от ГПК,  чл.140 ал.3 от ГПК, съдът
В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В РћВ РџВ
Р Е ДВ
Е Л Р:
           ВНАСЯ  гр.дело№1568/2015г. за
разглеждане в открито съдебно заседание на 25.01.2016г. 10h30min., за която дата и час да се призоват страните: Toдор Н.Д. с
постоянен адрес ***.Тръмбеш(чрез адв.Р‘. РРІ.Р“. РѕС‚ РЎРђРљ
- съдебен адрес:***); М.З.М. с постоянен
адрес:***.Тръмбеш(чрез адв.Р›.Рлиева РѕС‚ Р’РўРђРљ – съдебен адрес:***).
           ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:В Рщецът твърди, че Р·Р° РґР° бъдел мотивиран РґР°
сключи договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт№738 томIV
нот.дело№669/18.06.2015г. на нотариус Кр.Боева с район на действие ГОРС, с
който Т.Н.Д. продава на М.З.М. следния недвижим имот, с административен адрес:
гр.Г.Оряховица ул.”В.Левски”№8 вх.Г, представляващ ап.№18, на шести етаж, от
жилищна сграда, с пл.№5533, построена при отстъпено право на строеж върху
общинска земя - УПРXVI-за ЖС, магазини и гаражи в кв.5 по ПУП на район „Север”
на гр.Г.Оряховица, който апартамент се състои от две спални, дневна, кухня и
сервизни помещения, със застроена площ 78.17кв.м, заедно с избено помещение№18
с площ 7.97кв.м, ведно с 1.6% ид.части от общите части на сградата и от правото
на строеж върху мястото, М.З.М. е убедил ищеца, с помощта на трето
лице(представило се като адвокат Атанасова от Павликени), че сделката ще бъде
привидна, че няма да произведе обичайния за покупко-продажбата транслативен
ефект, че процесният имот ще остане в патримониума на ищеца. Ответникът
уверявал ищеца, пак с помощта на същото лице, представило се като адвокат
Атанасова от Павликени, че нотариалният акт за покупко-продажба на недвижимия
имот, ще бъде недействителен за пред третите лица, че щял „да послужи на
ответника само пред една фирма РІ РіСЂ.Бяла”. Рщецът установил впоследствие, че лицето,
представило се като адвокат Атанасова от Павликени, не е адвокат, а е Ралица
Светлозарова Павлова от гр.П.Тръмбеш, която е интимна приятелка на ответника, с
която той съжителствал РЅР° съпружески начала.В
Твърди, че ответникът го въвел в заблуждение, че с тази фирма от гр.Бяла
ще сключи договор за износ на зърнени храни, но че трябвало да и представи
нотариални актове, от които да е видно, че притежава недвижими имоти(апартамент
и земеделски земи), като доказателство за доброто си имуществено състояние. При
същите уговорки ищецът бил мотивиран да
сключи други три сделки със собствените си земеделски земи в с.П.Сеновец, за
които е бил предявен иск пред ВТРС. Гореизложените уговорки между ищеца и
ответника били обективирани в писмен документ(обратно писмо), който документ
бил изгубил. Рщецът Р±РёР» убеден, че имотът оставал негова собственост, че
сделката била привидна, че нотариалният акт ще послужел само пред някаква фирма
за износ на зърнени храни в гр. Бяла. В действителност ищецът нямал намерение
да прехвърля собствеността върху процесния имот на ответника, а ответникът е
твърдял пред него, че не желаел да придобие процесния имот. Затова ищецът не
бил искал и не бил получавал посочената в нотариалния акт продажна цена в
размер РЅР° 5000.00лв.(посочената продажна ценаВ
била много по-ниска от пазарната цена на имота и от данъчната му оценка-
9641.20лв.). Твърди, че бил въведен в
заблуждение от ответника да сключи
процесната сделка, както и останалите три сделки за имоти в района на ВТРС,
като твърдял, че това било единственият начин да подпише договор за износ на
зърно с някаква фирма(несъществуваща в действителност) в гр.Бяла, от която
сделка да реализира печалба н да му върнел в бъдещ момент стари дългове - над
13000.00лв. Тъй като, ищецът страдал от тежки хронични заболявания, имал
спешна нужда от тези средства за провеждане на лечение, сключил процесната
сделка. РЎСЉСЃ заявения петитум ToРґРѕСЂ Рќ.Р”.В
е предявил против М.З.М. искове: -по чл.26 ал.2 предл.V от ЗЗД(за
прогласяване на нищожност на сделка като привидна, обективирана в нот.акт№738
томIV нот.дело№669/18.06.2015г. на нотариус Кр.Боева с район на действие ГОРС,
с който Т.Н.Д. продава на М.З.М. следния недвижим имот, с административен
адрес: гр.Г.Оряховица ул.”В.Левски”№8 вх.Г, представляващ ап.№18, на шести
етаж, от жилищна сграда, с пл.№5533, построена при отстъпено право на строеж
върху общинска земя - УПРXVI-за ЖС, магазини и гаражи в кв.5 по ПУП на район
„Север” на гр.Г.Оряховица, който апартамент се състои от две спални, дневна,
кухня и сервизни помещения, със застроена площ 78.17кв.м, при граници:
изток-ап.17; запад-Енчо Стефанов;В
север-паркинг; СЋРі-СѓР».”В.Левски”; отдолу-Георги Рлиев Лазаров, заедно СЃ
избено помещение№18 с площ 7.97кв.м, при граници: изток-стълбище;
запад-коридор, север-изб.помещение№17; юг-коридор, ведно с 1.6% ид.части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото: -няма да
произведе обичайния за покупко-продажбата транслативен ефект между страните, че
собствеността върху процесния имот остава у продавача, че страните по сделката
ще създадат привидност само за пред трето лице); -в условията на евентуалност
иск по чл.26 ал.1 предл.III от ЗЗД „за прогласяване на нищожност на сделката за
нищожна, като договор, който накърнява добрите нрави, поради липсата на
еквивалентност в насрещните престации(посочената в процесния нотариален акт
продажна цена в размер на 5000.00лв. е многкратно по-ниска от пазарната цена на
имота и почти два пъти по-ниска от данъчната му оценка, която е в размер на
9641.20лв.); -в условията на евентуалност иск по чл.29 ввр. чл.27 от ЗЗД прогласяване на сделката като унищожаема,
като сключена при измама; -в условията
РЅР° евентуалност РёСЃРє РїРѕ чл.33 РІРІСЂ. чл.27 РѕС‚ Р—Р—Р”В
прогласяване на сделката като унищожаема, като сключена при крайна нужда
при явно неизгодни условия(спешната нужда от средства за спазване на диетичен
режим, медикаментозно и оперативно лечение, при явно неизгодни условия -на
ниска продажна цена в размер на 5000.00лв., неотговаряща на действителната пазарна
стойност на имота и почти двукратно по-ниска от данъчната оценка на имота,
която е в размер на 9641.20лв.); -в
условията на евентуалност иск по чл.87 ал.3 от ЗЗД за разваляне на договор за
покупко-продажба, поради неизпълнение; -иск по чл.537 ал.2 от ГПК за отмяна на
нот.акт№738 томIV нот.дело№669/18.06.2015г. на нотариус Кр.Боева с район на
действие ГОРС, СЃ който Рµ обективирана нищожната сделка. Рщецът счита, че е пострадал РѕС‚ престъпление. РџРѕ подадена РѕС‚
ищеца жалба в ВТРП е било образувано
досъдебно производство, за извършено престъпление по чл.209 ап.1 от НК и тъй
като от установяването на престъпните обстоятелства зависел изходът от
гражданския спор. Ответната страна не
спори сключения договор за покупко-продажба. Спори, че преди, по време и след
изповядването на сделката между страните е имало отношения, които да са
основание за уважаване на която и да е от претенциите па ищеца. Страните се
познавали от 2012г. През лятото на
2015г. страните се срещнали случайно пред аптека в гр.П.Тръмбеш. Познали се и
ищецът започнал да му се оплаква, че измамници го били накарали да изтегли
кредит от банка, като прибрали парите и го оставили той да изплаща кредита. За
това бил принуден да продаде част от земеделските земи, които имал, както и
апартамента си в гр.Г.Оряховица. Предложил му ги на цена общо от 10000.00лв.
Тъй като това била изгодна за ответника, а той имал уговорка с неговата
сестра(живееща в Холандия) да му изпрати пари да си купи жилище, ответникът
казал Toдор Н.Д. да подготви документите по сделката- скици и
данъчни оценки и да му се обади. Тъй като за имота не били пращани месните
данъци и такси за последните две години, ответникът дал парите да се заплатят
тези задължения, за да може да бъде
издадено удостоверението за данъчната оценка за имота. Твърди, че след около седмица ищецът го потърсил и му заявил, че документите са
готови. Заявява, че преди да отидат при
нотариус РљСЂ.Боева заплатил в Р±СЂРѕР№В
ищеца сумата 10000.00лв., така
както било уговорено – 5000.00лв. за апартамента и за част от нивите останалите
5000.00лв. Сделката за нивите била изповядана три-четири дни по-късно пред
нотариус във гр.В.Търново. За всяка от останалите сделки, които не били предмет
на настоящото производство ищецът бил получавал в брой и преди изповядването на
всяка сделка предварително уговорените пари. Заявява, че между страните никога
не било подписвано и обратно писмо с описаното в исковата молба съдържание.
Оспорва претенциите на ищеца и моли исковете да бъдат отхвърлени като
неоснователни. Противопоставя се на разпит на свидетели за установяване
съдържанието на обратното писмо, за което се твърди, че било изготвено и
подписано между страните. Форма за действителност на такова писмо е писмената и
следвало с гласни доказателства да се установява съдържание на документ, за
действителността, на който закона изисква писмена форма.Претендира направените
по делото разноски.
           Основанието на всеки иск се
определя от ищеца чрез посочване на белезите, които индивидуализират предмета
на спора, а именно - правопораждащия факт, съдържанието на субективното
материално право и носителите на правоотношението.
В В В В В В В В В В В Рсковете РїРѕ чл.26 Рё СЃР». РѕС‚ ЗЗД за прогласяване РЅР° нищожност, респ.
унищожаемост са от категорията на
установителните искове. В тази връзка
всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и
възражения. В случая в съответствие с тази задължителна съдебна практика, ищeцът
следва да докаже наличието на предпоставките за нищожност/унищожаемост, като за
установяване на тези факти тежестта на доказване е негова. Доказването следва
да изключва всякакво съмнение относно осъществяването на правопораждащи факти в
обективната действителност като в противен случай влизат в сила
неблагоприятните последици за разпределение на доказателствената тежест, които
задължават съда да приеме недоказаното за нестанало. Съответно:
-РїРѕ
чл.26 ал.2 предл.V от ЗЗД(за прогласяване на нищожност на сделка като привидна,
обективирана в нот.акт№738 томIV нот.дело№669/18.06.2015г. на нотарисус
Кр.Боева с район на действие ГОРС, с който Т.Н.Д. продава на М.З.М. следния
недвижим имот, с административен адрес: гр.Г.Оряховица ул.”В.Левски”№8 вх.Г,
представляващ ап.№18, на шести етаж, от жилшцна сграда, с пл.№5533, построена
при отстъпено право на строеж върху общинска земя - УПРXVI-за ЖС, магазини и
гаражи в кв.5 по ПУП на район „Север” на гр.Г.Оряховица, който апартамент се
състои от две спални, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ
78.17кв.м, при граници: изток-ап.17; запад-Енчо Стефанов; север-паркинг; юг-ул.”В.Левски”;
отдолу-Георги Рлиев Лазаров, заедно СЃ избено помещение№18 СЃ площ 7.97РєРІ.Рј, РїСЂРё
граници: изток-стълбище; запад-коридор, север-изб.помещение№17; юг-коридор,
ведно с 1.6% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
мястото: -няма да произведе обичайния за покупко-продажбата транслативен ефект
между страните, че собствеността върху процесния имот остава у продавача, че
страните по сделката ще създадат привидност само за пред трето лице). Съгласно чл. 26  ал.2 ЗЗД пр.V от ЗЗД, нищожни
са и привидните сделки. Привидни са сделките, сключени при абсолютна симулация
– когато между страните е постигнато вътрешно съгласие сделката да не прояви
правните си последици между тях, както и сделките, с които се прикрива друго
съглашение, чиито правни последици са целените от страните по сделката. Явната
сделка е привидна и поради това нищожна, а прикритата сделка валидно обвързва
страните и от нея се поражда право на изкупуване от съсобственика, ако са
налице останалите предпоставки на закона. Сключеният договор е привиден, когато
страните са се съгласили, че няма да си дължат посочените престации. В тежест
на страната, която претендира, че сделката е привидна, е да докаже симулацията,
а в тежест на страната, която претендира, че съществува прикрито съглашение, е
да докаже неговото съдържание. В отношенията между страните привидността на
договора, сключен в писмена форма не може да се доказва свободно със
свидетелски показания. Съгласно чл.164 ал.2 от ГПК свидетелски показания може
да бъдат допуснати от съда с изричното съгласие на насрещната страна, поради
което при сключването на привидната сделка или по-късно страните съставят
„обратно писмо”(contra letera), в което, според естеството на договора,
признават или неговата привидност, или прикритото съглашение. Свидетелски
доказания тук се допускат само тогава, когато трябва да се установи загубването
или открадването на обратното писмо, но не по вина на страната. При наличието
на contra letera е недопустимо да се използват свидетелски показания, които да
оборват съдържанието му.
-РІ
условията на евентуалност иск по чл.26 ал.1 предл.III от ЗЗД „за прогласяване
на нищожност на сделката за нищожна, като договор, който накърнява добрите
нрави, поради липсата на еквивалентност в насрещните престации(посочената в
процесния нотариален акт продажна цена в размер на 5000.00лв. е многократно
по-ниска от пазарната цена на имота и почти два пъти по-ниска от данъчната му
оценка, която е в размер на 9641.20лв.). Понятието "добри нрави"
предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно
несъотвествие се прави нарушение водещо до нищожност на сделката. С практиката
си ВКС е дал отговор на въпроса, че равностойността на престациите би следвало
да е такава, че практически да е сведена до липса на престация, като във всеки
конкретен случай при наличие на ответна парична престация, която макар и да се
отклонява от обичайната, не може да се има предвид такава недопустимост, която
да прави самата сделка нищожна.
-РІ
условията РЅР° евентуалност РёСЃРє РїРѕ чл.29В
ввр. чл.27 от ЗЗД прогласяване на
сделката като унищожаема, като сключена РїСЂРё измама. Рзмамата Рµ основание Р·Р°
унищожение на договора, когато едната страна е била подведена от другата да го
сключи чрез умишлено въвеждане в заблуждение. Фактическия състав на
измамата, като основание за унищожение на гражданскоправните сделки, включва
следните елементи: 1)да е сключена/извършена/ сделка; 2) едната/измамената/
страна по сделката да е била в заблуждение; 3) заблуждението да е предизвикано
умишлено от другата страна по сделката или от трето за сделката лице, като в
последния случай другата страна по сделката трябва да е знаела или да не е
могла да знае за това; 4) сделката да е сключена, поради заблуждението.
-РІ
условията на евентуалност иск по чл.33 ввр. чл.27 от ЗЗД прогласяване на сделката като унищожаема,
като сключена при крайна нужда при явно неизгодни условия(спешната нужда от
средства за спазване на диетичен режим, медикаментозно и оперативно лечение,
при явно неизгодни условия -на ниска продажна цена в размер на 5000.00лв.,
неотговаряща на действителната пазарна стойност на имота и почти двукратно
по-ниска от данъчната оценка на имота, която е в размер на 9641.20лв.). Крайната
нужда също е правна категория, чието значение се отклонява от гражданското
разбиране на термина. Фактическият състав на понятието „крайна нужда” се състои
от три елемента: -състояние на крайна нужда, определено от такова състояние на
субекта, което го принуждава да сключи сделката; -наличието на причинна връзка
между условието да се сключи сделката и самата сделка;  -сделката да е сключена при явно неизгодни
условия. Съгласно  чл.9 от ЗЗД страните
имат свобода на договарянето, която се рамкира от приложимите към
правоотношението законови разпоредби и от „добрите нрави”. Нарушаването на
императивно поставените корективи би довело  до нищожност на сделката.
-РІ
условията на евентуалност иск по чл.87 ал.3 от ЗЗД за разваляне на договор за
покупко-продажба, поради неизпълнение; Съгласно разпоредбата на чл.87 ал.1 от
ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението поради
причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде
на длъжника подходящ срок за изпълнение, с предупреждението, че след изтичането
на срока ще смята договора за развален, а съгласно чл.87 ал.2 от ЗЗД, кредиторът може да заяви да длъжника,
че разваля договора и без да даде срок, ако изпълнението е станало невъзможно
изцяло или отчасти, ако поради забавата на длъжника то е станало безполезно или
ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време.
Правото да развали договора може да се упражни само от изправната страна по
него, т.е. тази страна, която е изпълнила задължението си. В този смисъл,
спорът по делото се свежда до това коя е изправната страна по сключения договор
за покупко-продажба, като преценката за това се извършва чрез съпоставка между
поетите от страните задължения и тяхното изпълнение.
          ДОПУСКА като доказателства:
нот.акт№738 томIV нот.дело№669/18.06.2015г. на нотариус Кр.Боева с район на
действие ГОРС; скица и удостоверение за дан.оценка; медицинска етапна епикриза
и амбулаторен лист; удостоверение от 13.10.2015г., издадено от ВТРП.
          Допуска
свидетелки показания и от двете страни при режим на довеждане, указвайки на
страните, че следва да съобразят тяхната
допустимост с чл.164 от ГПК, в т.ч. и за
ищцовата страна, като СЃРµ допускат СЃРІ.показанияВ
по отношение на установяването загубването/открадването на „обратното
писмо”(contra letera), но не по вина на страната.
           ДА РЎР• РР—РРЎРљРђ РїРѕ реда РЅР° чл.28 ал.3
от ЗННД от нотариус Кр.Боева с район на действие ГОРС, заверено ксерокопие на
нот.дело№669/18.06.2015г., по което е издаден нот.акт№738 томIV
нот.дело№669/18.06.2015г., обективиращ договор за покупко-продажба.
           ДА РЎР• РР—РРЎРљРђВ РІ заверен препис преписката РїРѕ жалбата от 23.07.2015Рі. РЅР° ToРґРѕСЂ Рќ.Р”. СЃ ЕГН**********,***.Тръмбеш
до РУМВРгр.П.Тръмбеш.
           ДА РЎР• РР—РРЎРљРђВ РІ заверен препис преписката РїРѕ жалбата СЃ РІС….в„–2966/2015Рі.В РЅР° ToРґРѕСЂ Рќ.Р”. СЃ ЕГН**********,***.Тръмбеш до Районна прокуратура РіСЂ.Р’.РўСЉСЂРЅРѕРІРѕ.
           Оставя
без разглеждане предявения иск по чл.537 ал.2 от ГПК за отмяна на
нот.акт№738 томIV нот.дело№669/18.06.2015г. на нотариус Кр.Боева с район на
действие ГОРС, с който е обективирана нищожната сделка - договор за
покупко-продажба.
           Прекратява
производството РїРѕ РіСЂ.дело№1568/2015Рі. РЅР° ГОРСВ
в частта относно предявения иск по чл.537 ал.2 от ГПК за отмяна на
нот.акт№738 томIV нот.дело№669/18.06.2015г. на нотариус Кр.Боева с район на
действие ГОРС, с който е обективирана нищожната сделка - договор за
покупко-продажба.
           Определението
в частта, с която е оставен без разглеждане предявения иск по чл.537 ал.2 от
ГПК за отмяна на нот.акт№738 томIV нот.дело№669/18.06.2015г. на нотарисус
Кр.Боева с район на действие ГОРС, с който е обективирана нищожната сделка -
договор за покупко-продажба и е частично прекратено производството, подлежи на
обжалване пред ВТОС с частна жалба в едноседмичен срок от получаване на
съобщението.
           Препис от отговора на исковата
молба да се изпрати на ищцовата страна, която би могла в първото по делото
заседание да вземе становище.
           Препис от определението да се
изпрати на страните.
           Определението не подлежи на обжалване.
                                                                                                     Районен съдия: