№ 2483
гр. София, 24.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20231100502040 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 ГПК вр. чл.341 ГПК.
С Решение № 20032193 от 26.04.2022 год., постановено по гр. д. № 22768 по описа
за 2020 г. на СРС, Гражданско отделение, 119 състав, е допусната на основание чл. 34 от ЗС,
съдебна делба между В. Д. Т., ЕГН *******, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. *******,
действащ чрез пълномощника си адв. Г. В., със съдебен адрес: гр. София, ул. „*******, К. Д.
Т., ЕГН **********, Д. Л. Т., ЕГН ********** и С. Л. Т., ЕГН **********, тримата с
постоянен адрес: гр. София, ж.к. *******, действащи чрез пълномощника си адв. Р. И., със
съдебен адрес: гр. София, ул. „******* ап.1 при квоти 1 / 2 ид.ч. за В. Д. Т. и по 1/6 ид. ч. за
К. Д. Т., Д. Л. Т. и С. Л. Т. на следните недвижими имоти: Неурегулиран поземлен имот с
площ от 657 кв.м., находящ се в землището на с. Лозен-София, местност Чикерица, район
Панчарево на Столична община, съставляващ имот с планоснимачен номер №254 в
кадастрален район DCCXX, при граници: от изток – имот с планоснимачен номер № 521 –
дере; от запад - имот с планоснимачен номер №518 – път; от север - имоти с планоснимачни
номера №255 и 521 и от юг - имот с планоснимачен номер №523; построената в
неурегулирания поземлен имот двуетажна сграда със застроена площ от 46 кв.м.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответниците К.
Д. Т., Д. Л. Т. и С. Л., като обжалват решението като правилно и незаконосъобразно.
Твърди, че неправилно е прието от първоинстанционния съд, че не са налице извършени
действия от страна на наследодателя на ответниците, че владее имота като свой, тъй като в
процедурата по пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ е действал само от свое име и липсата на
посещения в имота от страна на ищеца, недвусмислено показвали, че същия не бил
допускан в имота именно от наследодателя им. Оспорват извода и че наследодателят им
приживе е действал и като пълномощник на брат си. Нареждането на парите единствено от
името на наследодателя им доказвало, че ищеца не е участвал в заплащането на цената,
закупуването на имота, което отново било аргумент, че наследодателят им е единствения,
1
който е придобил собствеността. Оспорва изводът на съда,че течението на давностния срок
е започнало през 2009 год., като счита, че същият е започнал да тече от 21.11.1997 год.,
съгласно разпоредбите уреждащи придобивната давност по отношение на имоти,
собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ. Позовават се на специфичния и
самостоятелен характер на правото на ползване върху земеделски земи и наследимия
характер на същото, както и че правото на изкупуване възниквало за всеки наследник
отделно и упражняването му не зависело от участието и действията на останалите. Отново
се позовава на плащането на цената, като основание за придобиване на собствеността.
Правилата на приращението не се прилагали в спора между страните, като препраща към
разпоредби на закона за да аргументира твърдението си. Твърди да са доказани елементите
от фактическия състав за придобиване по давност, поради което и установено, че
наследодателят им е придобил собствеността на това основание, като отново твърди за
неправилно определяне на началния момент на давностния срок. Молят съда да отмени
изцяло първоинстанционното решение, като неправилно, незаконосъобразно, необосновано
и постановено в противоречие със събрания по делото доказателствен материал, като на
негово място постанови ново валидно решение. Претендират разноски.
Подаден е отговор на въззивната жалба в срока и по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК от
ищеца по делото – В. Д. Т., с който въззиваемият моли жалбата да бъде оставена без
уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Оспорва възражението, че
ищецът и ответникът не са биле собственици на поземления имот, тъй като обстоятелството
не е оспорено в отговора на исковата молба, дори е признато изрично, че са съсобственици
единствено на поземления имот, а при това положение възможността да се направи пред
въззивната инстанция е преклудирана. Евентуално, ако съдът приеме, че не е преклудирано,
то същото е неоснователно, защото по делото несъмнено се е установило правото на
ползване, притежавано от общата им наследодателка – С. Т., което след смъртта й
преминало върху нейните наследници, за които се откривала възможността да осъществят
процедурата по пар.4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ. Видно от представените по делото писмени
доказателства, процедурата била осъществена, като не биле налице и данни за отказ от
наследство на В. Д. Т., поради което и правото е преминало общо върху наследниците.
Оспорва възражението на ответниците, че в процедурата по ЗСПЗЗ, наследодателят им е
действат в лично качество само, като препраща към приложените по делото документи,
както и към издадения впоследствие констативен нотариален акт, където фигурирали
двамата братя. Твърди земята да не може да се придобива по давност, тъй като била
общинска собственост, препраща отново към правилата на приращението. Счита, че преди
заплащането на стойността на земята, което завършва фактическия състав на процедурата
по ЗСПЗЗ и води до придобиване на собствеността, не може да се говори за придобиване на
давност на сградата от когото и да е, дори да е ползвана от наследодателя. Евентуално, ако
съдът намери изброените досега възражения на ответниците за основателни, то не се е
реализирал фактическия състав на придобивната давност, тъй като не е доказано
намерението за държане на идеалната част на ищеца от наследодателя на ответниците като
негова, т.е. да превърне държането във владение. Молят съда да отхвърли въззивната жалба
като неоснователна, а първоинстанционното решение да потвърди като правилно и
законосъобразно. Претендират и разноски.
Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка
се установява така, както е изложена от първоинстанционния съд.
Производството е образувано по иск за делба на недвижими вещи с правно основание
чл. 34 от Закона за собствеността, предявен от В. Д. Т. с [ЕГН], живеещ в [населено място] в
жилищен квартал Сухата река в блок ХХХ във вход Б на етаж IV в апартамент СI, с адрес за
призоваване и връчване на съобщения и книжа в [населено място] на [улица] на етаж I. чрез
пълномощника адвокат Г. В. против К. Д. Т. с [ЕГН] и Д. и С. Л. Т. с единни граждански
номера съответно [ЕГН] и [ЕГН], и тримата живеещи в [населено място] в жилищен квартал
2
Сухата река в блок ХХХ във вход Е на етаж IV в апартамент СI, и тримата с адрес за
призоваване и връчване на съобщения и книжа в [населено място] на [улица] апартамент L
чрез пълномощницата адвокат Р. И.
Искът подлежи на разглеждане по реда на Особено исково производство “Съдебна
делба”, уредено в глава ХХІХ от Гражданския процесуален кодекс.
Процедурата по чл. 131, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс е изпълнена, като в
едномесечния срок за отговор, изтекъл на 04. IІІ. 2021 година, е постъпил такъв от ответната
страна.
В отговора на исковата молба ответниците посочват, че прекият им наследодател Л.
Д. Т. придобил процесната сграда по давност. Не посочват обаче през какъв период от време
твърдят, че е упражнявал владение върху вещта и от кога се счита, че го е придобил по
давност. Поради изложеното настоящият съдебен състав намира, че следва да даде указания
на ответниците да уточнят твърденията, изложени в отговора на исковата молба, по реда на
чл. 145 от Гражданския процесуален кодекс.
Ответниците правят искане за издаване на съдебно удостоверение чл. 186, изречение
II, предложение II. Според последното изречение на чл. 186 от Гражданския процесуален
кодекс учреждението е длъжно да издаде исканите документи или да обясни причините за
неиздаването им. По аргумент от противното основание на цитираната разпоредба съдът
стига до извода, че законът задължава учреждението да издаде документ, но не е и да го
изпрати служебно в съда. Според изречение I от чл. 186 от Гражданския процесуален кодекс
представянето на доказателства по делото е задължение на страната, която ги е посочила, а
не на насрещната страна или на трето за спора лице. Поради горното ответниците следва да
бъдат предупредени, че са длъжни да получат от учреждението издадените документи и да
ги представят в съда най-късно в първото открито заседание по делото или да представят в
същия срок доказателства, че въпреки положената от тяхна страна грижа представянето на
документите в срок е невъзможно. В противен случай съдът ще изключи документите, за
които е издадено съдебното удостоверение от доказателствата по делото.
Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по
смисъла на чл. 266 ГПК, които да променят така установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка.
При възприемане на установената от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Основният спорен между страните момент е относно съсобствеността върху
построената сграда и дали същата е придобита по давност от наследодателя на ответниците.
Въззивният съд споделя изводите на първата инстанция, като съображенията за това са
следните.
Разпоредбата на пар. 4а ПЗРЗСПЗЗ дава възможност на ползвателите, които са
построили сграда в имота до 01.03.1991 г., да придобият право на собственост, ако заплатят
земята на собственика чрез общината в тримесечен срок от влизане в сила на оценката по
цени, определени от Министерски съвет. За целта пар. 4а ПЗРЗСПЗЗ и пар. 61 и пар. 62
ПЗРППЗСПЗЗ уреждат нарочна процедура, включваща поредица от действия на ползвателя
и на общинската администрация, в резултат на които се стига до придобиване правото на
собственост. Трайна е практиката на ВКС относно кои са елементите от фактическия състав
на придобиването по пар. 4а ПЗРЗСПЗЗ /напр. решение № 20/04.04.2016 г. по гр. д. №
3535/2015 г. на II ГО/ - първо е нужно ползвателят, който желае да изкупи земята, да подаде
до общината заявление за изкупуване в срок до 31.01.1998 г.; след това назначена от кмета
на общината комисия дава становище относно наличието на законовите представки за
придобиване на собствеността; въз основа на становището на тази комисия кметът издава
заповед, с която признава или отказва да признае правото да се придобие собствеността;
заповедта на кмета подлежи на обжалване по административен ред; ако правото бъде
признато се възлага извършване на оценка на имота от техническата служба на общината;
изготвената оценка се утвърждава със заповед на кмета; тази заповед също подлежи на
3
обжалване по административен ред; след влизане в сила на оценката в тримесечен срок
цената следва да бъде заплатена от ползвателя. Заплащането на цената е последното
действие, с което приключва реализирането на този сложен фактически състав и което води
до придобиване правото на собственост.
При събраните пред първата инстанция доказателства, ценени в тяхната
съвкупност съвкупност и взаимовръзка, съдът намира, че процесният имот е бил
предоставен на С. Т. за ползване, като същата е упражнявала фактическа власт върху него.
Също така, въз основа на актовете по реализиране на процедурата по пар. 4а от ПЗР
на ЗСПЗЗ се установява, че въз основа на легитимиращия ги като ползватели акт същите
могат да придобият право на собственост върху процесния неурегулиран поземлен имот.
Във всички релевантни актове е посочвано, че в поземления имот е построена сграда, която
отговаря на техническите изисквания. Съгласно разясненията, дадени в ТР № 2/13.09.2011 г.
по тълк. дело № 2/2011 г., ОСГК на ВКС в полза на ползвателите възниква правото да
придобият собствеността по пар. 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, когато сградата отговаря на изискването
за постройка, отразено в тълкувателната норма на пар. 1в, ал. 3 ДР на ППЗСПЗЗ да е трайно
прикрепена към земята, без да е необходимо същата да отговаря на изискванията на
строителните правила и норми, установени в действащите към момента на построяването
нормативни актове. Видно от гореизложеното, в настоящия случай сградата изпълнява тези
изисквания.
Спорът между страните се съсредоточава около обстоятелството дали приживе Л. Т.
е действал лично и като пълномощник на В. Т. или е действал единствено лично за себе си,
респ. за последиците от тези действия.
Производството по изкупуване на имота по реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ по своя
характер е административно и поради това се развива по процесуалните правила установени
със ЗСПЗЗ, а за неуредените от този закон въпроси се подчинява на общите процесуални
правила по ЗАП /отм., но действал към 1992 г./. Това производството започва единствено по
инициатива на тези лица и на никой друг. Правото да се иска изкупуване на имот е лично
субективно потестативно право, което се преклудира с изтичане на определения от закона
срок. Този срок е преклузивен и с изтичането му лицето губи правото си. Друго лице не
може да предявява чужди материални, респ. процесуални права, без изрично
упълномощаване затова. ЗСПЗЗ не изисква лично подаване на молбата, т. е. допуска
подаването й чрез пълномощник без да ограничава формата му. Съгласно чл. 10 от ЗАП
(отм.) заинтересованите лица могат да упълномощават други лица да ги представляват в
административното производство - не се изисква форма за пълномощното. Т.е. на всеки от
наследниците принадлежи самостоятелно правото да поиска изкупуване на имота и то само
досежно обема на наследствените си права. Никой наследник не може да предяви правата на
друг наследник без изрично упълномощаване затова. В административното
правоотношение, при липсата на изрично упълномощаване от други правоимащи по
съответния ред, ответникът може да защитава единствено собствените си права. При липсата
на изрично упълномощаване следва да се приеме, че всеки един от молителите в качеството
си на носител на собственото си материално право действува от свое име и за своя сметка.
Доколкото в настоящото производство се установява, че двата оценителни
протокола са издадени на всички наследници на С. Т., въпросът за Установява се, че
наследодателят на ответниците – Л. Т. е имал изрично пълномощно от 03.06.1991 год.
/нарочно пълномощно/ от ищеца В. Т., по силата на което сред правомощията на
упълномощени фигурират правото да придобива и да се разпорежда с недвижими имоти, на
цени каквито намери за добре и с лица, които намери за добре, както и да представлява
упълномощителя пред всички административни и съдебни органи.
Писмените доказателства по делото в тяхната съвкупност доказват
обстоятелството, че наследодателят на ответниците е действал не само от собствено име, но
и от името на брат си, въз основа на пълномощното. Видно от представените по делото
документи, когато е заявявал, че е запознат с процесните заповеди, въз основа на които е
признато правото на собственост на наследниците на С. Т. и е подавал молбата за изготвяне
на оценка, същият изрично е посочвал, че действа и като пълномощник, като е цитирал
пълномощното, от което произтича представителната му власт.
4
По делото е доказано осъществяването на последния факт от сложния фактически
състав по пораждане на правото – заплащане на земята на собственика чрез общината.
Платежните нареждания, представени по делото, удостоверяват факта на плащането, което
действие Л. Т. също е бил овластен да извършва, видно от съдържанието на горецитираното
пълномощно. Следователно, възражението, че в платежното нареждане фигурирал само той
като име и от това следвало, че само той е осигурявал средствата и е изплатил продажната
цена на имота, са неоснователни. Обстоятелството кой е посочен в документите,
установяващи разплащания, не е от значение за придобиване на собствеността, а до колкото
други доказателства, установяващи по безспорен начин, че средствата по закупуване на
имота са единствено на Л. Т. не са представени, ответниците не са изпълнили задължението
да докажат възраженията, които правят и фактите, които въвеждат по предмета на спора.
Придобивната давност е един от регламентираните в чл. 77 от ЗС способи за
придобиване право на собственост върху вещи. Съгласно чл. 79 от ЗС, правото на
собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 10 години, а ако владението е добросъвестно- с непрекъснато владение в
продължение на 5 години. Според легалната дефиниция на чл. 68, ал. 1 от ЗС, владението е
упражняване на фактическа власт /corpus/ върху вещ, която владелецът държи лично или
чрез другиго като своя /animus/. По отношение на владелеца трябва да са налице
кумулативно и двата елемента от фактическия състав на чл. 68 ЗС - корпус и анимус. Следва
да се отчете, че не всяка фактическа власт, респ. не всяко служене с вещта, представлява
владение. Принципът във вещното право, че който държи- владее, а който владее, владее за
себе си / чл. 69 ЗС/, има изключения. Такова изключение е държането на имота, по силата на
наемно правоотношение-наемателят е държател спрямо действителния собственик, до
момента в който явно и недвусмислено демонстрира промяната в анимуса, с който държи
имота- т. н. interversio possessiones. Законът- чл. 69 от ЗС, установява оборима презумпция,
че владелецът държи вещта като своя, докато не бъде доказано, че я държи за другиго.
Презумпцията относно субективния елемент на владението, т. е. намерението за своене на
вещта /animus/, е въведена в полза на владелеца и в случай на отричане на владелческото му
качество тежестта за оборването й пада върху лицето, което оспорва осъщественото
владение. В този смисъл са и разясненията в ППВС № 6/74 г.
Следва да бъде доказано осъществявано владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС,
което да е породило правните последици на придобиване на собствеността, съгласно чл. 79,
ал. 1 ЗС, според която правото на собственост върху недвижимия имот се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 10 години. За осъществяване на този придобивен
способ е необходимо наличието на елементите на владението-упражняването на
фактическата власт върху вещта, това владение да е като свое, че е изминал законово
необходимия минимален срок, който да превърне владелеца в неин собственик, владението
да е през цялото време постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно, като
държането фактическата власт върху вещта е с намерението да я придобие за себе си и
намерението за нейното своене да е станало достояние на собственика, спрямо който
владелецът упражнява фактическата власт.
Съгласно разясненията, дадени в ТР № 4/17.12.2012 г. по тълк. дело № 4/2012 г.,
ОСГК на ВКС, придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост и
други вещни права върху чужда вещ чрез фактическо упражняване на тези права в
продължение на определен от закона срок от време. Нормата на чл. 79 ЗС регламентира
фактическия състав на придобивната давност при недобросъвестно и добросъвестно
владение, включващ като елементи изтичането на определен в закона период от време и
владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС в хипотезата на чл. 79, ал. 1 ЗС и допълнително
добросъвестност и юридическо основание в хипотезата на чл. 79, ал. 2 ЗС. Правната
последица – придобиване на вещното право – е нормативно свързана само с тези
юридически факти. Недопустимо е по тълкувателен път в нормативно определения
фактически състав да се включват и други елементи. Следователно изискуемото от чл. 120
ЗЗД във връзка с чл. 84 ЗС волеизявление /позоваване/ не е елемент от фактическия състав
на придобивното основание по чл. 79 ЗС.
Фактическият състав на владението съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС включва както
обективния елемент на упражнявана фактическа власт, така и субективния елемент вещта да
5
се държи като своя. Обективният елемент на владението – упражняването на фактическа
власт – съвпада с този при държането. Субективният елемент определя упражняването на
фактическа власт върху имот като владение. Законът /чл. 69 ЗС/ предполага наличието на
намерението да се свои вещта. Именно затова, за да се трансформира фактическото
състояние на упражнявана фактическа власт чрез действия, съответстващи на определено
вещно право в самото вещно право, е необходимо потвърждаване наличието на намерение
за своене чрез позоваване на последиците от придобивната давност. Разпоредбата на чл. 120
ЗЗД във връзка с чл. 84 ЗС урежда волевото изявление на субективния елемент на
владението чрез процесуални средства – предявяване на иск или възражение при наличие на
спор за собственост или чрез снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена
проверка с цел легитимиране на придобитото вещно право с оглед участие в гражданския
оборот, изпълнение на административни процедури по попълване на кадастрална карта и т.
н. До момента, в който предполагаемото от закона намерение за своене не бъде потвърдено
чрез волево изявление, не може да се придобие и правото на собственост. При наличие на
позоваване, правните последици – придобиване на вещното право – се зачитат от момента
на изтичане на законно определения срок съобразно елементите на фактическия състав на
придобивното основание по чл. 79, ал. 1 ЗС и по чл. 79, ал. 2 ЗС.
В настоящия случай ответниците излагат твърдения за недобросъвестно владение, с
оглед на което времето, през което следва да е упражнено, е 10 години съгласно чл. 79, ал. 1
ЗС. Доказването на предпоставките за възникване в техния патримониум на правото на
собственост въз основа на този оригинерен способ тежи върху тях. Владението изисква
упражняване на фактическа власт върху имота през посочения период и демонстриране на
намерение за своене, което трябва да бъде изразено по ясен и недвусмислен начин.
Владението следва да е постоянно, непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително и с
намерение да се държи вещта като своя собствена /чл. 68 и сл. ЗС/.
По въпроса дали е приложима презумпцията по чл. 69 ЗС в отношенията между
съсобственици е налице трайна практика на ВКС (така Решение № 12/19.02.2014 г. по гр. д.
№ 1840 от 2013 г., ВКС, I г. о., решение № 41/26.02.2016 г. по гр. д. № 4951/2015 г. на I г. о.
на ВКС; Решение № 291/09.08.2010 г., постановено по гр. д. № 859/2009 г. на II г. о. на ВКС;
Решение № 270/20.05.2010 г., постановено по гр. д. № 1162/2009 г. на II г. о. на ВКС;
Решение № 145/14.06.2011 г., постановено по гр. д. № 627/2010 г. на I г. о. на ВКС; Решение
№ 12/19.02.2014 г., постановено по гр. д. № 1840/2013 г. на I г. о. на ВКС и др.) в смисъл, че
в хипотеза, при която фактическата власт върху недвижим имот е придобита на правно
основание /в случая въз основа на наследяване/, което легитимира владелеца като владелец
по отношение само на своята идеална част и държател по отношение на идеалните части на
останалите съсобственици и липсва уведомяване на собственика за промяна на намерението
на държателя и трансформирането му в недобросъвестно владение, презумпцията по чл. 69
ЗС не намира приложение. Презумпцията по чл. 69 ЗС намира приложение, само когато по
естеството си фактическата власт върху имота представлява владение още от момента на
установяването си, като в същия смисъл е Тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г. по тълк.
д. № 1/2012 г. на ВКС, ОСГК, според което, след като основанието, на което съсобственикът
е придобил фактическата власт върху вещта, признава такива и на останалите
съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита
оборена презумпцията на чл. 69 ЗС. Ето защо, за да придобие по давност правото на
собственост върху чуждите идеални части, собственикът, който не е техен владелец, следва
да превърне с едностранни действия държането си във владение. Тези действия трябва да са
от такова естество, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане на
владението на останалите съсобственици. Ако се позовава на придобивна давност, той
6
трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да
държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе
си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите
съсобственици. Завладяването на частите на другите съсобственици и промяната в
намерението поначало следва да се манифестира пред тях и да се осъществи чрез действия,
отблъскващи владението им и установяващи своене, освен в случаите, когато това е
обективно невъзможно.
Според приетото в ТР № 1/2012 г. по т. д. № 1/2012 г. на ВКС, в отношенията между
сънаследници презумпцията на чл. 69 ЗС не се прилага. Когато съсобственик, установил
фактическа власт на основание, сочещо съвладение, както е при наследяването, се позовава
на придобивна давност за чуждите идеални части, той трябва да докаже, че е извършил
такива действия, които явно и недвусмислено обективират спрямо останалите
съсобственици намерението му да владее техните идеални части за себе си с намерение да ги
свои, като тези действия следва да са доведени до знанието на останалите съсобственици. За
да породи придобиване по давност на чуждите идеални части, промяната на намерението
като волеви акт предполага външна изява, доведена до знанието на останалите
съсобственици чрез извършването на такива действия, които създават сигурност, че
съвладелецът е установил изключителна фактическа власт върху вещта, отричайки правата
им. В този смисъл завладяването на частите на останалите сънаследници и промяната на
намерението за своене следва да се манифестира явно пред тях, да се осъществи чрез
действия отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно
невъзможно. Това е т. нар преобръщане на владението /interversio possessionis/, при което
съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец. Тези обстоятелства
следва да бъдат доказани във всеки отделен случай и конкретно. В посочената хипотеза в
тежест на сънаследника, упражняващ фактическа власт върху съсобствен – сънаследствен
имот е да докаже, че е упражнявал тази фактическа власт върху имота явно,
необезпокоявано, непрекъснато повече от десет години и че е довел до знанието на
останалите сънаследници намерението си да свои целия имот. (Решение № 266769 от
25.11.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 8602/2020 г., Решение № 718 от 15.02.2023 г. на СГС по в.
гр. д. № 7335/2022 г.).
Изложените разяснения и постановки, приложени към настоящия спор, водят до
извода, че ответниците не успяват да докажат безсъмнено намерението на наследодателя им
да превърне държането му на идеалните части на ищеца във владение на същите идеални
части, което намерение да отговаря на въведените със задължителната съдебна практика
критерии. Обстоятелството се установява както от разпитаните по делото свидетели, чийто
показания съдът правилно е кредитирал като достоверни, логични и непротиворечиви, като
в допълнение настоящата инстанция приема, че същите не целят задължително да изложат
твърдения в подкрепа на страната, която ги е призовала. Всички свидетели говорят за
действия както на Л. Т., така и на В. Т. по отношение поддържането, стопанисването и
грижата за имота, които действия вече се различават по характера си, напр. единият е
7
поправял покрив, друг се е грижел за насажденията и прочее. Двама от свидетелите отричат
между страните да са отправяни изказвания, сочещи намерението на който и да е от двамата
да отстрани другия от имота, да възпрепятства ползването му, да ограничи достъпа му до
имота и т.н. Писмените доказателства по делото, например квитанциите от заплащани
данъци във връзка с имота, показват, че двамата заедно през годините са поемали
задълженията във връзка с процесния имот, както за поземления имот, така и за сградата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като разгледано
по същество решението е правилно на база гореизложените съображения. Предвид
съвпадение на изводите на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
По разноските за въззивната инстанция:
Различните видове разноски при съдебна делба, които се дължат по извършването
на делба включват държавна такса, заплатените възнаграждения за вещи лица, заплатените
адвокатски възнаграждения, снабдяване с писмени доказателства, документи и други
съдопроизводствени действия по повод ликвидиране на съсобствеността. Въпросът
за разноски при съдебна делба се разрешава във втората фаза на делбата. Предвид
изложеното, съдът не следва да се произнася по разноските.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20032193 от 26.04.2022 год., постановено по гр. д. №
22768 по описа за 2020 г. на СРС, Гражданско отделение, 119 състав, е допусната на
основание чл. 34 от ЗС, съдебна делба между В. Д. Т., ЕГН *******, с постоянен адрес: гр.
София, ж.к. *******, действащ чрез пълномощника си адв. Г. В., със съдебен адрес: гр.
София, ул. „*******, К. Д. Т., ЕГН **********, Д. Л. Т., ЕГН ********** и С. Л. Т., ЕГН
**********, тримата с постоянен адрес: гр. София, ж.к. *******, действащи чрез
пълномощника си адв. Р. И., със съдебен адрес: гр. София, ул. „******* ап.1 при квоти 1 / 2
ид.ч. за В. Д. Т. и по 1/6 ид. ч. за К. Д. Т., Д. Л. Т. и С. Л. Т. на следните недвижими имоти:
Неурегулиран поземлен имот с площ от 657 кв.м., находящ се в землището на с. Лозен-
София, местност Чикерица, район Панчарево на Столична община, съставляващ имот с
планоснимачен номер №254 в кадастрален район DCCXX, при граници: от изток – имот с
планоснимачен номер № 521 – дере; от запад - имот с планоснимачен номер №518 – път; от
север - имоти с планоснимачни номера №255 и 521 и от юг - имот с планоснимачен номер
№523; построената в неурегулирания поземлен имот двуетажна сграда със застроена площ
от 46 кв.м.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
8
1._______________________
2._______________________
9