Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 01.07.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ – БРАЧНИ СЪСТАВИ, І-ви
въззивен брачен състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ХАСЪМСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря Виктория Иванова, като разгледа
докладваното от съдия Е. Александрова въззивно гражданско
дело № 7575 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
чл.258-273 ГПК.
Образувано е по жалба
на В.Г.А. срещу Решение № 100651 от 22.04.2019 г., постановено по гр. д. №
73469/2018 г. по описа на Софийски районен съд, III Гражданско отделение, 83-ти
състав, с която се обжалва изцяло решението. В жалбата се твърди, че постановеното
решение е незаконосъобразно и неправилно, като са изложени съображения.
Моли се да се отмени
обжалваното решение или евентуално да се измени същото, в частта касаеща наложената глоба спрямо В.А.. Въззиваемата
страна П. Я. М. оспорва жалбата и моли за оставянето й без уважение. Претендира
разноски.
Въззивната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН от ответника в първоинстанционното
производство, имащ правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК, във вр.с чл. 17 ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.
Делото пред първата
инстанция е образувано по молба на П. Я. М. срещу В.Г.А. – за защита от домашно насилие, извършено на 15.11.2018
г., подробно описано в молбата от 20.11.2018 г.
Ответникът е оспорил
подадената молба за наличие на домашно насилие.
С Решение № 100651 от
22.04.2019 г., постановено по гр. дело № 73469/2018 г. по описа на Софийски
районен съд, III Гражданско отделение, 83-ти състав, е издадена
заповед, на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН, срещу В.Г.А., ЕГН **********, от
гр. София, ж.к.******-********, като е задължен същият, на основание чл. 5, ал.
1, т. 1 от ЗЗДН, да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение
на П. Я. М., ЕГН **********,***; забранено му е, на основание чл. 5, ал. 1, т.
3, предл. 1 от ЗЗДН, да приближава П. Я. М. на
разстояние по-малко от 100 (сто) метра, за срок от десет месеца, считано от 22.04.2019 г.; предупреден е, че при неизпълнение на заповедта,
на основание чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН, полицейският орган е длъжен да го задържи и
незабавно да уведоми органите на прокуратурата; наложена му е глоба, на
основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, в размер на 400 (четиристотин) лева, платима в
полза на държавния бюджет; осъден е да заплати по сметка на СРС държавна такса
в размер на 25 (двадесет и пет) лева, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, вр. с чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по
ГПК; оставени са без уважение исканията
на страните за присъждане на разноски.
Въззивният съд, като прецени
приетите относими доказателства по делото и обсъди
доводите на страните по реда на въззивното
производство, прие за установено следното:
Доводите в жалбата
касаят неправилна преценка на събраните доказателства от първоинстанционния
съд, респ. неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото.
Настоящият съд намира
наведените доводи от въззивника за неоснователни.
В случая молителката
е представила декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН за извършеното от ответника
спрямо нея домашно насилие.
Тази декларация съдържа всички индивидуализиращи
белези на насилническите актове, поради което представлява годно доказателствено средство за правнорелевантните
факти.
Нейната материална доказателствена се подкрепя и от свидетелските показания на П.С.И.и А.Г.А.,
като първата свидетелка е възприела и лично негативното и арогантно отношение
на ответника спрямо молителката – в телефонен разговор със свидетелката
ответникът нарекъл молителката „боклук, мърша, парцал, ще я погубя.”
Тези свидетелски
показания относно поведението на ответника и отношението му към молителката
изцяло кореспондират с изложеното в декларацията по чл. 9, ал. 3 ГПК, в която
молителката е посочила, че в телефонен разговор ответникът отправил към нея
думите: “Парцал”. “Боклук”. “Болен мозък”.” Мишка.”, ”Очаквай посещение.” ‘’Ще
те убия’’.‘’Ще те заколя’’.
“Мишка”. “Няма да се скриеш”. “ Боклук.” “Ще те убия”.
Свидетелят А.Г.А. не
е бил очевидец на твърдения акт на домашно насилие, но и от неговите показания се установяват
силно влошените отношения между страните.
Съобразно с така
установената фактическа обстановка, въззивният съд
достигна до следните правни изводи:
Първоинстанционното решение е правилно.
Неоснователни са наведените доводи в жалбата за неправилност на обжалваното
решение. Въззивникът не е ангажирал доказателства,
които да опровергаят декларацията на молителката за извършеното на 15.11.2018
г. г. домашно насилие.
Относно оплакването
за размера на наложената глоба - съгласно чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, при уважаване
на молбата за защита, съдът е длъжен да наложи на извършителя на домашното
насилие глоба в размер от 200 до 1000 лева.
При определянето
размера на глобата, съдът следва да съобрази тежестта на нарушенията, подбудите
за тяхното извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Настоящият съдебен
състав намира, че първоинстанционният съд правилно е
определил размерът на наложената глоба, като е съобразил естеството на извършените
актовете на насилие – психическо домашно насилие (обиди и заплахи за убийство).
При определяне
размера на глобата, първоинстанционният съд е
съобразил и състоянието, в което молителката е изпаднала от тези обиди и
заплахи – изпитала страх, не може нощем да спи спокойно, не смее сама да излиза
от жилището си, чувства се беззащитна жена с болно дете, в инвалидна количка.
Предвид горното,
обжалваното решение на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да се
остави в сила.
Въззивникът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на
12, 50 лв. за депозираната жалба, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН.
С оглед изхода на настоящото дело въззивникът няма право на разноски, но той се осъжда да
заплати на въззиваемата страна сумата от 400 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното
производство, като претенцията на въззиваемата страна
над уважения размер от 400 лв. до пълния претендиран
размер от 500 лв. следва да бъде оставена без уважение, съобразено с чл. 22 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и с направеното възражение за прекомерност от
другата страна.
Така мотивиран,
Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 100651 от 22.04.2019 г.,
постановено по гр. дело № 73469/2018 г. по описа на Софийски районен съд, III
Гражданско отделение, 83-ти състав.
ОСЪЖДА В.Г.А., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 12, 50 лв.
ОСЪЖДА В.Г.А., ЕГН **********, да заплати на П.
Я. М., ЕГН **********, сумата от 400 лева – разноски за адвокатско
възнаграждение по въззивно гражданско дело № 7575/2019
г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение – брачни състави, I-ви въззивен брачен състав, като
оставя без уважение искането на П. Я. М.
за присъждане на разноски над уважения размер от 400 лв. до пълния претендиран размер от 500 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.