Р
Е Ш Е Н И Е
№…….
гр.
Ловеч, 21.02.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ, касационен
състав в публично заседание на двадесет
и първи януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря Татяна Тотева и в присъствието на
прокурора Светла Иванова, като разгледа докладваното от съдия Вълков к.а.н.д. № 287/2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от „Строй - 47“
ЕООД със седалище и адрес на управление с. Слатина, област Ловеч, представлявано от С.Г.С. чрез пълномощник срещу
Решение № 336/08.11.2019 г. на Ловешкия
районен съд, постановено по НАХД №
512/2019 г.
По изложени доводи за неправилност, поради
нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения се
иска отмяна на постановения съдебен акт, както и отмяна на издаденото
наказателно постановление (НП).
Касационният жалбоподател в съдебно заседание
чрез пълномощник поддържа жалбата.
Ответникът по делото – Дирекция „Инспекция по
труда“ (ДИТ) гр. Ловеч в съдебно
заседание чрез Директорът на същата оспорва жалбата. Представя писмени бележки
по същество на правния спор.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава
мотивирано заключение за основателност на жалбата в частта относно допуснатото
съществено процесуално нарушение. Не споделя другите аргументи в жалбата, но
счита, но счита, че това нарушение е достатъчно за отмяна на обжалваното
решение и на издаденото НП.
Настоящият касационен състав на Административен
съд Ловеч намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от
надлежно легитимирана страна в законоустановения срок. Разгледана по същество е
неоснователна.
С обжалваното решение Ловешкият районен съд (ЛРС) е потвърдил
НП № 11-0001037/ 23.04.2019 г, издадено
от Директора на ДИТ гр. Ловеч,с което на търговското дружество в качеството му
на работодател е наложена имуществена санкция в размер на хиляда и петстотин
лева на основание чл. 416, ал.5 във вр.
с чл. 414, ал.3 от Кодекса на труда КТ) за извършено нарушение на чл. 62, ал.1 във вр. с чл. 61, ал.1 от
същия кодекс.
За да постанови този резултат, Районният съд е приел
за безспорно установено, че е налице трудово правоотношение между „Строй - 47“
ЕООД с. Слатина и Б.М.А. във връзка с извършваната от последния работа на
строителен обект „Изграждане на път от траверси“, намиращ се в с. Дойренци,
като в тази връзка е налице влязло в сила постановление по чл. 405 а, ал.1 от КТ, с което считано от 18.02.2019 г. правоотношението е било обявено за
трудово. А. е извършвал работа на осигурена от търговското дружество работна
площадка, която има характер на работно място по смисъла на § 1, т.4 от ДР на
КТ и е можело да бъде извършена само на територията на строителния обект. Той е
използвал предоставените от дружеството средства за работа – ръчни инструменти
и е бил контролиран от служител на дружеството. Дейността по запълване на фугите
на траверсите не е извършвана самостоятелно от А., а по предварително създадени
от търговското дружество организация и ред. Извършваната работа не е била
определена по обем и като краен резултат. Размера на наложеното наказание
съответства на тежестта на нарушението и е съобразено с чл. 27, ал.2 и ал.5 от ЗАНН. Не е приложима разпоредбата на чл. 415 в, ал.1 от КТ, както и на чл. 28
от ЗАНН.
Решението е правилно.
Административно-наказателната отговорност на търговското
дружеството е била ангажирана след извършена на
18.02.2019 г. от служители на ДИТ Ловеч проверка на строителен обект „Изграждане на път от траверси“ в с. Дойренци,
област Ловеч с изпълнител на строително-монтажните работи „Строй - 47“ ЕООД,
при която е било заварено лицето Б.М.А. да извършва строително-монтажни работи
– полагане на траверси, без да има сключен трудов договор. Той е попълнил и
подписал декларация, в която е посочил, че работи за посоченото търговско
дружество на строителния обект от няколко седмици като полагач на траверси. Продължителността
на работното му време е осем часа - от 8.00 до 17.00 часа при уговорено трудово
възнаграждение от тридесет лева на ден. Посочено е в декларацията също така, че
средствата, с които работи и работното облекло, което използва са предоставени
от посочената фирма, с която той не е подписвал никакъв договор. За извършената
проверка бил съставен протокол за оглед.
Административно
наказващият орган (АНО) е стигнал до извод,
че търговското дружество в качеството си
на работодател е извършило нарушение на трудовото законодателство като не е
сключило писмен трудов договор с Б.М.А. преди постъпване на работа на лицето за
предоставяната от него работна сила.
За да направи своите
изводи по фактите, въззивният съд е анализирал
доказателства по делото, събрани
по предвиденият в НПК процесуален ред. Приетата за установена фактическа
обстановка, подробно изложена в мотивите на решението съответства на събраните по делото
доказателства и се споделя изцяло от настоящият касационен състав.
За да е съставомерно
вмененото на търговското дружество деяние, следва от обективна страна да се
установи, че работникът полага труд за работодателя и са налице основните
елементи на трудово правоотношение, а именно: престиране на работна сила, работно място, уговорено трудово възнаграждение, работно
време, като полагането на труд се осъществява без сключен трудов договор между
страните по правоотношението. Събраните по делото писмени и гласни
доказателства установяват по безспорен и
категоричен начин, че Б.А. е престирал работна сила в полза на дружеството, без
сключен писмен трудов договор между страните. Основание за това дава декларацията, попълнена от него по време на
проверката, от съдържанието на която се установява наличието на елементи на трудовото
правоотношение: престиране на труд, място на работа, конкретна длъжност,
трудово възнаграждение с постоянен характер, Доколкото от обективна страна е безспорно установено от доказателствата по
делото, че работникът полага труд за работодателя при наличие на основни
елементи на трудово правоотношение като работно място, уговорено трудово
възнаграждение, работно време, правилно и обосновано решаващият съд е приел, че
АНО е установил по безспорен и категоричен начин
извършването на административното нарушение, за което е наложено
административно наказание.
Административно-наказателното производство
е протекло в съответствие с процесуалните правила. АУАН и НП са издадени от компетентни
органи. Фактите са установени правилно
от ЛРС (включително мястото и времето на извършване на нарушението и
неговия извършител), като при тяхната съвкупна преценка мотивирано е изведен
правен извод за законосъобразност на издаденото НП.
Налице са категорични доказателства по
делото за извършеното от търговското дружество административно нарушение.
Правилни и обосновани са изводите на ТРС
за неприложимост в случая на чл. 415 в, ал.1 от КТ.
Неоснователно е възражението в
касационната жалба за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се
в допусната различна правна квалификация в АУАН и в НП. Това възражение е
правено и в производството пред ЛРС, който го е обсъдил и правилно е приел за
неоснователно.
Съгласно чл. 53, ал.2 от ЗАНН, НП се издава и когато е
допусната нередовност в АУАН, стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.
В АУАН е отразено, че е нарушен чл. 62, ал.1 във вр. чл. 62, ал.1 от КТ. Акта
е съставен в присъствие на управителя на търговското дружество нарушител и му е
връчен срещу подпис. Той не е направил
възражения по него.
Наказващият орган разполага с възможността надлежно да
отстрани нередовността в АУАН, като посочи действително нарушената правна норма
или прецизира правната квалификация.
АНО в издаденото НП е посочил, че е нарушен чл. 62,
ал.1 във вр. с чл. 61, ал.1 от КТ, като по този начин в съответствие с чл. 53,
ал.2 от ЗАНН е преодолял допуснатата нередовност в правната квалификация на
извършеното от търговското дружество нарушение.
Възражението в касационната жалба отнасящо се до
погрешно посочената дата на представяне от търговското дружество на
документацията е правено и в производството пред ЛРС, който го е приел за
неоснователно с мотиви, които се споделят от касационната инстанция.
Останалите твърдения и възражения в касационната жалба
са неоснователни, защото не се подкрепят от доказателствата по делото.
Касационната инстанция намира, че не са налице пороци на обжалвания съдебен акт, представляващи
касационни отменителни основания по
смисъла на чл. 348 от НПК. Същият е валиден, допустим и постановен в
съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставен в сила.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1, изр. последно от ЗАНН във връзка с чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, Административен съд Ловеч, касационен състав
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
336/08.11.2019 г. на Ловешкия районен съд, постановено по НАХД № 512/2019 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: