Р
Е Ш Е Н И Е
№
43
гр.
Елена, 9.10.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Еленският районен съд -
първи състав в публичното заседание на дванадесети септември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: Искра Вараджакова
при секретаря Светлана
Пашова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 100 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе съдът взе предвид следното:
С
НП
№ 19-0260-0000227/21.05.2019 г. на началника на РУ на МВР
гр. Елена за извършено нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП на осн. чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание -
глоба в размер на 200.00 лв. на С.Х.Д. ***.
Постъпила
е жалба от С.Х.Д. против НП. В същата се твърди, че не е доволен от последното,
тъй като е незаконосъобразно и неправилно. На първо място е нарушен материалният
закон и процесуалните правила по издаването му, тъй като не е изяснена
фактическата обстановка, както и дали има извършено нарушение. Не са налице
безспорни доказателства, че не е избрал скоростта на движение съобразно
атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движение
и други обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или създадена
опасност за движение. На следващо място началникът на РУ на МВР гр. Елена е
упълномощен със Заповед с рег. № *****-***/**.**.****г. да издава НП, като не е
посочен авторът или издателят, нито вида на упълномощаването, което е
съществено процесуално нарушение и му се нарушава правото на защита.
Жалбоподателят
С.Х.Д. моли съда да отмени НП № 19-0260-0000227/21.05.2019 г. на
началника на РУ на МВР гр. Елена, като неправилно и незаконосъобразно.
В
съдебно заседание жалбоподателят С.Х.Д. се явява лично. Същият поддържа
депозираната жалба. Моли съда да отмени НП.
В
съдебно заседание ответник-жалба РУ на МВР гр. Елена не се представлява и не
взема становище.
В
съдебно заседание Районна прокуратура - Елена не се представлява и не взема
становище.
Съдът,
след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становището на страните, прие за установено следното:
На
16.05.2019 г. сутринта жалбоподателят С.Х.Д. заедно с дъщеря си, която била
бременна, тръгнал от гр. Елена за гр. Златарица с лек автомобил „**** **“ с
рег. № ** **-** **, собственост на Ц.С.Д.. Пътят бил мокър, тъй като преди това
валял дъжд. Освен това имало и мъгла. Около 8.30 часа на посочената дата управляваният
от жалбоподателя С.Х.Д. автомобил се придвижвал по път II-53.
Около км. 41+100 същият се движел със скорост 50-70 км/ч., която обаче не била
съобразена с пътните условия – мократа пътна настилка. По тази причина Д. загубил
контрол над МПС и навлязъл в насрещното платно, т. е. отклонил се вляво и се
преобърнал в крайпътната пропаст. С описаните действия жалбоподателят извършил
ПТП, при което настъпили материални щети по автомобила и пострадала дъщеря му,
която пътувала с него.
След
МПС на жалбоподателя пътувал друг водач, който след като възприел ПТП, веднага
спрял МПС и попитал жалбоподателя и дъщеря му дали са добре и имат ли нужда от
помощ.
По
същото време свидетелите Н.Х.Д. и М.Х.Т., двамата служители на РУ на МВР гр.
Елена, били на работа на 16.05.2019 г. за времето от 8.00 часа до 16.00 часа и
пътували за гр. Златарица. Стигайки до местопроизшествието, свидетелите
забелязали спрян автомобил, който бил с включени аварийни светлини, и водачът
му, който бил спрял, за да помогне на жалбоподателя и дъщеря му. Д. и Т. му
казали, че нямат нужда от него и че те ще поемат ПТП. Жалбоподателят и дъщеря
му излезли от крайпътната пропаст. Последната имала болки в корема и веднага
била транспортирана с линейка в гр. Велико Търново, където й била оказана
медицинска помощ. Свидетелят Н.Х.Д. направил оглед на местопроизшествието и съставил
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № **/**.**.****г., както и карта
за регистрация на ПТП с рег. № **/**.**.****г. и схема на ПТП от 16.05.2019 г. По-късно
същият в присъствието на свидетеля М.Х.Т. съставил АУАН № 0637355/16.05.2019 г.
на жалбоподателя С.Х.Д.. В същия било вписано, че последният на 16.05.2019 г. в
8.30 часа на път II-53 при км. 41+100
в посока гр. Велико Търново управлявал лек автомобил „**** **“ с рег. № **
**-** **, собственост на Ц.С.Д., и при излизане от дясна крива, вследствие на
несъобразена скорост с пътните условия – мокра пътна настилка, загубил контрол
над автомобила и излязъл вляво извън пътя срещу посоката на движение и се
преобърнал в крайпътна пропаст. Жалбоподателят реализирал ПТП с материални щети
и пострадало лице. Като нарушена била посочена разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. АУАН бил подписан от актосъставителя, свидетеля и жалбоподателя. На
жалбоподателя бил връчен препис от документа на 16.05.2019 г.
Въз
основа на АУАН било съставено НП № 19-0260-0000227/21.05.2019 г. на началника
на РУ на МВР гр. Елена. В същото по идентичен начин, както в АУАН било описано
извършеното нарушение. Като нарушена била посочена разпоредбата на чл. 20, ал.
2 от ЗДвП. На жалбоподателя за извършеното нарушение било наложено
административно наказание на осн. чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП - глоба в размер на 200.00 лв.
От
удостоверение № 260000-1821/20.07.2015 г. на началника на РУ на МВР гр. Елена,
удостоверение № 260000-14/04.01.2016 г. на началника на РУ на МВР гр. Елена и
Заповед с рег. № *****-***/**.**.****г. на министъра на МВР се установява
компетентността на актосъставителя да съставя АУАН и на административно
наказващият орган да изготвя НП.
По
делото е представена справка за нарушител/водач, от която е видно, че
жалбоподателят С.Х.Д. е правоспособен водач на МПС категории С, В, М, Ткт,
както и че не санкциониран за извършения нарушения по ЗДвП с НП. Издадени са му
два фиша на 6.12.2018 г. и на 7.04.2019 г.
По
делото са разпитани в качеството на свидетели следните лица: актосъставителят Н.Х.Д.
и свидетелят по АУАН М.Х.Т..
При
така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът достигна до
следните изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок и то от надлежна страна,
която има правен интерес да обжалва НП, а разгледана по същество е
неоснователна.
По
делото безспорно се установи, че жалбоподателят е осъществил от обективна и
субективна страна състава на административно нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като е управлявал МПС с несъобразена скорост с пътните условия – мокра
пътна настилка, в резултат на което е извършил ПТП с материални щети и
пострадало лице. Съгласно § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП пътнотранспортно
произшествие е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно
средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. В конкретния
случай несъмнено е налице ПТП. Последното не се спори от страните и се
установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства. С
действията си жалбоподателят е нарушил нормата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, съгласно
която водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, както и да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението. Неспазването на посочените задължения и движението с
несъобразена скорост, довело до ПТП, е основание за налагане на санкцията по
чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП.
За
осъщественото от жалбоподателя нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, наказващият орган правилно е наложил на осн. чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП административно наказание - глоба в размер на 200.00 лв. При определяне на
последното същият не е излязъл от рамките на констатираното в АУАН, като е
наложил санкцията в пределите, предвидени в закона. Съдът намира, че наложеното
наказание ще изпълни своята цел – да предупреди и превъзпита нарушителя към
спазване на установения правен ред и да въздейства възпитателно и предупредително
върху останалите граждани така, както визира чл. 12 от ЗАНН.
Съдът
намира, че при издаването на АУАН и на НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да нарушават правото на защита на жалбоподателя и
да водят до отмяна на НП. НП се явява законосъобразно от процесуално-правна
страна. Същото е издадено от компетентен орган, в рамките на правомощията му,
спазени са формата и реда при издаването му и съдържа изискуемите от
разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН реквизити. Не са допуснати нарушения в
административно наказателната процедура, отразената в акта за нарушение
фактическа обстановка е намерила съответен израз в издаденото постановление,
което като цяло определя неговата законосъобразност от формална страна.
Административно наказващият орган ясно и точно е посочил извършеното нарушение
от жалбоподателя, както в АУАН, така и в НП, т. е. налице е пълно описание на
нарушението и законните разпоредби, които са нарушени.
В
тази връзка съдът счита за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че е
нарушен материалният закон и процесуалните правила, както и че не е изяснена
фактическата обстановка, от което не може да се направи безспорен извод налице
ли е извършено нарушение. Несъмнено има извършено от жалбоподателя нарушение по
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Последният се е движел със скорост, която не е била
адекватна на мократа пътна настилка, поради което е изгубил контрол над
управляваното от него МПС и е допуснал ПТП с материални щети и пострадало лице.
Когато се касае за такова нарушение - движение със несъобразена скорост, не е
задължително условие, а често и фактическо това е невъзможно, да бъде установена
конкретната числова стойност, с която се е движил даден автомобил. За да се
приеме, че даден автомобил е управляван със съобразена скорост следва избраната
от водача скорост на движение да е такава, че да му позволи да спре пътното
превозно средство, когато възникне опасност за движението. Иначе казано, за да
не е осъществен съставът на административно нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП,
избраната скорост на движение на автомобила трябва е съобразена с всички фактори,
посочени в двете хипотези на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, която да му позволяваща да
спре при създаване на опасност от настъпване на ПТП. (Тълкувателно решение № 28
от 28.11.1984 г. по н. д.№ 10/1984 г. на ОСНК на Върховен съд на Република
България). След като не е успял да спре и да предотврати настъпването на ПТП, следва
да се приеме, че жалбоподателят е управлявал автомобила с несъобразена скорост,
поради което правилно, обосновано и законосъобразно е ангажирана отговорността
му за така извършеното нарушение. Настъпването на ПТП е в резултат именно на
неправилния избор от страна на водача на скоростта, с която е управлявал
автомобила и движението му с несъобразена скорост. Ако бе управлявал със
съобразена скорост, ПТП не би настъпило. Съдът намира, че са неоснователни
възраженията на жалбоподателя, че в представената по делото Заповед с рег. № *****-***/**.**.****г.
на министъра на МВР не е посочен авторът и не е ясно вида на упълномощаването.
В същата изрично е посочено, че е издадена от министъра на МВР - В.Р., както и
че началниците на РУ на МВР имат право да издават НП за извършени нарушения по
ЗДвП на обслужваната територия.
Съдът
счита, че извършеното нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Нормата на
чл. 28 от ЗАНН изключва съставомерността на деянията, представляващи
„маловажен случай“, когато липсват или са налице незначителни вредни последици
или с оглед други смекчаващи вината обстоятелства конкретното нарушение
разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от същия вид. Безспорно в хода на производството по
налагане на административно наказание за извършеното от жалбоподателя
административно нарушение, както и в хода на съдебното производство не са
представени доказателства, които да налагат извод за по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с общите случаи на деяния от същия вид. Т. е. в
настоящия случай не са доказани предвидените в закона предпоставки, при които
конкретното нарушение следва да се квалифицира като маловажен случай и деецът
да не се наказва. Напротив, инкриминираното нарушение се отличава с висока
степен на обществена опасност. Освен това вследствие на него е настъпил тежък
резултат – материални щети и пострадало лице – бременна жена.
Предвид
изложеното по-горе съдът счита, че НП следва да бъде потвърдено, като
обосновано и законосъобразно. Жалбата следва да се остави без уважение. Същата
се явява неоснователна.
Водим
от изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
НП № 19-0260-0000227/21.05.2019 г. на началника на РУ на МВР гр. Елена, с което
за извършено нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП на осн. чл. 53 от ЗАНН и чл.
179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер
на 200.00 лв. (двеста лв. 00 ст.) на С.Х.Д. с ЕГН ********** ***.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд - Велико Търново в 14-дневен срок
от съобщаването му страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: