На основание §2,ал.2 от ГПК в сила от 01.03.2008 г.,настоящото производство продължава да се движи по реда на ГПК от 1952 г./отм./ С решение № 148 от 13.05.2007 г.,постановено по гр.д. № 297/2006 г.,Момчилградският районен съд е отхвърлил предявения от Георги Атанасов Георгиев от гр. Кърджали,ул.”Струма” № 2,с ЕГН **********,иск против “Технопрогрес М” ООД,гр. Момчилград ,представлявано от управителя Димитър Стойчев,за сумата в размер на 1 000 лв. с правно основание чл.258 от ЗЗД,ведно със законна лихва ,считано от 18.09.2006 г.,като неоснователен и недоказан. Съдът е осъдил ищецът да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 400 лв.,съставляващи адвокатско възнаграждение. Настоящото въззивно производство е образувано по повод предявена от недоволния от първоинстанционното решение,изцяло,ищец Георгиев,въззивна жалба. В същата се твърди,че обжалваното решение е неправилно,постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В жалбата се твърди,че съдът не е обсъдил внимателно и задълбочено всички събрани по делото доказателства в тяхната взаимна връзка и съвкупност, поради което е допуснал съществено нарушение на процесуалното правило на чл.188 от ГПК. Съдът изолирано тълкувал единствено и само сключеният между страните договор от 04.03.2003 г. за услуга с личен труд, по силата на който същите са се споразумели в продължение на 10 години да изпълняват съвместно строителни обекти,ищецът-като предприемач, а ответното дружество-като възложител. Съгласно договора обаче за всеки конкретен обект страните подписвали споразумителен протокол, в който се конкретизирали: наименованието на обекта, ценовите параметри на строителството, времетраенето на строителството, ценовите условия по този договор и др. специфични за обекта условия. За процесните обекти като доказателства по делото били представени именно съответните споразумителни протоколи-от 10.03.2003 г. и от 01.08.2004 г., които обаче съдът изцяло пренебрегнал и изобщо не обсъждал в мотивите към обжалваното решение. Така постановеното обжалвано решение било и необосновано, защото изводите на съда противоречали именно на споразумителните протоколи, които конкретизирали и условията, в т.ч. и ценовите, за процесните обекти. Тези протоколи според жалбодателя опровергавали извода на съда за недължимост на претендираните от ищеца договорени и неизплатени от ответника като възложител, възнаграждения и транспортни разходи в общ размер от 1000 лв. Твърди се също,че цитираните по-горе договор от 04.03.2003 г. и споразумителните протоколи към него от 10.03.2003 г. и 01.08.2003 г., обсъдени в тяхната взаимна връзка, доказвали основанието за претенцията на ищеца за заплащане на договореното възнаграждение и транспортни разходи. Претендираните възнаграждения и транспортни разходи не били платени от ответника-отрицателен факт, който съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса следвало да докаже ответникът. Представените в тази връзка от ответника разходни касови ордери не опровергавали извода за дължимост на сумата от 1000 лв. Фактът на извършено частично плащане от ответника не се оспорвало от ищеца. Твърди се ,че така извършеното частичното плащане именно доказвало, че били налице договорените между страните условия и основания за плащане, и че в казуса ставало въпрос за частично неизпълнение на договорни задължения от страна на ответното дружество. С оглед изложеното жалбодателят моли настоящата инстанция да постанови своя съдебен акт,с който отмени първоинстанционното решение,вместо което реши спора по същество като уважи изцяло предявения от него частичен иск като основателен и доказан. Претендира разноски. В съдебно заседание,жалбодателя, лично и чрез процесуалния си представител,поддържа въззивната си жалба по изложените в същата съображения. Ангажира нови доказателства. В съдебно заседание ,ответникът по жалбата, “Технопрогрес -М “ ООД-Момчилград,чрез управителя си и чрез процесуалния си представител,оспорва предявената въззивна жалба. В този аспект излага обстойни съображения в представена по делото писмена защита. Прави възражение за изтекла давност само по отношение на претенцията за заплащане на възнаграждението за положен труд. Претендира разноски. Окръжният съд,действащ в производството като въззивна инстанция,по повод на депозираната жалба,прие за установено следното: Първоинстанционният съд е разгледал предявеният пред него от ищеца – Георги Атанасов Георгиев,срещу ответника – “ТЕХНОПРОГРЕС - М” ООД,гр. Момчилград,частичен иск,определен от съда като такъв с правно основание чл.258 от ЗЗД,с който ищецът цели да бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 1 000 лв.,от които 500 лв.,представляващи част от дължимата му се сума като предприемаческо възнаграждение от 6 915.80 лв.,за изпълняваната от него дейност на технически ръководител на обектите ,изпълнявани от ответника за времето от 04.03.2003 г. до 2005 г.,вкл.,и 500 лв.,представляващи част от транспортните му разходи за времето от 04.03.2003 г. до 2005 г. в ,в общ размер на 2 500 лв.,ведно със законна лихва върху търсените главници ,считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на присъдените суми. В производството са ангажирани от страните множество доказателства,от извършения анализ на същите,съдът изгради своето становище: В производството не е спорно,че на 04.03.2003 г. между ищецът в качеството му на предприемач и ответника ,в качеството му на възложител ,е сключен договор за извършване на услуга с личен труд,по силата на който страните са се споразумели в продължение на 10 години от сключването на същия да изпълняват съвместно строителни обекти,като за всеки конкретен обект страните подписват споразумителни протоколи или анекси,в които се конкретизират наименованието на обекта,ценовите параметри на строителството,времетраенето на строителството ,ценовите условия на договора и други специфични за обекта условия. В чл.26 от договора е предвидено за направените от инвеститора материални разходи същият да се отчита с договорената форма - КС 28. В чл.42 от този договор страните са приели една обща за срока на този договор клауза,а именно ,че цената на договора се изплаща на части ежемесечно,в срок не по-дълъг от 5 дни,след като инвеститорът е разплатил актуваното от предприемача с акт обр.19 или с друг договорен акт,строителство,а предприемачът е доказал цената на услугата си с документи,в т.ч. и с Кс 28 а. Или от изложеното следва извода,че цената на услугата,извършвана от ищеца-предприемач,определяема за всеки конкретен обект с нарочен споразумителен протокол или анекс, се изплаща след като същият я докаже с документи ,в т.ч. и с Кс 28а,т.е. из§ождайки от необходимото с оглед общата воля на страните по договора,тълкуване,настоящата инстанция счита,че цената на извършената от предприемача услуга може да бъде доказвана разбира се и с Кс 28а,както твърди ответникът,но не и само с тази форма,а и с други документи,предвидени от страните по договора. Доводът на ответника за необходимостта от форма Кс 28а, е относим само към договорената в чл.26 клауза материални разходи да бъдат доказвани в отношенията между страните само с формата КС 28 . В този аспект неустановено остана в производството дали различното изписване на формата като КС 28 /в чл.26/ и Кс 28а /в чл.42/ ,е техническа грешка или цели установяване и на различия в същността на тази форма,респ.в доказателствената сила на същата. Установява се в производството,че описаният в предходния абзац,договор, е следствие от подписан на 02.12.2002 г. под № С- 23,между Изпълнителна агенция “Пътища”-София ,в качеството й на възложител и “Биндер “ АД,гр. Сливен, в качеството му на изпълнител ,договор за обществена поръчка,касаещ строителен обект - “Път ІV -50948-плочогредов мост с отвор L= 4х16м при километър 21+... и пътна варианта”. В изпълнение на същия,и като неразделна негова част, е сключен и договор от 10.02.2003 г.,между “БИНДЕР “ АД,гр. Сливен ,вече като възложител, и ответника в производството,“Технопрогрес - М” ООД-Момчилград,в качеството му на изпълнител ,и по-точно на подизпълнител. Въз основа на приложените към договора за обществена поръчка анекси се установява,че договорът е с краен срок на изпълнение -30.06.2005 г. Безспорно е в производството и обстоятелството,че в изпълнение на описаните по-горе договори и поети от подизпълнителя –“Технопрогрес - М” ООД,задължения,между страните по делото ,на 10.03.2003 г. ,е сключен споразумителен протокол,неразделна част от цитирания договор от 04.03.03 г. , за обект “Плочогредов мост” на строеж “Път -50948-плочогредов мост с отвор L= 5 х16м при километър 21+144 и пътна варианта”. Периодът на действие на споразумителния протокол е от датата на сключване на същия до 30.09.2002 г. Договорения предприемачески доход е в размер на 2.13 % от стойността на изпълненото строителство , без ДДС, а разходите за лек транспорт /гориво и износване на гуми по държавни норми/ са на база на договорени 1 500 км. пробег на месец. Между страните по делото на 01.08.2004 г.,е сключен и споразумителен протокол,неразделна част от цитирания договор от 04.03.03 г. , за подобект,именуван “Възстановяване на мост на р.Дермен дере на път за с.Подрумче”. Периодът на действие на споразумителния протокол е от датата на сключване на същия,като краен срок не е посочен. Договореният предприемачески доход е в размер на 2.20 % от стойността на изпълненото строителство ,без ДДС,а разходите за лек транспорт /гориво и износване на гуми по държавни норми/ са на база на договорени 1 500 км. пробег на месец. Съобразно приложен по делото протокол,подписан от страните по договора с дата 05.07.2005 г.,приетият разход на гориво и амортизация е изчислен в по държавни норми в размер на 381.05 лв. на месец. По повод нотариална покана от 12.07.2006 г. за заплащане на сума в размер на 6 915.80 лв.,изпратена от ищеца в производството до ответника чрез Нотариус рег. № 459 на НК,е представено по делото писмо от ответника,с което,същият признавайки намерението си да плати дължимите се на ищеца средства,предлага частично плащане и възможност за разсрочено плащане,поради не доброто финансово състояние на дружеството към онзи момент. По делото са представени 12 броя РКО ,с № 384/м.10.2003 г..;№482/ м.12.2003 г.;№ 60/м.03.04 г.;№ 245/м.09.04 г.;№419/ м.12.04 г.;№ 423/12.04 г.;№96 /м.06.05 г.;№101 /м.07.05 г.;№102 /м.07.05 г.;№ 114 /м.08.05 г.;№ 141 /м.08.05 г.;№ 156/ м.08.05 г.,от които се установява,че ответникът е заплатил на ищеца сумата в общ размер 7 471.04 лв.,като аванс по сключения между тях,договор. По делото пред настоящата въззивна инстанция е прието изготвеното по назначената тройна комплексна съдебна експертиза,заключение,от което се установява,че за подобект “Плочогредов мост” на строеж “Път -50948-плочогредов мост с отвор L= 5 х16м при километър 21 и пътна варианта”, стойността на изпълнените СМР е в размер на 254 339.44 лв., като тази стойност съответства и на фактурираните,и на преведените парични средства от изпълнителя “Биндер” АД,гр. Сливен, на подизпълнителя “Технопрогрес-М” ООД,гр. Момчилград,ответник в производството. Посочената стойност е без ДДС. Съобразно т.5 от сключения между страните,Споразумителен протокол от 10.03.2003 г.,предприемаческия доход е в размер на 2.13 % от стойността на изпълненото строителство без ДДС,или в размер на сумата от 5 417.43 лв. За обект “Възстановяване на мост на р.Дермен дере на път за с.Подрумче” , стойността на изпълнените СМР по представените сертификати №3,4,5 и 6 / като СМР-тата,актувани в сертификати №1 и №2 са изпълнени преди ищецът да започне работа на обекта,т.е. не са изпълнени от него/ ,възлиза на 97 214.80 лв.,но редуцираната стойност ,съобразно сключен между ответника и възложителя Община Крумовград,анекс от 16.09.2004 г./непредставен по делото,но представен на вещите лица и от двете по делото страни/, е в размер на 61 236.80 лв.,и това е стойността която е фактурирана и изплатена от възложителя Община Крумовград на изпълнителя. Посочената стойност също е без ДДС. Съобразно т.5 от сключения между страните,Споразумителен протокол от 01.08.2004 г.,предприемаческия доход е в размер на 2.20 % от стойността на изпълненото строителство без ДДС,или в размер на 1 347.21 лв. Вещите лица установяват,че извършените СМР–та и на двата обекта са били приети и съответно заплатени от съответния възложител – ИАП-София,респ. Община Крумовград. Вещите лица установяват също ,че за извършените от ищеца бетонови работи на обекта на “Възстановяване на мост на р.Дермен дере на път за с.Подрумче” , му се дължи още и сумата в размер на 704.99 лв. Същите установяват,че тази сума се дължи допълнително на ищеца,извън посочената по-горе сума за извършени СМР на обекта,посочени в сертификати № 3,4,5 и 6.И това е така защото видно от дневника на обекта за бетоновите работи ищецът е изпълнил 110,80 куб.м.бетон,а са актувани в посочените сертификати само 25 куб.м.бетон. Разликата е била авансово актувана в сертификати № 1 и №2 ,макар и да не е била изпълнена от предишния технически ръководител на обекта Суфта. Експертизата установява,че Суфта е изпълнил по-малко количество бетонови работи,а е актувал предварително по-голямо количество бетонови работи. Що се касае до самия дневника за бетонови работи,като писмено доказателство по делото ,видно и от приложения и приет към делото екземпляр,същият е копие от намиращият се в ДНСК,екземпляр и е оформен съобразно изискванията за това. В този смисъл съдът намира,че същият е надлежно писмено доказателство. Вещите лица определят стойността на договорените между страните транспортни разходи,като изчислена на база сключения между страните протокол,или вещите лица умножават двадесет и четири месеца /търсения по исковата претенция период/ по 381.05 лв. или в размер на 9 145.20 лв. В хода на тези констатации настоящата инстанция изгради своето становище. Не се спори в производството,че на подобект “Плочогредов мост” на строеж “Път -50948-плочогредов мост с отвор L= 5 х16м при километър 21 и пътна варианта”,с възложител ИАП,гр.София и на обект “Възстановяване на мост на р.Дермен дере на път за с.Подрумче”,с възложител Община Крумовград ,ответникът в първоинстанционното производство,”Технопрогрес - М” ООД,гр. Момчилград,е бил изпълнител,в частност за условно наречения първи обект е бил подизпълнител,а ищецът Георгиев е бил предприемач/технически ръководител. Установява се в производството ,че периода на строителство на подобект “Плочогредов мост” на строеж “Път -50948-плочогредов мост с отвор L= 5 х16м при километър 21 и пътна варианта”,съобразно договорът за обществена поръчка и по-точно анексите ,сключени към него е бил до 30.06.2005 г.,а по отношение на обект “Възстановяване на мост на р.Дермен дере на път за с.Подрумче,страните не доказват да е определен краен срок за строителството. Установява се също обаче ,че последният протокол / сертификат № 6 за подобект “ Плочогредов мост” на строеж “Път -50948-плочогредов мост с отвор L= 5 х16м при километър 21 и пътна варианта”, е издаден за извършени СМР за месец август 2005 г.,и за обект “Възстановяване на мост на р.Дермен дере на път за с.Подрумче “ е също сертификат № 6 за месец август 2005 г. Т.е. следва да се приеме,че това е крайния срок за приключване на строителните работи на посочените обекти. По частичния иск за присъждане на сумата в размер на 500 лв., представляваща част от дължимата се сума на ищеца като предприемаческо възнаграждение от общо 6 915.80 лв.,за изпълняваната от него дейност на технически ръководител на обектите ,изпълнявани от ответника за времето от 04.03.2003 г. до 2005 г.,вкл.,ведно със законна лихва върху търсената главница,считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на присъдената сума : Съдът изхождайки от приетото по делото заключение,изготвено по назначената на стадия на въззивното производство,експертиза,което кредитира в тази му част,установи,че за условно наречените два строителни обекта,изпълнявани от ответника,чиито технически ръководител е бил ищеца,по силата на обсъдените в предходни абзаци,споразумителни протоколи,на последния се следва предприемачески доход,който е изчислен в размер на 5 417.43 лв. за условно наречения първи обект, и в размер на 1 347.21 лв. за условно наречения втори обект. Следва се също и посочената от експертизата сума от 704.99 лв.,дължима се за извършени,но не актувани от ищеца бетонови работи, но актувани,фактурирани и получени обаче от изпълнителя –ответник, като извършени. Или общата дължима сума,съставляваща сбор от посочените вече,е в размер на 7 469.63 лв. Установено беше по делото от обсъдените в предходен абзац 12 РКО,че ответникът е заплатил на ищеца сумата в размер на 7 471.04 лв. като аванс по сключения между тях,договор от 04.03.2003 г. Или от установеното се налага извода,че дължимата се на ищеца сума,съставляваща договорено възнаграждение под формата на предприемачески доход ,ответникът е изплатил в пълен размер с 12 броя РКО /дори в повече с 1.41 лв./. Изложеното прави така предявеният иск неоснователен. В този аспект неоснователен се явява и искът с правно основание чл.86 от ЗЗД,досежно законната лихва върху търсената главница. Прочие първоинстанционният съд е постановил правилно решение в тази му част,поради което и същото следва да бъде оставено в сила в тази му част. С оглед формирания извод не следва да бъдат подлагани на обсъждане доводите на защитата на ответника в първоинстанционното производство,досежно изтекла давност и лошо изпълнение на възложената работа от страна на ищеца. По частичния иск за присъждане на сумата в размер на 500 лв., представляваща част от дължимите се на ищеца транспортни разходи в размер на 2 500 лв.,за времето от 04.03.2003 г. до 2005 г. ,вкл. ,ведно със законна лихва върху търсената главница , считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на присъдената сума: Безспорно беше установено по делото,че в т.6 на Споразумителните протоколи от 10.03.2003 г. и от 01.08.2004 г.,сключени между страните в изпълнение на сключения между тях,договор за извършване на услуга с личен труд от 04.03.2003 г. ,е предвидено задължение на възложителя-“Технопрогрес -М” ООД, да заплаща на предприемача Георгиев и разходи за лек транспорт /гориво и износване на гуми по държавни норми/ ,изчисляеми на база на договорени 1 500 км. пробег на месец. В производството беше установено и че страните с обсъдения в предходен абзац,протокол от 05.07.2005 г.,са конкретизирали тези разходи в точен размер от 381.05 лв. на месец. Що се касае до периода, за който се дължи тази сума ежемесечно,настоящата инстанция като съобрази данните,извлечени от приложените пред въззивната инстанция / л.63-л.124 / , таблици за отчитане явяването и неявяването на работа,т.н. в производството присъствени листове за съответния строителен обект, установи,е първият такъв е издаден за месец юни 2003 г.,а последният за месец август 2005 г.,или това са общо 27 месеца. Съдът съобрази обаче и направеното в откритото съдебно заседание,проведено на 15.02.2008 г.,признание от страна на ищеца Георгиев,че за зимния период на тези години,визирайки месеците януари-февруари,не е бил на обектите и за този период няма претенции за транспортни разходи. Или след приспадане на тези четири месеца,съответно м.януари-февруари 2004 г. и м.януари-февруари 2005 г.,то остава за основателен периода от 23 месеца,съответно по дължимите се 381.05 лв. за всеки от тях,или това прави сумата 8 764.15 лв. Тук обаче ще бъде в сила правилото до размера на доказаното ,но не повече от поискано,поради което следва да бъде признат за основателен и доказан частичният иск за сумата от 500 лв.,съставляваща част от дължими се на ищеца транспортни разходи в размер на 2 500 лв.,за времето от м.юни 2003 г. до м.август 2005 г.,вкл. ,ведно със законна лихва върху главницата от 500 лв. ,считано от подаване на исковата молба -18.09.2006 г. до окончателното й изплащане. С оглед изложеното следва първоинстанционното решение в тази му част да бъде отменено,вместо което да бъде постановено решение по съществото на призната за основателна и доказана частична искова претенция. При този изход на делото се следват на жалбодателя разноски,доколкото такива се претендират и доказват,разбира се съразмерно с уважената част на исковата претенция или в размер на 277 лв. Водим от горното ,съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 148 / 13.05.2007 г., постановено по гр.д.№ 297/ 2006 г. по описа на Момчилградския районен съд,В ЧАСТТА му, с която е отхвърлен предявениятот Георги Атанасов Георгиев от гр. Кърджали,ул.”Струма” № 2,с ЕГН **********,против “Технопрогрес - М” ООД,гр. Момчилград,частичен иск за присъждане на сумата в размер на 500 лв., представляваща част от дължимите се на ищеца транспортни разходи в размер на 2 500 лв.,за времето от 04.03.2003 г. до 2005 г. вкл. ,ведно със законна лихва върху търсената главница ,считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на присъдената сума,както и ЧАСТТА му, с която Георги Атанасов Георгиев от гр. Кърджали,ул.”Струма” № 2,с ЕГН **********,е осъден да заплати на “Технопрогрес - М” ООД,гр. Момчилград,сумата в размер на 400 лв.,съставляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение,вместо което ПОСТАНОВЯВА : ОСЪЖДА “Технопрогрес - М” ООД,със седалище и адрес на управление гр. Момчилград, ул.” Момчил Войвода “ № 3,БУЛСТАТ *********,да заплати на Георги Атанасов Георгиев от гр. Кърджали,ул.”Струма” № 2,с ЕГН **********,сумата в размер на 500 лв.,съставляваща част от дължимите му се транспортни разходи в размер на 2 500 лв.,за времето от м.юни 2003 г. до м.август 2005 г.,вкл. ,ведно със законна лихва върху главницата от 500 лв.,считано от подаване на исковата молба -18.09.2006 г. до окончателното й изплащане. ОСЪЖДА “Технопрогрес - М” ООД,със седалище и адрес на управление гр. Момчилград, ул.” Момчил Войвода “ № 3,БУЛСТАТ *********,да заплати на Георги Атанасов Георгиев от гр. Кърджали,ул.”Струма” № 2,с ЕГН **********,сумата в размер на 277 лв.,съставляваща направени по делото разноски. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в 30-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател : Членове : 1.
2. |