РЕШЕНИЕ
гр.
София, 25.07.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-25 състав,
в публично заседание на деветнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година
в състав:
СЪДИЯ: А. АНГЕЛОВ
при секретаря Р. Манолова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 6176 по описа за 2018 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 432,
ал. 1 КЗ.
Ищецът А.Ш. твърди, че на 21.06.2017 г. в гр. Гоце
Делчев е настъпило ПТП, причинено от водача на товарен автомобил – влекач
„Волво“ с рег. № *******, който при извършване на маневра за завиване на ляво
не е пропуснал движещия се по път с предимство мотоциклет „Сузуки Бъргман“ с
рег. № *******, управляван от ищеца, като товарният автомобил е навлязъл в
лентата за движение на мотоциклета, при което е настъпил удар между двете
превозни средства. Вследствие на това ПТП на ищеца са причинени телесни
увреждания, подробно описани в исковата молба, като инцидентът е довел и до
отрицателно отражение върху емоционалното състояние на ищеца и върху начина му
на живот. Ищецът твърди, че е направил и разходи за лечението си в размер на
91,91 лв. Твърди, че гражданската отговорност на водача на товарния автомобил към датата на процесното ПТП е застрахована
при ответника, поради което иска той да му заплати обезщетение за претърпените
от него неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., както и обезщетение за
претърпените имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, в размер на
91,91 лв., заедно със законната лихва върху посочените суми от 21.06.2017 г. до
окончателното им изплащане. Претендира разноски по делото.
Ответникът ЗАД „ОЗК - З.“ АД оспорва исковете.
Оспорва процесното ПТП да се е осъществило по посочения от ищеца начин и да е
причинено от сочения от ищеца водач. Ответникът счита, че причина за процесното
ПТП е изцяло поведението на ищеца или че то е съпричиняващ фактор, като твърди,
че ищецът е управлявал мотоциклета с превишена (с оглед на максимално
допустимата) или несъобразена с пътните условия скорост. Ответникът възразява и
за това, че ищецът е допринесъл за настъпването на уврежданията, тъй като не е
имал защитна каска и защитни протектори. Възразява, че са налице и други
съпричиняващи фактори – мотоциклетът, управляван от ищеца, не е бил технически
изправен и не е преминал технически преглед, а също така ищецът го е управлявал
под въздействие на алкохол. Оспорва и обстоятелството всички сочени от ищеца
увреждания, както и разходите за лечението му да са в причинна връзка с
процесното ПТП. Счита и че претендираният от ищеца размер на обезщетението за
неимуществени вреди е завишен. Ответникът оспорва и началния момент на
претендираната лихва за забава. Не оспорва, че към датата на процесното ПТП
гражданската отговорност на водача на товарен автомобил – влекач „Волво“ е
застрахована при ответника. Претендира разноски.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по делото, намира
следното:
От показанията на свидетелите Н. Ш.
и И.Б. (които в тази част се допълват и от представения акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) от 21.06.2017 г.) се установява, че на 21.06.2017
г. в гр. Гоце Делчев е настъпило ПТП с участието на товарен автомобил –
влекач „Волво“ с рег. № *******, управляван от свидетеля И.Б., и мотоциклет
„Сузуки Бъргман“ с рег. № *******, управляван от ищеца А.Ш.. В резултат от това
ПТП на ищеца са причинени телесни увреждания, което се установява от
показанията на свидетеля Н. Ш. и от заключението на съдебно-медицинската
експертиза по делото.
С изключение на показанията на
свидетеля И.Б. обаче по делото не са представени други доказателства за начина,
по който се е осъществило процесното ПТП и съответно за поведението на двамата
водачи. Описаният в АУАН от 21.06.2017 г. начин, по който се е осъществило
процесното ПТП, представлява извод на контролните органи въз основа на
събраната от тях информация, поради което в тази част актът не представлява
удостоверителен документ относно осъществилото се събитие, особено доколкото в
него не е отбелязано актосъставителите да са присъствали на събитието (според
показанията на свидетеля И.Б. органите на полицията са повикани впоследствие).
Издаденото наказателно постановление от 13.07.2017 г. се основава на
констатациите в АУАН, поради което също не е годно доказателство за
установяване на фактите относно процесното ПТП и най-вече на начина, по който
се е осъществило. Следва да се има предвид и че за разлика от присъдите или
решенията на наказателния съд, които според чл. 300 ГПК и чл. 413, ал. 2 и ал.
3 НПК са задължителни за гражданския съд относно установените факти във връзка
със съответното деяние, липсва подобна норма в закона относно наказателните
постановления, което следва и от това, че те не представляват акт на съд.
Поради това констатациите на административно-наказващия орган не обвързват
гражданския съд относно начина, по който е осъществено деянието – в случая
процесното ПТП.
Така единственото пряко доказателство
по делото за процесното събитие са показанията на свидетеля И.Б..
Обстоятелството, че свидетелят е водач на товарния автомобил, участвал в
процесното ПТП, не води до извод за негова вероятна заинтересованост в полза на
някоя от страните, тъй като изходът на делото не влияе пряко или дори косвено
върху правната (включително имуществената) сфера на свидетеля, а освен това той
вече е наказан с влязло в сила наказателно постановление и е заплатил
наложената му глоба (според отбелязаното в постановлението). Следва да се
посочи и че показанията на свидетеля Б. относно събитията, непосредствено след
настъпване на процесното ПТП, съответстват на описаното от свидетеля Н. Ш..
Според показанията на свидетеля И.Б.,
управлявайки товарния автомобил – влекач „Волво“, той е предприел маневра
за завой наляво, след като се е уверил, че няма насрещно движение. Свидетелят
посочва, че улицата, от която е завил, е права с добра видимост. Според него
ударът е настъпил, след като товарният автомобил и почти цялото негово ремарке вече
са преминали през лентата за насрещно движение и са навлязли в страничната
улица, към която е извършена маневрата. Ударът е настъпил в задната част на
ремаркето на товарния автомобил, което към този момент все още е заемало около
половината от лентата за насрещно движение, по която се е движел мотоциклетът.
Според свидетеля ударът е настъпил в средата на лентата, по която се е движел
мотоциклетът.
При посоченото описание на
процесното събитие, следва да се приеме, че настъпилото ПТП не е причинено в
резултат от действията на водача на товарния автомобил. Не е възможно описаната
маневра да бъде извършена с голяма скорост с оглед размерите на товарния
автомобил, а и свидетелят Б. посочва, че се е движел с около 5 км/ч. Доколкото
при започване на маневрата за завой наляво не е имало насрещно движение, следва
да се приеме, че мотоциклетът, управляван от ищеца, е наближил мястото на
настъпване на процесното ПТП след започването на маневрата за завиване от товарния
автомобил. При това положение, като се има предвид скоростта на товарния
автомобил при извършване на маневрата, ищецът е разполагал с достатъчна
възможност да възприеме товарния автомобил, който вече е представлявал пречка
за движението му. Съответно ищецът е имал възможност да намали скоростта си на
движение и при необходимост да спре (съгласно изискването на чл. 20, ал. 2,
изр. 2 ЗДвП), ако не е било възможно да заобиколи препятствието. Като
се съобрази, че ударът е настъпил в средата на лентата за движение, а ищецът
управлява мотоциклет, може да се приеме, че той поначало е можел и да заобиколи
частта от ремаркето, заемаща лентата му за движение. След като товарният
автомобил е започнал да извършва маневрата и дори почти е преминал през лентата
за насрещно движение, водачът му вече не би могъл да предприеме каквото и да
било действие, за да избегне удара. Това е можел да направил единствено ищецът
като водач на мотоциклета в съответствие с посоченото по-горе задължение по чл.
20, ал. 2 ЗДвП.
След като причина за процесното
ПТП не е поведението на водача на товарния автомобил, а на ищеца, неоснователна
е претенцията на ищеца за обезщетяване на причинените му в резултат на ПТП
вреди. Поради това исковете следва да бъдат отхвърлени, при което безпредметно
е да се обсъждат доказателствата, свързани с размера на вредите.
По разноските:
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъдят разноските по делото, които възлизат
общо на 2 720 лв. Неоснователно е възражението на ищеца за прекомерност на
разноските за заплатено от ответника адвокатско възнаграждение. Видно от
представената фактура и договор за правна защита и съдействие възнаграждението
е определено в размер на 2 033,33 лв. при минимален размер от 2 032,76
лв. съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
като върху възнаграждението е начислен ДДС.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете
на А.П.Ш., ЕГН **********,
адрес *** срещу „З.А.Д.ОЗК-З.“ АД,
ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата 50 000
лв. – обезщетение за неимуществени вреди и на сумата 91,91 лв. – обезщетение за имуществени вреди, причинени
от ПТП, настъпило на 21.06.2017 г. в гр. Гоце Делчев.
ОСЪЖДА А.П.Ш., ЕГН **********, адрес *** да заплати на „З.А.Д.ОЗК-З.“ АД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление *** сумата
2 720 лв. (две хиляди
седемстотин и двадесет лева) – разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: