Р Е Ш
Е Н И Е
№
Гр.Лом, 14.04.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Ломски районен съд, втори наказателен
състав, в открито съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и
деветнадесета, година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Б.СЛАВЧЕВА
при секретаря Л.Петрова, като се
запозна с докладваното от съдията Славчева АНД № 314/19г. по описа на ЛРС, за
да се произнесе взе предвид следното :
Жалбоподателят Л.Т.Д. с ЕГН **********
*** обжалва издаденото от ВПД Началник на РУ гр.Лом Г.П., упълномощен със
Заповед № 8121з-955/01.09.2016г. на МВР НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № Л-15/КОС от
01.07.2019г., с което на осн. чл.193, ал.1 от ЗОБВВПИ му е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 500лв /петстотин лева/, за нарушение на чл.59,
ал.1 от ЗОБВВПИ.
В
с.з. жалбоподателят редовно призован се явява лично и се представлява от процесуален
представител адв. Н.К.от МАК, който поддържа жалбата и моли съда да отмени
издаденото НП, като незаконосъобразно.
Въззиваемият редовно призован не се явява,
не се представлява.
Доказателствата по делото са писмени и
гласни доказателства.
Съдът, след като се запозна със
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и
съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за
установено следното :
С Наказателно постановление № Л-15/КОС от
01.07.2019г. на ВПД Началник на РУ гр.Лом Г.П., упълномощен със Заповед №
8121з-955/01.09.2016г. на МВР на жалбоподателят Л.Т.Д. ***3, ал.1 от ЗОБВВПИ му
е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500лв /петстотин
лева/, за нарушение на чл.59, ал.1 от ЗОБВВПИ за това, че на 15.05.2019г. около
13,35ч. в ******* при извършена полицейска проверка е установено, че съхранява 47бр
боеприпаси 12 кал. в чекмедже в едно от помещенията на жилището, като по този
начин до тях може да имат достъп и други лица, с което е нарушил чл.59, ал.1 от ЗОБВВПИ.
В с.з.
жалбоподателят редовно призован се явява лично и с адв. Н.К.от МАК, поддържа
жалбата и моли съда да постанови решение с което да отмени издаденото НП като
незаконосъобразно. В пледоарията си процесуалният представител на
жалбоподателят сочи, че в хода на административнонаказателното производство е
допуснато съществено процесуално нарушение довело до ограничаване правото на
защита на наказаното лице, тъй като АУАН който поставя началото на това
производство е съставен на 16.05.2019г. когато е извършена проверката видно от
Констативният протокол от същата дата, а наложеното наказание е за нарушение
извършено на друга дата – в НП е посочена датата 15.05.2019г. На следващо място
на нарушителят е връчен нечетлив препис от съставения акт, който на практика го
е лишил от възможността да се запознае с неговото съдържание.
Въззиваемият не се явява, не се
представлява.
Депозираната жалба е процесуално допустима,
подадена от лице, имащо правен интерес, в предвиденият от закона 7-дневен срок
за обжалване.
По
същество жалбата се явява основателна.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи по категоричен и
безспорен начин следната фактическа обстановка :
На 16.05.2019г. свидетелите Д.Л. и Ц.Ц.,
двамата служители в РУ гр.Лом извършили проверка в дома на жалбоподателят във
връзка със спазване на законовите разпоредби, касаещи съхранението на
огнестрелните оръжия и боеприпасите. По време на същата констатирали, че в дома
на Д. в незаключено дървено шкафче намиращо се в едно от помещенията на дома му
се съхраняват 47бр. боеприпаси, кал.12, за което св.Л. съставил Констативен
протокол и АУАН. Същите били подписани от присъстващият по време на проверката
св.Ц. и жалбоподателят.
Впоследствие въз основа на съставеният АУАН,
АНО издал атакуваното НП, с което наложил на Д. на осн. чл.193, ал.1 от ЗОБВВПИ
административно наказание „Глоба“ в размер на 500лв /петстотин лева/, за
нарушение на чл.59, ал.1 от ЗОБВВПИ.
Съгласно
разпоредбата на чл.6 от ЗАНН административно арушение е това деяние /действие
или бездействие/, което нарушава установеният ред на държавно управление,
извършено е виновно и е обявено от закона за наказуемо с административно
наказание налагано по административен ред. Следователно деянието обявено за
административно нарушение трябва да е извършено виновни –умишлено или
непредпазливо, като законодателят е предвидил непредпазливите деяния да се
наказват само в предвидените от закона случай.
В
нормата на чл.59, ал.1 от ЗОБВВПИ законодателят е регламентирал задължението на
лицата, получили разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на
огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях и разрешение за придобиване и/или
съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, да ги опазват от
кражби, изгубване и достъп на други лица и да предприемат мерки за недопускане
на злополуки или наранявания при употребата им.
За това нарушение АНО е ангажирал административнонаказателна
отговорност на жалбоподателят по чл. 193, ал.1 от ЗОБВВПИ съгласно която
разпоредба, който не изпълни изискванията на чл. 98, ал. 1 - 3 за съхранение на
огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, се наказва с глоба от 500лв /петстотин
лева/ до 1 500лв /хиляда и петстотин лева/ и/или с имуществена санкция от 5 000лв
/пет хиляди лева/ до 10 000лв /десет хиляди лева/. В случая извършеното
нарушение е по чл.59, ал.1 от ЗОБВВПИ, а не по чл.98 от същия закон, за който
се отнася санкционната норма на чл.193 от закона.
Съдът намира, че между съставения АУАН и
издаденото НП е налице и друго противоречие, което е довело до ограничаване на
правото на защита на санкционираното лице, както и че е налице неяснота относно
датата на нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят. Административнонаказателното производство е формално,
не случайно се изисква нарушителят да бъде поканен да присъства при съставяне
на акта, същият да му бъде предявен, след което да бъде подписан, не е случайно
и изискването, въведено от законодателя за наличие на свидетел при съставянето
на АУАН, доколкото свидетелят се явява гарант за всичко описано в АУАН, т.е.
всички действия по съставяне на АУАН, следва да бъдат извършени със знанието на
санкционираното лице. Поправката на задължителни реквизити на връчения АУАН
каквато е и датата на неговото съставяне, без знанието на нарушителя и без
изрично отбелязване, че е извършена от
актосъставителя представлява съществено процесуално нарушение. Действително е
възможно в хода на административнонаказателното производство да се допусне грешка, но грешката трябва да бъде поправена
по начин, по който нарушителят да знае за крайния изход на производството.
Възможно е грешката да бъде отстранена като във връзка с поправката следва да
бъде отбелязано, че е нанесена от актосъставителя и да бъде подписана от последния. За целта е
задължително екземплярът на актосъставителя и този, който е връчен на
нарушителя да са напълно идентични и
поправката следва да е нанесена едновременно и в двата екземпляра. В
случаят от връченият на жалбоподателят препис от АУАН, който е нечетлив не може
да се установи дали корекциите в АУАН са направени в негово присъствие.
Съгласно чл.42, т.2 от ЗАНН датата на
съставяне на АУАН е задължителен реквизит, който следва да съдържа АУАН. Недопустимо
е датата на съставяне на АУАН да бъде
поправена по начин, че поправката да остане на единия екземпляр - в случая
този, намиращ се у административнонаказващия оран, а не и в този на нарушителя.
Именно с допуснатата поправка се
затруднява проверката за спазване на
сроковете по чл.34 от ЗАНН, както за съставяне на АУАН, така и за издаване на
НП. Допуснатото нарушение е съществено
и не може да бъде отстранено, същото налага цялостна отмяна на наказателното
постановление.
На следващо място е налице и несъответствие
между посочената дата на извършване на нарушението за което е съставен АУАН и
датата на извършване на същото в НП, за което АНО е санкционирал извършителят.
В АУАН и КП като дата на съставяне на същите и откриване на нарушението е
посочена 16.05.2019г., в хода на съдебното следствие двамата свидетели заявиха,
че нарушението е установено на 16.05. като е допусната техническа грешка от
актосъставителя, който се е объркал и първоначално е вписал като друга дата
19.05., но впоследствие е поправил на 16.05.2019г. В НП като дата на извършване
на нарушението е посочена 15.05., а в самият АУАН е връчен на нарушителя на
19.05.2019г.
В така проведеното
административно-нарушение фигурират три различни дати на извършеното от
жалбоподателят нарушение 15.05., 16.05. и 19.05. за което е санкциониран
впоследствие от АНО. В хода на съдебното следствие по време на разпита на
свидетелите също не бе установено по категоричен начин кога е установено
извършеното нарушение.
Актовете за установяване на административно
нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се
счита за доказано. Това означава, че в тежест на административно - наказващия
орган, тъй като именно той е субекта на административно - наказателното
обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими
доказателства, че има административно нарушение, дата и място на извършване, и
че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител.
Водим
от горното съдът намира, че депозираната жалба се явява основателна, и като
такава следва да бъде уважена, а
обжалваното НП да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно, за това, и на осн. чл.63 от ЗАНН
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №
Л-15/КОС от 01.07.2019г. на ВПД Началник на РУ гр.Лом Г.П., упълномощен със Заповед
№ 8121з-955/01.09.2016г. на МВР, с което на осн. чл.193, ал.1 от ЗОБВВПИ на
жалбоподателят Л.Т.Д. с ЕГН ********** *** му е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 500лв /петстотин лева/, за нарушение на чл.59,
ал.1 от ЗОБВВПИ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението може да се обжалва пред
Административен съд гр.Монтана, по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението
на страните, за неговото изготвяне.
След влизане в сила на решението
препис от него да бъде изпратен на
Началника
на РУ гр.Лом за сведение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :