№ 4556
гр. София, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Д.Д.
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
като разгледа докладваното от Д.Д. Административно наказателно дело №
20221110213816 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на М. И. К. против Наказателно постановление № 42-
0002970/28.09.2022 г., издадено от Директора на РД „АА”-София, в частта, с която, на основание
чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАПр), на жалбоподателя била наложена
глоба, в размер на 2 000 лева, за нарушение на чл. 19, ал. 1, т. 1 от Наредба 11/31.10.2002 г. на МТС
(„Наредбата”).
В частта, по пункт втори – наложена глоба, в размер на 10 лева, за нарушение на чл. 100,
ал. 1, т. 1 ЗДП, наказателното постановление е влязло в законна сила на 28.10.2022 г.
НП е обжалвано от санкционираното лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си
оспорва наказателното постановление. Навеждат се доводи за недоказаност на административното
обвинение и за погрешно определена санкционна норма.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
С писмено становище, поддържа жалбата, по изложените в нея аргументи. Претендира разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител и не
изразява становище.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 27.07.2022 г., около 17:30 ч. жалбоподателят управлявал влека, марка ДАФ, ДК № ***
с прикачено полуремарке марка *** гр. София, по бул. „Ботевградско шосе“, извършвайки
международен превоз на товари от р. България за Р. Сърбия, съгласно CMR от 27.07.2022 г.
1
На около 100 м. след пътен възел с Околовръстен път К. бил спрян за проверка от екип на
РС „АА“ – София. В хода на същата било установено, че не носи заверено копие на Лиценз на
общността.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на
свидетеля И. П.; АУАН; НП; заповед за компетентност.
В настоящия случай, разпитаният актосъставител изложи ясен и последователен спомен
за събитията, от които да се установява изложената в АУАН и НП фактическа обстановка, поради
което и по аргумент от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, подробни аргументи в тази насока са
безпредметни.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложенето на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57
ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е
връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение
единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към
законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
Същевременно, възражението за неправилно определена санкционна норма е
основателно. От една страна, словесно се инкриминира физическата липса на копие от Лиценз на
общността, в момента на проверката (поведение, кореспондиращо със санкционната норма на чл.
93, ал. 2 ЗАПр), но се инкриминира неспазване на чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАПр – изначална липса на
Лиценз. В този смисъл, отправената процесуална критика към наказващия орган има своите
сериозни основания и налага отмяна на атакуваното наказателно постановление, на процесуално
основание.
2
По приложението на материалния закон
НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното
следствие се установи по несъмнен начин, че жалбоподателят е извършвал международен превоз
на товари, без да носи със себе си копие от Лиценз на Общността.
Предвид изложеното и законосъобразно е било прието неизпълнение на задължението
по чл. 19, ал. 1, т. 1 от Наредбата, без законодателят да е поставил изискване за наличие на пряк
умисъл за субективна съставомерност.
Случаят не следва да се квалифицира, като маловажен, доколкото представлява
класическо изпълнително деяние от този род, а и доколкото в рамките на проверката са
констатирани и други отклонения от нормативните изисквания.
По разноските
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и разпоредбата на
чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, както и предвид наличието на изрична претенция за присъждане, въззиваемата
страна следва да поеме тежестта на деловодните разноски на насрещната. Предвид липсата на
фактическа и правна сложност, както и с оглед наличието на възражение за прекомерност (в
съпроводителното писмо, съдържащо и доказателствените искания и становище по същество),
претендираният размер следва да бъде редуциран до минималния по чл. 8, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1
от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (към ДВ
бр. 68/2020 г. – актуална редакция, към момента на сключване на договора за правна помощ), а
именно – 300 лева.
По изложените съображения съдът приема, че НП е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 42-0002970/28.09.2022 г., издадено от
Директора на РД „АА”-София, в частта, с която, на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАПр, на М. И. К.
била наложена глоба, в размер на 2 000 лева, за нарушение на чл. 19, ал. 1, т. 1 от Наредба
11/31.10.2002 г. на МТС.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ да заплати на М. И. К., ЕГН ********** сумата от 300 (триста) лева –
възнаграждение за повереник.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3