РЕШЕНИЕ
№ 113
гр. Разград, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лазар Й. Мичев
Членове:Светлана К. Чолакова
ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
в присъствието на прокурора Р. Д. Б.
като разгледа докладваното от Лазар Й. Мичев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20253300600176 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.
С присъда № 5 от 09.04.2025г., постановена по нох дело № 39 за 2025 г.,
Районен съд - Кубрат, признал подсъдимия Г. К. Т., за виновен в това, че на
13.02.2025 г. в гр. Завет, обл. Разград управлявал, лек автомобил марка
“Фолксваген“, модел “Голф“ с per. № ***, след употреба на наркотични
вещества – “метамфетамин“, установено по надлежния ред, съгласно чл. 3, ал.
1, пр. 2 вр. с чл. 1, ал. 3 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, с тест
“Дрегер Дръг Тест 5000“, фабр. № ARSE0053, тестова касета “Drager Drug Test
5000 STK 7“, фаб. № LOT ARSN0251/2025-04/ и REF 8323634, проба № 153 -
престъпление по чл. 343б, ал. 3, предл. 1 от НК, поради което на основание чл.
343б, ал. 3, предл. 1 от НК и чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване
от свобода за срок от една година и шест месеца, което да изтърпи ефективно
при първоначален общ режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, и
глоба в размер на 600 лева.
С присъдата, на основание чл. 343г от НК, подсъдимият Г. Т. е лишен от
правото да управлява МПС за срок от две години.
С присъдата, на основание чл. 59, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, е зачетено
времето през което подсъдимия Г. Т. е бил задържан по реда на ЗМВР за срок
1
до 24 часа със Заповед за задържане на лице рег. № 18/ 13.02.2025 г. /.
Със същата присъда на основание чл. 343б, ал. 5 от НК е присъдена в
тежест на подсъдимия равностойността на моторно превозно средство - лек
автомобил, марка “Фолксваген“, модел “Голф“, peг. № ***, послужило за
извършване на престъплението, в размер на 2800.00 лева.
С оглед изхода на делото подсъдимият е осъден да заплати по сметка на
Районен съд - Кубрат 30 лева – разноски на съдебното следствие, както и
сумата 5 лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
С присъдата съдът, на основание чл. 381, ал. 5, т. 6 от НПК, постановил -
вещественото доказателство 1 бр. тестова касета тестова касета „Drager Drug
Test 5000 STK 7", LOT ARSN-0251/2025-04/ и REF 8323634, да се унищожи
след влизане в сила на присъдата, като вещ без стойност.
С присъдата, на основание чл. 68, ал. 1 от НК, е приведено в изпълнение
наказанието лишаване от свобода, наложено на подсъдимия Т. за срок от три
месеца по Споразумение № 84/ 29.11.2022 г., по нох дело № 279/2022 г. по
описа на РС-Кубрат, което същия да изтърпи при първоначален общ режим.
Против присъдата е постъпила въззивна жалба от адв. М. – защитник на
подсъдимия Т. с оплаквания, че е незаконосъобразна, неправилна,
необоснована и постановена при съществени нарушения на материалния и
процесуалния закон, както и че наложените наказания са и явно
несправедливи.
В подкрепа на това становище релевира подробни съображения.
Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимия
да бъде оправдан за престъплението, за което е предаден на съд или делото да
бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане с конкретни
указания за правилното прилагане на закона. В условията на алтернативност,
се прави искане в случай, че въззивният съд приеме за доказано обвинението
да намали на основание чл. 55 от НК размера на наложеното наказание
лишаване от свобода до минималния размер от три месеца, тъй като не
съответства на обществената опасност на деянието и дееца, и на множеството
и изключително смекчаващи вината обстоятелства.
Направено е и искане да бъде отменено наложеното наказание глоба и
лишаване от право да управлява МПС, както и присъждането в тежест на
подсъдимия да заплати равностойността на автомобила.
Съдът е констатирал, че жалбата е подадена в срок.
С жалбата не са направени доказателстевни искания.
Писмени възражения срещу жалбата не са постъпвали.
Жалбата се подържа и в съдебно заседание от защитника на подсъдимия.
Представени са писмени доказателства в подкрепа на обстоятелството, че
подсъдимият е баща на три малолетни деца. Релевирано е искане за
провеждане на съдебно следствие пред въззивната инстанция по отношение
на доказателствата, чието събиране е отказано при първоинстанционното
разглеждане на делото. Исканията за събиране на писмени доказателства и
изготвяне на експертиза са оставени без уважение, с изключение на искането
2
за приобщаване на представените три броя удостоверения за раждане на
децата А. К., Н. К. и И. К..
Участващият по делото прокурор намира жалбата за неоснователна.
Изразява становище за неоснователност на доказателствените искания на
защитата. Счита, че обжалваната присъда е правилна и обоснована.
В последната си дума подсъдимия Т. иска бъде оправдан и да му се
предостави възможност да отглежда трите си малки деца.
Съдът, след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт
в пределите по чл. 314 НПК и във връзка с доводите на страните, приема за
установено следното:
При съблюдаване на процесуалните правила за събиране и проверка на
доказателствата в наказателното производство, първият съд е направил верни
и обосновани от доказателствата по делото изводи по фактите, значими за
правилното решаване на делото. Съвкупният им анализ установява
фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния
акт, възприета и изложена от първоинстанционният съд в мотивите на
обжалваната присъда. Фактическите констатации на първия съд са убедително
аргументирани и въззивната инстанция изцяло се съгласява с тях.
От събраните и надлежно проверени в хода на проведеното съдебно
следствие доказателства, първоинстанционният съд правилно установил и
изложил в необходимата пълнота фактическата обстановка. Фактическите
констатации и изводи, изложени в мотивите на обжалваната присъда, се
споделят от настоящата съдебна инстанция, поради което не се налага
подробното им преповтаряне.
Накратко от фактическа страна е установено следното:
Подсъдимият Г. К. Т., ЕГН **********, роден на ***. в гр. Кубрат, обл.
Разград, постоянен/настоящ адрес: село Брестовене, обл. Разград, ул.“***“ №
**, български гражданин, с основно образование, неженен, без данни за
трудова дейност, осъждан.
Същият бил правоспособен водач на МПС, притежаващ свидетелство за
управление на моторно превозно средство № *********/24.07.2024 г.,
издадено от ОД МВР - Разград, валидно до 24.07.2034 г. , категории “В, М,
АМ“.
На 13.02.2025 г. в гр. Завет, обл. Разград, около 16:30 ч. същият
управлявал лек автомобил марка “Фолксваген“, модел “Голф“, per. № ***,
собственост на фактическата му съжителка Б. Р. М., от село Брестовене.
Подсъдимият бил спрян за проверка от назначените в наряд на същата
дата, за времето от 08:30 – 20:30 ч., съгласно утвърден месечен график рег. №
290р-2576/2025 г. за изпълнение на патрулно-постова дейност на територията
на обслужване от РУМВР - Кубрат, за месец февруари 2025 г., полицейски
служители: Д. И. – младши автоконтрольор, и Р. Р. – полицай, и двамата от
състава на ОДМВР – Разград, РУ - Кубрат. Полицейските служители, на
посочената дата и в посоченото време се намирали в гр. Завет, на изхода към
гр. Исперих, на улица “Освобождение“, когато около 16:30 ч. всеки от тях
3
лично възприел движението на моторно превозно средство - лек автомобил
марка “Фолксваген“, модел “Голф“, peг. № ***, управляван от подсъдимия.
Свидетелят И. със стоп - палка тип “МВР“, подал сигнал към водача на
моторното превозно средство да преустанови движението. В хода на
предприетата проверка установили, че процесното моторно превозно средство
се управлява от подсъдимия Т., правоспособен водач - притежаващ категории
“В,М,АМ“, свидетелство за управление на моторно превозно средство №
*********, издадено на 24.07.2024 г., валидно до 24.07.2034 г. Чрез станция за
отдалечен достъп в АИС “ПП-КАТ“ МВР полицейските служители
установили, че процесният лек автомобил бил регистриран в ОДМВР -
Разград на 14.10.2022 г. на името на Б. Р. М.. Полицейските служители
уведомили водача, че ще бъдат извършени тестове за употреба на алкохол и
наркотици. Първият тест – за употреба на алкохол, отчел 0.00 промила, т.е.
липса на алкохол в издишания в уреда въздух от водача, а вторият тест - за
установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози, извършен
с техническо средство “Дрегер Дръг Тест 5000“, фабр. № ARSE-0053, тестова
касета “Drager Drug Test 5000 STK 7“, фаб. № LOT ARSN-0251/2025-04/ и REF
8323634, проба № 153, реагирал положително за наличието на високорисково
наркотично вещество — метамфетамин. Резултатът от теста бил предявен и
възприет лично от подсъдимия Т.. Резултатът от теста за наличието на
наркотични вещества бил възприет и от спътника на подсъдимия - св. Г. А..
За установеното нарушение на разпоредбите на ЗДвП срещу него било
образувано административно - наказателно производство чрез съставяне на
АУАН, cерия GA, бл. № 3349486/ 13.02.2025 г. по описа на РУ - Кубрат за
извършено административно нарушение на чл. 5, ал.3, т. 1 от ЗДвП. С акта
било иззето като доказателство свидетелство за управление на МПС №
*********.
На подсъдимия бил издаден талон за изследване бланков № 0145425/
13.02.2025 г., за явяване в болнично заведение ФСМП - Кубрат, като бил
поставен и холограмен стикер № А 086156. Подсъдимият Т. се възползвал от
правото си и направил волеизявление, че не желае да дава кръвна плазма за
химичен анализ, което негово желание било вписано в издадения Талон за
изследване № 0145425/ 13.02.2025 г., и удостоверено от него чрез полагането
на собственоръчен подпис, предявен в открито съдибно заседание и потвърден
от подсъдимия Т., като заявен от него, както е вписан в цитирания
административен акт. Отказът бил потвърден и пред дежурен лекар д-р С. А.
във филиал ЦСМП - Кубрат. На основание чл. 14, ал. 2 от Наредба № 1/
19.07.2017 г., д-р А. съставила приложение № 4, в което бил удостоверен
извършения от подсъдимия Т. информиран отказ да даде кръвна плазма за
химическо изследване, както и че той заявил, че е употребил наркотици,
сочейки вид “кристали“ – т. 2.1, в количество – „2 линийки“ – т. 2.2., на
„05.02.2025 г.“ – т. 2.3., по повод – „рожден ден“, като видно от съставения
протокол подсъдимия Т. не е направил други изявления относно приемани по
същото време медикаменти, независимо дали това е ставало по повод на
заболяване за лечение по лекарско предписание или по негова инициатива – т.
2.5.6.
4
На основание чл. 72, ал. 1 от ЗМВР подсъдимия Т. бил задържан със
заповед за задържане рег.№ 18/ 13.02.2025 г. в помещение за временно
задържане в РУ-Кубрат. Същият бил освободен в 19:10 часа на същата дата,
тъй като било установено, че не е годен за задържане.
В хода на досъдебното производство била назначена съдебно-оценителна
експертиза по отношение на управлявания от подсъдимия Т. лек автомобил
марка “Фолксваген“, модел “Голф", per. № ***, която дала заключение, че
пазарната му стойност е в размер на 2 800 лева, както и че към момента на
проверката минималната работна заплата е в размер на 1 077 лева. Изслушан в
съдебно заседание пред първата инстанция експертът поддържа своето
заключение. Експертизата е кредитирана изцяло, като компетентно изготвена,
всестранна и кореспондираща с останалия доказателствен материал.
Образуваното против Т. административнонаказателно производство чрез
съставяне на АУАН, cерия GA, бл. № 3349486/13.02.2025 г. по описа на
РУ-Кубрат, за извършено административно нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от
ЗДвП, било прекратено с мотивирана резолюция № 25-0290-М000023/
14.02.2025 г., като материалите по него били изпратени на РП – Разград, ТО –
Кубрат.
Установява се, че техническото средство “Dreger Drug Test 5000“, с фабр.
№ ARSE-0053, с което е извършена проверка на подсъдимия за употреба на
наркотични вещества, е надлежно одобрено (заповед № 8121з-329/22.03.2022
г. на министъра на МВР – л. 40 от ДП), проверено и преминало сервизна
проверка на 05.04.2024 г. със срок на валидност 12 месеца, видно от
приложени по делото писмени доказателства (л. 43 от ДП).
Първоинстанционният съд, в съответствие с изискванията на чл. 305,
ал. 3 от НПК, посочил доказателствата и доказателствените средства,
обосновали фактическите му констатации и изводи. Изложил изчерпателни и
аргументирани съображения кои свидетелски показания възприема и кои
отхвърля и защо, които съображения не е нужно да се преповтарят. Съдът е
дал убедителен анализ на събрания по делото доказателствен материал –
показанията на свидетелите, приложените по делото писмени доказателства
(посочени по-горе и приобщени от първоинстанционния съд по реда на чл.
283 НПК писмени доказателства).
Правилно съдът е кредитирал показанията на свидетелите Д. И. и Р. Р.,
които са достоверни, вътрешно последователни и в пълна корелация помежду
си, противно на въведените от защитата възражения. Показанията на двамата
очевидци на деянието - свидетелите Д. И. и Р. Р. - са изцяло подкрепени от
събраните писмени доказателства и няма никакво основание, което да внася
съмнение в тяхната добросъвестност и достоверност. Същите в голямата си
част се подкрепят и от показанията на свидетеля Г. А., спътник на подсъдимия,
очевидец на проверката.
Показанията на свидетелите Д. И., Р. Р. и Г. А., обсъдени съвкупно със
събраните писмени доказателства (АУАН GA № 3349486 от 13.02.2025 г. - л.
35 от ДП, разпечатка на теста за употреба на наркотични вещества - л. 44 от
ДП и талон за изследване № 0145425 от 13.02.2025 г. – л. 36 от ДП),
5
достатъчно убедително установяват както времето, когато е бил спрян за
проверка автомобилът, управляван от подсъдимия – 16:23 ч., така и времето
на извършването на теста за употреба на наркотично вещество – 16:36 ч.,
неговият резултат и отказа на подсъдимия да предостави кръв за химичен
анализ.
Не може да се сподели становището на защитата за допуснато
съществено процесуално нарушение от първия съд, поради необсъждане на
противоречия в показанията на свидетеля Р., дадени в хода на досъдебното
производство и тези дадени в хода на съдебното следствие пред първата
инстанция относно изненадата на проверяваното лице от положителния
резултат, отчетен от техническото средство. Дори да се приеме, че
подсъдимият е бил изненадан от положителния тест за употреба на
наркотични вещества, каквото впрочем би била и нормалната реакция на
всеки един човек в такава ситуация, то това негово емоционално състояние не
би довело до съществена промяна във фактическата обстановка по делото,
съответно и до промяна на изведените от първия съд правни изводи, които
настоящата инстанция споделя.
Тук е мястото да се обсъди и наведеното от защитата оплакване за
допуснато съществено процесуално нарушение при провеждане на разпита на
същия свидетел Р. в съдебно заседание от 04.03.2025 година. Това оплакване
не може да бъде споделено от въззивната инстанция. Действително
процесуалният подход на първия съд във връзка с прочитането и
приобщаването на показанията на свидетеля Р., дадени пред орган на
досъдебното производство, не е бил достатъчно прецизен, тъй като в
протоколът от проведеното съдебно заседание не е посочен процесуалният
ред, по който същите са били прочетени и приобщени по делото, но
настоящият съдебен състав не намира този пропуск за толкова съществен, че
същият да води до отмяна на контролираната присъда. В конкретния случай
свидетелят Р. на няколко пъти заявил, че не си спомня важни факти и
обстоятелства от предмета на доказване по делото, поради което първият съд е
следвало да предприеме действия по прочитане и приобщаване на
показанията на свидетеля по реда на чл. 281, ал. 3 от НПК. Посочената
разпоредба се отнася до показания на свидетел, дадени извън провежданото
съдебно следствие, чието прочитане е допустимо, ако разпитът е бил проведен
с участието или при осигурена възможност за участие на обвиняемия и
неговия защитник, или ако страните в съдебното производство, които могат да
претърпят неблагоприятни последици от прочитането, са дали предварително
съгласие за това. Законодателно отклонение от тези гаранции на справедливия
процес е процедурата по чл. 281, ал. 4 НПК, според която е допустимо
прочитане на всякакви свидетелски показания, дадени пред орган на
досъдебното производство, макар и само в случаите по чл. 281, ал. 1, т. 1 и 2
НПК. Разпоредбата се прилага субсидиарно, когато не са налице
предпоставките за прочитане по чл. 281, ал. 3 от НПК. С оглед на по-
ограничените възможности на защитата в тези случаи, процедурата по чл. 281,
ал. 4 НПК е приложима само при лично присъствие на свидетеля в съдебната
зала, което дава възможност той да бъде подложен на допълнителен разпит от
6
подсъдимия и неговия защитник съгласно чл. 6, § 3, б. “d“ ЕКПЧ. Освен това
разпоредбата на чл. 281, ал. 8 НПК въвежда изрична забрана осъдителната
присъда да се основава само на показания, прочетени по реда на ал. 4. В
конкретния случай, макар първият съд преждевременно да е приложил
разпоредбата на чл. 281, ал. 4 от НПК, то свидетелят е присъствал лично в
съдебната зала и подсъдимият и неговият защитник са имали възможност да
го подложат на допълнителен разпит, която възможност е упражнена от
защитника на подсъдимия, задавайки въпроси към свидетеля, на които
последният е отговорил, поради което и не може да се приеме, че е налице
съществено процесуално нарушение на процесуалните правила, което да е
накърнило правото на защита на подсъдимия. Само за пълнота следва да се
посочи, че свидетелят преди да посочи, че не си спомня някои факти и
обстоятелства, е дал ясни и непротиворечиви показания в хода на съдебното
следствие, които обхващат основни елементи от предмета на доказване по
делото – денят на спиране за проверка на процесния автомобил, неговите
индивидуализиращи белези – марка, модел, регистрационен номер, кой е бил
водач на автомобила, изнесъл е обстоятелства относно извършената проверка
и резултата от нея. Свидетелят заявил, че не си спомня факти и обстоятелства
относно това дадени ли са обяснения от подсъдимия след предявяване на
положителния тест за употреба на наркотични вещества, както и дали му е бил
издаден талон за изследване, като несъмнено се установява по делото от
писмените доказателства, че талон за изследване е съставен на подсъдимия.
Не се споделя от настоящата инстанция и възражението на защитата
за допуснато съществено процесуално нарушение, поради заявено искане от
подсъдимия да даде обяснения в края на съдебно следствие и след събиране на
всички относими доказателства по делото, а съдът не се съобразил с това
негово желание и обясненията били поискани и дадени в по-ранен етап на
проведеното съдебно следствие. Обясненията на подсъдимия могат да бъдат
дадени във всеки един момент в хода на съдебното следствие, като отказът да
даде обяснения след покана от съда, не води до неблагоприятни последици за
него. Съответно подсъдимият е можел да прецени дали да откликне на
поканата на съда за даване на обяснения или да откаже да даде обяснения
точно в този момент от хода на съдебното следствие, а и неговият защитник е
бил в съдебната зала и е можел да го посъветва да се въздържи от даване на
обяснения, без това да доведе до неблагоприятни последици за него.
Подсъдимият може да даде обяснение по всяко време и дали това ще се
осъществи в началото на съдебното следствие или в неговия край, няма да има
съществено значение, тъй като съдържанието на обясненията са под неговия
мисловен контрол и той може да ръководи техния смисъл. Още повече, че
защитникът на подсъдимия е заявил, че неговият подзащитен е бил готов да
даде обяснения, като едва след това изявление съдът е пристъпил към неговия
разпит.
Правилно първият съд е отказал да допусне доказателствените
искания на защитата за събиране на писмени доказателства относно
преминатите от свидетеля И. обучения за боравене с техническото средство,
послужило за извършване на проверката за употреба на наркотични вещества,
7
преминати обучения от свидетеля Р. за съставяне на АУАН, преминатата
проверка на техническото средство, методическото ръководство за боравене с
техническото средство и за допускане на експертиза. За да откаже
допускането на доказателствените искания на защитата първият съд е
изложил подробни аргументи, които се споделят от въззивния съд. Същите
доказателствени искания са направени и пред настоящия съдебен състав,
който ги е оставил без уважение, за което е изложил подробни мотиви, които
не следва да бъдат преповтаряни и от които съдът няма основание да отстъпи.
Според настоящия съдебен състав, противно на възраженията на
защитата, първият съд не е ползвал вписаните в съставения от дежурния лекар
д-р С. А. документ – Приложение № 4 към чл. 14, ал. 2 от Наредба №
1/19.07.2017 г. за реда за установяване на алкохол и/или наркотични вещества
или техни аналози обстоятелства, посочени в раздел II /две римско/
“Наркотични вещества или техни аналози или други средства, нарушаващи
способността за управление на МПС“ относно приемането от подсъдимия на
„кристали“, количество – две линийки, повода за приемането им – рожден ден
и времето – една седмица преди проверката, като самопризнание на
подсъдимия по смисъла на НПК. Вписаните обстоятелства правилно са ценени
от районния съд, наред с останалия доказателствен материал по делото в
неговата съвкупност и поотделно. Вписаните в писменото доказателствено
средство обстоятелства напълно кореспондират с резултатите от проведения с
техническото средство тест за употреба на наркотични вещества, както и със
свидетелските показания на полицейския служител Д. И., пред когото
подсъдимият заявил, че присъствал на рожден ден, където се почерпили с две-
три линии наркотично вещество, които правилно са кредитирани от районния
съд.
По делото не е установен приемът на твърдените от подсъдимия, едва
в последното /второ по ред/ открито съдебно заседание пред първата
инстанция, лекарствени продукти – “Фамотидин“, “Зиртек Д“ и “Нурофен
стоп колд“. В нито един предхождащ момент подсъдимият не е уведомил
полицейските служители или дежурния лекар, пред когото е удостоверил
отказа си да предостави кръв за химичен анализ за приема на тези лекарствени
продукти. Напротив, именно пред дежурния лекар д-р А. подсъдимият заявил,
че не е приемал никакви медикаменти през последните 24 часа, което
обстоятелство е било надлежно вписано в Приложение № 4 към чл. 14, ал. 2 от
Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози. Нещо повече, в нито един момент
неговият спътник свидетеля Г. А. не е свидетелствал, че подсъдимият е
приемал каквито и да е лекарствени продукти, при положение, че в
показанията си пред първата инстанция е заявил, че са в близки отношения с
подсъдимия и всеки ден прекарват време заедно. Полицейските служители
също не свидетелстват подсъдимият да е заявил пред тях, че приема някакви
лекарствени продукти, още по-малко цитираните по-горе.
В хода на съдебното следствие е била представена рецептурна бланка,
с твърдение, че същата е издадена на подсъдимия от д-р Р. – специалист
вътрешни болести и обща медицина, с която са му предписани три
8
медикамента – “Фомотидин“, “Зиртек Д“ и “Нурофен стоп колд“, като съдът е
преценил, че представеното писмено доказателствено средство не следва да
бъде приобщено към доказателствения материал по делото, но същевременно
е разпоредил да бъде оставена за съхранение на задната корица на
първоинстанционното дело. При това положение съдържанието на
рецептурната бланка не може да бъде ползвано при постановяване на
присъдата.
При това положение, настоящата инстанция намира за правилен
извода на първия съд, че употребата на наркотично вещество от подсъдимия е
установена по надлежния ред, регламентиран в Наредба № 1 от 19 юли 2017 г.
за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата
на наркотични вещества или техни аналози (за краткост Наредба № 1/2017 г.).
При извършената от контролните органи проверка за употреба от подсъдимия
на наркотични вещества или техни аналози не се констатират нарушения на
посочената наредба. Отказът на подсъдимия да предостави кръвна проба за
химичен анализ е надлежно отразен в издадения му талон за изследване №
0145425, където той собственоръчно е вписал, че се отказва от това си право и
е положил подпис. Това обстоятелство е било потвърдено и пред дежурен
лекар д-р С. А. във филиал “ЦСМП Кубрат“, за което на основание чл.14, ал.2
от Наредба № 1/ 19.07.2017 г., било надлежно попълнено приложение № 4.
Талонът за медицинско изследване е бил предявен на подсъдимия в
проведеното на 09.04.2025 г. открито съдебно заседание, в което той
потвърдил, че положеният подпис е негов и същият е отказал да предостави
кръвна проба за изследване. Сега действащата редакция на текстовете
преодолява в голяма степен разнопосочната съдебна практика, свързана с
опитите да се установят концентрация на наркотично вещество, повлияване на
поведението от употребата, времеви интервал между употребата и
управлението на моторно превозно средство. Макар използваните към
момента тестове да са с висок процент на фалшиво положителни резултати,
при липса на дадени биологични проби (кръв и урина) за химическо или
химико-токсикологично изследване именно резултатите от техническото
средство следва да бъдат взети предвид при преценка на съставомерността на
деянието.
Извършеният тест за употреба на наркотични вещества и/или техни
аналози е отчел резултат за употреба на метамфетамин. Метамфетаминът е
наркотично вещество от категорията на високорисковите и като такова е
определен и посочен в Списък I– "Растения и вещества с висока степен на
риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина" от Наредба
за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във вр.
с чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП.
В обобщение, въззивната инстанция не констатира пропуски в
аналитичната дейност на първоинстанционния съд, който в пълнота и
обосновано е изградил своите изводи от фактическа и правна страна след
дължимия доказателствен анализ.
9
При установената фактическа обстановка крайният извод на
първоинстанционния съд относно правната квалификация е правилен и се
споделя изцяло от настоящата инстанция.
С деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК, като при описаните
обстоятелства на 13.02.2025 г., около 16:23 ч., в гр. Завет е управлявал
моторно превозно средство – лек автомобил марка “Фолксваген“, модел
“Голф“ с рег. № *** след употреба на наркотични вещества – “метамфетамин“,
установен по надлежния ред с техническо средство “Дрегер Дръг Тест 5000“,
фабр. № ARSE-0053, тестова касета “Drager Drug Test 5000 STK 7“, фабр. №
LOT ARSN-025/2025-04 и REF 8323634, проба № 153.
От субективна страна е налице изискуемата форма на вина – пряк
умисъл. За прекия умисъл е необходимо и достатъчно деецът да е съзнавал
общественоопасния характер на своето деяние и въпреки това да е искал да го
извърши, какъвто именно е настоящият случай. Не са въведени критерии за
повлияване на поведението на водача на моторно превозно средство,
способностите му да управлява това моторно превозно средство от
наркотичните вещества, нито за произхода им (без значение е дали ще е от
медикамент, от хранителна добавка, или друго). В този смисъл е ирелевантна
времевата отдалеченост от момента на употребата на наркотично вещество и
момента на управление на моторно превозно средство за наличието на
съзнание у дееца за общественоопасния характер на деянието му.
За извършеното престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК - Ред., ДВ, бр.
67 от 2023 г., приложима съгласно чл. 2, ал. 2 НК като по-благоприятна за
дееца, се предвижда наказание лишаване от свобода за срок от една до три
години и глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева, като първият съд е
наложил на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 6
месеца, глоба в размер на 600 лв. и лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от две години.
При индивидуализацията на наказанието лишаване от свобода първия
съд правилно е отчел като отегчаващо обстоятелството обремененото съдебно
минало на подсъдимия, като предходните му две осъждания са свързани пряко
или косвено с неправомерното управление на МПС, които осъждания не са
постигнали целите на личната превенция. Към тях следва да се добави и
обстоятелството, че подсъдимият е недисциплиниран водач, санкциониран
нееднократно по административен ред за нарушения на правилата за
движение по пътищата. Като смекчаващи обстоятелства
първоинстанционният съд отчел доброто процесуално поведение на
подсъдимия, оказаното от него съдействие на разследващите органи, отчел
задълженията му за отглеждане и издръжка на двете му малолетни деца.
При индивидуализацията на наказанието е необходимо да се отчетат
всички значими за решаването на този въпрос обстоятелствата – отегчаващи и
смекчаващи – така че отмереното наказание да е съответно на извършеното и
годно да постигне целите, посочени в разпоредбата на чл. 36 от НК. В случая
първият съд при отмерване на наказанието не е дооценил и не е отчел с
10
необходимата тежест задължението на подсъдимия за отглеждане и издръжка
на неговите три малолетни деца, последното родено след постановяване на
първоинстанционната присъда. Прекалено дългото изолиране на подсъдимия
от обществото и неговото семейство може да доведе до необосновано
отчуждаване на децата от самия него, както и да повлияе негативно на тяхното
психическо и емоционално развитие в твърде ранна детска възраст, поради
което и наложеното наказание от първия съд се явява несправедливо.
Съвкупната оценка на установените релевантни към
индивидуализацията на наказанието на подсъдимия факти и при съблюдаване
целите на личната превенция, въззивната инстанция счита, че наказание
лишаване от свобода за срок от една година и три месеца ще бъде напълно
достатъчно да въздейства поправително и превъзпитателно спрямо
подсъдимия към спазване на законите, да въздейства предупредително върху
него да се въздържа от подобни действия занапред, като същевременно това
наказание удовлетворява и целите на генералната превенция - да въздейства
предупредително върху другите членове на обществото. Въззивният съд счете,
че това наказание се явява справедливо и съответно на обществената опасност
на деянието и на дееца.
Въззивната инстанция счита, че правилно първият съд е заключил, че
не са налице основанията за приложение на чл. 55 от НК при
индивидуализацията на наказанието на подсъдимия.
Изложеното въвежда основанията по чл. 337, ал. 1, т. 1 НПК за
изменение на обжалваната присъда като се намали размера на наложеното
наказание лишаване от свобода на една година и три месеца, което следва да
се изтърпи при първоначален общ режим съгласно чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС,
правилно определен от първия съд.
Правилно съдът постановил, на основание чл. 59, ал. 2 вр. с ал.1 от
НК, да бъде приспаднато времето през което подсъдимия Т. е бил задържан
със Заповед за задържане на лице рег. № 18/13.02.2025 г., за срок от 24 часа.
По отношение на наложеното наказание глоба в размер на 600 лв.,
предвидено наред с наказанието лишаване от свобода за извършеното
престъпление, не са налице основания за изменението му. Същото правилно е
определено по размер и е съответно на тежестта на извършеното деяние. При
определянето му първият съд е отчел и материалното положение на
подсъдимия.
Недостатъчно прецизно е приложена разпоредбата на чл. 343г НК, с
която подсъдимият е лишен от правото да управлява моторно превозно
средство за срок от две години, без при изпълнение на това наказание да е
приспаднато времето, през което подсъдимият е бил лишен от това право по
административен ред със Заповед № 250290-000042/14.02.2025 година на
Началник група към ОД на МВР - Разград. Срокът на наказанието лишаване
от правоуправление е съответен на обществената опасност на деянието и на
дееца, който до момента се е проявил като недисплиниран водач, и е
достатъчен и необходим да въздейства поправително и възпиращо спрямо
осъдения. Изложеното въвежда основание за изменение на обжалваната
11
присъда като от наложеното наказание по чл. 343г от НК за лишаване на
подсъдимия да управлява МПС за срок от 2 години следва, на основание чл.
59, ал. 4 от НК, да се приспадне времето, през което подсъдимият е бил лишен
от възможността да упражнява това право по административен ред от
полицейските органи.
Правилно първоинстанционният съд е приложил императивната
норма на чл. 68, ал. 1 НК, като е постановил да се изтърпи наказанието
лишаване от свобода за срок от три месеца, наложено със Споразумение №
84/29.11.2022 г. по нох дело № 279/2022 г. по описа на РС - Кубрат, одобрено и
влязло в сила на 29.11.2022 г., тъй като престъплението по настоящето дело, за
което на подсъдимия е наложено наказание лишаване от свобода, е извършено
в изпитателния срок на предходното му осъждане. Първоинстанционният съд
правилно е определил първоначалния режим за изтърпяване на това наказание
– "общ" – при съблюдаване на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС.
Правилно в тежест на подсъдимия Т. е присъдено да заплати
равностойността на моторно превозно средство – лек автомобил, марка
“Фолксваген“, модел „Голф“, рег. № *** в размер на 2800 лева.
При извършената служебна проверка въззивният съд не констатира при
първоинстанционното разглеждане на делото да са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на присъдата
и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг
състав.
При изложените съображения обжалваният съдебен акт следва да бъде
изменен в частта относно наказанието и потвърден в останалата част като
правилен и законосъобразен.
Воден от горното Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 5/09.04.2025 г,, постановена по нох дело № 39/2025
г. по описа на РС - Кубрат в наказателно-осъдителната й част, като
НАМАЛЯВА размера на наложеното на подсъдимия Г. К. Т. за извършено
престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК наказание лишаване от свобода от една
година и шест месеца на ЕДНА ГОДИНА И ТРИ МЕСЕЦА.
ИЗМЕНЯ Присъда № 5 от 09.04.2025 г., постановено по нох дело №
39/2025г. по описа на Районен съд – Разград, в частта, с която подсъдимия Г. К.
Т., ЕГН **********, на основание чл. 343г от НК е лишен от право да
управлява моторно превозно средство за срок от две години, като на
основание чл. 59, ал. 4 от НК, при изтърпяване на наказанието лишаване от
право да управлява МПС приспада времето, през което Г. К. Т. е бил лишен от
това право по административен ред със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 25-0290-000042/14.02.2025 г., издадена от
12
Началник група към ОД на МВР – Разград, РУ – Кубрат.
Потвърждава присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13