№ 185
гр. Пловдив, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галя Г. Костадинова
при участието на секретаря Ваня Б. Казакова
като разгледа докладваното от Галя Г. Костадинова Търговско дело №
20205300900542 по описа за 2020 година
Предявени са искове чл.432 ТЗ, чл.86 ЗЗД и чл.92 ЗЗД.
Ищецът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК ********* гр.София иска осъждане на И.
Р. Р. ЕГН **********, Д. П. Р. ЕГН **********, Д. И. Р. ЕГН **********, Т. Х. Б. ЕГН
********** и С. Д. М. ЕГН **********, всички от ***, да платят солидарно - в качеството
на кредитополучатели за И.Р. и Д.Р., и в качеството на солидарни длъжници за Д.Р., Т.Б. и
С.М., по Договор за жилищен кредит № 3267 R2007г. от 05.09.2007г. и Анекс № А1 3267/R/
2008г. от 18.09.2008г., сумите от: 38 528.60 евро главница, ведно със законна лихва върху
нея от сезиране на съда на 24.08.2020г. до изплащането й; 2 335.44 евро договорна лихва за
редовен кредит; 71.13 евро договорна лихва за посрочен кредит за периода от 18.10.2019г. до
12.03.2020г. ; 258 евро договорна лихва за просрочен кредит за периода от 14.05.2020г. до
17.08.2020г.; 315.99 евро такси и 234лв. разходи за платени нотариални разноски.
Твърди, че по силата на преобразуване на „Банка Пиреос България“ АД чрез вливане
в „Юробанк България“ АД, вписано в ТР на 12.11.2019г., е нейн универсален
правоприемник.
На 05.09.2007г. праводателят му е сключил писмен договор с ответниците, по силата
на който е предоставил кредит в размер на 55 000 евро на И.Р. и Д.Р. в качеството на
кредитополучатели, за която сума останалите трима ответници са поели задължението да
отговарят солидарно. Сумата е предоставена за финансиране на покупка на недвижим имот
– двустаен апартамент с площ от 96 кв.м. в гр.Пловдив, кв. Смирненски, върху който имот е
учредена в полза на кредитора договорна ипотека. Уговорено е плащане на възнаградителна
лихва за ползване на сумата в размер на ГЛП от 9.4 %, който е сбор на базов лихвен процент
на банката за жилищни кредити в евро и надбавка 3 %. При забавено изпълнение на
задълженията за върщане на суми за главница се дължи наказателна лихва в размер на
договорената лихва с надбавка 4 %. Предоставеният кредит и възнаградителната лихва се
плащат ежемесечно по уговорен погасителен план, представляващ Приложение № 1 към
договора. По силата на договора се дължи плащане и на годишна такса от 0.5 % от остатъка
за всяка следваща година, платима годишно на датата на усвояване на кредита. На
18.09.2008г. страните са подписали Анекс № 1 към договора, с който са променили
дължимия годишен лихвен процен на 6.4 % и размера на таксата, която се плаща месечно от
0.065 % от предоговорен лимит на падежа на месечните вноски за главница и лихви.
Месечната вноска след анекса става в размер на 373.33 евро.
Твърди, че погасяване на кредита спира на 18.09.2019г., когато не е внесена вноска с
падеж 18.09.2019г. Ответниците изпадат в забава за задълженията по договора от тази дата.
1
Поради това кредитът е обявен за предсрочно изискуем от банката, което е съобщено на
ответниците с покани.
Конкретизира, че лихва върху главницата за просрочения кредит не е начисляване в
периода от 12.03.2020г. до 14.05.2020г. съгласно ЗМДВИП. Уточнява, че страните са
постигнали съглашение за едностранна промяна на договорения годишен лихвен процент
при наличие на промяна на тримесечния индекс EURIBOR, изразяваща се в нарастване с
0.25 процент пункта по – високи от посочените минимални приемливи за банката стойности
от 2.5 % в рамките на месец. Уговорено е влизане на промяната в сила от приемането й от
банката като кредитополучателят се уведомява със съобщение в банковия салон или на
интернетстраницата на банката.
Счита за безспорен начина, по който се определя приложимия лихвен процент по
договора.
Твърди, че сключеният договор е сделка с предмет финансови инструменти, чиято
цена е свързана с измененията на лихвения процент на финансовите пазари, което е извън
контрола на търговеца и доставчика на финансови услуги, поради което представлява
изключение по чл.144 ал.3 т.1 от ЗЗП и клаузите на договора са действителни. Предвидената
клауза за едностранно изменение на лихвения процент от банката е обусловено от
обективния факт на финансовия пазар – в случая от стойността на тримесечен EURIBOR.
Този индекс е стойност на европейските междубанкови лихвени проценти и се базира на
осреднените стойности на лихвените проценти, на които група от около 50 европейски
банки си предоставят средства. Обвързаността на лихвения процент по договора със
стойностите на EURIBOR изключва приложението на чл.143 ал.12 от ЗЗП.
Възразява, че неравноправността на договорна клауза с потребител се преценява към
датата на сключване на сделката – 05.09.2007г., и се изхожда само от съдържанието й и
критериите на чл.145 ал.1 от ЗЗП.
Твърди, че ответниците са имали възможност да се запознаят с клаузите на договора
преди сключването му, макар и да не са имали възможност да влияят на съдържанието му.
Поддържа, че договорните клаузи са действителни и са породили желаните от страните
правни последици.
Уточнява, че поетото задължение е за внасяне на анюитетни вноски, поради което
давност тече от датата, на която плащането е било дължимо по отношение на банката. При
договорите за заем има неделимост на плащането. Уговарянето, че се връща сума на
погасителни вноски, не ги превръща в периодични плащания. Това е съгласие на кредитора
да приеме изпълнение на части, но не променя договорът в такъв за периодични платежи, а
е частично плащане. Поради това дългът се погасява относно главницата с изтичане на 5
годишна давност от датата на настъпване на изискуемостта 09.03.2020г., която давност не е
изтекла към датата на сезиране на съда на 24.08.2020г.
В хода на процеса връчи чрез съда на ответниците изявление за обявяване на кредита
за предсрочно изискуем поради неиздължаване на погасителна вноска с падеж 18.10.2020г.,
т.е. в хода на процеса.
Ангажира доказателства, претендира присъждане на сторените по делото разноски,
представя справка по чл.80 от ГПК.
Ответниците не признават исковете по основание и размер. Възразяват, че не е ясно
посочено кой от всички искове се предявява като частичен, какъв е частичния размер и
общия размер.
Възразяват, че не дължат претендираните суми, евентуално че не ги дължат в
заявения размер. Твърдят, че сключеният договор, евентуално негови клаузи, накърняват
закона и добрите нрави по смисъла на чл.26 от ЗЗД и противоречат на Закона за защита на
потребителите. Клаузите му са във вреда на потребителя, не отговарят на изискванията за
добросъвестност на търговеца, има неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и на потребителя, клаузите не са уговорени индивидуално.
Твърдят, че клаузата на чл.14 ал.3 от договора и анекса за едностранно изменение на
договорната лихва от банката не дава право на длъжника, при уведомяване за това, да се
откаже от кредита, поради което е неравноправна .
Клаузата на чл.14 ал.4 от договора и анекса, позволяваща ГЛП да се повишава с
индекса EURIBOR, но не допуска ГЛП да се намалява при спадане на този индекс, поставя
2
кредитополучателя в неравноправно положение спрямо банката. Клаузата е неравноправна,
защото е сключена във вреда на потребителя и не отговаря на изискването за
добросъвестност.
Клаузата на чл.14 ал.4 от договора е неравноправна и защото не съдържа възможност
за длъжника да се откаже от кредита при промяна на условията му за ГЛП.
Клаузата на чл.15 ал.3 от договора, уговаряща размер на наказателна надбавка от 4 %
към договорната лихва за забава, е неясна за потребителя, неравноправна и нищожна,
защото не може да се установи към коя точно клауза на договора препраща за формирането
й и не може да се определи метода на формирането и размера й
Клаузата на чл.15 ал.3 е неравноправна и защото задължава потребителя да плати
необсновано висока неустойка, ако се приложи към договорната лихва, и е нищожна.
Клаузата на чл.16 от договора и анекса са неравноправни, защото въвежда
недължими и необосновано високи такси, чието изпълнение е в зависимост от условие,
което зависи единствено от волята и действията на търговеца. Уговорената годишна такса от
0.5 % е неясна, алеаторна и с оглед бъдещи несигурни събития, зависи от едностранната
воля на банката.
Клаузата на чл.16 б.в от анекса е неравноправна, защото не посочва основанието за
начисляването й и е неясна. В договора и анекса не се посочва какво съставлява израза
„предоговорен лимит“ и защо е със стойност от 54 017 евро, след като сумата на остатъка по
кредита по погасителния план към 18 – 19.09.2008г. е 53 981.58 евро. Липсва идентичност с
кредитния дълг. Таксата е определена като % от сума, която не съществува в договора и
липсва критерий или уговорка какво е това предоговорен лимит. Поради това не се дължи
плащането й като е недължимо платена.
Претендираните суми не се дължат, защото има неяснота и несъответствия в
договора, анекса и погасителния план. Така според анекса се начиславя такса от 35.75 евро
без да може да се установи как е формирана и тя не е 0.065 % от предоговорения лимит от
54 017 евро, нито от вписаната сума на кредит в погасителния план от 53 981.58 евро.
Начисляването на такава такса е без основание и тя не се дължи.
В т.3 от анекса е посочено, че месечната вноска е 373.73 евро плюс месечната такса,
което е 373.73 евро + 35.75 евро и това е 409.48 евро. Но в погасителния план месечната
вноска е друга сума 409.82 евро или 409.83 евро.
Възразяват, че вземанията на ищеца са погасени по давност.
Уточняват, че клаузите не са уговорени индивидуално. Възразяват, че липсва
основание за прилагане на изключението на чл.144 от ЗЗП към тях.
Уточняват и, че чл.14 ал.3 и ал.4 от договора и анекса са нищожни – неравноправни,
защото са неясни, неразбираеми за потребителя и той при подписване на договора не може
да възприеме своевременно резултата от действието им и да положи подпис след
информирано съгласие за последиците от действието на тези клаузи.
Считат, че след ищцовото уточнение пак има неяснота как се образуват размирети на
БЛП, ГЛ и ГПР по договора. Липсва кореспонденция на посочените от ищеца стойности и
договора. Не става ясно след изтичане на първите шест месеца, за които се дължи ГЛ от 3 %,
каква ГЛ се дължи.
Поддържа недължимост на таксите поради неяснота как са формирани.
Ангажират доказателства, претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение в
полза на пълномощника по делото поради предоставена безплатна правна помощ.
Съдът, след преценка на ангажираните по делото доказателства и като взе предвид
въведените доводи и възражения, приема за установено следното:
На 05.09.2007г. в гр.Пловдив между праводателя на ищеца Банка Пиреос България
АД от една страна и И. и Д.Р. като кредитополучатели, а Д.Р., Т.Б. и С.М. като солидарни
длъжници, от друга, е сключен в писмена форма Договор за жилищен кредит № 3267 R
2007г. с предмет предоставяне на 55 000 евро кредит за покупка на недвижим имот в
гр.Пловдив, кв. Христо Смирненски, представляващ апартамент с площ от 96 кв.м., срещу
задължение за връщане на сумата според условията на погасителния план - Приложение №
1, за срок от 288 месеца, считано от датата на първото по ред усвояване. За ползвания кредит
3
се плащана на банката годишна лихва в размер на 9.4 %, която е равна на БЛП на банката
/базов лихвен процент/ за жилищни кредити в евро плюс надбавка от 3 %. За първите 6
месеца от усвояване на кредита се дължи 3 % годишна лихва. Погасяването на кредита се
извършва на месечни погасителни вноски, включващи главница и лихва, по погасителен
план – Приложение № 1, освен в случай на определяне на кредита като предсрочно
изискуем от банката.
В чл.14 ал.3 е посочено, че БЛП на банката се определя от 3 – месечния EURIBOR
плюс надбавка от 3.9 %, като при изчисляване на лихвата по договора е приет тримесеч
EURIBOR със стойност 2.5%.
Чл.14 ал.4 от договора предвижда, че минималният приемлив за банката тримесечен
EURIBORе 2.5% като банката има право по време на действие на договора едностранно да
променя размера на приложимата лихва в случай, когато тримесечния EURIBOR достигне
нива с 0.25 процента пункта по – високи от посочените в договора в рамките на 1 месец,
като промяната на лихвения процент влиза в сила за страните от деня на приемането й от
банката, за което тя уведомява клиентите със съобщения в банковите салони и в интернет
страницата си.
Съгласно чл.15 ал.3 от договора, при просрочие от страна на
кредитополучателите/солидарните длъжници, на която и да е вноска по главницата на
кредита, както и при обявяване на кредита за предсрочно изискуем, върху неиздължената
сума по главницата за времето на забава се дължи наказателна лихва в размер на сбора от
определената в ал.1 лихва и наказателна надбавка 4 %. Според чл.15 ал.1 лихвата се
начислява и плаща ежемесечно заедно със съответната част от главницата съгласно
погасителен план – Приложение № 1 към договора.
С чл.16 са уговорени дължими на банката такси, меджу които по б.в- годишна такса
от 0.5 % от първоначално отпуснатия кредит, съответно от остатъка за всяка следваща
година, платима годишно на датата на усвояване на кредита.
В чл.28 б.в е предвидено право на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем,
когато кредитополучателят не е погасил в срок която и да е от дължимите вноски по
договора.
На 18.09.2008г. страните подписват Анекс № А1-3267 R/2008, с който променят чл.14
и чл.16 б.В от договора както следва: променят дължимият годишен лихвен процент на
6.4%, равен на базовия лихвен процент по жилищни кредити в евро, валиден след
15.08.2008г., който се формира от тримесечния EURIBOR плюс надбавка от 2.00 %. Приет е
минимален приемлив за банката тримесечен EURIBOR от 3.4 % и пак е дадено право на
банката да променя едностранно договорения лихвен процент, когато тримесечния
EURIBOR достигне нива с 0.25 процента пункта по – високи от посочените в договора, но
без да се изисква за тази промяна да бъде в рамките на 1 месец. Променена е дължимата
такса и тя става 0.065% от предоговорения лимит 54 017 евро, платима ежемесечно на датата
на падеж, ведно с лихвата и съответната част от главницата, като промените влизат в сила от
19.09.2019г. Според анекса месечната вноска по погасителния план става 373.73 евро плюс
месечната такса.
От представените от ищеца погасителни планове към договора /от л.273/ и към анекса
/от л.279/ се констатира, че по договора за първите шест месеца вноската е 268.13 евро при
лихва 3%, от 18.04.2008г. лихвата става 9.4% при вноската 477.63 евро като един път в
годината вноската е 741.18 евро поради плащане на такса; по анекса вноската става 409.83
евро при лихва 6.4% като в нея се включва ежемесечно такса от 35.75 евро.
На 05.03.2020г. ищецът е отправил покани до ответниците, в която е посочил, че има
неиздължаване на погасителна вноска с падеж 18.09.2019г., поради което банката обявява
кредита за предсрочно изискуем. Поканата е връчена чрез ЧСИ на Д.Р. чрез *** му П. Т. на
10.03.2020г.; на 31.07.2020г. на Д.Р. лично срещу разписка от ЧСИ Петко Илиев; на
09.03.2020г. лично от И.Р.; на 09.03.2020г. лично от С.М.. С оглед на това съдът приема, че
поканата е връчена на тези ответници и е достигнала до знанието им.
На Т.Б. връчването е оформено от ЧСИ по реда на чл.47 от ГПК, за което е
представена разписка, поставена на 02.07.2020г. на входна врата. *** Е. Т. е посочил, че
след многократни посещения, последно на 02.06, 20.06. и 02.07, адресатът не е открит. На
02.07.2020г. ЧСИ е оформил уведомление за получаване на книжата в двуседмичен срок.
Други документи не са съставени. Съдът приема, че до ответника Т.Б. няма редовно
4
връчване по смисъла на чл.47 от ГПК чрез залепване, защото съставените книжа не
удостоверят в колко часа през деня на посочените три дати е посетен адреса, кое от
посещенията е в неприсъствен ден, нито има изготвен протокол, че в двуседмичният срок от
02.07.2020г. лицето не се е явило да получи книжата.
От изслушаните основно и допълнителни заключения на ССчЕ, изготвени от в.л. И.С.
въз основа материалите по делото, предоставените от ищеца счетоводни документи и
справки по банковите сметки на ответниците, дадено обективно, компетентно и
безпристрастно, неоспорено от страните, което съдът кредитира, се доказва, че при
погасяване на кредита чрез вноски банката за първите шест месеца е приложила годишен
лихвен процент от 3 %. От 18.04.2008г. до 18.09.2008г. банката е приложила ГЛП от 9.9 %;
на 18.10.2008г. ГЛП е 6.4%; от 18.11.2008г. ГЛП е 7.15 % и се запазва такъв до 18.09.2019г.
Начислените до 18.09.2019г. суми са 40 733.83 евро договорна лихва и 16 499.06 евро
главница като към тази дата остатъкът по кредита е 38 528.60 евро.
Платените до 18.09.2018г. и погасени суми са за 40 733.83 евро договорна главница и
16 471.40 евро главница, в резултат на което непогасената главница е 27.66 евро.
От 18.10.2019г. до 18.07.2020г., при ГЛП от 7.15 %, дължимата лихва е 2 335.41 евро
и дължима главница 1770.07 евро.
В.л.С. е констатирала плащане и вноски до 21.10.2019г. и на 10.03.2020г. за лихва и
до 27.11.2018г. и на 10.03.2020г. за главница.
Начислената наказателна лихва до 17.08.2020г. е 689.46 евро, платената до
21.10.2019г. е 339.59 евро, поради което дължим остатък е 349.87 евро.
Начислените такси до 18.07.2020г. са 6 241.26 евро, платените до 21.10.2019г. са
5 925.27евро, поради което дължим остатък е 315.99 евро.
Според направеното от банката осчетоводяване на постъпилите плащания и
приложени лихвени проценти в.л. С. дава заключение, че са усвоени 55 000 евро, погасени
са 16 471.40 евро главница и се дължи остатък главница 38 528.60 евро; начислени са
43 069.35 евро договорна лихва, погасена е 40 733.91 евро, поради което дължимият остатък
е 2 335.44 евро; начислена е наказателна лихва от 689.46 евро, платена е 339.59 евро, дължат
се 349.87 евро; начислени са 6 241.26 евро такси, платени са 5 925.27 евро, дължат се 315.99
евро такси.
В.л. С. е констатира, че банката е прилагала нива на лихвени проценти и нива на
наказателна лихва, различни от посочените в договора: от 18.09.2007г. до 17.03.2008г. ГЛП
е 3% и наказателна лихва 7%; от 18.03.2008г. до 18.09.2008г. ГЛП е 9.9% и наказателна
лихва 13.9%; от 19.09.2008г. до 16.10.2008г. ГЛП е 6.4% и наказателна лихва 10.4 %; от
17.10.2008г. до 31.07.2020г. ГЛП е 7.15 % и наказателна лихва 12.15 %.
Също така в хода на процеса се установиха направени от ответниците вноски за
погасяване на кредита до 31.03.2020г. в общ размер на 63 470.17 евро, като част от тях не са
отчетени от банката и за тях първоначално не е предоставена информация на в.л. С.. В
допълнителното заключение, при отчитане на тези плащания, вещото лице сочи, че с тях
банката е погасила разноски от 10 798.05лв., лихви от 2 196.57 евро, в резултат на което
непогасените задължения според банката стават 38 528.60 евро главница, 488.74 евро
договорна лихва, 6 272.10 евро дължима законна лихва за периода 18.08.2020г. –
26.03.2022г.; 900.36лв. такси и разноски.
Освен 63 470.17 евро до 31.03.2020г., в хода на процеса от 01.09.2020г. до
28.02.2022г. ответниците са внесли 7 717.53 евро.
В.л.С. е преизчислило погасяването на кредита съгласно писмените уговорки на
страните по договора и по анекса за приложим годишен лихвен процент и наказателна лихва
без едностранна промяна от банката. Те са в размер на ГЛП от 3 % за периода от
18.10.2007г. до 18.03.2008г.; ГЛП от 9.4 % от 18.04.2008г. до 18.09.2008г.; ГЛП от 6.4% от
18.10.2008г. до 18.04.2022г., и съответния наказателен лихвен процент при забава, получен с
надбавка 4 % към ГЛП. При това погасяване е взела предвид както внесените до 31.03.2020г.
суми общо от 63 470.17 евро, така и внесените в хода на процеса 7 717.53 евро.
В резултат е констатирала, че с внесените по договора суми до 31.03.2020г. от
63 470.17 евро се погасяват месечни вноски с падеж до 18.09.2020г. включително като след
тази вноска има остатък от 183.12 евро + 49.13 евро /заключение от 08.02.2022г., таблица, л.
5
365/. Следователно дългът е редовен към 25.02.2020г. и към 24.08.2020г., т.е. не би имало
просочие и неплатена на падеж месечна вноска, защото внесените по договора суми са били
в повече и оттук достатъчни да покрият задълженията, възникнали към 25.02.2020г. и към
24.08.2020г. до 18.09.2020г. в хода на процеса. Това означава, че за падеж 18.09.2019г. няма
неплатена вноска, защото сумите са били достатъчни.
При отчитане и на внесените суми в хода на делото от 7 717.53 евро дългът е редовен
към 18.03.2022г., съгласно заключението от 30.03.2020г., таблица от лист 369 – 374, т.е. няма
да има просрочени и неплатени на падеж задължения и в хода на процеса до ход на делото
по същество, включително към 18.09.2020г, защото платените в хода на делото 7717.53 евро
са от 01.09.2020г., когато са внесени 4080.59 евро, до 28.02.2022г. /таблица на лист 369/,
което гарантира наличност на пари в повече от вноската с падеж 18.10.2020г. за обслужване
на кредита.
В хода на процеса ищецът връчи на ответниците покана – уведомление за обявяване
на кредита за предсрочно изискуем поради непогасена на падеж вноска на 18.10.2020г. Но
според изготвения от в.л. С. вариант на заключението, при който се прилага писмено
договорения ГЛП и съответна надбавка към него за неустойка, внесените от ответниците
суми са достатъчни за погасяване на падеж и на вноската от 18.10.2020г., защото в периода
от 01.09.2020г. до 28.02.2022г. ответниците са внесли още 7 717.53 евро, с които се
погасяват задълженията по кредита напълно с вноска с падеж 18.03.2022г. като за вноска с
падеж 18.04.2022г. не достигат 128.90 евро. В последно съдебно заседание на 13.04.2022г.
ответниците представиха бордеро за внесени на 28.03.2022г. още 3 000 евро, достатъчни да
погасят както този остатък от вноска с падеж 18.04.2022г., така и бъдещи месечни вноски по
кредита с ненастъпил към хода на делото по същество падеж /13.04.2022г./.
При тези данни исковете не се доказаха и следва да се отхвърлят.
Страните са сключили договор за кредит по смисъла на чл.430 от ТЗ, който е
търговска сделка - вид договор за заем по чл.240 от ЗЗД.
Възраженията на ответниците за нищожност на целия договор по смисъла на чл.26
ал.1 от ЗЗД поради накърняване на закона и на добрите нрави, както и поради противоречие
със Закона за защита на потребителите, са неоснователни. Не се констатира сключеният
договор като вид договор за заем, с който банката предоставя на физически лица сумата от
55 000 евро за закупуване на жилище срещу задължението им да върнат парите и за
ползването им да платят възнаграждение в размер на уговорен процент от ползваната сума,
да противоречи на императивна законова норма по начин, който да обоснове нищожност на
целия договор. Съдът не констатира така сключения договор в цялост да накърнява и
добрите нрави, защото правоотношения по предоставяне на парични средства в заем са
съществували винаги. Предоставянето на пари с цел купуване на жилище и с поето
задължение да бъдат върнати срещу възнаграждение, съответства на чл.240 ал.1 и ал.2 от
ЗЗД, който урежда родово договорите за заем. Когато банка предоставя средства, защото
това е част от основната й търговска дейност, договорът е търговски и е договор за кредит
по чл.430 от ТЗ. Уговарянето между страните дадената сума да бъде върната кореспондира
на добрите нрави и принципа за забрана за неоснователно обогатяване. Уговарянето
ползването на чужди пари да стане при плащане на възнаграждение за времето, за което се
ползват, кореспондира на принципа на възмездност, на забраната за неоснователно
обогатяване и на чл.240 ал.2 от ЗЗД.
Не се установява целият договор като такъв да противоречи на Закона за защита на
потребителите в редакцията му към 05.09.2007г. и 18.09.2008г., когато възниква и е
изменено процесното правоотношение, защото няма данни предмета на договора и неговата
цел да са в пряк разрез с основен принцип на ЗЗП.
Сключеният между банката и солидарните длъжници договор е по смисъла на чл.101
от ЗЗД – встъпване в дълг, което е законово позволено. Каква е причината едно лице да се
съгласи да отговаря за чуждо задължение наравно с длъжника по сделката, не е предмет и не
влияе на действителността на правоотношението. То каса т.нар. „вътрешни отношения“
между длъжника и съдлъжника и регресните претенции на този, който е изпълнил чуждо
задължение, но това не е предмет на процесното правоотношение.
Вярно е, че ответниците като физически лица, получаващи в заем парична сума за
закупуване на жилищен имот, се дефинират като потребители по смисъла на пар.13 т.1 ДР
на ЗЗП, независимо от това, че сделката е търговска, с оглед на което те се ползват като
потребители от защитата на ЗЗП.
6
Съдът не констатира нищожност на чл.14 ал.1 и ал.3 от договора и анекса, в които
страните са уговорили размера на дължимото на банката възнаграждение – т.нар. договорна
лихва, компонентите, от които тя се сформира и стойностите на тези компоненти. Казано е,
че ГЛП по договора е сбор на базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в
евро и надбавка. Обяснено е, че базовият лихвен процент се определя от тримесечния
EURIBOR и надбавка. Изрично в договора е посочено, че при сключването му тримесечния
EURIBOR е в размер на 2.5 % и надбавката е 3.9%, като сборът им е базовия лихвен процент
на банката за жилищни кредити в евро, т.е. 6.4 % Върху тази стойност е уговорено по
договора надбавка от 3 %, при което се получава годишен лихвен процент 9.4%. Клаузите
внасят яснота как се изчислява и как конкретно е изчислено възнаграждението на банката за
предоставените за ползване 55 000 евро в размер 9.4 % годишна лихва при сключване на
договора и 6.4 % след анекса и тази яснота по никакъв начин не може да се определи като
нищожна поради противоречие със закона.
Същото се отнася за клаузата на чл.15 ал.3, в която е посочено основанието и размера
на уговореното в полза на банката договорно обезщетение при забавено изпълнение –
неустойка. Не може да се сподели тезата, че клаузата за неустойка /наказателна лихва/ е
неясна, непълна и не съдържа информация как се изчислява. Неустойката е сбор на
определената в ал.1 на чл.15 лихва и надбавка от 4 %. Според чл.15 ал.1, лихвата се
начислява и заплаща ежемесечно заедно с част от главницата по погасителен план –
приложение № 1. Видно от Приложение № 1 към договора и към анекса, в графа трета „%“ е
посочен размера на договорната лихва, който е 3 %, след това става 9.4 %, а след анекса е 6.4
%. Следователно неустойката за забава се изчислява като сбор от двата компонента и
съответно става 9 %, 12.4 % и 9.4 %. Ясно е посочено, че неустойка се дължи само при
забава на вноска за главница и се начислява върху забавената главница.
Посоченият размер неустойката не може да се възприеме и като необосновано висок
и оттук водещ до неоснователно обогатяване за банката чрез нарушавате на принципа на
еквивалентност на престациите. Това е така, защото правилото на чл.86 от ЗЗД е, че при
забавено връщане на пари, се дължи обезщетение в размер на законната лихва. Законтата
лихва се получава като към основния лихвен процент, определен от БНБ към 1 януари,
съответно към 1 юли на текущата година, се прибавят 10 % /ПМС № 429/18.12.2014г., в сила
от 01.01.2015г./. В резултат размерът на законната лихва, която се дължи от всички лица
длъжници – както физически, така и търговци, при забавено плащане на парична сума, е
явно по – висок от размера на уговорената по договора неустойка в полза на банката. За това
съдът приема, че очевидна нищожност поради прекомерност и оттук нееквивалентност на
уговорената наказателна лихва не се констатира.
Не може да се приеме, че горните клаузи са неясни, подвеждащи или изискващи
изключителни специални знания. В договора ясно са посочени стойностите и се изисква
сборуването им.
Частично са основателни възраженията на ответниците за нищожност на отделни
договорни клаузи като пряко противоречащи на норма от ЗЗП, поради което и на основание
чл.26 ал.4 от ЗЗД нищожната част на клаузите не следва да се прилагат между страните.
Констатираната от съда нищожност не влече недействителност на цялото договорно
правоотношение като то се запазва. Основателно е възражението за частична нищожност на
чл.14 ал.4 от договора и анекса по отношение даденото на банката право едностранно да
променя размера на годишния лихвен процент по договора, когато тримесечния EURIBOR
достигне нива с 0.25 процента пункта по – високи от посочените в договора в рамките на
един месец, като промяната влиза в сила от деня на приемането й от банката. Уговорката
противоречи пряко на чл.143 т.10 и т.12 от ЗЗП в редакцията ДВ бр. 99/2005г., защото
позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз
основа на непредвидено в него основание и защото дава право на търговеца или доставчика
да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора,
ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена
при сключването на договора. В клаузата на чл.14 ал.4 от договора и след изменението й с
анекса не са указани условията и предпоставките, при които се сформира тримесечния
EURIBOR и при които той се изменя, поради което има неяснота при какви условия
тримесечния EURIBOR се променя като се увеличава или намалява. В клаузата не е
посочено защо увеличението на този индекс с нива с 0.25 поцента пункта по – високи от
посочените в договора ще породят право договорения ГЛП да се измени. Клаузата не
съдържа реципрочно право банката да измени ГЛП когато тримесечния EURIBOR се
7
намали с нива 0.25 процента пункта по – ниски от посочените в договора. Основателно се
възразява й, че при промяна на ГЛП поради изменение на тримесечния EURIBOR на
кредитополучателите не е предоставено реципрочно право да прекратят договорното
правоотношение или да го преуредят. С клаузата, даваща право на банката едностранно да
изменя ГЛП и оттук неустойката, обективно се дава право за едностранна промяна на цената
на кредита в хода на изпълнение на договора, без дадено право на отказ на потребителя или
реципрочно защитно право. Възражението на ищеца, че се ползва от защитата на чл.144 ал.3
т.1 от ЗЗП, е неоснователна. Банката предоставя финансова услуга по смисъла на пар.13 т.12
от ДР на ЗЗП в редакция ДВ бр.57/2015г., поради което за нея изключението за процесния
договор е дадено в чл.144 ал.2 т.1 от ЗЗП в редакция на ДВ бр. 99/2015г., а не в чл.144 ал.3
т.1 от ЗЗП. Съгласно чл.144 ал.2 от ЗЗП, чл. 143, т. 10 не се прилага за клаузи, при които: 1.
доставчикът на финансови услуги си запазва правото при наличие на основателна причина
да промени без предизвестие лихвен процент, дължим от потребителя или на потребителя,
или стойността на всички други разходи, свързани с финансовите услуги, при условие че
доставчикът на финансовата услуга е поел задължение да уведоми за прекратяването
другата страна/страни по договора в 7-дневен срок и другата страна/страни по договора
има правото незабавно да прекрати договора. Видно от договора, банката не е поела
задължението да уведоми ответниците в 7 – дневен срок, нито е дадено право на
ответниците след уведомяването им незабавно да прекратят договора, поради което
законово допуснатото изключение банката едностранно да измени цената на договора не се
прилага за процесното правоотношение поради неотговарянето му на законовите изисквания
за поето задължение за уведомяване за промяната и за дадено право за незабавен отказ.
Частично основателни са възраженията за нищожност на договорните уговорки за
такси. Нищожността следва да съществува към датата на сключване на договора и да може
да се констатира от прочита му. В чл.16 са посочени три такси, които се дължат на банката
по договора, като са определени по основание – за какво се плащат, и по размер. Първите
две такси са еднократни и за тях банката е записала, че първата се дължи за разглеждане на
документите, а втората е за управление на кредита. Следователно тук има яснота, банката е
посочила каква услуга е предоставила, поради което основанието за събиране е налице.
Обект на възражението е годишната такса върху остатъка от кредита, т.е. върху невърната
сума. Обективно това са уговорки за възнаграждение и с него цената на кредита се
увеличава. В договора банката не е посочила за каква услуга събира тази допълнителна цена
под формата на годишна такса като процент върху невърната сума и срещу нея каква услуга
предоставя. За управление на кредита докато съществува е събрана еднократна такса от 1.25
%. След като не е посочено ежегодното плащане за какво е като израза „годишна такса“ не
съдържа такава информация, не може да се приеме, че основание е уговорено и има. Поради
липса на основание клаузата е нищожна, защото нарушава принципът на еквивалентност
при възмездните престации, а договорът за кредит е възмезден, а не дарствен договор.
Частичната нищожност на чл.14 по отношение на ал.4 и променената ал.4 с анекса
означава, че банката не е имала право едностранно да изменя договорното правоотношение
в частта за цената му и да прилага по договора годишен лихвен процент и неустойка в
размер, какъвто не е записан в договора като двустранно постигнато съгласие. Поради това
направеното от банката осчетоводяване на постъпилите суми при договорна лихва и
неустойка в размер, различен от записания, не кореспондира на сключения договор и не
отразява вярно плащанията и погасените с тях суми, т.е. счетоводните книги на банката не
са водени вярно, съобразно писмено сключения договор. Вярното изчисляване на погасените
суми, при съобразяване на клаузите на сключения договор, е направено по делото от вещото
лице С., и според него извършените плащания по договора са били достатъчни за
ежемесечно погасяване на падеж на вноската по погасителния план, както към 18.09.2019г.,
така и до дадата на сезиране на съда на 24.08.2020г., така и към датата на ход на делото по
същество 13.04.2022г., като за нито един месец няма просрочване на задължения поради
забава, защото внасяните суми са били в повече от дължимите на падежа. Изводите на
банката и изчисленията й в търговските книги за допусната забава към 18.09.2019г. и в хода
на делото към 18.10.2020г. са направени при прилагане на по – висока по размер годишна
лихва, каквато не е договорена, поради което според банката сумите не са били достатъчни,
а по делото се доказа, че са били достатъчни. При тези констатации следва, че не се е
осъществила хипотезата на чл.28 б.в от договора за забавено плащане на месечна вноска,
липсва забава на кредитополучателите, поради което за банката не е породено потестативно
право едностранно да измени правоотношението като обяви договора за предсрочно
изискуем. Не се доказва да има дължими суми и към ход на делото по същество, които да са
8
изискуеми. Липсата на дълг води до неразглеждане на възражението за погасяване по
давност, защото не се установява неплатено вземане. Поради това претенциите са
недоказани и следва да се отхвърлят.
При този изход на делото на ответниците се дължат разноски; съгласно приложения
договор за правна помощ са получили защита от адв. М.С. като материално затруднени лица
при условията на чл.38 от ЗАдв. Иска се определяне и присъждане на възнаграждение в
полза на адвоката и това е основателно. Според материалния интерес по делото, срещу
който е защитаван всеки ответник, се дължи възнаграждение от по 2 972.51лв. за всеки един
ответник по НМАВ. Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260, и
съдебен адрес ****, чрез Адвокатско дружество "Ч., П. и И.", против И. Р. Р. ЕГН
********** от ****, Д. П. Р. ЕГН ********** от ****, Д. И. Р. ЕГН ********** от ****, Т.
Х. Б. ЕГН ********** от ****, и С. Д. М. ЕГН ********** от ****, всички със съдебен
адрес ****, чрез адв. М.С., искова да платят солидарно - в качеството на кредитополучатели
за И.Р. и Д.Р., и в качеството на солидарни длъжници за Д.Р., Т.Б. и С.М., по Договор за
жилищен кредит № 3267 R2007г. от 05.09.2007г. и Анекс № А1 3267/R/ 2008г. от
18.09.2008г., сумите от: 38 528.60 евро главница, ведно със законна лихва върху нея от
сезиране на съда на 24.08.2020г. до изплащането й; 2 335.44 евро договорна лихва за
редовен кредит; 71.13 евро договорна лихва за посрочен кредит за периода от 18.10.2019г. до
12.03.2020г. ; 258 евро договорна лихва за просрочен кредит за периода от 14.05.2020г. до
17.08.2020г.; 315.99 евро такси и 234лв. разходи за платени нотариални разноски.
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260, и съдебен адрес ****,
чрез Адвокатско дружество "Ч., П. и И.", да плати на адвокат М. З. С. от АК – ***, л.н.
**********, с кантора ****, и съдебен адрес на кантора в ****, възнаграждение за
предоставена от нея безплатна защита по реда на чл.38 от ЗАдв на петимата ответници, в
размер на 2 972.51лв. за всеки един ответник, общо 14 862.55лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд гр.Пловдив с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
9