№ 13148
гр. София, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Й. Н. Станева
при участието на секретаря Й. П. ПЪРВАНОВА
като разгледа докладваното от Й. Н. Станева Гражданско дело №
20241110120820 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл.
422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК и чл.
86, ал. 1 ЗЗД от „Ю.Б.“ АД срещу Й. С. С. за признаване за установено, че ответникът дължи
на ищеца следните суми: сумата от 14687,69 лева, представляваща главница по Договор за
потребителски кредит № ***** от *****., ведно със законната лихва считано от 25.10.2022г.
до окончателно изплащане, сумата от 2539,87 лева, представляваща възнаградителна лихва
за периода от 05.07.2019г. до 26.04.2022г., сумата от 89,90 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 05.07.2019г. до 12.03.2020г., сумата от 670,76 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 14.05.2020г. до 27.08.2021г., сумата от 360,00 лева,
представляваща договорни такси, начислени за периода от 08.07.2019г. до 23.08.2021г.,
включващи 16 броя месечни такси за обслужване на разплащателна сметка и 23 броя такси,
дължими съгласно чл. 2, ал. 2 от Договора във връзка с раздел XIV, б. „В“, т. 10 от Тарифа за
таксите и комисионните на банката, сумата от 24,00 лева, представляваща обезщетение за
уведомяване за периода 20.09.2022г. до 11.10.2022г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 08.11.2022г.
по ч.гр.д. № *****г. по описа на СРС, 25-ти състав.
В исковата молба се твърди, че между страните е бил сключен Договор за потребителски
кредит № ***** от *****., по силата на който ищецът предоставил на ответника кредит в
размер на 15500 лева, като кредитополучателят се бил задължил да върне ползвания кредит,
заедно с дължимите лихви, в срокове и при условията на процесния договор. Според чл. 3,
ал. 1 от договора, кредитополучателят дължал на банката лихва, изчислена при прилагане на
променлив годишен лихвен процент, който се определял като сбор от референтен лихвен
процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 3.800 %. Сочи, че съгласно
1
договореното в чл. 3, ал. 2 референтният лихвен процент „*****“ на „Ю.Б.“ АД за
необезпечени кредити в лева се определял от Комитета по управление на активите и
пасивите на Банката - *****/ съгласно Методология на Банката за определяне на референтен
лихвен процент „*****“ по потребителски и жилищно-ипотечни кредити, представляваща
неразделно Приложение № 1 към процесния договор, като кредитополучателят бил запознат
със съдържанието, за което бил положил подписа си върху всяка една от страниците. Към
датата на сключване на Договора за потребителски кредит референтният лихвен процент
„*****“ на Банката бил в размер на 1,150 %. Твърди, че в чл. 2, ал. 2 и чл. 5 от Договора за
кредит страните изрично били уговорили и дължимостта на такси и комисиони за
предоставянето на допълнителни услуги във връзка с процесния кредит. В чл. 7 от договора
било предвидено, че процесният кредит ще се погасява на анюитетни месечни вноски,
включващи лихва и главница и посочени като брой, размер и падеж в нарочен погасителен
план, представляващ неразделна част от договора за кредит. Съгласно чл. 4 погасителните
вноски за издължаване на кредита се заплащали на съответната падежна дата от съответния
месец, посочена в погасителния план, а ако падежът на погасителната вноска съвпадне с
неприсъствен ден, тя може да бъде направена в последния работен ден след падежа, без това
да представлява забава на Кредитополучателя по смисъла на настоящия договор. Ищецът
сочи, че по аргумент от чл. 8, вр. чл. 6 от Договора за потребителски кредит погасителните
вноски се изплащат в 1) брой до 5-то число на месеца, 2) безкасово чрез удръжка от
разплащателна или спестовна сметка на кредитополучателя в „Ю.Б.“ АД до 5- то число на
съответния месец като крайният срок за погасяване на кредита, включително дължимите
лихви бил до 05.10.2028г. Общият брой на погасителните вноски бил 120, като
погасителният план бил подписан от страните по Договора за потребителски кредит и бил
неразделна част от него съгласно чл. 17 от Договора. В чл. 9 от договора било предвидено,
че при просрочено плащане на погасителните вноски по кредита, кредитополучателят
следвало да заплати мораторно обезщетение в размер на законната лихва за забава. Според
уговореното в чл. 14 от процесния договор при непогасяване в уговорения срок на една или
повече вноски по кредита, банката имала право да обяви кредита за изцяло или частично
предсрочно изискуем, без да се прекратява действието на договора. Клаузата на чл. 19 от
договора поставяла изискване всички уведомления и изявление във връзка с действието му
да бъдат извършвани в писмена форма. Поддържа, че доколкото ответницата не била
изпълнила в срок поетите задължения, то банката упражнила правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем, за което ответницата била уведомена чрез ЧСИ ***** на 26.04.2022г.
Във връзка с последното сочи, че са сторени разходи в размер на 24,00 лева, които също
претендира. Твърди и че на *****. ответницата била подписала Декларация за
присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма „Защита на
плащанията“, съгласно която кредитополучателят давал изричното си съгласие със
средствата по обслужващата потребителския кредит разплащателна сметка първо да бъде
погасявана изцяло общата дължима сума по застрахователния пакет. При тези твърдения
моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
2
предявените искове се оспорват като неоснователни. Не оспорва, че между страните бил
сключен договор със соченото от ищеца съдържание. Излага доводи за недействителност на
процесния договор като твърди наличието на неравноправни клаузи в съдържанието му.
Уточнява, че договорът бил нищожен поради противоречието му със закона, излагайки
подробни съображения в тази насока, както и конкретните разпоредби на ЗПК, които счита
за нарушени, а именно: чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК.
Позовава се и на нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1-9 ЗПК, тъй като
липсвала ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита. Поддържа, че не
ставало ясно и какъв е процентът на оскъпяване на кредита. Сочи, че от тълкуването на
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК следвало, че простото посочване с цифрово
изражение на процента ГПР не било достатъчно, за да считат за спазени законовите
изисквания. В договора трябвало да бъдат посочени изчерпателно всички разходи, които
длъжникът щял да направи и които били отчетени при формиране на ГПР. В случая не
ставало ясно такса ангажимент дали била включена в ГПР и какво било нейното
предназначение. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от
клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по
кредита, невключена в ГПР, противоречало на изискването за яснота по смисъла на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК. Договорът бил недействителен и поради липса на посочване на условията за
прилагане на договорения лихвен процент /чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК/. В договора се сочел
неясен размер на възнаградителната лихва. Посочено е също, че се прилагал променлив
лихвен процент, който представлявал сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана
договорна надбавка в размер на 3.800 %. Посочено е, че за референтен лихвен процент се
ползвал референтният лихвен процент „*****“ на „Ю.Б.“ АД за необезпечени кредити в
съответната валута лева или евро. В чл. 3, ал. 6 от Договора за кредит пък била предвидена
хипотеза на едностранно увеличение от страна на Банката на годишната лихва по кредита.
Така потребителят бил поставен в неяснота още при сключване на договора за
действителния лихвен процент на кредита. В договора бил посочен ГПР 8,37%, но без да
било ясно по какъв начин бил формиран. В този ГПР не била включена такса за оценка на
кредитоспособността в чл. 5, т. 1 от договора, така и таксата за обслужване на
разплащателната сметка от 3,50 лева месечно. Не било ясно и какво представлявал индекс
„*****“, как се изчислявал, което водело до нищожност на клаузите на чл. 3 от договора. Не
било ясно по какъв начин бил определен размерът на общата дължима сума от 39020,62 лева
и какви вземания се включвали в нея. Тези пропуски сами по себе си водели до
недействителност на договора за потребителски кредит. Твърди, че договорът не бил
написан по ясен и разбираем начин като всички елементи на договора били представени с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт, не по-малък от 12. Моли съда да отхвърли
предявените искове като неоснователни.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
3
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9
ЗПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: възникването
и съществуването на валидно облигационно правоотношение по силата на Договор за
потребителски кредит № ***** от *****.; че е предоставил на ответника кредит в размер на
15500 лева, че същият е усвоен; уговорената между страните възнаградителна лихва и
непогасеният размер; размерът и основанието за начисляване на таксите; предпоставките за
настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, за което обстоятелство длъжникът е бил
уведомен; както и сторените разходи за връчване на уведомление за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да
докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава, в това число и размера
на обезщетението за забава.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на гореописаните
обстоятелства е да докаже плащане на процесните задължения.
В конкретния случай с определението от 13.02.2025г., в което е обективиран проектът за
доклад, обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 10.04.2025г., съдът на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните обстоятелства: че между страните е бил сключен Договор за потребителски кредит
№ ***** от *****., по силата на който ищецът е предоставил на ответника кредит в размер
на 15500 лева.
Освен безспорния характер, горните обстоятелства се установяват и от приетия препис
от Договор за потребителски кредит № ***** от *****., видно от който страните са
договорили следните параметри: банката е предоставила на кредитополучателя
потребителски кредит в размер на 15500 лева за текущи нужди, а кредитополучателят се
задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви в сроковете и при
условията на настоящия договор. Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора в случай че във връзка с
договора за кредит кредитополучателят сключи застраховка по застрахователна програма
„Защита на плащанията на кредитополучатели по потребителски кредити, предоставяни от
„Ю.Б.“ АД, чиято премия е платима еднократно, страните по договора се съгласяват, че
необходимата сума за заплащане на застрахователната премия е за сметка на отпуснатия
кредит, като се удържа служебно от банката при усвояване на кредита, от сметката по чл. 2,
ал. 1 по реда и при условията, посочени в чл. 13. В чл. 1, ал. 3 е посочено, че страните се
съгласяват, че предвидените в чл. 5 от договора такси, платими към датата на усвояване на
кредита, са за сметка на отпуснатия кредит и се удържат служебно от банката при усвояване
на кредита, от сметката по чл. 2, ал. 1, по реда и при условията, посочени в чл. 13. Освен
таксите, посочени в чл. 5 от договора, кредитополучателят дължи и такси и комисионни за
обслужването и изпълнението на платежни операции от разплащателната сметка, посочена в
чл. 2, ал. 1 съгласно Общите условия за откриване, водене и закриване на сметки на
физически лица и Тарифата на банката, в сила към момента на извършване на съответната
операция по сметката. В чл. 2, ал. 3 е посочено, че в случай че с кредита се погасяват
4
задължения към други кредитни и/или финансови институции, с подписване на договора,
кредитополучателят/ите декларират своето изрично съгласие, незабавно след заверяване на
сметката по ал. 1 със сумата на разрешения кредит, банката да извърши следните парични
преводи от сметката на кредитополучателя по ал. 1 с цел предсрочно погасяване на
задължения на кредитополучателя /включващи лихви, главници, дължими такси и други
разходи/ към следните кредитни и/или финансови институции: сума в размер на 6700 лева
по сметка с титуляр Й. С. в ***** с цел предсрочно погасяване на задължения; сума в
размер на 4450 лева по сметка с титуляр Й. С. в ***** с цел предсрочно погасяване на
задължения по договор; сума в размер на 478,69 лева по сметка с титуляр Й. С. в У.Б. АД с
цел предсрочно погасяване на задължения по договор за кредитна карта; сума в размер на
1618,51 лева по сметка с титуляр Й. С. с цел предсрочно погасяване на задължения по
договор за овърдрафт, сключен с ЕС Д.Е..
Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора за усвоения кредит кредитополучателят дължи на
банката лихва, изчислена при прилагане на променлив лихвен процент, който се определя
като сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на
3,800 %. За референтен лихвен процент по договора се ползва референтният лихвен процент
***** на „Ю.Б.“ АД за необезпечени кредити, в съответната валута лева или евро, наричан
за краткост само „*****“, приложим за съответния период на начисляване на лихвата
съгласно ал. 2 и следващите. В чл. 3, ал. 9 е посочено, че годишният процент на разходите по
отпуснатия кредит е 7,71 %, а общата сума, дължима от кредитополучателя, е 21902,28 лева,
изчислени към момента на сключване на договора.
Съгласно чл. 3, ал. 11 подписвайки договора, кредитополучателят декларира, че е
запознат и с обстоятелствата, че по договора се ползват преференциални лихвени условия
/спрямо стандартните лихвени условия на банката, приложими към момента на сключването
му/ при наличието на следните условия: кредитополучателят се съгласява да осигурява
всеки месец постъпването на средства в размер не по-нисък от 3000 лева, представляващи
цялото месечно трудово възнаграждение на кредитополучателя; подписано от
кредитополучателя съгласие за приемане на застраховане по Групов застрахователен договор
за застраховка „Защита на плащанията“ по потребителски кредити на „Ю.Б.“ АД, както и на
Общите условия за застраховка „Защита на плащанията“ с ползващо се лице банката и със
застраховател, посочен от банката и поддържане на застрахователно покритие по
застраховка „Защита на плащанията“ за срока на договора за кредит. Кредитополучателят
дължи застрахователни премии съгласно договорната документация за приемане на
застраховане за застраховка „Защита на плащанията“. Крайният срок на издължаване на
кредита е 05.10.2028г.
Съгласно чл. 5 от договора кредитополучателят заплаща на банката следните такси и
комисионни- такса за разглеждане на искане за кредит в размер на 300 лева и месечна такса
за обслужване на разплащателна сметка, разкрита по потребителски кредит в размер на 3,50
лева.
По делото е приет Сертификат № ********** за застрахователен пакет „I“ на
5
застрахователна програма „Защита на плащанията“ на кредитополучателите по
потребителски кредити, предоставени от „Ю.Б.“ АД съгласно Групов застрахователен
договор № *****г. и допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“,
предоставена от *****, в който е посочено, че основен кредитополучател е Й. С. С., а
застрахователи- ***** чрез клона си „К.Ж.,к. Б.“ и застрахователят *****, ***** чрез клона
си „К.О.з., к.Б.“ чрез застрахователен посредник „Ю.Б.“ АД.
Приета е и Тарифа за таксите и комисионните, които „Ю.Б.“ АД прилага по извършвани
услуги на клиенти- физически лица.
По делото е приета и покана, адресирана до Й. С. С., в която е посочено, че поради
неизпълнение в уговорения срок на месечна вноска с падеж 05.07.2019г., на основание чл. 14
от договора за кредит и чл. 60, ал. 2 ЗКИ, цялото задължение по договора става незабавно
изискуемо и дължимо, без да се прекратява действието на договора, считано от датата на
получаване на уведомлението. Посочено е, че към 22.10.2021г. общото задължение по
договора за кредит възлиза на 18348,22 лева. Поканата е връчена по реда на чл. 47 ГПК от
ЧСИ ***** на 26.04.2022г.
От приетото заключение по ССчЕ се установява, че по данни на извлечение от
разплащателна сметка в левове с титуляр Й. С. С. се установява, че на *****. по сметката на
ответницата е постъпила сума в размер на 15 500 лева с основание „усвояване на кредит
*****“ от „Ю.Б.“ АД. Експертът е посочил, че по договора за кредит са платени задължения
в общ размер от 1696,48 лева, включващи главница в размер от 812,31 лева, възнаградителна
лихва в размер от 501,80 лева, наказателна лихва в размер от 5,03 лева, такси в размер от
305,18 лева, застрахователни премии в размер от 72,16 лева. В резултат от извършеното
изчисление експертът е посочил, че по договора има неплатени задължения, както следва:
неплатени просрочени вноски за главница в общ размер от 2455,03 лева за периода от
*****г. до 05.08.2021г. и неплатен остатък за редовна главница, обявена за предсрочно
изискуема на 27.08.2021г. в размер на 12232,66 лева; неплатена възнаградителна лихва в
размер от 2549,60 лева за периода от 05.07.2019г. до 27.08.2021г., неплатена наказателна
лихва в размер от 492,49 лева за периода от 05.09.2019г. до 27.08.2021г., неплатени такси в
общ размер от 360 лева за периода от 08.07.2019г. до 23.08.2021г., неплатено обезщетение за
уведомяване в размер от 24 лева.
При така събрания доказателствен материал съдът достигна до следните правни изводи:
Сключеният между страните договор е потребителски, поради което намира своята
правна регламентация в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, като според легалната
дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски
кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки
от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през
целия период на тяхното предоставяне. Условие за неговата действителност е писмената
6
форма – чл. 10, ал. 1 ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски
кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19,
ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита
за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
В конкретната хипотеза, видно от приетия по делото и неоспорен от страните препис от
процесния договор за потребителски кредит, същият е съставен в писмена форма, подписан
е от страните и е написан на ясен и разбираем език. Процесният договор за кредит е
съставен в еднакъв вид и формат на шрифта. По отношение на възражението на ответника,
че договорът за кредит не съдържа методология за определяне на годишен процент на
разходите по кредита, съдът намира, че в договора е посочен размер на ГПР, както и в чл. 3,
ал. 10 е посочено, че ГПР е изчислен при следните допускания: договорът за потребителски
кредит ще е валиден за срока, за който е бил сключен и банката и кредитополучателят ще
изпълняват своите задължения в съответствие с условията и сроковете на договора; лихвата
и другите разходи са неизменни спрямо техния първоначален размер и ще се прилагат до
изтичане на срока на договора. Т.е. съдържа се достатъчно информация по отношение на
годишния процент на разходите и общата дължима сума по кредита, която да отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Неоснователни са и възраженията на ответника, касаещи клаузата на чл. 3, ал. 1 и ал.
6 от договора за кредит, която регламентира размерът на дължимата възнаградителна лихва
и начинът на нейното определяне. Тази клауза не противоречи на закона и добрите нрави,
тъй като с договора за кредит банката е предоставила собствени парични средства на
кредитополучателя, който дължи връщането им, ведно с уговорената възнаградителна лихва,
която съставлява цена за предоставеното ползване на заетата сума. От разпоредбата на чл.
430, ал. 2 от ТЗ, според която заемателят плаща лихва по кредита уговорена с банката,
следва, че договорът за кредит е възмездна сделка, по която се дължи договорената цена,
представляваща възнаградителна лихва. Размерът на лихвата се определя съобразно размера
на заема, срока, обстоятелството дали е предоставена гаранция. Не са ангажирани
доказателства, от които да се направи извод за нееквивалентност между предоставената
услуга и уговорената за това цена, за да се приеме, че е нарушен принципът на
добросъвестност.
Съгласно чл. 3, ал. 1, ал. 2 и ал. 6 от договора възнаградителната лихва по кредита се
формира от два компонента - фиксирана надбавка и променлив референтен лихвен процент
(РЛП), наречен "*****", изчисляван по методология на банката, публикувана на интернет
страницата й. Съгласно чл. 3, ал. 6 от договора при всяко публикуване на нова актуална
стойност на ***** и при спазване на условията по ал. 4, банката извършва съответна
7
актуализация на годишния лихвен процент по кредита, като новата приложима стойност на
***** е в сила и се ползва за определяне на лихвения процент по кредита, считано от датата,
следваща първата падежна дата на месечна вноска по кредита, след датата на публикуване
на новата стойност на *****. В приложената Методология за определяне на референтен
лихвен процент /*****/ по потребителски и жилищно-ипотечни кредити се установява, че
компонентите на ***** са следните: тегло- на депозити на домакинства /w1/ е целевото
съотношение в процентно изражение на депозитите на домакинства от общо привлечения
ресурс; стойността на w1 е 88 % и не може да се променя за срока на действие на
методологията; на капитала /w2/ е целевото съотношение в процентно изражение на
капитала от общо привлечения ресурс; стойността на w2 е 12 % и не може да се променя за
срока на действие на методологията; лихвен процент по депозити на домакинства- средно
претегленият спрямо публикуваните обеми лихвен процент в съответната валута по
овърнайт депозити, срочни депозити и депозити, договорени за ползване след предизвестие,
на сектор „Домакинства“ на банковата система; лихвените проценти се публикуват в края на
всеки календарен месец за предходния отчетен месец на интернет сайта на БНБ в раздел
Лихвена статистика на БНБ в отчета „Лихвени проценти и обеми по салда по овърнайт-
депозити, срочни депозити и депозити, договорени за ползване след предизвестие, на
сектори Нефинансови предприятия и Домакинства“, частта касаеща сектор Домакинства.
В конкретния случай от заключението на вещото лице се установява, че промените в
лихвения процент са направени съобразно договореното в чл. 20 от договора, доколкото
лихвеният процент е увеличен непосредствено след преустановяване на изпълнението по
договора от страна на кредитополучателя. Посоченият годишен лихвен процент
/първоначално определен в размер от 4,95 %, формиран, както следва 3,800 % + 1,150 %/ е
променен видно от приложението към ССчЕ /л. 209 от делото/ на 05.12.2019г. с увеличение
от 1,5 %, а от 05.01.2020г. с увеличение от 3,5 %, общо на 9,95 % на основание чл. 20, ал. 2 и
ал. 3 от договора, предвиждащи че при преустановяване на постъпването на средства в
договорения в чл. 20, ал. 1, т. 1 размер и при прекратяване на ползването на договорените
пакетни програми и месечни застрахователни премии, договорната надбавка се увеличава
автоматично с 3,5 %, а годишната лихва се увеличава автоматично с 1,5 %. Така по делото
се установява по категоричен начин, че изменението на договорения първоначално лихвен
процент, формиран от описаните два компонента, не е вследствие на едностранно изменение
на стойността ***** /променливата компонента/, а е вследствие на неизпълнение на
задължения на кредитополучателя.
Изрично в чл. 20, ал. 1 от договора е посочено, че кредитополучателят ползва
преференциални условия /спрямо стандартните на банката/ и че същите се изменят при
настъпване на конкретно предвидени в договора /чл. 20, ал. 1, т. 1- т. 3/ обстоятелства, които
са обективни и са посочени достатъчно ясно. В чл. 20, ал. 4 е посочено, че във всеки от
случаите по предходните алинеи 2-3, размерът на погасителните вноски, определени в
погасителния план, се променя едностранно от банката, за което кредитополучателят/ите, с
подписването на настоящия договор, дава/т своето изрично съгласие. В този случай банката
8
изготвя нов погасителен план за остатъка от дълга, съобразен с променливия размер на
приложимата годишна лихва по кредита в съответствие с новия погасителен план,
независимо от упражняването на правото си по предходното изречение.
Следва да бъде посочено, че последиците от неизпълнението на конкретно описаните
задължения на кредитополучателя са описани с посочване на ясни и изрични параметри-
уточнено е с колко ще се измени договорната надбавка при неизпълнение на всяко едно от
описаните задължения. В чл. 20, ал. 5 е посочено, че при последващо изпълнение от страна
на кредитополучателя за срок от три последователни месеца, кредитополучателят има
право, след като е налице изпълнение за посочения срок и след изплащане на съответната
такса за разглеждане на искане за възстановяване на преференциални условия по кредита, в
размер на 50 лева, да отправи писмено искане до банката за възстановяване на съответните
преференциални лихвени условия. При изпълнение на условията и подаване на молба,
банката намалява приложимата при изчисляване на годишната лихва по кредита към този
момент договорна надбавка с 3,5 % в срок от 10 работни дни след подаване на молбата за
възстановяване на преференциални лихвени условия от страна на кредитополучателя. В
настоящия случай не се твърди и не се установява от приетата ССчЕ кредитополучателят да
е започнал да изпълнява задълженията си, респ. да е подал молба с искане до банката за
възстановяване на договорените първоначално преференциални лихвени условия. Напротив,
от заключението на вещото лице се установява, че кредитополучателят е преустановил
изцяло плащанията по кредита през 2019г.
При тълкуване на гореописаните разпоредби от договора съдът намира, че същите
съдържат ясни по отношение на условия и начин на настъпване на промените предпоставки.
От самото съдържание на клаузите е видно, че същите са формулирани по недвусмислен
начин и потребителят е получил предварително достатъчно конкретна информация как
търговецът на финансови услуги може едностранно да промени цената /в случая е посочено
с какви конкретни проценти при неизпълнение на посочените в договора задължения ще се
променят компонентите, формиращи възнаградителната лихва и от кога/. С оглед на което
съдът намира, че кредитополучателят не е поставен в неравностойно положение спрямо
банката, тъй като е бил предварително информиран относно неговите задължения и
последиците от неизпълнението им. В този смисъл цитираните клаузи не са неравноправни
по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП.
Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че страните са били
обвързани от валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на Договор за
потребителски кредит № ***** от *****., като от приетите по делото доказателства, както и
от приетата и неоспорена ССчЕ, се установява по категоричен начин, че банката е
предоставила на ответника кредит в размер на 15500 лева.
По отношение на предсрочната изискуемост на вземанията по кредита съдът намира
следното:
Съгласно чл. 14 от договора при непогасяване в уговорения срок на една или повече
вноски по кредита, банката има право да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно
9
изискуем. На основание чл. 60, ал. 2 ЗКИ банката може да поиска издаване на заповед за
незабавно изпълнение по реда на ГПК и да пристъпи към принудително събиране на
вземането си като насочи изпълнението върху цялото имущество на кредитополучателя
и/или срещу поръчителите по установения в закона ред.
Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва с
волеизявление само на едната от страните. Това е моментът, от който кредитът се счита за
предсрочно изискуем. Съобразно т. 18 на ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк. дело №
4/2013г. на ОСГТК на ВКС, ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при
настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, правото
на кредитора следва да е упражнено, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Предсрочната изискуемост има
действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към
този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й /така и Решение
№ 64 от 09.02.2015г. по гр. д. № 5796/2014г. на ВКС, IV г. о. /.
Фактическият състав на предсрочната изискуемост включва два елемента:
настъпване на фактическите обстоятелствата, водещи до изменението на срока на договора
и даващи право за обявяването на договора за предсрочно изискуем и уведомяването на
длъжника за това след като тези фактически обстоятелства са настъпили. Моментът, в който
настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на която волеизявлението на
банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника-
кредитополучател и то само, ако към този момент са били налице обективните предпоставки
за изгубване на преимуществото на срока. Уведомяването за предсрочната изискуемост
може да се осъществи и чрез нотариална покана, което съставлява допустим способ за
съобщаването на предсрочната изискуемост. Според чл. 2, ал. 1 ЗННД нотариусът е лице, на
което държавата възлага извършване на предвидените в законите нотариални действия.
Последните са посочени изчерпателно в чл. 569 ГПК, като разпоредбата на т. 3 изрично
урежда компетентността на нотариуса за връчване на нотариални покани. Ето защо, ако
кредиторът избере този ред на връчване на съобщението за настъпване на предсрочната
изискуемост, то следва стриктно да се спази от нотариуса процедурата по ГПК. Съгласно чл.
50 ЗННД при връчването от нотариуса на нотариални покани се спазват правилата на чл. 37–
чл. 58 ГПК.
Съгласно Решение № 217 от 12.05.2015г. по т. д. № 62/2014г., I т. о. на ВКС
разпоредбата на чл. 47 ГПК е приложима в нотариалните производства, при връчване на
нотариални покани. Удостоверяването на нотариуса за връчването на съобщението съгласно
чл. 47, ал. 5 ГПК, не е достатъчно, за да се приеме за редовна процедурата, така и
Определение по ч. т. д. № 70/2012г., II т. о. на ВКС, като съдът прави самостоятелна
преценка дали са спазени правилата за връчване на нотариалната покана и дали е настъпила
предсрочната изискуемост на вземането.
Разпоредбата на чл. 47 ГПК съдържа последователни правила, които нотариусът
следва стриктно да спази, преди да приложи чл. 47, ал. 6 ГПК, като поредността е следната:
10
ако адресатът не се яви да получи книжата в двуседмичен срок от залепване на
уведомлението – чл. 47, ал. 3 ГПК, нотариусът следва да укаже на молителя или сам да
извърши проверка с оглед предоставеното му съобразно чл. 19, ал. 2 ЗННД правомощие за
достъп до националната база данни "Население" за адресната регистрация на адресата, която
трябва да съдържа данни за регистрираните адреси по реда на чл. 90, ал. 1 ЗГР.
В настоящия случай спазването на горецитираната разпоредба се установява от
приложения към исковата молба протокол от 22.08.2022г. на ЧСИ *****, в който е посочено,
че служител на съдебния изпълнител е посетил адрес: гр. ***** и е установил, че няма
*****, като след разговор с живущи е установил, че не познават адресата; залепено е
уведомление на *****. След изтичане на двуседмичния срок от залепяне на уведомлението е
извършена справка НБДН и е установено, че Й. С. С. има постоянен адрес в гр. ***** и
настоящ адрес в гр. *****, като е разпоредено връчване на поканата на посочения настоящ
адрес. След извършени посещения на адреса служител на съдебния изпълнител е установил,
че адресатът не живее на адреса след разговор с О.В., представил се за наемодател на
адресата, който е заявил, че същият бил избягал в чужбина преди около година, без да плати
наемите и вече не живее на адреса. На 05.01.2022г. е разпоредено връчване на покана до Й.
С. С. на адрес: гр. ***** чрез залепване на уведомление. На 05.01.2022г. е залепено
уведомление. Разпоредено е връчване на покана до Й. С. на адрес: гр. ***** като след
извършени три посещения, при които не е бил открит адресата е разпоредено да се залепи
уведомление по чл. 47 ГПК. На 09.04.2022г. е разпоредено връчване на покана за доброволно
изпълнение на Й. С. на адрес: гр. *****, след изтичане на двуседмичния срок от залепване
на уведомлението за получаване на книжата, адресатът не се е явил да ги получи. След
изтичане на срока, съгласно чл. 47, ал. 5 от ГПК съобщението се счита връчено.
С получаване на нотариалната покана изявлението на банката е достигнало до
кредитополучателя и кредитът е станал предсрочно изискуем, като в този смисъл е
съдебната практика на ВКС, според която предсрочната изискуемост има действие от
момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент
са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Така и Решение № 139 от
05.11.2014г. по т. д. № 57/2012г. на І т. О. на ВКС, Решение № 114 от 07.09.2016г. по т. д. №
362/2015г. на II т. о. на ВКС и Решение № 198 от 18.01.2019г. по т. д. № 193/2018г. на І т. о. В
конкретния случай с изтичане на срока за получаване на поканата- на 26.04.2022г.
От приетата ССчЕ, която съдът кредитира като пълно и компетентно изготвена на
основание чл. 202 ГПК, се установява, че по договора е налице неизплатена главница в
размер от 14687,69 лева, както и неизплатена възнаградителна лихва в размер от 2549,60
лева, начислена до датата на предсрочната изискуемост. Поради което предявените искове за
главница и възнаградителна лихва по гореизложените съображения са изцяло основателни.
От страна на ответника –кредитополучател са дължими и претендираните такси в
общ размер от 360 лева, формирани както следва: 16 броя месечни такси за обслужване на
разплащателна сметка на обща стойност от 56 лева, начислени съгласно чл. 5, т. 2 от
договора и 23 броя такси на обща стойност 304 лева, начислени съгласно чл. 2, ал. 2 от
11
договора връзка с приетата по делото Тарифа за таксите и комисионните на банката.
От приложението към ССчЕ /л. 209 от делото/ се установява, че последната платена
вноска по договора е от *****г., а съгласно чл. 8, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от договора
погасителните вноски съгласно погасителния план се изплащат от кредитополучателите в
брой до 5-то число на месеца или безкасово чрез удръжка от разплащателна или спестовна
сметка на кредитополучателя в „Ю.Б.“ АД до 5-то число на съответния месец. Съгласно чл.
9 от договора при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна
изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи обезщетение за времето на забава върху
просрочените суми в размер на законната лихва за забава, чийто размер се определя от
Министерския съвет. Т.е. ответникът е изпаднал в забава за изплащане на дължимите по
договора вноски и дължи мораторна лихва за процесния период, претендирана и изчислена
съобразно чл. 6 от ЗМДВИП. При изчисляване по реда на чл. 162 ГПК съдът намира, че
предявените искове за мораторни лихви следва да бъдат изцяло уважени.
На последно място, по отношение на сторените от ищеца разходи за заплащане на
нотариална такса във връзка с изпратена нотариална покана, с която вземанията по договора
са обявени за предсрочно изискуеми, съдът намира, че същите са свързани с договора и
задължението на банката да уведоми кредитополучателя за упражняване на потестативното
си право да направи кредита за предсрочно изискуем. Предвид което същите са в причинна
връзка с договора и сторените разходи следва да бъдат възложени в тежест на
кредитополучателя на основание чл. 309а, ал. 1, предл. 2 ТЗ.
Предвид гореизложеното предявените искове са основателни и следва да бъдат изцяло
уважени.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има единствено ищецът. В заповедното
производство заявителят /сега ищец/ е сторил разноски за държавна такса в размер от 367,44
лева и адвокатско възнаграждение в размер на 947,17 лева като са представени и
доказателства за сторените разноски, т.е. общо 1314,61 лева, които следва да му се присъдят.
В исковото производство ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер от
530,72 лева, депозит за особен представител в размер на 1300 лева, депозит за ССчЕ в
размер на 500 лева и претендира адвокатско възнаграждение в размер на 2464,20 лева с ДДС
като са представени доказателства за сторените разноски, а именно Рамков договор №
*****г., Анекс № 1 към него, Приложение № 1 към него, Споразумение от *****г. към
Рамков договор № *****г. и платежно нареждане от *****г., тоест общо 4794,92 лева, които
следва да му се присъдят.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
12
във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Й. С.
С., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, дължи на „Ю.Б.“ АД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: гр. *****, следните суми: сумата 14687,69 лева, представляваща
главница по Договор за потребителски кредит № ***** от *****., ведно със законната лихва
считано от 25.10.2022г. до окончателно изплащане; сумата 2539,87 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 05.07.2019г. до 26.04.2022г.; сумата 89,90 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 05.07.2019г. до 12.03.2020г.; сумата 670,76
лева, представляваща мораторна лихва за периода от 14.05.2020г. до 27.08.2021г., сумата
360,00 лева, представляваща договорни такси, начислени за периода от 08.07.2019г. до
23.08.2021г., включващи 16 броя месечни такси за обслужване на разплащателна сметка и 23
броя такси, дължими съгласно чл. 2, ал. 2 от Договора във връзка с раздел XIV, б. „В“, т. 10
от Тарифа за таксите и комисионните на банката, сумата 24,00 лева, представляваща
обезщетение за уведомяване, представляващо сбор от разходите на банката във връзка с
връчване на покана до длъжника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, начислена
за периода 20.09.2022г. до 11.10.2022г., за които суми е била издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 08.11.2022г. по ч.гр.д. №
*****г. по описа на СРС, 25-ти състав.
ОСЪЖДА Й. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, да заплати на „Ю.Б.“ АД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 1314,61 лева, представляваща разноски в заповедното производство и сумата от
4794,92 лева, представляваща разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването на
препис от съдебния акт на страните.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13