О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер 180 11.02.2020 година Град С.З.
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД……..втори граждански състав на
единадесети февруари………………2020..година
в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОРЯНА ХРИСТОВА
Секрет…………………………………………………………………………..
Прокурор………………………………
като разгледа докладваното от………………..съдията В.
МИШОВА
частно гражданско дело номер 1087.…………………по описа за
2020……..година.
Производството е по реда на чл. 122 от ГПК.
Образувано е по повод определение № 557 от 05.02.2020 г.,
постановено по гр. д. № 470/2020 г. по описа на Старозагорския районен съд,
с което се повдига препирня за подсъдност между Старозагорския районен съд и
Казанлъшкия районен съд и делото е изпратено за определяне на местно
компетентния съд за разглеждане на предявения от Т.Г.М. против ОД на МВР гр. С.З. иск, с правно основание чл. 178, ал.1, т.3
във вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Производството
пред Казанлъшкия районен съд е образувано по искова молба от Т.Г.М. от гр.К.против ОД
на МВР гр.С.З. за заплащане на положен от него извънреден труд, както и за
мораторна лихва върху всяко едно от възнагражденията. Ответникът, в срока за отговор, е
възразил относно местната подсъдност на делото. С определение № 13 от
03.01.2020г., постановено по гр. д. № 3235/19г., Казанлъшкият районен съд е
прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на Районен съд
– гр.С.З.. За да постанови този
резултат, съдът е приел, че възражението за местна неподсъдност е основателно,
предвид чл.108, ал.2 ГПК, тъй като спорът, касаещ провоотношение с държавно
учреждение е възникнал на територията на гр.С.З..
Старозагорския районен съд е приел, че делото не му е местно подсъдно,
тъй в случая е налице трудов спор, в който намира приложение специалната
разпоредба на чл.114 ГПК, съгласно която работникът може да предяви иск срещу
работодателя си по мястото, където обичайно полага труд. Когато е налице
възможност за избор и ищецът е избрал подсъдността, съдът не може да се
позовава на чл.119, ал.3 ГПК и да изпраща делото на друг съд, като прилага общата
подсъдност по чл.108, ал.2 ГПК.
Старозагорският окръжен съд след като обсъди мотивите,
изложени в определение № 380 от 24.01.2020г., постановено по гр. д. №
341/2020г. по описа на Старозагорския районен съд, както и тези, изложени в
определение № 13 от 03.01.2020г., постановено по гр. д. № 3235/19г. по описа на
Казанлъшкия районен съд, намира за следното:
Правният статут на служителите на Министерството на
вътрешните работи е уреден в чл. 142 ЗМВР,
според който те са три вида: държавни служители – полицейски органи и органи по
пожарна безопасност и защита на населението; държавни служители и лица,
работещи по трудово правоотношение. Статутът на държавните служители - полицейски
органи, какъвто е ищецът, е уреден в ЗМВР, който съдържа норми относно
условията за възникване и прекратяване на служебното правоотношение, както и
неговото съдържание, но в него липсват процесуални правни норми относно реда за
разглеждане на имуществените спорове между държавните служители и съответните
звена на МВР, където са назначени. Поради това по
аналогия следва да се приложи нормата на чл. 125 ЗДСл,
според която имуществените спорове се разглеждат по общия исков ред, а именно
по реда на ГПК.
Общото правило, уреждащо местната подсъдност, се
съдържа в чл. 108, ал.2 ГПК, който постановява, че искът се предявява пред съда, в района на който
е възникнало правоотношението, от което произтича спорът. От него законът
предвижда редица изключения с оглед качеството на страните или предмета на
спора. По отношение на трудовите дела в чл. 114 ГПК е
предвидена специална местна подсъдност, според която работникът може да предяви
иск срещу работодателя си и по мястото, където той обичайно полага своя труд.
Въпреки че правният статут на държавните служители в МВР и
работниците и служителите се урежда от различни закони (ЗМВР и КТ), основното и
съществено съдържание на служебното и трудовото правоотношение е едно и също,
тъй като и двете имат за предмет престиране на работна сила и произтичащите от това
социални права – възнаграждение, почивки, отпуски. Именно поради сходството в
съдържанието на трудовото и служебното правоотношение за по – подробната
регламентация на социално – икономическите права на държавните служители в МВР, ЗМВР препраща към КТ – чл. 175, ал. 2, чл. 188, ал. 2,
чл. 190. Сходното
правно положение на служителите по трудово и служебно правоотношение налага
прилагането на един и същ ред за защита, от което следва, че за защита на
имуществените си права, държавните служители могат да се ползват от изборната
подсъдност по чл. 114 ГПК,
като предявят иска и по мястото, където обичайно полагат труд. Приравняването
на споровете по ЗМВР с трудовите е прието от ВКС като аргумент за освобождаване
на държавните служители в МВР от заплащане на
държавни такси по граждански дела, свързани с тяхното служебно положение -т. 23 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК.
Застъпването на становище, че подсъдността по чл. 114 ГПК е
неприложима за държавните служители, за които се прилага общата подсъдност по чл. 108, ал.2 ГПК, би довело до поставяне в неравностойно положение служителите по
трудово и служебно правоотношение при положение, че предмет на защита са едни и
същи права.
С оглед на изложеното, Старозагорският окръжен съд
намира, че Казанлъшкият районен съд не е имал основание да се десезира от
разглеждането на предявения от Т.Г.М. против ОД на МВР
гр.С.З. иск за заплащане на възнаграждения за положен извънреден труд и
мораторна лихва и неправилно е прекратил производството по делото. По
повдигнатия спор за подсъдност компетентен да разгледа исковата молба е
Казанлъшкият районен съд.
Воден от горните мотиви и на основание чл. 122 от ГПК, Старозагорският окръжен съд, в настоящия състав
О П Р Е Д Е Л И :
КОМПЕТЕНТЕН да разгледа предявения
от Т.Г.М. против ОД на МВР гр. С.З. иск с правно основание чл. 178, ал.1, т.3
във вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД е Районен съд – Казанлък.
Делото да се изпрати на РС – Казанлък
за разглеждане, копие от настоящото определение да се изпрати на РС С.З. за
сведение.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: