РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 595/28.03.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XXIV
състав, в открито заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и трета
година, в състав :
Председател : Мария Златанова
Членове : Здравка Диева
Величка
Георгиева
при
секретаря Г.Г. и с участието на прокурор М.Пелтеков, като разгледа докладваното
от съдия Диева касационно административно дело № 242/2023г., взе предвид
следното:
Касационно производство по реда на
чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл.285 от Закона
за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Н.З.К.,*** с пълномощник адв.В.С.
обжалва Решение № 2469/20.12.2022г., постановено по адм.д.№ 1293/2022г. на АС –
Пловдив, в частта, с която е отхвърлена исковата му претенция срещу Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София, до пълния предявен размер на иска
за присъждане на обезщетение в размер на 7000лв. с искане за цялостното му
уважаване. Решението в обжалваната част се счита за незаконосъобразно. Според
касатора твърденията в исковата молба са доказани и иска е следвало да бъде
уважен изцяло със съобразяване актуалната практика на ЕСПЧ по решения от м.юни
2020г. Поддържа се, че доколкото ответникът не е представил отговор и
доказателства, това е следвало да се тълкува в негова вреда. Заявено е, че
постоянното пръскане против дървеници и гризачи доказва, че постоянно ги има, а
при преценка за пренаселеността е следвало да се приспадне не само площ на
санитарния възел, но и тази, която е заета от леглата на другите затворници и
мебелите, предвид пилотното решение „Н. и други срещу България“. Касаторът се
позовава на практиката на ЕСПЧ по подобни дела за процесния период.
В писмена защита адв.С. поддържа
жалбата против отхвърлителната част на решението и моли иска да бъде уважен
изцяло. Поддържа доказване на твърденията с приетите по делото писмени и гласни
доказателства.
Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ /ГДИН/ към Министерството на правосъдието с процесуален
представител Т.Ч. – ст.юрисконсулт в Областна служба „Изпълнение на наказанията“
– Пловдив оспорва касационната жалба в писмен отговор. Счита я за неоснователна
поради непредставяне на нови доказателства и отсъствие на заявени нови
обстоятелства, които биха променили установените факти по делото. Моли Решение
№ 2469/20.12.2022г., постановено по адм.д.№ 1293/2022г. на АС – Пловдив да бъде
оставено в сила с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната
инстанция.
Окръжна прокуратура Пловдив, представлявана
от прокурор Пелтеков счита жалбата за неоснователна, а решението на АС –
Пловдив за законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в срок
от страна в първоинстанционно производство, против неблагоприятна част от съдебния
акт.
1. Пред АС – Пловдив е бил предявен
иск за период от 10.12.2020г. до 28.07.2021г. в размер на 7000лв., ведно със законната
лихва от 10.12.2020г. до крайното й изплащане. Искът е против ГДИН - за
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – обида, възмущение, стрес,
притеснения, психологичен дискомфорт, настъпили в резултат на нарушения,
извършени чрез бездействие от страна на затворническата администрация от
обхвата на чл.3 ЗИНЗС, съответно чл.3 КПЧОС. Поддържани са : - пренаселеност на
затворническите килии - под 3 кв. метра на човек нетна жилищна площ; - наличие на
дървеници, хлебарки, гризачи; - липса на течаща топла и студена вода и
санитарен възел; - непредоставени предпазни маски и облекла във вр. с
осъществявана от ищеца трудова дейност в обособеното производство – от
м.11.2020г. до излизането му от затвора – 28.07.2021г.
АС-Пловдив правилно приел, че искът е
предявен от надлежна страна, предвидена сред лицата, които могат да търсят
обезщетение, тъй като за ищеца са налице данни да е бил задържан в място за
лишаване от свобода. Искът е предявен против надлежен ответник, доколкото
съгласно чл.285 ал.1 ЗИНЗС, искът се разглежда по реда на глава XI АПК, а според чл.284 ал.1 ЗИНЗС държавата
отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода от специализираните органи
по изпълнение на наказанията. Според правилото на чл.205 АПК, искът се
предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/ със седалище в
гр. София, съгласно чл.12 ал.2 ЗИНЗС е юридическо лице към Министъра на
правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на
местата за лишаване от свобода и пробационните служби.
1.1. По отношение началната дата на
заявения исков период е установено, че К. *** на 23.02.2018г. и освободен на
28.07.2021г. /отговор, л.64 от адм.д.№ 1293/2022г./. В АС – Пловдив е
образувано адм.д.№ 3221/2020г. по искова молба на К. за период, включващ дата
10.12.2020г., като с Решение № 743/12.04.2021г. искът е частично уважен, вкл.
относно дата 10.12.2020г. Посоченото решение е оставено в сила от тричленен
състав на АС – Пловдив - № 1942/22.10.2021г. по КАД № 1573/2021г. /л.34-43/.
Предвид описаните данни АС – Пловдив е приел, че исковата молба по отношение
началната дата на претендирания период – 10.12.2020г. следва да бъде оставена
без разглеждане с прекратяване на съдебното производство по отношение на тази
конкретна част. Решението не е обжалвано в прекратителната му част, поради
което в обхвата на касационната проверка е исковата молба за период – 11.12.2020г.
до 28.07.2021г.
1.2. Съдът е съпоставил конкретните
оплаквания спрямо условията в затвора според събраните относими за спора
доказателства за периода от 11.12.2020г. до 28.07.2021г. : справка за размери на спално помещение № 30, трета група,
в което е бил настанен ищеца в периода 11.12.2020г. - 27.04.2021г. /л.23/ -
площ кв.м. без санитарен възел – 16,86 кв.м. при брой л.св. в стаята в обхвата
на периода – 3, 2, 1, при което площта при 3 л.св. е била 4, 22 кв.м., като
информацията е представена посредством измервания от служител Н.Д. – сътрудник „капитално
строителство“ в затвор Пловдив, вкл. е отразено, че документ за справка за брой
л.св. по спални помещения е „Сведение за разпределение и движение на лишените
от свобода“, който документ по утвърдената „Номенклатура на делата със срокове
за съхраняване на ГДИН и териториалните й поделения“ се съхранява за срок от
три години по заповед № Л-42/02.01.2020г. на Главен директор на ГДИН; данни за
размери на спално помещение № 26, трета група, в което е бил настанен ищеца
/част от справката, л.23/ в периода 28.04.2021г. – 27.05.2021г. – площ кв.м.
без санитарен възел 27,80, брой л.св. – 8, 7, при което площта е била 3,48
кв.м. и 3,97 кв.м.; информация от ИСДВР В.И. /л.23/ - на всички л.св. е
осигурен достъп до течаща топла вода /график баня/; ищецът е назначен на работа
в „обособено производство“ със заповед № Л-1262/19.05.2021г. и като работещ е
имал достъп до банята всеки ден след приключване на работа и във всеки
санитарен възел има достъп до течаща студена вода; тоалетните в двете спални
помещения, където е пребивавал К. са обособени помещения с отделен вход; налице
са отваряеми прозорци за проветряване на стаите от л.св.; утвърден график за
извършване на дезинсекция и дератизация на помещенията в затвора и протоколи за
извършени услуги от м.08.2020г., ведно с протокол – инспекционен лист за
извършена ДДД обработка от 08.02.2021г., както и приемо-предавателни протоколи
за извършени ДДД обработки от м.03.2021г., м.05.2021г., м.06.2021г.; становище
/л.26/ - ищецът е бил назначен на работа в обособено производство със заповед
от 20.03.2018г. /зачистване на детайли от термоактивна пластмаса/, спрян е със
заповед от 20.12.2018г. и отново назначен със заповед от 19.05.2021г., като при
започване на работа на л.св. се прави инструктаж, раздава им се работно облекло
и периодично им се дават ръкавици и маски срещу подпис, за което са представени
списъци за раздавано работно облекло, маски и ръкавици /л.27, 28/ - т.59 и т.58
Н.К. с положен от лицето подпис, вкл. л .61, 62 – т.9; в молба на адв.С.
/л.379/ е заявено, че ищецът не може да посочи свидетел; заключение по доклад №
ДИД 1 – СФ-48/11.04.2022г., съставен при извършена финансова инспекция по ГДИН
от С.Б. – държавен финансов инспектор и С.М. – главен финансов инспектор към
дирекция Инспекционна дейност на Агенция за държавна финансова инспекция /л.75
и сл./.
2. АС – Пловдив е съобразил
приложимите за спора норми - Съгласно чл.3 ал.2 ЗИНЗС : „За нарушение на ал. 1
се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.“ и чл.284
ал.1 ЗИНСЗ – Държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и
задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в
резултат на нарушения на чл. 3 от закона. Отговорността е обективна, безвиновна
и пълна, като законодателно се въвеждат стандарти, установени в практиката на
ЕСПЧ при нарушение на чл. 3 ЕКПЧ, изразяващи се в следното: - в случаите по чл.
3 ал. 2 ЗИНЗС съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на
условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които
имат значение за правилното решаване на спора /чл.284 ал.2 ЗИНЗС/; - въвежда се различен от този по ГПК
стандарт на доказване - обърната тежест на доказване и засилено служебно начало
/чл.284 ал.3 ЗИНЗС/ - съдът задължава специализираните органи по изпълнение на
наказанията да предоставят информация от значение за правилното установяване на
фактите по делото. В случай на неизпълнение на това задължение съдът може да
приеме за доказани съответните факти.; - презумпция за настъпване на вреди при нарушение на чл.
3 – чл.284 ал.5 ЗИНЗС : „В случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени
вреди се предполага до доказване на противното.“. В тази вр. разделянето на
исковата претенция като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за
лишаване от свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на
възможния му ефект върху благосъстоянието на ищеца, води до намаляване
релевантността на всеки елемент при разглеждане на общите условия на задържане
и по този начин представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези
условия върху ищеца, както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по
правата на човека, лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от
оплакванията не е само по себе си достатъчно сериозно, за да изисква
обезщетение, дори в случаите, когато би могло да се счете, че общото
въздействие върху конкретния затворник, ако е било преценено в контекста на
съдебната практика във връзка с Конвенцията, достига прага по чл.3 от
Конвенцията.
Според нормата на чл.43 ал.2 ЗИНЗС,
всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни,
битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие.
Посочената разпоредба е в съответствие и доразвива нормата на чл.3 от ЗИНЗС,
съдържаща изискване осъдените и задържаните под стража да не бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, която пък
възпроизвежда дословно визираното в чл.3 от КПЧОС основно човешко право. Според
нормата на чл.3 ал.2 ЗИНЗСЗ, в редакцията ѝ в сила от 07.02.2017г.,
конкретно по отношение на лишените от свобода, за нарушение на ал.1 се смята и
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Посочените неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание лишаване от
свобода, респективно задържането под стража,
причинени от действия, бездействия или обстоятелства, са неизчерпателно
изброени. С оглед на прякото приложение на чл.3 от КПЧОС по силата на чл.5 от
КРБ, държавата, чрез нейната администрация е задължена да гарантира, че
задържането в местата за лишаване от свобода ще е при условия, които са
съвместими с опазване на човешкото достойнство и че начинът и методът на
изпълнение на лишаването от свобода не подлагат на мъки или изпитания,
надхвърлящи неизбежното страдание, свързано със задържането. Поради това и
независимо от факта, дали в съответното законодателство са въведени конкретни
изисквания и дали са предвидени конкретни задължения за специализираната
администрация при изпълнение на лишаването от свобода, то при установяване
нарушение на тези основни принципи, свързани с основно човешко право, ще са
налице и основания за търсене отговорност от държавата.
Цялостната преценка на
доказателствата е обосновала правилен извод за частична основателност на иска :
- По оплакването за пренаселеност съдът е съобразил данните за периода от
28.04.2021г. до 27.07.2021г. /91 дни/, според които ищецът е пребивавал при
условията на пренаселеност. Отчетено
е, че според нормата на чл.3 от КПЧОС, никой не може да бъде подложен на
изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание. В насока
тълкуването на тази разпоредба, относима към изтърпяващите наказание лишаване
от свобода, е налице разрешение, дадено в редица решения на ЕСПЧ, като напр.
делото А. срещу България, както и Н. и др. срещу България, за това, че
независимо, че желателният стандарт, а в България и вече нормативно установен
такъв, е четири квадратни метра жилищна площ на човек, то ако задържаните лица
имат на разположение по-малко от три квадратни метра жилищна площ, тогава
пренаселеността трябва да се счита за толкова тежка, че да доведе сама по себе
си, независимо от други фактори, до нарушение на чл.3 от Конвенцията, а
недостигът на пространството може да се утежни и от липсата на достатъчно
отделни места за спане и дори и пренаселеността да не е толкова сериозна, че да
представлява сама по себе си нарушение на чл.3 от Конвенцията, тя все пак може
да доведе до нарушение на тази разпоредба, ако се комбинира с други аспекти на
условията на задържане – като например лоша вентилация, липса на достъп на
естествена светлина и свеж въздух, липса на подходящо отопление, или липса на
основна хигиена, което води до ниво на страдание, надвишаващо това, присъщо на
задържането /дело Torreggiani and Others/. Нормата на чл.43 ал.4 ЗИНЗС /нова – ДВ, бр. 13 от 2017г., в сила от 7.02.2017г./,
според която минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от
свобода не може да е по-малка от 4 кв. м., е действаща при постъпването на
ищеца в място за лишаване от свобода, поради което за държавата в лицето на
специализираната администрация в местата за лишаване от свобода, е съществувало
законоустановено задължение за изпълнение на стандартите, касаещи минималната
жилищна площ, които е следвало да се съблюдават и преди този момент, предвид
приложимостта по силата на Конституцията на КЗПЧОС. АС – Пловдив е изложил
обосновани и аргументирани мотиви в подкрепа на извода за частична
основателност на претенцията за пренаселеност за общо 91 дни от исковия период
с позоваване на относима съдебна практика на ЕСПЧ. Съответно – правилно е
преценено за недоказано твърдението, че в рамките на целия заявен исков период
ищецът е пребивавал в помещения, в които предоставената му площ е била и под 3
кв.м., тъй като това не се установява от доказателствата по делото и с оглед
характера на претенцията, която има имуществено изражение, не може да се
предполага. ; - По оплакването за липса на течаща топла и студена вода и
санитарен възел изводите на съда са съобразени с приетите по делото
доказателства. Установено е, че в стаите в Затвора Пловдив, през исковия период
са били изградени и са съществували санитарни възли с осигурена течаща студена
вода, като лишените от свобода са можели да ползват по определен график за
седмицата баня с осигурена топла вода, а ищецът като работещ и всеки ден след
работа. Следователно, налице е цялостно съобразяване с изискването на чл.20
ал.3 ППЗИНЗС, съобразно с което на лишените от свобода се осигурява постоянен
достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и
арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява
в спалните помещения. Конкретното оплакване правилно е квалифицирано за
неоснователно.; - Относно оплакването за наличие на дървеници, хлебарки,
гризачи, съдът е съобразил, че по предоставена процесуална възможност, ищецът
не е ангажирал гласни доказателства в подкрепа на твърденията в исковата молба.
Съдът правилно е съобразил, че предвиденото в чл.284 ал.5 ЗИНЗС настъпване на
неимуществени вреди се предполага до доказване на противното, но когато е
налице установено нарушение по чл.3 ЗИНЗС и това не освобождава ищеца от
доказателствената тежест да установи наличието на твърдяното от него нарушение,
от което се претендират вредите. АС – Пловдив е отчел съдържанието на приетите
по делото протоколи и при съпоставка с доклада на АДФИ е приел, че отсъстват преки
доказателства за твърдението, че именно в помещенията, в които е пребивавал
ищеца в заявения исков период, е била налице лоша хигиена поради наличие на
дървеници, хлебарки и гризачи. Изводът е основан на правилна преценка на
приетите доказателства – в част от протоколите е документирана констатация за
липса на установени вредители; сключването на договор за дезинсекция и
дератизация, вкл. наличието на протоколи за изпълнение на договорените услуги
предпоставят извод за осъществена превенция по отношение хигиена в местата за
лишаване от свобода; констатации за неточно или непълно изпълнение на договори,
сключени след провеждане на обществена поръчка или нарушения при провеждане на
обществена поръчка по реда и при условията на ЗОП не би могло да бъдат
възприети за пряко доказателство за отсъствие на дейности в Затвора Пловдив за
обезпаразитяване на помещенията, в които пребивават л.св. Квалификацията за
недоказаност на оплакването е вярна.; - По отношение оплакването за неосигурени
предпазни средства и облекло съдът се е позовал на приетите по делото писмени доказателства,
които не са оспорени, нито опровергани посредством други доказателства. На
ищеца са били осигурявани в исковия период маски, ръкавици и работно облекло
при осъществяваната от него трудова дейност, което обстоятелство е
документирано, вкл. с подпис на К.. Изводът за неоснователност на конкретното
оплакване е правилен.
В обобщение АС – Пловдив е приел в
съответствие с доказателствата и правилната им преценка, че отговорността на
ответника следва да бъде ангажирана „само по отношение на установеното
незаконосъобразно бездействие, свързано с поставяне на ищеца в помещение за
изтърпяване на наказание лишаване от свобода в Затвора Пловдив, което не е
отговаряло на възведените стандарти относно разполагаема площ на един лишен от
свобода за установения конкретен брой дни в рамките на разглеждания период от
време от 11.12.2020 г. до 27.07.2021 г., за който е налице доказаност на
бездействието – за времето от 28.04.2021 г. до 27.07.2021 г.“.
Ефектът от неизпълнението на
задълженията от страна на затворническата администрация спрямо евентуално
настъпилите за ищеца неимуществени вреди, следва да се отчита в съвкупност от
преживяното, независимо, че за всяко от бездействията е налице различна
законова регламентация. Такова разрешение на въпроса дава и разпоредбата на
чл.284 ал.2 ЗИНЗС, според която в случаите по чл.3 ал.2 от с.з. съдът взема
предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е
изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за
правилното решаване на спора.
В тази вр. интензитетът на търпените неимуществени вреди правилно е определен
от съда като невисок, при отчитане конкретиката на фактическата установеност – липса
на констатирано особено съществено нарушение на изискването за минимална жилищна
площ и факт, че площта спрямо един лишен от свобода е надхвърляла 3 кв. метра и
когато в помещение № 26 са били общо 7 човека е била почти 4 кв.м. /3,97 кв.м.
на човек/, вкл. възрастта на ищеца.
АС – Пловдив е определил обезщетение в
общ размер на 455лв., която стойност спрямо 91 дни е 5 лв. на ден. Съобразени
са естеството и степента на претърпените вредни последици от ищеца и времето от
исковия период, през който е търпял неприемливи условия при изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“, като АС – Пловдив е съпоставил конкретните
факти с установените по цитирани дела на ЕСПЧ. Размерът на
следващото се обезщетение за претърпените неимуществени вреди е определен при
съблюдаване изискването на чл. 52 ЗЗД, приложим в настоящото производството по препратка
от § 1 от ЗР ЗОДОВ. Според
чл.52 ЗЗД, размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се
определя по справедливост. Спазването
на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички
установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната
административна дейност се е отразила на увреденото лице. Тоест, следва да бъде
присъдена сума, пропорционална на тежестта на констатираното нарушение,
продължителност, последици и вреди за здравето на ищеца, ако са настъпили
такива, при съобразяване с практиката на ЕСПЧ и най-вече, като вземе предвид
жизнения стандарт в Република България. Следва да бъде отчетен и подходът, при
който се зачита дефиницията, съдържаща се в §1 т.1 ДР на Закона за социално
подпомагане /ЗСП/ за „Основни жизнени потребности“. При определяне размера на
дължимото обезщетение са спазени насоките в практиката на ЕСПЧ за справедлива
база за размера на обезщетението. При съобразяване на отразената в решението на
първоинстанционния съд практика и на жизнения стандарт за страната, следва да
се приеме, по аргумент от § 1 т. 1 от ДР ЗСП, че нивото на основни жизнени
потребности следва да е съразмерно на нивото на социално-икономическото
развитие на страната, което на свой ред отразява жизнения стандарт. При това
положение, доколкото минималната работна заплата като статистически показател е
общоприет критерий и за отразяване на жизнения стандарт, следва, че по–ниският
жизнен стандарт в България оправдава и базисното справедливо обезщетение за
лоши условия в местата за лишаване от свобода да бъде в размер до 60% /2, 40
евро на ден/ от минимално установените 4 евро на ден съобразно жизнения
стандарт в Унгария, така, както е прието в практиката на ЕСПЧ. Затова като взе
предвид посоченото и от ЕСПЧ по дела с установено нарушение по чл.3 от ЕКПЧОС,
че определянето на адекватен размер на обезщетение се извършва като се
съобразят и съответната правна система и традиции и като се вземе предвид и
жизненият стандарт в държавата, дори ако това би довело до присъждане на суми,
които са по-ниски от определяните от ЕСПЧ в сходни случаи /Решение по дело Domjan
v. Hungary/, касационният състав приема, че посоченият размер на обезщетение
съответства на установения принцип за обезщетяване на неимуществените вреди по
справедливост. В реда на изложеното е и посоченото от АС – Пловдив - в редица
решения ЕСПЧ вече е имал възможност последователно да затвърди становището си,
че с оглед различията в жизнения стандарт в различните държави, то присъждане
на обезщетение, съставляващо 30 процента от това, което този съд е определил,
би било достатъчно и справедливо /Решение Bizjak v. Slovenia; Решение Stella
and others v. Italy и др./.
Юрисконсултско възнаграждение в полза
на ответника, съразмерно на отхвърлената част на иска, не следва да се присъжда
предвид разпоредбите на чл.286, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС, които се явяват специални
по отношение на чл.78 ал.3 от ГПК и чл.143 от АПК, и които не предвиждат
присъждането на такова, извън случаите на пълно отхвърляне на исковата
претенция. Предвид това, въпреки само частичната основателност на исковата
претенция, искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
не може да бъде уважено, тъй като законът не предвижда такава възможност.
По изложените съображения съдът
намира, че касационната жалба е неоснователна и обжалваното решение следва да
бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно в обжалваната част.
На основание чл.221, ал.2, предл.
първо от АПК, Съдът
Р Е Ш И:
Оставя в сила Решение №
2469/20.12.2022г., постановено по адм.д.№ 1293/2022г. на АС – Пловдив в
обжалваната част.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател :
Членове :