№ 45
гр. гр. Д., 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на десети май през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Атанас М. Каменски
Членове:Милена Ив. Хараламбиева
Калиптен Ибр. Алид
при участието на секретаря Елица Вл. Александрова
в присъствието на прокурора Р. Д. Ж.
като разгледа докладваното от Милена Ив. Хараламбиева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20223200600112 по описа за 2022
година
и за да се произнесе взе предвид следното :
С присъда № 1/04.03.2022г. по нохд №188/2021г. РС-гр.Б. е признал подсъдимият
ЮЛ. С. Р. с ЕГН **********, за виновен в това, че на 06.05.2021г. в с.К., общ.Б. от частен
дом находящ се на ул.“Втора“ № 24, отнел чужди движими вещи - мотофреза, бензинова,
марка „Sprint”, модел „375“, жълта на цвят, с мощност 3,75 конски сили, на стойност 295,00
лева, градинска пръскачка, пластмасова, марка „Тор Garden“, жълта на цвят, с вместимост
16 литра на стойност 32,00 лева, метален крик тип „латерна“ на стойност 52,50 лева, един
брой чувал от полиетилен, бял на цвят, на стойност 1, 00 лев, отпадъци от черни метали с
тегло 25,5 кг. на стойност 6,12 лева, всичко на обща стойност 386, 62 лева от владението на
С.Я.Ч., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като откраднатите
вещи са върнати, поради което и на основание чл.197, т.1, във вр. с чл.194, ал.1, във вр.чл.54
от НК му е определил наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, което на
основание чл. 58а, ал. 1 от НК редуцирал с 1/3 и наложил за изтърпяване наказание
„лишаване от свобода“ за срок от четири месеца при първоначален общ режим.
В тежест на подсъдимия били възложени сторените по делото разноски.
Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от подс. Р. чрез
защитника му – адв.А.А. от АК-гр.Д., в която се излагат доводи за незаконосъобразност на
постановения акт и несправедливост на наложеното наказание, като се иска изменение на
присъдата и налагане на наказание пробация. Депозирани са и допълнителни писмени
1
изложения от процесуалния представител на подс. Р., с които се претендира наличие на
изключително и многобройни смекчаващи вината обстоятелства и се иска налагане на
административно наказание по реда чл. 218б от НК.
В съдебно заседание подсъдимият лично и чрез защитника си поддържа заявеното в
жалбата и допълнението към нея.
Представителят на Окръжна прокуратура пледира за потвърждаване на
първоинстанционната присъда.
В последната си дума подсъдимият изразява съжаление за стореното.
Д.кият окръжен съд на основание чл. 314, ал. 1 от НПК извърши изцяло проверка на
правилността на атакуваната присъда, при която намери, че в хода на развилото се пред РС-
гр.Б. производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели
до ограничаване на правата на страните в процеса. Тези нарушения не могат да бъдат
отстранени от настоящата инстанция и съставляват основания за отмяна на постановената
присъда.
Делото пред РС-гр.Б. е било образувано по внесен на 19.07.2021г. обвинителен акт от
РП-гр.Д., ТО-гр.Б.. С разпореждане № 319 от 26.11.2021г. районният съд е насрочил на
25.01.2022г. разпоредително заседание за обсъждане на въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК.
При служебната проверка въззивният съд констатира, че на практика делото пред РС-гр.Б. е
приключило без да е проведено разпоредително заседание съобразно законовите
предписания на НПК. На първо място РС-гр.Б. не е изпълнил задължението си да сведе на
присъстващите в разпоредителното заседание лица, скрепената в чл. 248, ал. 3 от НПК
преклузия. Грубо пренебрегвайки тази норма, съдът е пристъпил към изслушване
становищата на страните по въпросите, визирани в чл.248, ал.1 от НПК, без да им разясни
разпоредбите на ал. 3 и ал. 4 от чл. 248 на НПК. Отделно от това липсва валидно постановен
акт /определение/ на съда, финализиращ разпоредителното заседание. В настоящия случай
съдът не е се е произнесъл с определение по реда на чл. 248, ал. 5, т. 4 от НПК. Още по-
малко пък е обявил определението в разпоредителното заседание, така както изисква
нормата на чл. 248, ал. 6 от НПК, нито пък е указал на страните, че актът в частта по чл. 248,
ал.1 , т. 3 и 6 от НПК, съобразно разпоредбата на чл. 249, ал. 3 от НПК подлежи на
обжалване. Подобен подход е изцяло в разрез със законовите правила, доколкото съгласно
нормата на чл. 248, ал. 5 от НПК съдът след изслушване на прокурора и лицата по чл. 247б,
ал.1 и 2 от НПК следва да се оттегли на тайно съвещание, да постанови определение, което
освен, че следва да бъде обявено в разпоредителното заседание, задължително трябва да
бъде подписано от съда. Тук е мястото да се спомене, че разпоредителното заседание се
провежда в състава, който трябва да разгледа делото. И това рефлектира върху
неизменосттта на състава, т.е. бъде ли проведено разпоредителното заседание от съдебен
състав, който формира становище по всички въпроси, предвидени в чл.248 от НПК, то
впоследствие делото не може да бъде разгледано от друг съдебен състав. На тази плоскост и
доколкото съдебният състав взема решение по въпросите на чл. 248, ал. 1 от НПК, то следва,
2
че за да е законосъборазно, определението по реда на чл. 248, ал. 6 от НПК, то трябва да
носи подписите на целия съдебен състав, в настоящия случай – съдия и двама съдебни
заседатели. Тази законова процедура в разглеждания казус е изначално опорочена, защото
няма постановено съобразно изискванията на чл. 248, ал. 5, т. 4 от НПК определение, респ.
подписано от целия съдебен състав и материализирано в съдебния протокол. Нужно е да се
подчертае, че констатирането на очевидни фактически грешки в обвинителния акт не
освобождава съда от задължението му да приключи разпоредителното заседание със
съответния акт, т.е. да се произнесе с определение по въпросите на чл. 248, ал. 1 от НПК,
конкретно в случая да финализира разпоредителното заседание с акт по реда на чл. 248, ал.
5,т . 4 от НПК и на основание чл. 248а, ал. 1 от НПК да определи седмодневен срок, в който
прокурорът да отстрани очевидните фактически грешки. Т.е. съдът е безусловно задължен
да проведе разпоредителното заседание, да се оттегли на тайно съвещание, да постанови,
подпише и обяви акта си, съответно и да разясни на страните възможностите и сроковете за
обжалването му, а в разглеждания казус - е следвало и да насрочи делото за съдебно
заседание. И само ако прокурорът не внесе обвинителен акт в срока по чл. 248а, ал. 1 от
НПК или не отстрани очевидните фактически грешки, съдията-докладчик еднолично, в
закрито заседание трябва да отмени определението за насрочване на делото и да прекрати
съдебното производство /чл. 248а, ал. 2 от НПК/.
При инстанционния контрол въззивният състав установи сериозно незаконосъобразие
и в действията на съда, регламентирани в Раздел VІ „Постановяване на присъдата“ на Глава
Двадесета от НПК. Съгласно разпоредбата на чл. 310, ал. 1 от НПК /Изм. – ДВ, бр. 110 от
2020 г., в сила от 30.06.2021г./ присъдата се изготвя в единната информационна система на
съдилищата /ЕИСС/ и се обявява от председателя незабавно, след като е подписана с
квалифициран електронен подпис /КЕП/ от всички членове на състава на съда. Съобразно
разпоредбата на чл. 131 от НПК протоколите, съставени при условията и реда, предвидени
в този кодекс, са доказателствени средства за извършване на съответните действия, за реда
по който са извършени, и за събраните доказателства. Видно от изготвения по делото
протокол № 65 от 04.03.2022г. е, че съдът е обявил присъдата си в проведеното на
04.03.2022г. съдебно заседание, което е приключило в 10,28 часа. От наличните в кориците
на делото протокол от съдебното заседание и диспозитив на присъда не могат да се извлекат
данни, дали обявената присъда е изготвена в ЕИСС, дали е подписана с КЕП от всички
членове на състава и дали е обявена незабавно след подписването й. След извършена от
въззивния състав служебна справка от ЕИСС, се установи, че обжалваната присъда е била
подписана от председателя на състава с КЕП на 04.03.2022г. в 10:35:20ч., от съдебния
заседател В.К. - на 04.03.2022г. в 10:36:42ч. и от съдебния заседател М.П. - на 04.03.2022г. в
10:37:55ч. Посоченото обосновава единствения извод, че обявената в съдебното заседание
на 04.03.2022г. присъда е подписана с КЕП от всички членове на състава в ЕИСС след
обявяването й в съдебното заседание и след неговото приключване / 10,28 часа/, което
съставлява грубо нарушение на императивното правило на чл. 310, ал.1 от НПК.
Допуснатите от РС-гр.Б. незаконосъобразия в хода на развилото се съдебно
3
производство съставляват абсолютни процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 3
от НПК, които въззивният съд не би могъл да отстрани, препятстват възможността му да
провери каква е била действителната воля на решаващия орган и са основание за цялостна
отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия
съд.
С оглед горното и на основание чл. 335, ал. 2 във вр. с чл. 348, ал. 3 и във вр. с чл.
334, т.1 от НПК, Д.кият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло присъда № 1/04.03.2022г. по н.о.х.д. № 188/2021г. РС-гр.Б. и
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на
разпоредителното заседание.
Решението не подлежи на жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4