М О Т И В И
към присъда от 06.11.2018г, постановена по НЧХД № 366/ 2017г. по описа на Районен съд
Берковица :
Подсъдимият
Н.Б.Ц., роден на ***год., българин, с
бълг. гражданство, с висше образование, неосъждан, женен, работи, с адрес
гр.София,жк „Лагера”№43,ет.16,ап.70 с
ЕГН ********** е предаден
на съд за престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, а именно за това,
че на 02.07.2017 година около 08.00 часа, в с. Бързия, общ. Берковица
причинил лека телесна повреда на Ц.Д.П. ***с ЕГН:**********, изразяваща се в
подкожен хематом на площ 1/1см в областта на тила на главата,подкожен хематом
на площ 4/2,5см в областта на долния ръб на долната челюст вдясно, подкожен
хематом на площ 2/2см в областта на долния ръб на долната челюст вляво,
бледосиньо червеникаво кръвонасядане на площ
1/0,3см по ръба на долната челюст вляво,мораво синкаво кръвонасядане на
площ 9/5см в задната повърхност на дясната мишница към лакътя,охлузване на кожата
на същото място на площ 2,5/0,7см ,покрито с кафеникава коричка, 3 кръгловати
синкави насядания ,образуващи дъговидна конфигурация с диаметър 1см по
вътрешната повърхност на дясната мишница в средната й трета,както и силна болка
в гърлото при преглъщане поради гълтане на езика .
В тъжбата Ц.Д.П. твърди, че на 02.07.2017г.
се намирала в дома си в с.Бързия.Към 08,00часа отишла в стопанската
сграда,намираща се в двора на къщата им,за да издои козите.Докато отивала
натам,видяла ,че на улицата пред дома им-точно срещу стопанската сграда
съпругът й М. и съседа им Б.Ц.,който е
баща на подсъдимия се карали.Тя,обаче си влязла при козите.Не им обърнала
внимание,тъй като това често се случвало.След около 5-6 минути при нея в стопанската
сграда влязъл подсъдимия и й нанесъл удар с юмрук в областта на дясната буза,а
веднага след това и в областта на лявата буза.Хванал я за дясната мишница и
като я завъртял силно ,я ударил в стената на стопанската постройка.Твърди,че
паднала на земята ,а той започнал да я рита в областта на дясната част на
гърба,като през това време непрекъснато я псувал.В един момент я изритал зад
тила,след което тя не помни нищо. Впоследствие се оказало,че си е глътнала
езика.В резултат на посочените действия П. твърди, че са й причинени болки и
страдания.Предвид изложеното, частният тъжител смята, че подсъдимият й е
причинил лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК, поради
което моли съда да признае подс.Ц. за виновен по повдигнатото обвинение и да му
наложи съответно наказание.
С протоколно определение съдът прие за
съвместно разглеждане предявения от тъжителя против подсъдимия ГРАЖДАНСКИ ИСК
за обезщетение в размер на общо 1500лв. за причинените от горните деяния
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума за времето от
датата на увреждането до окончателното изплащане.
Повереникът
на частния тъжител поддържа обвинението и предявения граждански иск.Моли съда
да признае подс.Арсенов за виновен за извършено престъпление по чл.130 ал.1 от НК и да му наложи справедливо
наказание, както и да го осъди да заплати на неговия доверител общо 5000лв.
като обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва
върху тази сума за времето от датата на увреждането до окончателното й
изплащане и направените по делото разноски.
В
съдебно заседание, подсъдимият дава обяснения, не се признава за виновен и моли за
оправдателна присъда.Твърди,че не е
нанасял побой на Ц.П..Заявява,че в посочения ден се намирал в с.Бързия при
родителите си. Бил извикан от майка си да помогне на баща си,който бил нападнат
от М.П..Твърди,че видял по главата на баща си кръв.Притеснил се много за него,затова
хукнал.Не отрича,че е имало инцидент,при който тъжителката си е глътнала
езика,но обяснява,че я видял да държи в ръцете си лопата.Тъй като в този момент
съпругът на тъжителката нанасял побой на баща му,той решил,че тъжителката ще
използва лопатата в помощ на мъжа си .Тя стояла пред вратата на козарника и държала
лопата в ръцете си.Затичал се при нея,издърпал лопатата от ръцете й и се отправил
към двамата мъже,за да помогне на баща си.В този момент чул,че нещо изтрополило и майка му изпищяла „Отрепа се”.Подсъдимият твърди,че се
върнал и видял тъжителката „паднала по гръб
и цялата побеляла като платно”.Оказало се,че си е глътнала езика.Всички
започнали да правят опити да я свестят.
Защитникът му пледира за постановяване на оправдателна присъда. Навежда
доводи за недоказаност на обвинението. В
последната си дума по реда на чл.297 от НПК моли да не му бъде налагано
наказание.
След преценка на събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено от фактическа страна, че на посочените в тъжбата дата и място
подсъдимият е нанесъл побой на тъжителката,като в резултата на нанесените й
удари по тялото и главата,както и ритници по тялото същата е получила описаните
в тъжбата наранявания,а именно: подкожен
хематом на площ 1/1см,подкожен хематом на площ 4/2,5см в областта на долния ръб
на долната челюст вдясно, подкожен хематом на площ 2/2см в областта на долния
ръб на долната челюст вляво, бледосиньо червеникаво кръвонасядане на площ на
площ 1/0,3см по ръба на долната челюст вляво,мораво синкаво кръвонасядане на
площ 9/5см в задната повърхност на дясната мишница към лакътя,охлузване на
кожата на същото място на площ 2,5/0,7см ,покрито с кафеникава коричка, 3
кръгловати синкави насядания ,образуващи дъговидна конфигурация с диаметър
1см.,както и силна болка в гърлото при преглъщане поради гълтане на езика .
След анализ на всички ,събрани
по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка :
Подсъдимият Н.Б.Ц. и тъжителката Ц.П. ***.Подсъдимият
живее в гр.София,но понякога се прибира при родителите си в с.Бързия.Между
тъжителката и нейния съпруг и родителите на подсъдимия постоянно има конфликти
по различни поводи.На 02.07.2017г. се намирал в дома си в с.Бързия.Майка
му-свид.М.Ц. го извикала,тъй като между баща му и съпруга на тъжителката на
улицата възникнал конфликт.Подсъдимият се притекъл на помощ.Вместо обаче да
отиде при двамата биещи се мъже,подсъдимият ,виждайки съпругата на нападателя
на баща си,се нахвърлил върху нея.Тъжителката се намирала в постройката,която
служи за козарник и клекнала дояла козите си.Прескочил поставената преграда,той
се озовал при тъжителката. Виждайки подсъдимия, тъжителката станала.Тъжителят
се нахвърлил върху нея като й нанесъл
удари и ритници,при което тъжителката си ударила главата в
стената,паднала и си глътнала езика.В това време в близост се намирала и
майката на подсъдимия,която се изплашила и започнала да пищи.Подсъдимият също се
изплашил и двамата започнали да правят опити да помогнат на тъжителката.Чули
писъците,съпругът на тъжителката и бащата на подсъдимия преустановили конфликта
и също се притекли на помощ.Бащата на подсъдимия свид.Б.Ц. бръкнал с пръст в
устата на тъжителката и извадил езика й,при което тя си поела дъх и отворила
очите си.Съпругът й я прибрал в къщи и така инцидента приключил.Съдът намира за
явна защитна позиция твърдението на подсъдимия,че първо издърпал лопатата от
ръцете на тъжителката,тъй като същата тичала и тя да удря с нея.Съдът намира за
нелогично това обяснение,тъй като същият твърди,че се затичал да помогне на
баща си,тъй като се притеснил за него,че имал кръв по главата.В такъв случай не
става ясно защо виждайки тъжителката с лопатата ,той решил,че тя е по-голямата
заплаха и че трябвало да издърпа лопатата от ръцете й,оставяйки двамата мъже да
продължат да се бият.Съдът намира,че по-скоро подразнен от факта,че съпругът на
тъжителката бие баща му,подсъдимият се нахвърлил върху съпругата му.С
действията си подсъдимият доказва,че намерението му не е било да спасява бащи
си,а по-скоро да отвърне на нанасяния на баща му побой с такъв върху
тъжителката,защото от доказателствата се установи,че той реална не е оказал
никаква помощ на баща си.
Тъжителката посетила Спешния център,където й е издаден Фиш за спешна медицинска помощ
.Впоследствие й е издадено и медицинско от специалист по съдебна медицина при
Катедрата по съдебна медицина и дентология при Медицински университет
София,където е прегледана на 03.07.2017год. , в което са отразени констатираните увреждания.
Горната фактическа обстановка е доказана по несъмнен
и категоричен начин от писмените доказателства по делото–Фиш за
спешна медицинска помощ, медицинско удостоверение
и от
гласните доказателства по делото, събрани чрез показанията на свидетелите Димитър П.,Б.Ц.,М.Ц. и Д.Н..
Показанията на тримата свидетели са
последователни, отнасящи се до основни факти от предмета на доказване,а
именно,че между подсъдимия и тъжителката е имало сблъсък,при който същата е
паднала и пострадала.
Показанията на св.Н. следва да бъдат
кредитирани относно изложените факти
относно причинените болки и страдания, както и изживения стрес от Ц.П.
вследствие на нанесените й телесни увреждания.
Съдът кредитира показанията на разпитаните
свидетели, като отчита, че същите да близки на страните- свид.Димитър П. е съпруг
на тъжителката, а св. М.Ц. и Б.Ц. са
родители на подсъдимия. Въпреки това, техните показания взаимно не си
противоречат по основния факт,а именно,че след сблъсъка между подсъдимия и
тъжителката,същата е получила посочените увреждания.Единственото съществено
противоречие е относно това,къде се е намирала тъжителката преди да получи
сочените наранявания-дали се е намирала в козарника и е дояла козите или е била
на входа на козарника ,държейки лопата в ръце,както и нанасял ли е удари
подсъдимия или я е блъснал издърпвайки лопатата от ръцете й.По тези въпроси
двете групи свидетели дават различни показания,които разминавания съдът се
опита да отстрани чрез провеждането на очни ставки.Съдът намира за необходимо
да отбележи,че констатира противоречия дори в показанията на майката на
подсъдимия -свид.М.Ц. и обясненията на подсъдимия.Свид.Ц. твърди,че тъжителката
взела лопатата стоейки „на вратника на козарника” и се опитала „да я подаде на М.,че
той счупи тоягата,но не успя….”,както и „тя я беше понесла М. да бие моя мъж…”.Подсъдимият
първоначално обясни,че тъжителката стояла пред вратата на козарника и държала
лопата,когато той я издърпал от ръцете й.След това ,обаче обясни,че тъжителката
„търчи да бие и тя „.Обясненията на
подсъдимия са твърде объркани и противоречиви,тъй като ту твърди,че тъжителката
тичала надолу,ту че тъй като се намирала точно пред вратата „долу в ниското”
затова паднала в козарника.
От обективните
данни, изходящи от медицинската
документация по делото, анализирани от съдебно-медицинското удостоверение, което
съдът изцяло кредитира като обективно, пълно и неоспорено от страните, от което
се установи по несъмнен начин, че
уврежданията, причинени на тъжителката не отговарят да са причинени по
начина, описан от свидетелите на защитата и от обясненията на самия подсъдим.
По делото няма никакви обективни данни, въз основа на които биха могли да се
изключат изводите, поддържани и от съдебния лекар, че травмите са получени по
начина, описан от тъжителката. Имайки предвид причинените на тъжителката
увреждания,а именно 3 кръгловати синкави насядания ,образуващи дъговидна
конфигурация с диаметър 1см по вътрешната повърхност на дясната мишница в
средната й трета трудно може да се приемат твърденията на подсъдимия и неговата майка, че тъжителката сама паднала при издърпването на лопатата от
ръцете й,както и че подсъдимият изобщо
не я е докосвал.
Нелогична и неподкрепена от други
доказателства по делото се явява версията на подсъдимия,че тъжителката сама
паднала при дърпането,без да я докосва изобщо.Съдът намира за необходимо да
отбележи,че установеното място на падане също опровергава твърденията на
подсъдимия,че се е наложило да издърпа лопатата от ръцете на тъжителката ,без
изобщо да я докосва,тъй като тя отивала да я даде на съпруга си и поради това я
възприел като заплаха.Установи се,че тъжителката е паднала вътре в
постройката,на около 50-60-см от вратата,което опровергава твърденията,че е
била тръгнала да дава лопатата.Впоследствие обаче при проведената очна ставка
пък подсъдимият и неговата майка твърдят,че подсъдимата е паднала,тъй като е
стояла на вратата и при издърпване на лопатата е паднала вътре в козарника.Тези
твърдения се явяват в противоречие на първоначално твърдяното,че се наложило
подсъдимият да издърпа лопатата,тъй като тъжителката била тръгнала да я дава на
съпруга си.От изложеното дотук съдът направи извода,че съвсем целенасочено
подсъдимият се е нахвърлил върху тъжителката в отговор на поведението на нейния
съпруг.Действително възможно е част от сочените по лицето и устните увреждания,
тъжителката вероятно е получила при опита да й бъде изваден езика,което обаче
се е случило в резултат на нанесения й побой.
БЕЗСПОРНО
е установено по делото, че подсъдимият и тъжителката се познават,тъй като
живеят на една улица и са съседи.Двамата не са в добри отношения поради
конфликт с родителите на подсъдимия.Установи се също,че и между подсъдимия и
тъжителката е имало в миналото конфликти по други поводи.
По отношение авторството на деянието, съдът
счита,че от съвкупния анализ на
събраните гласни и писмени доказателства по несъмнен начин е
доказано обвинението за извършено от подсъдимия престъпление по чл.130 ал.2 от
НК.
Поради това и съдът намери за безспорно доказано, че на посочената дата, подсъдимият причинил описаното в медицинското удостоверение
увреждане, съставляващо лека телесна повреда по смисъла на чл.130
ал.2 от НК, на частния тъжител Ц.П., като
й нанесъл удари по главата и ритник
по тялото и зад тила. По този начин й
причинил лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание, с което
обективно е осъществил престъпление по чл.130 ал.2 от НК.
Приетото по
делото съдебно-медицинско удостоверение,
дава заключение, че на П. са причинени подкожен хематом на площ 1/1см в
областта на тила на главата,подкожен хематом на площ 4/2,5см в областта на
долния ръб на долната челюст вдясно, подкожен хематом на площ 2/2см в областта
на долния ръб на долната челюст вляво, бледосиньо червеникаво кръвонасядане на
площ 1/0,3см по ръба на долната челюст
вляво,мораво синкаво кръвонасядане на площ 9/5см в задната повърхност на
дясната мишница към лакътя,охлузване на кожата на същото място на площ
2,5/0,7см ,покрито с кафеникава коричка, 3 кръгловати синкави насядания
,образуващи дъговидна конфигурация с диаметър 1см по вътрешната повърхност на
дясната мишница в средната й трета,както и силна болка в гърлото при преглъщане
поради гълтане на езика .Травмите са причинили на П. болки и страдания /л.8 от
делото/.
Това дава основание на
съда да приеме, че се касае до причинена лека телесна повреда, без
разстройство на здравето, изразяваща се само в причиняване на болка и
страдание съгласно чл.130 ал.2 от НК.
Леките телесни повреди
по степен на увреждане са два вида - с разстройство на здравето - чл. 130, ал.
1 НК, каквато се твърди в тъжбата и без разстройство на здравето - чл. 130, ал.
2 НК. Разстройство на здравето по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК има,
когато е налице леко увреждане анатомическата цялост на организма или тъканите,
както и леки изменения на физиологическите функции извън болката и страданието.
Лека телесна повреда без разстройство на здравето - чл. 130, ал. 2 НК има,
когато увреденият претърпява само болки или страдания, които се
изразяват в кратковременни телесни болки, предизвикани от посегателството върху
различни части на тялото. Липсват в конкретния случай, според експерта, данни
за такива видими увреди, които да обосноват извод и за причинено разстройство
на здравето. В медицинското удостоверение, неоспорено от страните, се сочи
единствено причинени болки и страдания, като субективни оплаквания. Това налага
оправдаване на подсъдимия относно вмененото му с тъжбата деяние по чл.130 ал.1
от НК.
Механизмът на причиняване на увреждането се установява от
медицинското удостоверение. Съдебният лекар е установил, че получените
увреждания отговарят да са получени по начин и по време, описвани от тъжителката-
удари и притискане с или върху твърди тъпи и тъпоръбести предмети .
Действително, медицинското удостоверение материализира уврежданията, но не доказва авторството. Безспорно то
представлява косвено доказателство и само по себе си не може да послужи като
единствено такова за постановяване на осъдителна присъда, ако не е подкрепено с
други доказателства или ако косвените доказателства, в своята съвкупност не изключват какъвто и да е бил друг извод,
освен за вината на подсъдимия. В конкретния случай, както вече се посочи,
авторството на подсъдимия се доказва не само от медицинското свидетелство и
фиша за спешна помощ, но и от останалите доказателства: показанията на тъжителката ,та
дори частично от показанията на свидетелите на подсъдимия и самия подсъдим.
Съобразявайки изложеното по-горе , съдът счита, че авторството на
подсъдимия е безспорно и категорично доказано.
Поради това и го
призна за виновен по обвинението му по
чл.130, ал. 2 от НК, като прие, че подсъдимият е причинил
лека телесна повреда,
изразяваща се в болка и страдание на Ц.П., с което от обективна
страна е осъществил престъпление по чл. 130, ал. 2 НК. В случая тъжителката е
претърпяла краткотрайни телесни болки, предизвикани от подсъдимия, чрез нанасяне
на удари с ръце и крака по лицето ,тялото и зад тила. По
своята същност болката представлява неприятно физическо усещане, а страданието
е продължителен процес на болката. Конкретиката на случая сочи, че в случая тъжителката
е претърпяла и болка, и страдание.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия умишлено под
формата на пряк умисъл, като той е предвиждал настъпването на обществено опасните последици и е
искал настъпването на
съставомерния резултат. Безспорно, подсъдимият е съзнавал, че нанасяйки удари
по лицето и тялото на тъжителката, последната ще получи констатираните
увреждания.
По наказанията:
При ОПРЕДЕЛЯНЕ РАЗМЕРА НА
НАКАЗАНИЕТО, съдът направи цялостна преценка на обстоятелствата, следващи да
бъдат взети предвид при индивидуализиране на наказанието, определящи
конкретната тежест на извършеното деяние и характеризиращи личността на
дееца. При определяне на размера на наказанието,
съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието, подбудите за
извършването му, всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, имотното
състояние на подсъдимия.
Съдът, след като призна подсъдимия за виновен
по обвинението за престъпление по
чл.130, ал. 2 от НК, с оглед наличието
на всички изисквания по
чл.78а от НК, съдът освободи подсъдимия от наказателна отговорност и му
наложи административно наказание “глоба”. Наказанието, предвидено за престъплението по чл.130, ал. 2 от НК е „лишаване от свобода” до
шест месеца или „пробация”, или „глоба” от сто до триста лева.. Подсъдимият не е осъждан и не
е освобождаван от наказателна отговорност
по реда на чл. 78а НК, както и от
престъплението не са причинени имуществени
вреди. Предвид на това, съдът като констатира, че са налице всички изисквания
по чл.78, букви “а”, “б” и “в” НК, с оглед императивното изискване на закона,
освободи подсъдимия от наказателна отговорност
и му наложи административно
наказание глоба в размер на 1000лв. При определяне размера на глобата, предвид
регламентирания толеранс от 1000 до 5000лв,
съдът съобрази липсата на други осъждания, поведението на
подсъдимия и неговата личност. Ето защо,
при превес на смекчаващите обстоятелства,
каквито са всички посочени по-горе, съдът наложи глоба в минимален
размер. Във връзка с индивидуализацията на наказанията,следва да се посочи,
че като отегчаващо обстоятелство съдът
НЕ отчете липсата на критичност към извършеното, защото първо и основно право на подсъдимия е да има
позиция съобразно собствената си преценка. Не е и не може да бъде
отегчаващо обстоятелство не признаването
на вината, без значение, че става въпрос за осъдителна присъда.
По гражданския иск :
След
като призна подсъдимия за виновен, съдът намери за доказан по основание предявения граждански
иск и
осъди подсъдимия да заплати на
пострадалия обезщетение за причинените
му неимуществени вреди. В резултат на виновното и противоправно поведение на
подсъдимия, тъжителката е претърпяла неимуществени вреди- болки и страдания,
които следва да бъдат обезщетени.. Безспорно се установи виновното поведение на
подсъдимия, както и че вследствие на неговите неправомерни действия са
настъпили увреждания на тъжителката. Следователно подсъдимият е реализирал едно
противоправно поведение, виновно е причинил на тъжителя вреди, като е налице причинно– следствена
връзка между виновното противоправно поведение на подсъдимия и настъпилия за
тъжителя вредоносен резултат.
Обезщетението
за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем болките,
страданията, неудобствата и други нематериални последици, възникнали от
деянието. Съгл. чл.52 от ЗЗД, основен критерий за определяне на обезщетението
за неимуществени вреди е справедливостта. Съдът, като отчете тежестта на
полученото от тъжителката увреждане- характера и степента на увреждането, което
е от лека степен, липсата на здравословни усложнения, както и сравнително
краткия период на възстановяване, счете, че подсъдимият следва да заплати на
тъжителя обезщетение за неимуществени вреди в размер на 500лв. Претърпените болки и страдания несъмнено са основание за
парично обезщетяване, но размера на същото, определен на 500лева би репарирал
претърпените неимуществени вреди. Предявеният граждански иск, в частта
му над сумата от 700лв. до сумата от 5000лв., съдът отхвърли като
неоснователен.
На основание чл. 189,
ал. 3 от НПК, съдът се произнесе по
направените разноски, като осъди
подсъдимият да заплати направените разноски
от частния тъжител в размер на 312,00лв.
Съдът осъди подсъдимия да
заплати и държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер
на 50лв
Водим
от горното, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: