№ 280
гр. Варна , 20.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на двадесети
януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина П. Карагьозова
Ралица Ц. Костадинова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Костадинова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100500078 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 413 ал.2 вр. с чл. 274 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Ш.С.Р., роден на 12.10.1969г., британски
гражданин, притежаващ личен паспорт тип ** код **** No ***, изд. на ***г., валиден до
****г., с адрес: гр. Л. ***, срещу Разпореждане № 272812/ 01.12.2020 г. на ВРС по ч.гр.д. №
15 251 /2020 г. по описа на същия съд, с което е отхвърлено изцяло заявление вх.№
285188/27.11.20г. на Ш.С.Р., род.на 12.10.1969г.,британски гражданин, чрез адв. С.А. от АК
Варна за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист против
С. С. С., ЕГН **********, с адрес в гр.В. ул. **** за сумата от 150 000 евро по Запис на
заповед от 22.05.2013г., с падеж 22.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 28.11.20г. до изплащане на вземането.
Жалбоподателят счита разпореждането за незаконосъобразно като излага аргументи
както следва: Изводите на съда, че срещу наследника на издателя на запис на заповед не е
допустимо да се издаде заповед за незабавно изпълнение противоречат на ТР 4/ 18.06.2014г.
на ВКС по т.д. 4 / 2013г., ОСГТК. Касае е се за универсално правоприемство на страната на
длъжника, който въпрос е разрешен с тълкувателното решение. Неправилни и
незаконосъобразни са изводите на съда и по отношение на това, че сумата по процесния
запис на заповед била по-скоро определяема, но не и точно определена. Моли за отмяната
на разпореждането и издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист,
вкл. за разноските пред заповедния съд и настоящата инстанция.
За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:
По допустимостта:
1
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради
което се явява процесуално допустима.
По основателността:
Разгледана по същество, частната жалба е основателна, като съображенията за това са
следните:
По подадено от Ш.С.Р., роден на 12.10.1969г., британски гражданин, действащ чрез
адв. Н.С., преупълномощен от адв. С.А., заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл. 417 от ГПК за парично
вземане, основано на запис на заповед, издаден на 22.05.2013г. в гр. Варна от С.Т.С., в
полза на Ш.С.Р. за сумата от 150 000 евро с падеж на задължението: 22.05.2018г., е
образувано срещу С. С. С., ЕГН **********, развилото се производство по ч.гр.д. № 15 251
/2020 г. по описа на ВРС.
ВРС е издал Разпореждане № 272812 /01.12.2020 г., с което е отхвърлено изцяло
подаденото заявление. Мотивите на ВРС са: че записът на заповед е нередовен, доколкото
в него като задължено лице се сочи С.Т.С., ЕГН ***, а заявителят прави искане за издаване
на заповед за незабавно изпълнение срещу С.С.. Въпреки че, последната е единствен
законен наследник на издателя, то в настоящото производство съдът не можел да се
основава на данни, които стоели извън документа по чл.417 от ГПК, в т.ч. новонастъпили
факти. Аргумент за това било даденото разрешение за акумулираните след падежа на
менителничния ефект до датата на подаване на заявлението закъснителни лихви, дадено в
т.4 от ТР №1/28.12.2005г. на ВКС. Второто основание, на което се позовава заповедният
съд, за да откаже издаване на заповед за незабавно изпълнение, е: че в издадения Запис на
заповед се сочи, че сумата може да бъде издължавана и в евро и в лева, поради което не би
могло да се приеме, че безусловно длъжника се е задължил да заплати определена сума пари
съгл.чл.535 т.2 от ТЗ, тъй като той би могъл да я заплати в различна валута и по този начин
сумата ставала по-скоро определяема, но не и точно определена. Това било в противоречие
с нормативно предвиденото изискване за безусловно обещание да се заплати определена
парична сума.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, не споделя мотивите на заповедния
съд.
Представеният документ по чл.417, т.9 ГПК е редовен от външна страна, като
съдържащ всички изискуеми реквизити, съгласно чл.535 ТЗ и удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане срещу издателя, доколкото падежът на задължението е настъпил.
Към заявлението е приложено Удостоверение за наследници, от което се установява,
че издателят е починал на 30.10.2020г. и негов единствен законен наследник е дъщеря му –
2
С. С. С., ЕГН **********, срещу която се иска и издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист.
Съобразно разрешението, дадено с т.4г от Тълкувателно решение No 4 / 18.06.2014г.,
налице са основанията за издаване на заповед за незабавно изпълнение по заявление от или
срещу универсален правоприемник на посочения в документа по чл.417 ГПК кредитор,
съответно длъжник. В мотивите към посоченото ТР е посочено: „В хипотезата на
универсално правоприемство няма основание да се откаже издаването на заповед за
незабавно изпълнение по заявление от или срещу универсалния правоприемник на посочения
в документа по чл.417 ГПК кредитор, съответно длъжник. Съобразяването на
настъпилото преди подаване на заявлението универсално правоприемство е наложително,
тъй като легитимирани да участват във всяко производство пред съд са именно
субектите на съответното материално правоотношение, от което произтича
предявеното право. Същевременно съдът е в състояние служебно да провери наличието на
универсално правоприемство - чрез справка в Национална база данни “Население” по реда
на чл.385, ал.2 ЗСВ /Наредба № 14 от 18.11.2009 г. за реда и начина за предоставяне на
достъп на органите на съдебната власт до Национална база данни „Население”/ за
физическите лица, респ. чрез справка в Търговския регистър - за търговците, т.е.
установяването на универсалното правоприемство не предполага представяне на
доказателства, които стоят вън от документа по чл.417 ГПК.“.
Не се споделят и мотивите на ВРС по отношение на това, че е неопределено посочено
задължението за заплащане на сумата в процесния запис на заповед. Формулировката в
записа на заповед „150 000 евро или левовата им равностойност по курса на БНБ в деня на
плащането“ прави задължението достатъчно определено. Посочена е точна сума в евро,
както и възможност сумата да бъде заплатена в левова равностойност, която е конкретно
посочено как и към кой момент следва да бъде преизчислена.
С оглед на всичко гореизложено, съдът прави извод, че са налице условията за
уважаване на заявлението изцяло, включително и документът да удостоверява подлежащо
на изпълнение вземане срещу длъжника.
Налага се извод за основателност на частната жалба, поради което и обжалваното
разпореждане следва да се отмени, като в полза на заявителя бъде разпоредено да се заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
С оглед уважаване на заявлението, в полза на заявителя следва да бъдат присъдени и
сторените в заповедното производство, вкл. за настоящата инстанция разноски, за които са
представени доказателства, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, а именно: 5868 лв. – държавна такса,
заплатена по сметка на ВРС и 2934 лв. – държавна такса, заплатена по сметка на ВОС или
общо сумата от 8802 лв.
По изложените съображения съдът,
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 272812/ 01.12.2020 г. на ВРС по ч.гр.д. № 15 251 /2020 г.
по описа на същия съд, с което е отхвърлено изцяло заявление вх.№ 285188/27.11.20г. на
Ш.С.Р., род.на 12.10.1969г.,британски гражданин, чрез адв. С.А. от АК Варна за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист против С. С. С., ЕГН
**********, с адрес в гр.В. ул. **** за сумата от 150 000 евро по Запис на заповед от
22.05.2013г., с падеж 22.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
28.11.20г. до изплащане на вземането, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по реда на
чл.417, т.10 ГПК в полза на заявителя Ш.С.Р., роден на 12.10.1969г., британски гражданин,
притежаващ личен паспорт тип ** код **** No ***, изд. на ***г., валиден до ****г., с адрес:
гр. Л. ***, срещу длъжника С. С. С., ЕГН **********, с адрес в гр.В. ул. ****, за следните
суми: в размер на 150 000 евро /сто и петдесет хиляди евро/, представляваща изискуемо
задължение по запис на заповед от 22.05.2013г., издаден от С.Т.С., ЕГН ***, починал на:
30.10.2020г., с падеж на 22.05.2018 г., издаден в полза на Ш.С.Р., роден на 12.10.1969г.,
британски гражданин, ведно със законната лихва върху главницата от 28.11.2020г. до
окончателното изплащане на вземането; сумата от 8802 лв. /осем хиляди осемстотин и два
лева/, представляваща заплатени разноски за държавна такса пред заповедния съд и ВОС, на
осн. чл.78, ал.1 и 8 ГПК.
ПОСТАНОВЯВА незабавно изпълнение на осн. чл.418, ал.1 ГПК.
ДА СЕ ИЗДАДЕ изпълнителен лист с отбелязване за това върху документа по чл.417
ГПК и върху заповедта за изпълнение на осн. чл.418, ал.2 ГПК.
ВРЪЩА делото на Районен съд - Варна за издаване на заповедта за изпълнение
по чл.417, т.10 от ГПК и изпълнителен лист, съобразно настоящото определение.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5