Р Е Ш Е Н И Е
№ …………./31.03.2021
г., гр. Варна
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 12-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
ФИЛИП РАДИНОВ
при участието на секретаря Станислава Стоянова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №
6388 по описа за
2020 година, за
да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявен от Д.Г.Н. срещу „З.Л.И.“ АД, иск за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 5982 лева, представляваща обезщетение
за имуществени вреди на лек автомобил марка БМВ, модел ***, а именно щети по капак преден, калник преден ляв, фар ляв, облицовка
предна броня, носач преден ляв, мигач преден ляв, лайсна под ляв фар, лайсна
лява предна броня, основа рег.преден, греда над радиатор, основа предна броня,
водач ляв в предна броня, въздушна възглавница волан, лайсна под десен фар,
кутия долна част въздушен филтър, основа калник преден ляв, водач предна броня,
рог ляв, кормилен накрайник вътрешен, очиларка, будер
ляв предна броня, десен фар ремонт, казанче антифриз воден радиатор, воден
радиатор, както и сумата от 4000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки претърпени, вследствие физически
наранявания – контузия на носа, кръвонасядания по
лигавицата на двете устни, ожулвания по лявата предмишница,
изгаряне втора степен в областта на дясната предмишница
и негативни психически преживявания, и емоционален стрес, всичките причинени
вследствие ПТП – на 26.09.2019 г. застрахования при ответното дружество с
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ с полица № ******, движейки се с лек автомобил марка *** в гр. Варна по бул. „***“ на кръстовището с ул. „***“ завивайки наляво не е пропуснал движещия се напред по същия булевард
лек автомобил марка ***управляван от ищеца и блъснал автомобила му в предната
лява част, ведно със законна лихва върху всяка от посочените суми от датата на
увреждането – 26.09.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 432 ал. 1 от КЗ.
Твърди се, че за процесното ПТП е съставен
протокол от органите на КАТ, в който е установено, че произшествието е по вина
на водача на лек автомобил марка ***. Посочва се, че непосредствено след ПТП
ищецът е изживял силен стрес и е имал болки по цялото тяло. Твърди се, че към
настоящия момент болките в главата и носа не са отминали. Сочи се, че
вследствие ПТП ищецът изпитва страх от шофиране, събужда се нощем, има чувство
на тревожност и когато е в автомобила вдига кръвно. Поддържа се, че ищецът в законоустановения срок е уведомил дружеството ответник за
щетата, при което са извършени два огледа – на 01.10.2019 г. и на 12.11.2019 г.
в рамките на които са установени множество щети на обща стойност 8482 лева с
ДДС. Твърди се, че на 20.01.2020 г. ищецът е подал заявление до ответника, с
което е поскал обезщетяване на претърпените имуществени и неимуществени вреди,
но му били заплатени единствено 2500 лева за имуществените вреди.
Направено е искане за
уважаване на предявения иск.
Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който е застъпено становище
за неоснователност на предявеният иск. Твърди се, че претендираният
размер не съответства на средните пазарни стойности и методика на
застрахователя. Поддържа се, че при подаване на заявление до ответника,
последния е предложил на ищеца да изплати обезщетение за неимуществени вреди в
размер от 4000 лева, но това предложение не е прието.
Направено е искане за отхвърляне на предявения иск.
Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски.
В съдебното заседание, ищецът не се явява и не изпраща
процесуален представител.
В съдебното заседание, ответникът не се явява и не
изпраща процесуален представител.
След съвкупна преценка на доказателствата
по делото и съобразявайки становището на страните, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
Страните не спорят, че лек
автомобил марка *** е застрахован при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност“ с период на застрахователно покритие, включващ настъпилото на 26.09.2019 г. застрахователно
събитие.
По делото не е спорно, а
и от представеното по делото свидетелство за регистрация - част 1 е видно, че
като собственик на лек автомобил марка ***е вписан ищецът.
От представения по
делото Констативен протокол за ПТП № 1736690/26.09.2019 г., съставен на място и
подписан от полицейски орган на МВР и КП за ПТП с пострадали лица, издаден въз
основа на медицинско удостоверение се установява, че на същата дата в гр.
Варна, поради отнемане на предимството на движещия се направо лек автомобил
марка ***от завиващия наляво лек автомобил марка ***.
На 01.10.2019 г. и
12.11.2019 г. от ответника са извършени описи на щетите (л. 14 и л. 16), а на 20.01.2020
г. на ответника е изпратено заявление за изплащане на щетите.
По делото е представено писмо,
без дата, с подател ответника, адресирано до ищеца, в което е посочено, че
определеното обезщетение за неимуществени вреди е в размер от 4000 лева.
Страните не спорят, че
по заведената щета, в полза на ищеца е изплатено застрахователно обезщетение в
размер от 2500 лева.
По делото е представено
медицинско удостоверение № 997/2019 г. (л. 23), от което се установява, че при
преглед на ответника на 30.09.2019 г. са констатирани контузия на носа, кръвонасядания по лигавицата на двете устни, ожулвания по
лявата предмишница, които са резултат от удари с или
върху твърди, тъпи предмети, както и е констатирано изгаряне втора степен в
областта на дясната предмишница в резултат на
действието на висока температура.
По делото е представена
медицинска документация (л. 25 – 27), от извършени прегледи след ПТП.
От депозираното и
неоспорено от страните заключение по възложена съдебно - оценителна експертиза,
на което съдът дава вяра като пълно, обосновано и кореспондиращо с останалите
събрани по делото доказателствени материали се
установява, уврежданията по лек автомобил марка ***са: Капак преден, калник преден ляв, фар ляв, облицовка предна броня, носач
преден ляв, мигач преден ляв, лайсна под ляв фар, лайсна лява предна броня,
основа рег.преден, греда над радиатор, основа предна броня, водач ляв в предна
броня, въздушна възглавница волан, лайсна под десен фар, кутия долна част
въздушен филтър, основа калник преден ляв, водач предна броня, рог ляв,
кормилен накрайник вътрешен, очиларка, будер ляв
предна броня, десен фар ремонт, казанче антифриз воден радиатор, воден радиатор, както и че общата стойност на процесните
щети поотделно и като обща сума по средни пазарни цени към датата на събитието,
като при определянето и е използвана цената предлагана в сервизи отговарящи на
съвременните изисквания за качество, а именно притежаващи сертификат за
качество ISO 9001:2008, както и
сервизи, които не притежават такъв сертификат е в размер от 9861,72 лева
От депозираното и
неоспорено от страните заключение по възложена комплексна съдебно медицинска и автотехническа експертиза, на което съдът дава вяра като
пълно, обосновано и кореспондиращо с останалите събрани по делото доказателствени материали се установява, че констатираните
на прегледите от 30.09.2019 г. телесни
увреждания върху ищеца – контузия на главата изразена с кръвонасядане
по лигавицата на горната и долната устна с диаметри около 1 см., изгаряне втора
степен с диаметър 8-20 см. по предната повърхност на предмишницата
в дясната ръка и пръснати ожулвания с диаметър 2 – 3 см. по гърба на предмишницата на лявата ръка в близост с областта на
китката, биха могли да бъдат получени при автопроишествие.
Установява се, че кръвонасяданията и ожулванията са
предизвикали чувство на болка, следите от последните преминават за една – две
седмици, а изгарянето е обусловило временно разстройство на здравето неопасно
за живота, което преминава за две – три седмици, без остатъчни явления. От
техническата част на заключението се установява, че ПТП е настъпило поради
отнемане на предимството на движещия се направо лек автомобил марка ***от
завиващия наляво лек автомобил марка ***, като вредите по лек автомобил марка ***се
намират в причинна връзка с ПТП.
Въз
основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ.
В тежест на ищеца е да установи наличието на валидно застрахователно
правоотношение между прекия причинител на вредата и застрахователя - ответник
към момента на увреждането, както и осъществяването на елементите от
фактическия състав на чл. 45 ал. 1 от ЗЗД, а именно реализирането на противоправно деяние /причинено от водача на лек автомобил
марка *** ПТП/ при твърдяния в исковата молба
механизъм на ПТП, от което като непосредствена последица са настъпили твърдяните неимуществени и имуществени вреди в правната
сфера на ищеца в заявените размери.
В тежест на ответника е да докаже направените правоизключващи
и правонамаляващи възражения срещу размера на претендираното обезщетение.
По претенцията за имуществени вреди.
Страните по делото не
спорят, че по отношение на лек автомобил марка *** е съществувала действаща при
ответника застраховка „Гражданска отговорност“ със срок на застрахователно
покритие, включващ датата на настъпилото застрахователно събитие.
Страните не спорят, а и
от представения по делото констативен протокол за ПТП, притежаващ
характеристиките на официален удостоверителен документ, оценен в съвкупност с
заключението по комплексната медицинска и автотехническа
експертиза се установи, че на 26.09.2019 г. лек автомобил марка *** в гр. Варна
по бул. „***“ на кръстовището с ул. „***“ завивайки наляво не е пропуснал
движещия се напред по същия булевард лек автомобил марка ***управляван от ищеца
и блъснал автомобила му в предната лява част.
Въз основа на
представения опис на щетите, протокол за ПТП и заключението по съдебно - оценителната
експертиза се установи, че вследствие ПТП, на лек автомобил марка ***са
причинени увреждания на Капак преден, калник преден
ляв, фар ляв, облицовка предна броня, носач преден ляв, мигач преден ляв,
лайсна под ляв фар, лайсна лява предна броня, основа рег.преден, греда над
радиатор, основа предна броня, водач ляв в предна броня, въздушна възглавница
волан, лайсна под десен фар, кутия долна част въздушен филтър, основа калник
преден ляв, водач предна броня, рог ляв, кормилен накрайник вътрешен, очиларка,
будер ляв предна броня, десен фар ремонт, казанче
антифриз воден радиатор, воден радиатор.
Не се спори, а и от
представения протокол за ПТП и заключението по комплексната медицинска и автотехническа експертиза се установи, че посочените щети
се намират в причинно - следствена връзка с реализираното ПТП.
При установено наличие
на всички изискуеми от закона предпоставки за ангажиране отговорността на
ответника, съдът приема, че предявената искова претенция е установена по
основание.
По възражението на ответника,
че застрахователното обезщетение следва да бъде определено по методиката,
утвърдена в Наредба № 24/08.03.2006 год. за задължително застраховане, съдът
намира, че в практитката си ВКС /решение №
52/08.07.2010 год. на ВКС по т. д. № 652/2009 год., І т. о./ се е произнесъл в
кои случаи се прилага Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на
вреди, причинени на МПС въведена с чл. 1 ал. 3 от Наредба № 24/08.03.2006 г. на
Комисията за финансов надзор. Съпоставяйки разпоредбите на чл. 2 и чл. 4 от Методиката
със законово установеното правило, че обезщетението по задължителна застраховка
“Гражданска отговорност” обхваща действителната стойност на причинената вреда
/чл. 273 ал. 2 пр. 1 от КЗ /отм./, сега чл. 386 ал. 2 от КЗ/, чийто размер е
ограничен до застрахователната сума по договора /чл. 386 ал. 1 от КЗ/, ВКС е
приел, че Методиката не дерогира приложението на
разпоредбите на КЗ и не ограничава отговорността на застрахователя. При съдебно
предявена претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва
да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата
към момента на настъпване на застрахователното събитие – чл. 386, ал. 1 от КЗ.
Тази разпоредба предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на
вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие. Обезщетението не
може да надвишава действителната (при пълна увреда)
или възстановителната (при частична увреда) стойност
на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество (чл. 400, ал. 1 КЗ),
съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид,
в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други.
При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент за
овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата действителна стойност
/в този смисъл и Решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 год.,
ІІ т. о., Решение № 79/02.07.2009г. на ВКС по т. д. № 156/2009г., I т. о.,
Решение № 6/02.02.2011г. на ВКС по т. д. №
293/2010г., I т. о. и др/. С оглед посоченото,
възражението на ответника относно приложимост на методиката при определяне на
дължимото застрахователно обезщетение е неоснователно.
От депозираното по
делото заключение по съдебно - оценителната експертиза се установи, че стойността
на ремонта на автомобила на ищеца е 9861,72 лева.
С оглед на горните
мотиви, при наличие на всички положителни предпоставки, липсата на направено от
ответника материалноправно възражение за наличие на
тотална щета и след отчитане на извършеното преди процеса частично плащане от
ответника, предявеният пряк иск за изплащане на застрахователно обезщетение е
основателен и следва да бъде уважен в претендирания размер
от 5982 лева, ведно със законна лихва от увреждането – 26.09.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението.
По претенцията за
неимуществени вреди.
С отговора ответникът не
е оспорил, че вследствие на процесното ПТП от
26.09.2019 г. на ищеца са причинени твърдените в исковата молба неимуществени
вреди, а и тези обстоятелства се установиха от представените по делото КП за
ПТП, медицинска документация, заключение по комплексната съдебно медицинска и автотехническа експертиза.
По тези съображения,
съдът приема, че искът за неимуществени вреди е установен по основание.
Размерът на
обезщетението за неимуществени вреди съгласно чл. 52 от ЗЗД се определя от съда
по справедливост. Относно понятието справедливост разяснение са дадени в т. 2
от Постановление № 4 ОТ 23.12.1968 Г., Пленум НА ВС, според които същото не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания
могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. Тези разяснения са
доразвити в практиката на Върховният касационен съд, според която при
определянето на справедливо обезщетение следва да се взимат предвид и
продължителността на претърпените емоционални страдания, а така също и
икономическото състояние в страната към момента на увреждането – в този смисъл
е Решение № 100/12.10.2020 г. по дело № 2871/2018 г. на II т.о. на ВКС.
В случая, по делото е
установено, че вследствие на ПТП ищецът е претърпял множество увреждания, които
в своята съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за
живота. По своите медико-биологични характеристики, тези увреждания
съответстват на лека телесна повреда. Като съобрази характера на увреждането,
липсата на влошаване на здравословното състояние и морални страдания,
констатациите в заключението на вещото лице, че давността за отшумяване на процесните болки и белези е около три месеца, стресът
преживян след катастрофата, както и минималния размер на работната заплата (560
лева) за страната към момента на увреждането, установен в ПМС № 320/20.12.2018
г., съдът определя като справедливо обезщетение за причинените на ищцата
неимуществени вреди в размер от 2000 лева, до който размер претенцията следва
да бъде уважена, а за разликата над този размер – отхвърлена. В тази връзка
неоснователно е възражението на ответника за наличие на забава на кредитора,
доколкото по делото е представено писмо адресирано до ищеца, че в негова полза
е определено възнаграждение за неимуществени вреди, но не са ангажирани
доказателства, че същото е връчено, респ. получено от ищеца.
С
оглед изхода на спора, в полза на ищеца се полагат съдебно – деловодни
разноски, съобразно уважената част от предявените искове, на основание чл. 78
ал. 1 от ГПК. Според т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС съдебни разноски за адвокатско възнаграждение
се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва
да е вписан начина на плащане
– ако е по банков път, задължително
се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава
вписването за направеното плащане в договора за правна
помощ е достатъчно и има характера на
разписка.
По делото е представен договор за правна помощ (л. 3), в който е уговорено
адвокатско възнаграждение в размер от 1500 лева, платимо по банкова сметка ***.
По делото, обаче липсва представено доказателство за изплащане на адвокатското
възнаграждение по банков път, каквото изискване поставя цитираното по-горе
тълкувателно решение. По тези съображения претендираното
от ищеца адвокатско възнаграждение не следва да се присъжда. По делото са
представени доказателства за заплатена държавна такса и депозити за вещи лица.
В тази връзка ответникът следа да бъде осъден да заплати на ищеца, сумата от 679,70
лева, от които сумата от 319,86 лева за държавна такса, сумата от 239,89 лева,
за депозит по КСМАТЕ и сумата 119,95 лева за депозит по СОЕ.
Разноските
за СОЕ, поискана от ищеца следва първоначално да бъдат понесени от същия, без
оглед изхода на делото. Ищецът е останал задължен за довнасяне на сумата от 27
лева за депозит за вещо лице по възложената СОЕ. В тази връзка същият следа да
бъде осъден да внесе по сметка на РС Варна сумата от 27 лева, представляваща
депозит за вещо лице по възложената СОЕ, на основание чл. 77 от ГПК.
Воден от горното,
съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление ***, р-н „***”, бул. „*** да заплати на Д.Г.Н.,
ЕГН ********** с адрес ***, сумата от 5982 лева /пет хиляди деветстотин осемдесет и два лева/, представляваща обезщетение
за имуществени вреди на лек автомобил марка ***, а именно щети по капак преден,
калник преден ляв, фар ляв, облицовка предна броня, носач преден ляв, мигач
преден ляв, лайсна под ляв фар, лайсна лява предна броня, основа рег.преден,
греда над радиатор, основа предна броня, водач ляв в предна броня, въздушна
възглавница волан, лайсна под десен фар, кутия долна част въздушен филтър,
основа калник преден ляв, водач предна броня, рог ляв, кормилен накрайник
вътрешен, очиларка, будер ляв предна броня, десен фар
ремонт, казанче антифриз воден радиатор, воден радиатор, както и сумата от 2000 лева /две хиляди лева/,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки
претърпени, вследствие физически наранявания – контузия на носа, кръвонасядания по лигавицата на двете устни, ожулвания по
лявата предмишница, изгаряне втора степен в областта
на дясната предмишница и негативни психически
преживявания, и емоционален стрес, всичките причинени вследствие ПТП – на
26.09.2019 г. застрахования при ответното дружество с валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ с полица № ******,
движейки се с лек автомобил марка *** в гр. Варна по бул. „***“ на кръстовището
с ул. „***“ завивайки наляво не е пропуснал движещия се напред по същия
булевард лек автомобил марка ***управляван от ищеца и
блъснал автомобила му в предната лява част, ведно със законна лихва върху всяка
от посочените суми от датата на увреждането – 26.09.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над уважените 2000 лева, до претендираните
4000 лева за претърпените неимуществени вреди, на основание
чл. 432 ал. 1 от КЗ.
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, р-н
„***”, бул. „*** да заплати на Д.Г.Н., ЕГН ********** с адрес ***, сумата от 679,70 лева /шест стотин седемдесет и девет лева и
седемдесет стотинки/, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни
разноски, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Д.Г.Н., ЕГН ********** с
адрес *** да заплати по сметка на РС Варна, сумата от 27 лева /двадесет и седем лева/, представляваща депозит
за вещо лице по възложената СОЕ, на основание чл. 77 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ
В РАЙОНЕН СЪД :