№ 240
гр. Велико
Търново, 04.09.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Великотърновският административен съд, десети състав, в публично заседание на
четиринадесети август две хиляди и двадесета година в състав:
Съдия: Ивелина Янева
при секретаря Д.С. като
разгледа докладваното от съдията И. Янева
адм.дело N 426 по описа на
Административен съд Велико Търново за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.145 и сл. от
АПК.
Образувано е по жалба на М.С.К. *** против Заповед № ЗСП/Д-ВТ/373/09.06.2020г. на Директора на
Дирекция „Социално подпомагане“ - Велико Търново, с която е отказано отпускането
на еднократна помощ по чл. 16 от ППЗСП, потвърдена с Решение
№04-РД06-0028/02.07.2020г. на директора на РД „Социално подпомагане“ - Велико
Търново. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на заповедта
поради неправилен извод за наличие на възможност за самоиздръжка. Изложени са
подробни доводи както за невъзможността за самоиздръжка с приход от отдаване
под наем на земеделски земи, така и несъответствие на заповедта с целта на
мярката – подпомагане на родители по време на извънредното положение обявено от
Народното събрание на Република България. Моли заповедта да бъде отменена и
претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът – Директорът на дирекция „Социално подпомагане“ Велико Търново, оспорва
жалбата и моли за отхвърлянето й като неоснователна.
Предмет на настоящото съдебно производство е Заповед № ЗСП/Д-ВТ/373/09.06.2020г. на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ - Велико Търново, с която е отказано отпускането на еднократна
помощ по чл.16 от ППЗСП.
След като разгледа оплакванията,
изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в
рамките на задължителната проверка по чл.168 от
АПК,
административният съд приема за установено от фактическа страна следното:
На 22.05.2020г. М.С.К.
подава до директора на Дирекция „Социално подпомагане“ заявление-декларация за
отпускане на еднократна помощ за гледане на деца поради извънредното положение.
В нея са попълнени данните на молителя и детето й - посещаващо детска градина в
град Дебелец. Към заявлението-декларация са представени-удостоверение от „Бета
трейд“ ООД и служебна бележка от ЗП М. Н.И.. Извършен е социален доклад. В
т.3.3. е вписано наличието на собственост върху 13,799 дка земеделска земя в
землището на с. Горна Студена. Постановен е отказ за отпускане на еднократна
помощ, в който като основание е вписано „не са изчерпани всички възможности за
самоиздръжка на семейството, тъй като г-жа К. има сключен договор за рента“.
Горестоящият орган потвърждава така постановения отказ.
В
хода на съдебното производство ответника представя писмо изх. № 9100-0123 /
14.04.2020г. и писмо изх. № 9100-0140 / 04.05.2020г.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
След извършване
на служебна проверка, съдът установи, че обжалвания акт е издаден от от компетентен орган
и в изискуемата форма.
Заповедта е издадена в нарушение на процесуалните правила,
тъй като изводите на социалните работници не кореспондират с приложените към
административната преписка писмени доказателства. Видно от изготвения социален
доклад е извършена справка в Агенцията по вписванията, която справка не е
приложена към преписката. Вписано е придобиването на земеделски земи с дарение
от бабата на К. през 2018г., като през 2019г. дарителката почива и заявителката
не е декларирала това обстоятелство в Агенцията по вписванията и затова имота
излиза на името на баба й. Не са приложени и доказателства за наличие на сключен
договор за наем или аренда на земеделска земя, като се твърди проведен
телефонен разговор със земеделския производител за заплащане на рента в размер
на 60лв. на декар. Липсва и индивидуализация на притежаваните имоти. След като
именно тези факти са основание за формиране на крайния извод за постановяване
на отказ за отпускане на еднократна помощ, то фактите следва да бъдат доказани
от административния орган преди издаване на административния акт.
Не е изпълнено и изискването на закона за мотивиране на
отказа за отпускане на социална помощ. Единствените мотиви са – социални помощи се отпускат след като са
изчерпани всички възможности за самоиздръжка и г-жа К. има сключен договор за
рента. В административния акт липсва посочване на факти или препращане към друг
документ, в който те се съдържат. Липсва анализ на установените факти и мотиви
каква е възможността за издръжка на семейството.
Посочените нарушения на процесуалните правила съдът намира
за съществени, тъй като липсата на относимите към спора доказателства и липсата
на установена фактическа и правна основа за постановяване на акта, препятстват
съда да установи действителната воля на издателя му.
Допуснатите от административния орган пропуски при
събирането на доказателства водят и до неправилно приложение на материалния
закон. Не се установява наличието на право на собственост на М.С.К. върху земеделски земи и възможността за получаване на доход от тях.
Заявеното в декларацията право на собственост и вписано от трето лице не
представлява доказателство за наличие на право на собственост, тъй като Закона
за собствеността изисква специална писмена форма и нотариална заверка на
подписите като условие за валидност на документ за собственост на недвижим
имот, включително и земеделски земи. Заявеното даряване на земята от бабата на К.
при спазване на изискванията на ЗС следва да е оформено в нотариален акт, който
подлежи на вписване в Имотния регистър в деня на сделката. Следователно при
наличието на дарение, оформено при спазване на закона, имотите ще бъдат на
името на М.К. и през 2019г. и през 2020г. и ще са видни при извършената
справка. Поради липсата на индивидуализация на имотите в административния акт
не е възможно да бъде извършена служебна проверка от съда на заявените данни и
за наличието на вписан договор за наем или аренда. При липсата на представен
договор за дарение в писмена форма с нотариална заверка на подписа липсват
доказателства, че молителката К. е собственик на недвижими имоти – земеделски
земи. Следователно доводът на административния орган за възможност за
самоиздръжка от приход от ползване на недвижимо имущество е не само в
противоречие с доказателствата по делото, но и в противоречие с декларираните
от лицето данни. Още в хода на административното производство е следвало да
бъде установено наличието на право на собственост по безспорен начин с оглед
противоречието на заявения начин на придобиване с изискванията на закона. Видно
е, че молителката не прави разлика между заявено дарствено намерение и
направено дарение при спазване на изискванията на закона.
Липсата на надлежно удостоверено право на собственост върху земеделските
земи води до извод и за липса на оформен писмен договор за отдаването им под
наем или аренда. Следва да се отбележи, че „договор за рента“ както е вписан в
заповедта не съществува. При ползването на земеделски земи се сключват или
договор за наем или договор за аренда, като при първия се заплаща годишна наемна
цена предварително договорена, а при втория се заплаща рента според
количеството произведена продукция, която се изчислява за всяка година
поотделно. При липсата на представен договор за наем или аренда не може да се
прави извод за получаване дори на бъдещ приход от ползване на земеделска земя,
поради което и извода на социалния орган за възможност за самоиздръжка от
получавана рента е хипотетичен и не почива на събраните по делото
доказателства. Дори да се приеме, че
собствениците на земята зачитат дарственото намерение на наследодателката си и
предоставят плодовете от нея на М.К., то това тяхно поведение може да бъде
квалифицирано като дарение на парични средства. Дарението на парични средства
възниква на датата на предоставяне на паричните средства и тогава може да бъде
взет предвид този доход. В конкретния случай съгласно приложена писмена бележка
от земеделския производител до 20.05.2020г. липсва заплащане на рента.
Следователно молителката не е получила доход от рента, а бъдещото му получаване
представлява бъдещо несигурно събитие, тъй като е обусловено от волята на
собствениците на земята.
Отделно от изложеното следва да се отбележи и факта, че наличието
на доход от недвижимо имущество не представлява самостоятелно основание за
отказ за отпускане на еднократна помощ по чл.16 от ППЗСП. Обстоятелството, че с
писма от Агенцията за социално подпомагане са дадени насоки на социалните
работници за условията, на които следва да отговарят заявителите на помощта и
дължимите проверки, не води до извод за нормативно въведено условие за
допустимост. Писмата представляват вътрешно служебни актове и нямат обвързваща
съда сила. Те не представляват нормативен акт и не могат да въвеждат правила за
отпускане на еднократна помощ.
Съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗСП социалните помощи са средства в пари и/или в
натура, които допълват или заместват собствените доходи до основните жизнени
потребности или задоволяват инцидентно възникнали потребности на подпомаганите
лица и семейства и се получават от лица, след като са изчерпани всички
възможности за самоиздръжка и за издръжка от лицата по чл. 140 от Семейния кодекс.
Следователно при
спазването на тези принципи, социалните работници следва да установят не само
наличието на доход, но и неговия размер, за да проверят дали той е достатъчен
за издръжка на молителя и неговото семейство. В конкретния случай дори да се
приеме наличието на получена рента в размер на 827,94лв. / 13,799*60/ то тези
средства са недостатъчни за издръжка на молителката и нейното дете. Съгласно
данните от КНСБ за издръжка на четиричленно семейство са необходими
2 517лв. Следователно издръжката на двама души е 1 258,50лв.
Отделен е
въпросът, че рентно плащане се извършва в края на годината – след прибиране и
продажба на реколката, поради което и няма как този доход да послужи за
издръжка на лицата към момента на възникване и действие на извънредното
положение довело до липсата на доходи на молителката.
От
гореизложеното следва извод за противоречие на изводите на органите за
възможност за самоиздръжка от М.К..
Останалите
предпоставки на чл.16 от ППЗСП са признати за налични от социалните работници,
поради което и съдът не следва да ги установява.
По изложените съображения жалбата се явява основателна и оспорения акт
следва да бъде отменен, а преписката върната за ново произнасяне.
С оглед изхода на спора съдът намира за допустимо и основателно направеното искане
от жалбоподателя за присъждане на сторените по делото разноски по реда на
чл.38, ал.2 от ЗА.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № ЗСП/Д-ВТ/373/09.06.2020г. на
Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Велико Търново.
ВРЪЩА преписката на компетентния орган при дирекция „Социално подпомагане“ Велико Търново за постановяване на решение
по заявлението на лицето в едномесечен срок от получаване на решението.
ОСЪЖДА Агенция
„Социално подпомагане“ да заплати на ***К.И.П. сумата от 500лв. / петстотин
лева/.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Съдия: