№ 44
гр. Велико Търново , 05.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и шести януари,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20204000500329 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Със свое Решение № 410/07.08.2020 год. по гр. д. № 561/2019 год.
Великотърновският окръжен съд осъдил „Златна круша - Попкирилов“ ЕООД –
гр. Горна Оряховица да заплати на М. Г. Д. от гр. В. Търново сумата 70 000 лв.
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на причинена от T.
K., като водач на МПС при възложена му работа от ответното дружество смърт на
М. Н. П. – баба на ищеца, ведно със законната лихва от датата на увреждането –
22.03.2017 год. до окончателното изплащане, както и 3 000 лв. разноски по
делото. С Решение от 30.09.2020 год. по същото дело осъдил „Златна круша -
Попкирилов“ ЕООД да заплати в полза на бюджета на съдебната власт сумата
2 800 лв. ДТ.
Въззивна жалба против решението е подадена от ответника „Златна круша -
Попкирилов“ ЕООД чрез управителя П. С.. Счита го за неправилно и
незаконосъобразно. В решението почти буквално са изписани доводите на ищеца,
посочени в исковата молба, голословните твърдения на двамата свидетели –
близки приятели на ищеца. Още в отговора на исковата молба са поискали да бъде
установен кой е личният лекар на пострадалата, за да изясни какво е било
1
здравословното състояние на пострадалата, кой е полагал грижи за нейното здраве
– все факти, които биха установи дали съществува такава емоционална връзка,
която се твърди от ищеца. Моли съда да отмени обжалваното решение и да се
произнесе с ново решение. Подробни съображения са изложени в представена
писмена защита.
В съдебно заседание ответникът по въззивната жалба М. Г. Д. чрез
пълномощника си адв. Л. Б. заема становище за неоснователност на жалбата. В
първоинстанционното производство е установено по безспорен начин състоянието
на пострадалата, връзката й с ищеца, който е неин единствен роднина. Грижите за
нея са полагани не толкова заради здравословното й състояние, а заради
изключителната емоционална връзка между единствени роднини, останали от
това семейство. Връзката е била силна, обичта и привързаността – също. Размерът
на предявения иск е адекватен на причинените вреди и съответства на чл. 52 от
ЗЗД. Моли съда да потвърди решението.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбата
и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено следното:
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, а жалбата – изцяло
неоснователна.
Ищецът М. Г. Д. е предявил против ответника „Златна круша - Попкирилов“
ЕООД иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД за заплащане на сумата 70 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от него в
резултат от смъртта на М. Н. П.-негова баба, причинена от Т. Й. К. при
изпълнение на възложена му от „Златна круша - Попкирилов“ ЕООД работа,
ведно със законната лихва от датата на деликта – 22.03.2017 год. до
окончателното изплащане.
Предявеният иск е основателен и доказан, до какъвто правилен извод е
достигнал и първостепенният съд.
Налице са елементите от фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД за ангажиране
отговорността на ответното дружество за обезщетяване на вредите, настъпили за
ищеца в резултат от смъртта на неговата баба, виновно причинена от работник на
дружеството, при изпълнение на възложената му работа.
2
Видно от приложеното НОХД № 443/2018 год. по описа на ВТОС, с
Присъда № 9/29.01.2019 год. Т. Й. К. от гр. Г. Оряховица е признат за виновен в
това, че на 22.03.2017 год. в гр. В. Търново, на път западно от магазин „ЦБА“,
находящ се на бул.“България“ № 70, при управление на МПС - товарен автомобил
„Мерцедес Спринтер“ с рег. № ВТ 36****, при движение назад от юг на север,
нарушил правилата за движение – чл. 40 ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП и по
непредпазливост причинил смъртта на М. Н. П.. Присъдата има задължителна
сила за гражданския съд съгласно чл. 300 от ГПК, поради което, установени в
настоящото производство са деянието, неговата противоправност и вината на
дееца.
Ответникът не оспорва обстоятелството, че деликвентът е бил служител в
дружеството и че увреждането е настъпило при изпълнение на възложената му
работа. Тези обстоятелства се установяват и от приложеното наказателно дело и
от представения Трудов договор от 07.03.2016 год., сключен между работодателя
„Златна круша - Попкирилов“ ЕООД и работника Т. Й. К., изпълняващ
длъжността „продавач разносна търговия“.
Видно от отговора на исковата молба, ответното дружество не оспорва
обстоятелството, че пострадалата М. Н. П. е баба на ищеца и че към датата на
смъртта й тя е била негов единствен родственик по възходяща линия.
От показанията на допуснатите от първата инстанция и изслушани
свидетели Н. Д. Н. и И. Н. Г. – близки познати на ищеца, се установява силната
връзка между ищеца и неговата баба, която към датата на инцидента е била
единствения му жив роднина. Посещавал я почти всяка вечер. Притеснявал се, ако
не му отговори по телефона. Въпреки възрастта си, М. била жизнена, в „отлично
здраве“, „дори не била приведена“ (св. Г.), грижела се за къщата си, чистела
тревата в двора, обслужвала се сама. Ищецът я посещавал, за да я види, да й
занесе нещо, защото я обичал, а не за да я обслужва. След инцидента ищецът бил
шокиран и разстроен, защото била обезобразена. Все още се натъжава, когато
мисли за нея.
Независимо че са близки на ищеца, съдът кредитира показанията на
свидетелите и ги счита за достоверни, тъй като хората от приятелския кръг или от
семейството имат най-непосредствени впечатления за начина, по който човек
преживява трудните житейски ситуации и загубата на своите близки. Отделно от
това, претърпените от ищеца страдания от загубата на неговата баба, могат да
3
бъдат оценени и с чисто житейски критерии, доколкото обичайно в нашите
традиции връзката между баба и внук е силна и емоционална, характеризираща се
с обич, привързаност и признателност. При тази преценка приоритетно значение
имат две обстоятелства: че пострадалата е била единствения жив възходящ
роднина на ищеца и че смъртта й е настъпила внезапно, нелепо, по трагичен и
мъчителен за нея начин. Въззивният съд отчита тези обстоятелства, както и
свидетелските показания, и приема, че така определеното от първостепенния съд
обезщетение в размер на 70 000 лв. е адекватно на претърпените от ищеца
неимуществени вреди и няма основания за неговото намаляване.
Възрастта на пострадалата към датата на произшествието (89 год.) не може
да се разглежда сама по себе си като обстоятелство от значение при оценка на
страданията на ищеца и на размера на дължимото обезщетение, тъй като
интензитетът и продължителността на неимуществените вреди се определя
основно и приоритетно от силата на емоционалната им близост и привързаност.
В тази връзка, доказателствените усилия на ответника за установяване на
здравословното състояние на ищцата чрез разпит на личния й лекар, са неясни.
Здравословното състояние на ищцата преди инцидента е неотносим факт, защото
е безспорно, че смъртта на ищцата е настъпила в резултат на деликта. От друга
страна, както е посочено по-горе, от съществено значение при определяне обема
на неимуществените вреди са обичта и привързаността на ищеца към неговата
баба, при което неотносим е фактът дали той се е грижил за нея, дори и това да е
било защото е възрастна или болна.
С оглед на всичко изложено, обжалваното решение, с което съдът е уважил
предявения от ищеца иск по чл. 49 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
сумата 70 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на
неговата баба, ведно със законната лихва от датата на деликта – 22.03.2017 год. до
окончателното изплащане, се явява правилен съдебен акт, който следва да бъде
потвърден от настоящата инстанция.
Независимо от горния извод, следва да се посочи, че в случая не са били
налице предпоставките по чл. 219 ал. 1 от ГПК за привличане на Гаранционен
фонд – гр. София като трето лице – помагач на страната на ответника „Златна
круша - Попкирилов“ ЕООД и определението на първостепенния съд за
привличането му е неправилно. Това определение не подлежи на самостоятелно
обжалване и проверката за неговата правилност следва да се извърши в
4
производството по обжалване на постановеното по делото решение (предмет на
контрол по в. ч. гр. д. № 382020 год. на ВТАС е законосъобразността на
определението от 05.11.2019 год. за прекратяване на делото и връщане на
исковата молба, поради което въззивната инстанция не е давала никакви указания
за конституиране на трето лице – помагач).
Привличането на трето лице е право на привличащата страна, с което тя
цели да улесни защитата си срещу противната страна и при неблагоприятен за нея
изход на спора да подчини привлечената страна на задължителната сила на
мотивите на решението в един бъдещ процес по предявен от нея иск срещу
третото лице. Предявеният иск е по чл. 49 от ЗЗД, с оглед на което, ответното
дружество-възложител на работата има интерес от привличане само на деликвента
заради регресните си права спрямо него съгласно чл. 54 от ЗЗД. Липсата на
предпоставките за привличане на Гаранционен фонд като помагач на ответното
дружество обаче не води до неправилност на обжалваното решение. В този случай
за третото лице не са настъпили последиците по чл. 223 от ГПК и то не е
обвързано спрямо ищеца от силата на пресъдено нещо и от задължителната сила
на мотивите спрямо ответника.
Въззиваемият не претендира разноски и съдът не присъжда такива.
Водим от горното и на осн. чл. 271 от ГПК, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 410/07.08.2020 год. на Окръжен съд –
Велико Търново по гр. д. № 561/2019 год.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен
съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5