№ 1596
гр. Варна, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:И. Н. П.
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Г.а Г. С.а
като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно гражданско
дело № 20223100501280 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 302172/16.11.2021г.,
депозирана от Й. Г. Т., ЕГН: ********** и П. Н. Т., ЕГН: **********, чрез
адв. П. С., срещу Решение № 262698 от 27.10.2021 г. по гр. д. № 20158/2019 г.
по описа на Районен съд – Варна, поправено с решение № 260182 от
22.03.2022 г., постановено по делото, В ЧАСТТА, с която жалбоподателите
са изключени от допусната делба на апартамент № 1, находящ се в гр. Варна,
ул. „***“ № *, ет. *, с площ от 75.17 кв. м., състоящ се от спалня, всекидневна
с ниша, хол, коридор, баня, клозет с антре представляващ самостоятелен
обект с идентификатор № 10135.1503.347.1.3 по КККР на гр. Варна, одобрени
със Заповед № РД-18-98/10.11.2008 г. на изпълнителен директор на АГКК,
последно изменение със заповед № 18-1151/31.01.2019 г. на Началник на
СГКК –Варна, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
№ 10135.1503.347.1.2, под обекта: № 10135.1503.347.1.12 и над обекта: №
10135.1503.347.1.5 и № 10135.1503.347.1.6, ведно с прилежащите му две стаи
на студения етаж с площ 25.04 кв. м., изба с площ от 34.07 кв. м. и 0.15134 %
ид. ч. от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж при квоти и
съделители:
- Й. П. Р. – 12/216;
1
- Н. Д. Д. – 4/216;
- И. Н. Д. – 4/216;
- Д. Н. Д. – 4/216;
- Т. К. Й. – 12/216;
- А. В. Д. – 8/216;
- С. Д. П. – 4/216;
- С. Г. Л. – 6/216;
- Г. Л. Г. – 3/216;
- А. Л. Г. – 3/216;
- М. С. И. – 12/216;
- Д. И. Д. – 12/216;
- Е. И. Д. – 12/216;
- Г. И. Д. – 12/216;
- М. Х. Д. – 12/216;
- К. Х. Д. – 12/216;
- Д. С. Д. – 6/216;
- Е. С. Р. – 6/216;
- П. Д. Ч. – 12/216;
- В. С. С. – 6/216;
- Д. С. С. – 6/216;
- Т. Г. Д. – 4/216;
- С. М. И. – 4/216;
- Т. М. Д. – 4/216;
- К. С. В. – 36/216.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на
решението в обжалваната част поради постановяването му при нарушение на
материалния закон и необоснованост. Жалбоподателите сочат, че са
наследници на К. К., който е първи братовчед на наследодателката И. Т..
Считат, че по право на заместване, те се явяват негови наследници, поради
което по отношение на тях не са приложими предпоставките по чл. 8, ал. 4
ЗН, а именно: да са наследници от по-далечна степен. За неприложимо
намират ТР № 2/1994 г., ОСГК на ВКС. Молят за отмяна на решението в
обжалваната част.
В законоустановения срок не е постъпил отговор от никоя от
насрещните страни.
По делото е депозирано становище от Т. Т. по същество на спора, в
което се поддържат изцяло изложените доводи във въззивната жалба.
2
В становище с вх. № 23508 от 11.10.2022 г., особеният представител на
Г. К. К. излага доводи, че разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗН дава преимущество
на по-близкия роднина, но не изключва правото на наследяване.
В проведеното по делото открито съдебно заседание, въззивниците Й. Г.
Т. и П. Н. Т., редовно уведомени, не се явяват, не се представляват.
Въззиваемите – Й. П. Р., М. Х. Д., Е. И. Д., Д. Н. Д., Н. Д. Д., К. Х. Д., Г.
И. Д., П. Д. Ч., Д. И. Д., М. С. И. и И. Н. Д., редовно уведомени, не се явяват
представляват се от адв. К.. Същият излага доводи за правилността на
първоинстанционното решение.
Въззиваемите – С. Г. Л., Т. К. Й., А. В. Д., С. Д. П. и Р. И. Д., редовно
уведомени, не се явяват, представляват се от адв. Д.. Процесуалният
представител излага доводи за неоснователността на въззивната жалба.
Въззиваемият Т. Х. Т., редовно уведомен, не се явява, представлява се
от особения представител адв. П..
Въззиваемата Г. К. К., редовно уведомена, не се явява, представлява се
от особения представител адв. А.. Същата излага становище за правилността
на първоинстанционното решение.
Останалите въззиваеми страни – Й. В. Г., Д. С. С., Г. Д. Г., Р. Д. Г., Т. М.
Д., С. М. И., Т. Г. Д., В. С. С., М. Д. С., Д. С. Д., С. Д. Д., Е. С. Р., Д. К. Г., Д. К.
Г., Л. Д. Т., Е. Л. Т., К. Г. Т., М. Г. Т., Д. П. М., А. Л. Г., С. А. Л., А. В. А., Й. В.
А., А. В. М., К. С. В., К. С. В., А. С. К., Л. С. К. и Г. И. С., редовно призовани
за о. с. з., не се явяват, не се представляват.
Съдът, като взе предвид направените в жалбата оплаквания и съобразно
правомощията си по чл. 269 ГПК, констатира следното:
Производството по гр. д. № 20158/2019 г. по описа на Районен съд –
Варна е образувано по иск на Й. П. Р., Н. П. Д.а /починала в хода на процеса и
заместена от наследниците й - Н. Д. Д., И. Н. Д. и Д. Н. Д./, М. Х. Д., К. Х. Д.,
Е. И. Д., Г. И. Д., П. Д. Ч., Д. И. Д. и М. С. И. срещу К. С. В., И. Г. С., Т. Х. Т.,
Г. Д. Г., Р. Д. Г., С. Г. Л., Т. К. Й., А. В. Д., С. Д. П., Р. И. Д., С. Д. Г. /починал
в хода на процеса и заместен от наследниците си – Д. С. Д., Е. С. Р./, Д. С. Д.,
Е. С. Р., Д. К. Г., С. К. К. /починал на 21.03.2022 г., след постановяване на
първоинстанционното решение и заместен от наследниците си А. С. К. и Л. С.
К./, С. Д. Д., М. Д. С., В. С. С., Д. С. С., Т. Г. Д., С. М. И., Т. М. Д., Д. К. Г., Г.
К. К., Е. Л. Т., Л. Д. Т., Й. Г. Т., П. Н. Т., К. Г. Т., М. Г. Т., Д. П. М., С. А. Л., А.
Л. Г., с правно основание чл. 34 ЗС за допускане до делба на следния
недвижим имот: апартамент № 1, находящ се в гр. Варна, ул. „***“ № *, ет. *,
с площ от 75.17 кв. м., състоящ се от спалня, всекидневна с ниша, хол,
коридор, баня, клозет с антре представляващ самостоятелен обект с
идентификатор № 10135.1503.347.1.3 по КККР на гр. Варна одобрени със
Заповед № РД-18-98/10.11.2008г. на Изпълнителен директор на АГКК,
последно изменение със заповед № 18-1151/31.01.2019 г. на Началник на
3
СГКК –Варна, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
10135.1503.347.1.2, под обекта: 10135.1503.347.1.12 и над обекта:
10135.1503.347.1.5 и 10135.1503.347.1.6, ведно с прилежащите му две стаи на
студения етаж с площ 25.04 кв. м., изба с площ от 34.07 кв. м. и 0.15134 % ид.
ч. от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж при квоти и
съделители по колена, при следните квоти:
- 15/144 ид. ч. за Й. П. Р. и Н. П. Д.а;
- 15/144 ид. ч. за наследниците на Д. Р. К., починала на 21.10.1964 г.;
- 15/144 ид. ч. за наследниците на Г. Д. Т., починал на 1.01.1987 г.;
- 15/144 ид. ч. за наследниците на Х. Д. Ч., починал на 23.09.1972 г.;
- 15/144 ид. ч. за наследниците на И. Д. Ч., починал на 01.11.1994 г.;
- 15/144 ид. ч. за наследниците на Х. Д. Ч., починал на 3.04.1990 г.;
- 15/144 ид. ч. за наследниците на Д. Д. Ч., починал на 17.12.1981 г.;
- 15/144 ид. ч. за наследниците на С. Д. Т., починал на 20.06.1982 г. и
- 24/144 ид. ч. за К. С. В..
В исковата молба се излага, че страните, с изключение на К. С. В. са
наследници на И. Т. Т., починала на 24.06.2012 г. по реда на чл. 8, ал. 4 ЗН.
Сочат, че по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в
нотариален акт № 127, том Х, дело № 3613/1966 на Варненски нотариус П. К.
И. продава на Т. Д. Т. 5/6 ид. ч. от процесния апартамент. Твърдят, че въз
основата на договор за прехвърляне на имот срещу гледане и издръжка,
обективиран в нотариален акт № 24, т. VII, дело № 2613/1976 на Варненски
нотариус И. Т. Т., придобива от своя баща Т. Д. Т. 5/6 ид. ч. от Апартамент,
находящ се в гр. Варна, ул. „***“ № *, първи етаж. Излага, че към датата на
придобиване на имота И. Т. Т. не е била в граждански брак. Твърдят, че с
договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 170, т. I, вх.
рег. № 392, дело № 286/1989 на Варненски нотариус, К. К. М. и С. В. М.
даряват на сина си К. С. В. 1/6 ид. ч. от процесния апартамент. Молят за
допускане на делбата.
В уточнение на исковата молба се излага, че с решение от 19.02.1965 г.
по гр. д. № 550/1964г. на ВРС в дял на П. К. И. е поставен процесният
апартамент на ул. „****“ № *. Сочат, че по силата на договор за дарение,
обективиран в нотариален акт № 174, том XII, дело № 4342/1966г. на
Варненски нотариус П. К. И. дарила на дъщеря си Т. И. И. 1/6 ид. ч. от
апартамента, а с нотариален акт № 26, том IX дело № 4146/1967 г. на
Варненски нотариус Т. И. И. продала на К. К. Д. и С. В. М. своята 1/6 ид. ч. от
процесния апартамент.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Г. Д.
Г. и Р. Д. Г., в който се излага становище за допустимостта и основателността
на иска.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от Й. Г. Т. и П. Н. Т., чрез
4
адв. С.. В същия се навеждат доводи за допустимостта и основателността на
иска. Посочват, че наследството на И. Т. следва да бъде разпределено на осем
колена, като всяко коляно получи дал от 5/48 ид. ч. от процесния апартамент.
В срока по чл. 131 ГПК са постъпили идентични отговори, депозирани
от страна на С. К. К., С. Д. Г., Е. С. Р., Д. К. Г., Д. С. Д., в които се изразява
становище за допустимостта и основателността на иска при сочените в
исковата молба квоти.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от С. Г. Л., Т.
К. Й., А. В. Д., С. Д. П. и Р. И. Д., чрез адв. Д. Й.. В същия се излагат доводи
за допустимостта и основателността на иска при посочените квоти в исковата
молба.
В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори с идентично
съдържание от А. Л. Г., С. А. Л. и Г. Л. Г., в които се моли да бъде допусната
делба при посочените квоти в исковата молба.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
страна на К. С. В., чрез адв. К.а К.. В същия се излага становище за
недопустимостта на иска, евентуално за неговата неоснователност. Сочи, че
се е грижел за И. Т., като баба му и дядо му му казали, че апартаментът е
негов. Твърди, че до 2018 г. е пазел вещите на И. Т., които били в имота.
Сочи, че живее в апартамента от 1970 г., като се позовава на изтекла в негова
полза придобивна давност в периода от 1989 г. до депозиране на исковата
молба. Излага доводи, че владението му върху целия имот е непрекъснато и
необезпокоявано, както и че след 1989 г. заплаща всички разходи за имота,
както и ремонти. Моли за отхвърляне на иска, както и за признаване за
установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че е собственик на недвижимия
имот.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
страна на Й. В. А., чрез адв. С. А., в който се изразява становище за
допустимостта на иска, както и за основателността му съобразно
законопредвидените изисквания за квоти.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от Т. Х. Т.,
чрез особен представител адв. Д. П., в който се навеждат доводи за
допустимостта и основателността на иска съобразно посочените квоти в
исковата молба.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден писмен отговор на исковата молба
от Г. К. К., чрез адв. И. А.. В същия се изразява становище за допустимостта и
основателността на иска.
В депозирано становище от Й. В. А., чрез адв. С. А. се излагат доводи за
неприложимост на чл. 69 ЗС, доколкото съсобствеността е възникнала от
наследяване, откъдето извежда извод за неоснователността на възражението
на К. В. за придобиване на имота по давност. Сочи, че ползването на общата
вещ от един от съсобствениците, респ. заплащането на сметки или
извършването на ремонти не означава завладяване на цялата вещ.
5
В становище от 2.06.2021 г. процесуалният представител на Й. Г. Т. и П.
Н. Т. навежда доводи за неоснователността на иска по чл. 124, ал. 1 ГПК,
доколкото К. В. е държател за останалите 5/6 ид. ч. от имота. Сочи, че от
смъртта на И. Т. до депозиране на исковата молба не е изтекла общата
десетгодишна придобивна давност.
В депозирано становище от процесуалния представител на ищците /л.
345 от делото на ВРС/ се оспорва възражението на К. В. за придобиване на
имота по давност в периода от 1989 г. до 9.12.2019 г. Твърдят, че И. Т. до
смъртта си през 24.06.2012 г. е живяла сама в процесния апартамент. Сочи, че
от смъртта й до датата на исковата молба не е изтекъл десетгодишният срок
на придобивната давност. Излага доводи, че от 2000 г. К. В. е с вписан поС.ен
адрес в гр. Варна, ж. к. „****“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *. Твърди, че след
смъртта на И. Т. сметките са заплащани от наследниците й. Посочва два
варианта при определяне на квотите в съсобствеността.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата и като взе предвид,
събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и
поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установени
следните фактически положения:
Между страните не е спорно, а и от представените по делото
доказателства се установява, че с решение от 19.02.1965 г., постановено по гр.
д. № 530/1964 г. по описа на Варненски районен съд, на П. К. И. С. е възложен
дял III, включващ процесния апартамент, находящ се в гр. Варна, ул. „****“
№ *, предходно записан на Т. К..
Не се оспорва, че с нотариален акт № 12, том IX, нот. дело №
3322/12.07.1966 г. наследниците на Т. Р. К. са признати за собственици на
едностаен апартамент на първия надпартерен етаж в ЖСК „***“ *, находяща
се в гр. Варна, ул. „****“ № *, ведно с две стаи в студения етаж с площ от
25.04 кв. м, избено помещение с площ от 34 кв. м. и съответната идеална част
от общите части на ЖСК и от дворното място, цялото с площ от 378 кв. м.
По силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален
акт № 127, том Х, нот. дело № 3613/20.07.1966 г. на нотариус при Варненски
народен съд, П. К. И. продала на Т. Д. Т. 5/6 ид. ч. от едностаен апартамент,
находящ се в ЖСК „***“ *, гр. Варна, ул. „****“ № *, на първи надпартерен
етаж, ведно с 5/6 ид.ч от двете стаи в студения етаж с площ от 25.04 кв. м. и
2/3 ид. ч. от избено помещение с площ от 34.07 кв. м., заедно с 5/6 ид. ч. от
общите части и 38,70 кв. м. от дворното място, цялото с площ от 378 кв. м.
Видно от представения договор за дарение, обективиран в нотариален
акт за собственост на недвижим имот по дарение № 174, том XII, нот. дело №
4342/29.09.1966 г., П. К. И. дарява на дъщеря си Т. И. И. 1/6 ид. ч. от
едностаен апартамент, находящ се в ЖСК „***“ *, гр. Варна, ул. „****“ № *,
6
на първи надпартерен етаж, ведно с 1/6 ид. ч. от двете стаи в студения етаж с
площ от 25.04 кв. м. и 1/3 ид. ч. от избено помещение с площ от 34.07 кв. м.,
заедно с 1/6 ид. ч. от общите части и от дворното място.
Впоследствие, от съдържанието на представения договор за покупко-
продажба, обективиран в нотариален акт № 26, том IX, нот. дело №
4146/15.09.1967 г. на нотариус при Варненски народен съд е видно, че Т. И.
И. продава на К. К. Д. и С. В. М. придобитото по силата на горепосочената
сделка.
От съдържанието на представения договор за прехвърляне на имот
срещу поемане на задължение за гледане и издръжка, обективиран в
нотариален акт за продажба на имот № 24, том VII, нот. дело №
2613/20.07.1976 г. на нотариус при Варненски районен съд, се установява, че
Т. Д. Т. прехвърля на дъщеря си И. Т. Т. 5/6 ид. ч. от едностаен апартамент,
находящ се в гр. Варна, ул. „****“ № *, на първи надпартерен етаж, ведно с
5/6 ид. ч от двете стаи в студения етаж с площ от 25.04 кв. м. и 2/3 ид. ч. от
избено помещение с площ от 34.07 кв. м., заедно с 5/6 ид. ч. от общите части
и 38.70 кв. м. от дворното място цялото с площ от 378 кв. м. срещу
задължението за издръжка на Т. Д. Т. и И. Р. Т..
Въз основата на представения договор за дарение, обективиран в
нотариален акт № 170, том I, нот. дело № 286/ 31.01.1989 г. на нотариус при
Варненски районен съд се установява, че К. С. В. придобива от родителите си
1/6 ид. ч. от апартамент в гр. Варна, намиращ се на първи етаж на жилищна
сграда на ул. „****“ № *, 1/6 ид. ч. от две стаи в студения етаж с площ от
25.04 кв. м., 1/3 ид. ч. от избено помещение с площ от 34 кв. м., заедно с 1/6
ид. ч. от припадащите се на този апартамент общи части на сградата и от
правото за строеж върху държавно дворно място. В съдържанието на
нотариалния акт е уговорено, че дарителите ще ползват двете тавански стаи в
студения етаж, както и общите сервизни помещения в този етаж.
От представеното удостоверение от 1.06.2020 г. /л. 69 от делото на ВРС/
се установява, че към датата на сключване на договора за придобиване на
имот срещу задължение за издръжка и гледане, а именно: 20.07.1976 г., И. Т.
Т. не е била в граждански брак, доколкото сключеният такъв е бил прекратен
с развод с решение от 26.08.1957 г. на Варненски окръжен съд.
Видно от препис-извлечение от акт за смърт № 1087/29.06.2012 г.,
съставен в община Варна район Одесос, И. Т. Т. е починала на 24.06.2012 г.
От удостоверение от 23.06.2020 г. издадено от община Варна, дирекция
„Местни данъци“ се установява, че с декларация от 30.05.2018 г. наследници
на И. Т. Т. са декларирали, че са собственици на 5/6 ид. ч. от процесния
апартамент, а ответникът К. С. В. е декларирал, че е собственик на 1/6 ид. ч.
от апартамента с декларация от 23.02.1998 г. Последният с коригираща
декларация от 6.03.2020г. е декларирал, че е единствен собственик на целия
апартамент, като е посочил за основание дарение и владение по давност.
От представените удостоверения за наследници, както и от това с изх.
7
№ 180235 от 2.07.2019 г., издадено от община Варна, район „Одесос“ се
установява, че И. Т. Т. е оставила за наследници:
I. П. Р. Л. /вуйчо/, починал на 26.11.1984 г., наследен от дъщерите си: I.
1. – П. Р., I. 2. – Н. П. Д.а, починала на 19.03.2021 г. и заместена от
наследниците си: I. 2. 1. - Н. Д. Д. – съпруг и синовете си: I. 2. 2 - И. Н. Д.
и I. 2. 3. - Д. Н. Д.;
II. Д. Р. К. /леля/, починала на 21.10.1964 г., наследена от дъщеря си – II.
1 Й. Т. Р., починала на 26.06.1992 г., заместена от II. 1. 1. - И. Г. С.,
починала на 12.01.2019 г., заместена от децата си: - II. 1. 1. 1. - А. В. А.,
II. 1. 1. 2- Й. В. А., II. 1. 1. 3 - А. В. М., II. 1. 1. 4- Г. И. С. и сина си: II. 2.
- К. Т. К., починал на 25.11.1988 г., оставил за наследници: II. 2. 1. -
дъщеря си - Д. К. Г., дъщеря си – II. 2. 2. - Г. К. К., II. 2. 3 - дъщеря си Й.
К. К., починала на 24.02.1981 г., наследена от II. 2. 3. 1. – Е. И.а Й.,
дъщеря, починала на 27.08.2006 г., наследена от съпруга си II. 2. 3. 1. 1. -
Й. Г. Й., II. 2. 4. – сина си – Д. К. Т., починал на 4.11.2016 г. и наследен
от съпругата си: II. 2. 4. 1. - Е. Л. Т. и сина си – II. 2. 4. 2. - Л. Д. Т., II. 2.
5. – сина си Н. К. Т., починал на 15.02.2016 г., наследен от съпругата си:
II. 2. 5. 1. - Й. Г. Т. и синът си – II. 2. 5. 12- П. Н. Т., II. 2. 6. – Г. К. Т.,
починал на 8.02.1999 г. и наследен от съпругата си II. 2. 6. 1. - В. И. Т. и
синовете си: II. 2. 6. 2. - К. Г. Т. и II. 2. 6. 3. - М. Г. Т., II. 3. – Х. Т. К.,
починал, наследен от децата си – II. 3. 1. - Т. Х. Т. и II. 3. 2. - В. Х. Т.,
починала на 19.09.2016 г., наследена от дъщеря си II. 3. 2. 1. - С. Д. М.,
починала на 15.11.2016 г. и наследена от баща си – II. 3. 2. 1. 1. - Д. П.
М.;
III. Г. Д. Д. /чичо/, починал на 1.01.1987 г., наследен от сина си: III. 1. -
Д. Г. Д., починал на 8.06.2003 г., оставил за наследници синовете си: III.
1. 1. - Г. Д. Г. и III. 1. 2. - Р. Д. Г.;
IV. Х. Д. Ч. /чичо/, починал на 23.09.1972 г., оставил за наследници:
дъщеря си: IV. 1 . - М. Х. Г., починала на 26.02.2013 г., наследена от
синовете си: IV.1. 1.- С. Г. Л. и IV. 1. 2. - Л. Г. Л., починал на 11.11.2012
г., наследен от съпругата си: IV. 1. 2. 1 . - С. А. Л. и синовете си: IV. 1. 2.
2. - Г. Л. Г. и IV. 1. 2. 3. - А. Л. Г., IV. 2 . – С.ка Х. Х., починала на
25.12.2016 г., наследена от дъщеря си IV. 2. 1. - Т. К. Й., синът си - IV. 3.
– Д. Х. Д., починал на 15.06.2016 г. и наследен от съпругата си IV. 3. 1. -
А. В. Д. и децата си IV. 3. 2. - С. Д. П. и IV. 3. 3. - В. Д. Х., починал на
2.10.2017 г., наследен от майка си IV. 3. 3. 1. - А. В. Д., IV. 4. – сина му
И. Х. Д., починал на 12.06.1989 г., наследен от сина си – IV. 4. 1. - Р. И.
Д.;
V. И. Д. Ч. /чичо/, починал на 1.11.1994 г., наследен от дъщеря си – V. 1.
- София И. Казакова, починала на 24.01.2019 г. и наследена от сина си –
V. 1. 1. - М. С. И., синовете си: V. 2. - Д. И. Д., V. 3. - Е. И. Д. и V. 4. - Г.
И. Д.;
VI. Х. Д. Ч. /чичо/, починал на 3.04.1990 г. и наследен от дъщеря си: VI.
1. - М. Х. Г., починала на 15.01.2013 г. и оставила за наследници: съпруг
8
– С. Д. Г., починал на 28.08.2020 г. и наследен от Д. Д. и Е. Р./, и деца:
VI. 1. 1. - Д. С. Д. и VI. 1. 2. - Е. С. Р., VI. 2. – дъщеря си С. Х. Н.,
починала на 19.04.2011 г. и наследена от децата си: VI. 2. 1. - Д. К. Г., VI.
2. 2. - С. К. К., VI. 2. 3. - Х. К. К., починал на 8.03.2008 г. и оставил за
наследници – брат си С. К. К. и сестра си VI. 2. 1. - Д. К. Г., VI. 3. –
дъщеря си М. Х. Д. и дъщеря си VI. 4. - К. Х. Д.;
VII. Д. Д. Ч. /чичо/, починал на 17.12.1981 г. и наследен от сина си – VII.
1 - П. Д. Ч.;
VIII. С. Д. Т. /чичо/, починал на 20.06.1982 г., наследен от сина си: VIII.
1. - Д. С. Д., починал на 4.02.1979 г. и наследен от сина си – VIII. 1. 1. -
С. Д. Д. и VIII. 1. 2. - дъщеря си М. Д. С., VIII. 2. – сина си: С. С. Д.,
починал на 11.12.2013 г. и наследен от синовете си: VIII. 2. 1. - В. С. С. и
VIII. 2. 2. - Д. С. С., VIII. 3. – сина си: М. С. Д., починал на 27.01.2017 г.
и наследен от съпругата си: VIII. 3. 1. - Т. Г. Д., както и от дъщерите си:
VIII. 3. 2. - С. M. И. и VIII. 3. 3. - Т. М. Д..
В производството към доказателствения материал са приобщени
заверени постановления на прокурори при Варненска районна прокуратура от
22.02.2019 г. и 22.05.2019 г. за прекратяване на преписки образувани по
жалби от Г. И. Д. и ДП № 1695/2012 г. по описа на I РУП на ОД на МВР
Варна.
В първоинстанционното производство са събрани гласни
доказателствени средства посредством разпит на свидетелите К. Т. Г. и К. И.
В..
От показанията на свидетеля Г. се установява, че познава И. Т. и К. В.
като съседи. Споделя, че родителите на К. живеели в таванската стая и се
грижели за И., която живеела долу. Знае, че И. нямала съпруг и деца. Сочи, че
след смъртта на И. дошъл господин, които разбил вратата, като при друг
случай дошли група лица, които искали да влязат във владение. Излага, че
след смъртта на И. не са извършвани ремонти, като семейството на К. не
влизали в жилището известно време, както и че ключове имал К. и баща му.
Споделя, че К. живеел в кв. „ВладиС.о“, бил ангажиран и понякога оставал да
преспи в апартамента.
От свидетелските показания на свидетеля К. И. В., съсед на И. и К., се
установява, че К. и сестра му се родили и израснали в този апартамент. Сочи,
че семейството на К. се е грижел за И., която притежавала част от
апартамента. Споделя, че И. до смъртта си е живеела в апартамента долу, а
семейството на К. в таванските стаи. Излага, че след смъртта на И. никой не
обитавал долното помещение. Сочи, че погребението на И. било общинско,
защото нямала преки наследници, които да се погрижат за това. Споделя, че
И. трудно пускала други хора в апартамента, но тя ходела поС.но на
таванския етаж. Твърди, че К. и баща му имали достъп до апартамента, като
И. имала достъп до техния имот. Сочи, че след й смърт не бил правен ремонт
в апартамента, като приживе сметките за ток и вода били плащани от С. и К..
9
Излага, че след смъртта на И. не са ползвани ток и вода, като не е виждал К.
да остава в апартамента.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд
достигна до следните правни изводи:
Съобразно служебно извършената проверка по чл. 269 ГПК, съдът
намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, като при
преценка за правилността му следва да се съобразят посочените в жалбата
оплаквания.
Предявеният иск е с правно основание чл. 34 ЗС за допускане до делба
на недвижим имот, за които ищците твърдят, че са съсобствени на всички
страни по делото. Съгласно разпоредбата на чл. чл. 344, ал. 1, изр. 1 ГПК в
решението за допускане на делбата съдът се произнася по въпросите между
кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки
сънаследник, респ. съсобственик. Разпоредбата е от императивен порядък,
тъй като е насочена да обезпечи действителното установяване на правото на
делба за всеки съделител, за да се прекрати имуществената общност по
начин, който държи сметка за притежаваните от тях права, тъй като в
противен случай би било налице неоснователно разместване на блага между
съсобствениците при уравнение на техните дялове. Правото на делба чрез
ликвидиране на съсобствеността и трансформирането й в индивидуални
собственически права на съделителите предполага безусловно установено
право на собственост върху обекта в режим на имуществена общност при
определени квоти на съсобствениците.
Съгласно правилата за разпределяне на доказателствена тежест в
процеса, съделителите следва да установят наличието на съсобственост
помежду си, както и основанието, на което тя е възникнала.
От съвкупността на доказателствата по делото се установява, че К. С. В.
притежава 1/6 ид. ч., придобити по дарение от неговите родители, а И. Т. Т. –
останалите 5/6 ид. ч., придобити по силата на договор за прехвърлянето им
срещу поемане на задължение за издръжка и гледане спрямо родителите си.
Вън от горното и само за пълнота на изложението следва да се посочи,
че настоящият съдебен състав служебно следи за наличието на съсобственост,
макар и да не са изложени оплаквания във връзка с възраженията на
ответника К. В. за придобиване на делбения имот по давност. Въпреки това,
следва да бъде споделен извода на съда за неоснователност на възражението,
доколкото се установява, че до смъртта си 24.06.2012 г. И. Т. е живяла в
процесния апартамент. Ето защо, именно от този момент, К. В. би могъл да
започне да владее имота, като до датата на исковата исковата молба –
9.12.2019 г. не е изтекла приложимата десетгодишна придобивна давност по
чл. 79, ал. 1 ЗС.
10
Предмет на настоящата проверка са доводите във въззивната жалба,
свързани с неправилност на решението в частта, в която са изключени от
делбата съделителите – Й. Г. Т. и П. Н. Т., като наследници на К. К., който е
първи братовчед на И. Т., респ. за неприложимостта на чл. 8, ал. 4 ЗН и ТР №
2/1994 г., ОСГК на ВКС.
В разглеждания случай, не се оспорва, че И. Т. не е оставила
наследници от трите наследствени реда. В разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗН е
предвидено, че когато починалият не е оставил възходящи от втора и по-горна
степен, братя и сестри или техни низходящи, наследяват роднините по
съребрена линия до шеста степен включително, като по-близкият по степен и
низходящият на по-близък по степен изключват по-далечния по степен. В
четвъртия наследствен ред се включват чичовците, лелите на наследодателя,
респ. първите и вторите братовчеди.
В задължителните указания, дадени в ТР № 3 от 30.XII.1994 г., гр. д. №
3/1994 г. ОСГК на ВС се приема, че правилото на чл. 8, ал. 4, изр. 2 ЗН е
създадено за подреждане в новия, четвърти ред на роднини от еднаква степен
на родство, но от различни съребрени линии, като законът зачита линията, от
която идва степента на съребрено родство, давайки предимство на по-
близката съребрена линия пред по-далечната, като установява правилото:
низходящият на по-близък по степен изключва по-далечния по степен
роднина. Така приоритетът на възходящия по-близък по степен роднина, е
превърнат в приоритет и на неговите низходящи, като низходящият, ако е
роднина до VI степен включително, изключва от наследяване този, който би
бил изключен и от неговия възходящ. Подобно разрешение е застъпено и в
доктрината, а именно, че в разглежданата разпоредба е установен принцип за
пряко наследяване от съребрените роднини от трета до шеста степен, като
низходящият, в случая когато се прилага сочената разпоредба не заема
мястото и степента на своя възходящ и не го замества по реда на чл. 10 ЗН, а
изключва по-далечния по степен роднина от наследяване /така Ц., Ц., М., Е.,
М., М., П., В., Т., Д., Г., И. Закон за наследството. Приложен коментар, 2016,
с. 133/.
Също така, следва да се съобрази и друг основен принцип, че при
наследяване в четвърти наследствен ред не се допуска наследяване по право
на заместване и квотите в този ред се определят по глава, а не по коляно /така
ТР № 3 от 30.12.1994 г. по гр. д. № 3/1994 г. на ОСГК; решение № 93 от
20.10.2020 г. по гр. д. № 136/2020 г. на I г. о. на ВКС; решение № 343 от
16.02.2012 г. по гр. д. № 171/2011 г. на II г. о. на ВКС и други/.
Кръгът на призованите към наследяване по установеното в чл. 8, ал. 4
ЗН правило се определя след направата на преценка кои от роднините по
съребрена линия са били живи към момента на откриване на наследството
/така Определение № 60377 от 8.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2668/2021 г., I
г. о., ГК и други/.
Само когато след откриване на наследството на едно лице по време на
11
процеса за делба на неговото имущество почине един от призованите вече да
го наследят наследници по съребрена линия от ІV степен и остави за свои
наследници по закон низходящи, за последните е налице материално правно и
процесуално правно правоприемство по реда на чл. 227 ГПК по отношение на
починалия наследодател /в този смисъл решение № 164 от 01.06.2010 г. по гр.
д. № 538/2009 г. на ІІ г. о. на ВКС/.
Наследници по съребрена линия, част от четвъртия наследствен ред са
лелите и чичовците й, както следва: П. Р. Л. /починал на 26.11.1984 г./, Д. Р. К.
/починала на 26.10.1964 г./, Г. Д. Т. /починал на 1.01.1987 г./, Х. Д. Ч. /починал
на 23.09.1972 г./, И. Д. Ч. /починал на 1.11.1994 г./, Х. Д. Ч. /починал на
3.04.1990 г./, Д. Д. Ч. /починал на 17.12.1981 г./, както и С. Д. Т. /починал на
20.06.1982 г./.
Доколкото чичовците и лелите на И. Т. Т. са били починали преди нея,
то следва да се приеме, че последната е наследена от роднините си по
съребрена линия от четвърта степен – първи братовчеди, които са били живи
към момента на откриване на наследството – 24.06.2012 г., както следва:
- децата на вуйчо й П. Р. Л. – Й. Р. и Н. Д.а, починала в хода на процеса
и заместена от: Н. Д. /съпруг/, както и низходящи: И. Д. и Д. Д.;
- наследниците на чичо й Х. Д. Ч. – С. Г. Л., А. Г., Г. Г., Т. К. Й., А. В. Д.
/съпруга на починалия след И. Т., нейн първи братовчед – Д. Д./ и С. Д. П.;
- децата и внука на чичо й И. Д. Ч.: М. С. И., Д. И. Д., Е. И. Д.;
- децата и внуците на чичо й Х. Д. Ч.: Д. С. Д. и Е. С. Р., К. Х. Д. и М. Х.
Д.;
- синът на чичо й Д. Д. Ч. – П. Д. Ч.;
- живите низходящи на чичо й С. Д. Т. към момента на откриване на
наследството на И. Т., както следва: В. С. С. и Д. С. С., Т. Г. Д., С. М. И. и Т.
М. Д. /съпруга на починалия след И. Т., нейн първи братовчед – М. Д./.
От кръга на наследниците на И. Т. следва да бъдат изключени
низходящите на починалите преди нея наследници от четвърта степен,
доколкото се явяват по-далечни роднини от живите наследници от четвърта
степен /първите й братовчеди/. Затова и не следва да бъде признавано право
на наследяване на наследниците на леля й - Д. К.. В производството не се
оспорва извода на първоинстанционния съд, направен на база на
неоспореното удостоверение за наследници, че всички нейни деца са
починали към момента на откриване на наследството на И. Т.. Затова и следва
да се приеме, че в полза на техните наследници не е възникнало право на
наследяване. С оглед на горното, от делбата следва да бъдат изключени А. А.,
Й. А., А. М., Е. Т., Л. Т., Д. Г., Г. К., К. Т., М. Т., Т. Т. и Д. М., както и
настоящите въззивници - П. Т. и Й. Т..
По същите съображения за приложението на чл. 8, ал. 4 ЗН от делбата
следва да бъдат изключени Г. Г., Р. Г., С. Л., Р. Д., Д. Г., А. К., Л. К., С. Д. и М.
С..
12
В заключение следва да се посочи, че настоящият съдебен състав след
служебно извършена проверка, констатира, че при определяне на кръга на
лицата, както и на квотите в съсобствеността от страна на
първоинстанционния съд са съобразени съвкупността на събрания
доказателствен материал в производството, както и законопредвидените
изисквания.
Поради съвпадане в крайните изводи на двете съдебни инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната
част, в която са изключени Й. Г. Т. и П. Н. Т. от допусната съдебна делба на
процесния апартамент.
Въззиваемите страни не са претендирали заплащането на съдебно-
деловодни разноски за настоящата инстанция, поради което ако такива са
сторени остават в тежест на същите.
Воден от изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 262698 от 27.10.2021 г., поправено с
решение № 260182 от 22.03.2022 г., постановени по гр. д. № 20158/ 2019 г. по
описа на Районен съд – Варна, В ЧАСТТА, Й. Г. Т., ЕГН: ********** и П. Н.
Т., ЕГН: **********, са изключени от допусната съдебна делба, на основание
чл. 34 ЗС, на апартамент № 1, находящ се в гр. Варна, ул. „***“ № *, ет. *, с
площ от 75.17 кв. м., състоящ се от спалня, всекидневна с ниша, хол,
коридор, баня, клозет с антре представляващ самостоятелен обект с
идентификатор № 10135.1503.347.1.3 по КККР на гр. Варна, одобрени със
Заповед № РД-18-98/10.11.2008 г. на изпълнителен директор на АГКК,
последно изменение със заповед № 18-1151/31.01.2019 г. на Началник на
СГКК –Варна, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
№ 10135.1503.347.1.2, под обекта: № 10135.1503.347.1.12 и над обекта: №
10135.1503.347.1.5 и № 10135.1503.347.1.6, ведно с прилежащите му две стаи
на студения етаж с площ 25.04 кв. м., изба с площ от 34.07 кв. м. и 0.15134 %
ид. ч. от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж.
Не присъжда съдебно-деловодни разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните, по реда на чл. 280, ал.1, респ. ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
13
Членове:
1._______________________
2._______________________
14