ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
26. 06. 2020 г.
гр.
София,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
Гражданско отделение, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и шести юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА
МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдия Дончева въззивно частно гражданско дело № 250 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 274,
ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 396, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по частна
жалба на „П.и.б.“ АД, ЕИК:., със седалище и адрес на управление:***, чрез юрк. М.З.срещу определение от 11.03.2020 г. по гр.д. № 199
по описа за 2020 г. на Районен съд – Самоков, пети
състав, с което е допуснато обезпечение на предявения от „Б.х.“ ЕООД, ЕИК: .,
със седалище и адрес на управление ***, Ц.Й.Й. с ЕГН:
********** ***, „М.к.“ ЕООД, ЕИК., със седалище и адрес на управление ***, „С.ф.о.“
ЕООД ЕИК: ., със седалище и адрес на управление *** и Е.Л.П., с постоянен адрес
в гр. М., чрез пълномощника им адв. Д.К. от
АК-Хасково, срещу Етажна собственост на сграда, находяща
се в к.к. „Б.“ №00, хотел „Айсберг“ с идентификатор
65231.919.144.4, иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС-чрез налагане на
обезпечителна мярка СПИРАНЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на всички решения, приети на
проведеното на 01.02.2020 г. Общо събрание на собствениците на Етажната
собственост на сграда, находяща се в к.к. „Б.“ № 00, хотел „Айсберг“ с идентификатор
65231.919.144.4.
В жалбата се твърди, че
„П.и.б.“ АД е собственик на 67 самостоятелни обекта в хотел „Айсберг“, к.к. Б., с което обосновава правният си интерес от обжалване.
Излага, че на 01.02.2020 г. е проведено процесното
общо събрание на етажната собственост, на което са взети решения и съставен
протокол. Излага съображения, че решение за избор на нов управител на етажна
собственост не може да бъде спряно по реда на чл. 40, ал. 3 от ЗУЕС, тъй като
етажната собственост трябва да се представлява от някого. Моли за отмяна на
определението в тази му част и обезсилване на издадената обезпечителна заповед.
На първо място излага съображения, че предявеният иск е недопустим, поради
незаплащане на предвидената държавна такса и неспазване на преклузивния
30-дневен срок за депозирането й. На следващо място посочва, че исковата претенция е
неоснователна и немотивирана, тъй като процедурата на свикване на събранието е
спазена и не са допуснати процесуални нарушения при вземането на решения.
Намира обезпечителната мярка за неподходяща, предвид взетите решения на
събранието. При условията на евентуалност, предвид неоснователността на
исковата претенция, предлага да внесе по сметка на съда парична гаранция, която
да служи за евентуално уважаване на иска и съответно настъпване на вреди за
етажната собственост, с което да бъде заменена процесната
обезпечителна мярка.По същество моли да бъде отменено обжалваното определение и
обезсилена издадената обезпечителна заповед. Претендира разноски в размер на
150 лева за процесуално представителство.
В срока по чл. 396, ал.
2 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от молителя „Б.х.“ ЕООД, чрез адв. Д.К., който оспорва същата като я намира за
неоснователна. Излага подробни съображения и претендира разноски в размер на
200, 00 лева за адвокатско възнаграждение.
При служебна проверка за допустимост и
редовност на частната жалба, настоящият съдебен състав намира, че същата е
подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на
обжалване акт от легитимирано за това лице, имащо правен интерес от обжалване,
поради което е допустима.
Съдът,
като взе предвид оплакванията в частната жалба и като съобрази събраните по
делото доказателства, намира следното:
Първоинстанционното
производство е образувано по искова молба на „Б.х.“ ЕООД, ЕИК: ., със седалище
и адрес на управление ***, Ц.Й.Й. с ЕГН: ********** ***,
„М.к.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление ***, „С.ф.о.“ ЕООД ЕИК: .,
със седалище и адрес на управление *** и Е.Л.П. срещу Етажна собственост на
сграда, находяща се в к.к.
Б., № 00, х-л „Айсберг“, с идентификатор 65231.919.1144.4, с Управител на
етажната собственост, съгласно Протокол от ОС от 15.03.2019 г. „М.Т.“ ЕООД, с
ЕИК: ., представлявано от управителя И.М.Д., с която са предявили иск за отмяна
на всички решения, приети на Общото събрание на собствениците на етажната
собственост, проведено на 01.02.2020 г.
Ищците твърдят, че са
собственици на самостоятелни обекти в сградата и решенията, приети на
проведеното на 01.02.2020 г. Общо събрание на собствениците в сградата-етажна
собственост, са незаконосъобразни поради нарушаване на императивни норми на
ЗУЕС относно свикване и провеждане на ОС и относно формата и начина на вземане
на решенията. В исковата молба е направено искане за допускане на обезпечение
на иска чрез налагане на обезпечителна мярка СПИРАНЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на всички
решения, приети на проведеното на 01.02.2020 г. Общо събрание на собствениците
на Етажната собственост на сграда, находяща се в к.к. „Б.“ № 00, хотел „Айсберг“ с идентификатор
65231.919.144.4.
С обжалваното
определение от 11.03.2020 г., предмет на настоящата проверка, молбата е
уважена.
Нормата на чл. 389, ал.
2 ГПК предвижда, че обезпечение се допуска по всички видове искове, а на осн. т. 3 от ТР №
5/2014 г. на ОСГК на ВКС молбата за спиране изпълнението на решение на общото
събрание на етажна собственост /чл. 40, ал. 3 ЗУЕС/ подлежи на разглеждане по
реда на обезпечителното производство, поради което настоящият състав на
Софийския окръжен съд намира, че правилно първоинстанционният
съд е приел молбата за допускане на обезпечение за допустима.
Съгласно чл. 391, ал. 1
от ГПК обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде
невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението и ако
искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства, или бъде представена
гаранция в определения от съда размер съгласно чл. 180 и 181 от Закона за
задълженията и договорите.
Следователно, процесуалният закон предпоставя допускането на обезпечение от кумулативното
наличие на следните условия: искът, чието обезпечаване се иска, да е допустим,
да са представени убедителни писмени доказателства или гаранция, да е налице
обезпечителна нужда, и предложената обезпечителна мярка да е подходяща.
Настоящият съдебен състав
приема, че исковата претенция е допустима, тъй като въз основа на направените
от ищците фактически твърдения се стига до извода, че същите имат правен интерес от
предявения иск по реда на чл. 40 от ЗУЕС – отмяна на решения на общото събрание на етажната собственост, за които
решения в исковата молба се твърди, че са незаконосъобразни. Неоснователни
са оплакванията, че предявеният иск е недопустим, поради незаплащане на
предвидената държавна такса, тъй като същата е заплатена, за което е представен
платежен документ /л. 132-133 от делото на РС-Самоков/.
Неоснователни
са и оплакванията, с които се излага съображения по съществото на спора. В производството по допускане на обезпечение и във въззивното
такова, имащо за предмет контрол върху определението на първоинстанционния
съд, е невъзможно да се извършва подробен анализ и да се правят категорични
заключения по представените по делото писмени доказателства. Недопустимо е и да
се взема становище относно крайния резултат по материалноправния
спор. Основателността на иска е въпрос, който подлежи на окончателно
разрешаване със съдебното решение. Затова при преценката за вероятната
основателност на иска съдът изхожда от представените с исковата молба,
съответно в хода на производството, писмени доказателства. По конкретния казус
твърденията на ищеца са за допуснати сериозни нарушения на процедурата по
свикване и провеждане на общото събрание на етажните собственици, в резултат на
което се претендира, че взетите решения са незаконосъобразни. Представени
са писмени доказателства към исковата молба –нотариални актове, уведомление от Б.х.
ЕООД до управителя на ЕС, уведомление от Ц.Й. Ц. до управителя на ЕС, покана за
свикване на ОС, регистрационна карта на сграда и др., на основата на които може да се предположи вероятната
основателност на предявения иск. Естествено, отговор на въпроса дали посочените
в исковата молба нарушения действително са допуснати или не районният съд ще
даде с решението си по съществото на спора, като за характера на настоящето
производство установената вероятна основателност е достатъчна, за да се допусне
исканото обезпечение на предявения иск.
Несъстоятелно се явява и
възражението на жалбоподателя, че предложената мярка е неподходяща,
предвид взетите решения на събранието. Щом
законодателят е предвидил такава възможност в разпоредбата на чл. 40, ал. 3 ЗУЕС се налага извод, че именно това е подходящата обезпечителна мярка по
искове за отмяна на незаконосъобразно решение на ОС.
Що се отнася до
обезпечителната нужда, трябва да се има предвид, че тя се свърза със
съхраняване правата на търсещия обезпечение, а не с доказването на иска или с
неговата евентуална основателност. Нуждата от обезпечаване
е налице винаги, когато има вероятност удовлетворяването на защитаваното
субективно материално право да бъде затруднено, забавено или застрашено.В същото време съдебната практика приема, че обезпечителната нужда винаги
съществува, стига да не са налице обстоятелства, които да я опровергават.
Доколкото нормата не сочи изрични предпоставки, при които съдът може да допусне
спиране изпълнението на атакувани решение на общото събрание на етажната
собственост и доколкото по делото не се установяват опровергаващи
обезпечителната нужда обстоятелства, то следва да се предположи, че такава е
налице. За пълнота следва да се отбележи, че правилно първоинстанционният съдебен състав е спрял изпълнението на
всички решения на общото събрание на етажната собственост, обективирани
в протокола от 01.02.2020 г., тъй като с исковата молба се твърди незаконосъобразност на всяко едно
от тях.
Настоящият съдебен състав приема, че така
допуснатата обезпечителна мярка се явява и адекватна. Решенията на общото
събрание на етажната собственост рефлектират пряко върху интересите на ищците
по делото и ако същите решения се окажат
незаконосъобразни /въпрос, който ще се реши при разглеждане по същество на
исковия процес/, значително ще се накърнят правата на ищците, в случай че не
бъде спряно изпълнението им.
По изложените
съображения частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Поради неоснователност
на жалбата, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, жалбоподателят
„ПИБ“ АД следва да бъде осъден да заплати на „Б.х.“ ЕООД разноски в размер на
200, 00 лева за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение
от 11.03.2020 г. по гр.д. № 199 по описа за 2020 г. на Районен съд – Самоков, пети състав, с което е допуснато обезпечение на
предявения от „Б.х.“ ЕООД, ЕИК: ., със седалище и адрес на управление ***, Ц.Й.Й. с ЕГН: ********** ***, „М.к.“ ЕООД, ЕИК., със седалище и
адрес на управление ***, „С.ф.о.“ ЕООД ЕИК: ., със седалище и адрес на
управление *** и Е.Л.П., с постоянен адрес в гр. М., чрез пълномощника им адв. Д.К. от АК-Хасково, срещу Етажна собственост на
сграда, находяща се в к.к.
„Б.“ № 00, хотел „Айсберг“ с идентификатор 65231.919.144.4, иск с правно
основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС-чрез налагане на обезпечителна мярка СПИРАНЕ НА
ИЗПЪЛНЕНИЕТО на всички решения, приети на проведеното на 01.02.2020 г. Общо
събрание на собствениците на Етажната собственост на сграда, находяща се в к.к. „Б.“ № 00,
хотел „Айсберг“ с идентификатор 65231.919.144.4.
ОСЪЖДА
„П.и.б.“ АД, ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „Б.х.“
ЕООД, ЕИК: ., със седалище и адрес на управление ***, сума в размер на 200, 00
лв. /двеста/ лева, представляваща разноски за производството.
Определението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.