Р Е Ш Е Н И Е
гр. София 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и пети
март две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР
САНТИРОВ
мл. с. ВИКТОРИЯ СТАНИСЛАВОВА
при
участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия
Иванка Иванова гр. д. № 1956 по
описа за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С
решение № 33022 от 05.02.2020 г., постановено по гр. д. № 19639/2018 г. по
описа на СРС, III ГО, 82 състав, е признато за установено по иск с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК, предявен от С.К.С. срещу „С.В.“ АД, че С.К.С. не
дължи на „С.в.“ АД сумата от 192, 70 лв. – начислено от ответника задължение за
цена на доставена вода за периода м.05.2012 г. – м.05.2016 г. за имот в гр.
София, ж. К. „******, с клиентски № **********, като искът е отхвърлен за
разликата над 192, 70 лв. до пълния предявен размер от 350 лв. и за периода м.01.2009
г. – м.04.2012 г. Ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 16, 09 лв.,
представляваща сторени по делото разноски, а ответникът е осъден да заплати на адв. Н.И.И., на основание чл.38,
ал.1, т.2 ЗАдв., сумата от 165, 17 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение.
С
определение № 20273110/10.12.2020 г., постановено по горепосоченото дело, е
оставено без уважение искането на ищеца за изменение на постановеното по делото
съдебно решение в частта за разноските.
Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която
е отхвърлен предявеният иск, е депозирана въззивна жалба от ищеца С.К.С.. Излага съображения, че
решението в обжалваната част е неправилно, постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон. Към момента на завеждане на делото не е бил
уведомен за сторниране на процесните
суми. С оглед на това счита, че не е дал повод за завеждане на делото. С
исковата молба е оспорил качеството си потребител на ВиК
услуги. Ответникът не е ангажирал доказателства в тази насока. Потребителят
дължи заплащане на реално доставената питейна вода. Твърди, че не е отказвал
осигуряването на достъп на длъжностно лице на оператора до водомера. Счита, че
ответникът не е доказал неосигуряването на достъп до водомера. С оглед на това
счита, че за ответника не е налице основание да начисли процесната
сума. Поддържа възражението си за изтекла погасителна давност. Счита, че в
случая е приложим 3 – годишния давностен срок по
чл.111, б.“в“ ЗЗД, тъй като вземанията са периодични. Моли съда да отмени
решението в обжалваната част и да уважи изцяло предявения иск. Претендира
сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е депозиран писмен
отговор на въззивната жалба от ответника „С.В.“ АД.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК.Ищецът твърди, че
ответникът му е открил партида с клиентски № **********, за апартамент № 24, находящ се в гр. София, ж. к. „******. Установил, че за
посочения клиентски номер има начислена сума за плащане. Твърди, че при
отчитането на общия и индивидуалния водомери на процесния
адрес ответникът не е спазил изискванията на чл.32, ал.3 от Наредба № 4 за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, поради което не е налице
основание за начисляване на сумата от 350 лв. за периода м.01.2009 г. –
м.05.2016 г. Поддържа, че ответникът не е изпълнил и чл.21, ал.1 от общите му
условия, съгласно които показанията на водомерите се отчитат за период, не по –
дълъг от един месец да общия водомер, като отчитането на индивидуалните
водомери след общия водомер се осъществява веднъж на три месеца, до 24 часа
след отчитане на общия водомер. Оспорва
методиката, по която е определен размера на начислената сума. Позовава се на
изтекла погасителна давност. Тъй като вземанията са периодични, счита, че
приложение следва да намери установената в чл.111, б.“в“ 3 – годишна давност.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение
на ответника, че не му дължи сумата от 350 лв. – главница за периода м.01.2009
г. – м.05.2016 г., поради погасяването им по давност. Претендира сторените по
делото разноски.
С постъпилия в срока по
чл.131 ГПК писмен отговор ответникът оспорва предявените искове. Твърди, че е
депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 16176/2018 г. по
описа на СРС, 82 състав. Съдът е постановил заповед за изпълнение спрямо ищеца
в настоящото производство за сумата от 418, 57 лв., представляваща задължения
за заплащане на предоставените услуги по доставка на питейна вода, отвеждане и
пречистване на отпадъчните води, главница и мораторна
лихва за забава при заплащане на дължимите суми за периода 24.04.2012 г. –
17.02.2018 г. Длъжникът е депозирал
писмено възражение срещу постановената заповед, поради което е предявил установителен иск по реда на чл.415, ал.1 ГПК. С оглед на
това счита, че производството по делото следва ад се прекрати, на основание
чл.126, ал.1 ГПК. Твърди, че за периода м.01.2009 г. – м.04.2012 г. не
претендира вземания от ищеца, които са отписани. Моли съда да прекрати производството
по делото, а в условията на евентуалност – да отхвърли предявения иск. Претендира
сторените по делото разноски.
Ответникът
е изпратил на ищеца писмо в отговор на писмо вх. № ЗИ-1007 от 03.11.2015 г., с
което е предоставил исканата информация за задължения за клиентски № **********
за имот на адрес: ж. к. „******, ет.******. Към писмото е приложена справка в
табличен вид за задълженията за периода м.03.2007 г. – м.10.2015 г.
От
заключението на вещото лице И.Н.Г.по изслушаната пред СРС съдебно – счетоводна
експертиза се установява, че по данни от информационната система на ответното
дружество размерът на задълженията за процесния
период м.01.2009 г. – м.02.2012 г. с падеж на последната фактура на 21.03.2012
г. по партидата за абоната с клиентски № ********** за имот гр. София, ж. к. „******,
ет.******, съгласно издадените от ответника фактури е на стойност 0 лв. Сумите
за посочения период са отписани от дружеството и не се претендират от абоната.
По издадена фактура № 34975 от 24.03.2012 г. с падеж 23.04.2012 г. към момента на изготвяне на заключението има
непогасен дълг в размер на 9, 85 лв.; по фактура № 35526514 от 22.04.2012 г. с
падеж 22.05.2012 г. непогасеният дълг е 10, 08 лв.; по фактура № 36027193 от
16.05.2012 г. с падеж 15.06.2012 г. дългът възлиза на 10, 08 лв. и по фактура №
36792297 от 27.06.2012 г. с падеж 27.07.2012 г. непогасеният дълг е в размер на
2, 35 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна,
като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна
проверка въззивният съд установи, че обжалваното
решение е валидно и процесуално допустимо.
Твърдението на ответника,
че преди завеждане на исковото производство е образувано заповедно поризводство с предмет – вземания в размер на 418, 57 лв.
за периода 24.02.2012 г. – 17.02.2018 г., е останало недоказано по делото,
поради което искът, предмет на делото, е процесуално допустим. Ето защо като
решаващият съд го е разгледал по същество, е опстановил
допустим съдебен акт.
В предмета на делото се включва отрицателен
установителен иск за установяване в отношенията между
страните, че ищеца не дължи на ответника исковата сума.
С обжалваното решение
съдът е приел, че вземанията на ответника за периода м.01.2009 г. – м.02.2012
г. са отписани от ответника и не се претендират от абоната, като е счел, че
това води до неоснователност на предявения иск за този период. Приел е, че
размерът на вземането за посочения период възлиза на 157, 30 лв.
Жалбоподателят поддържа,
че не е уведомен за сторнираните суми към момента на
завеждане на делото, което обуславя правния му интерес от предявяване на иска.
С писмения отговор на
исковата молба ответникът е заявил, че за периода м.01.2009 г. – м.04.2012 г.
дружеството не претендира вземания от ищеца, тъй като тези вземания са отписани
до м.03.2012 г. включително. По този начин ответникът е признал липсата на
задължение в тежест на ищеца за посочения период. На основание чл175 ГПК
признанието на факт се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по
делото. От заключението на вещото лице И.Н.Г.по изслушаната пред СРС съдебно –
счетоводна експертиза, която не е оспорена от страните и съдът възприема като
компетентно дадена, се установи, че за м.01.2009 г. – м.02.2012 г., с падеж
21.03.2012 г. вземанията на ответника за клиентски № ********** за имот с
адрес: гр. София, ж. К. „******, ет.******, са отписани от ответното дружество
и същите не се претендират от абонат. При това положение се налага изводът, че
за посочения период липсва задължение за ищеца. Доколкото извънсъдебно ответникът
е претендирал вземанията си за този период от ищеца, предвид представеното по
делото писмо с приложено към него извлечение за дължими суми, за ищеца е налице
правен интерес да предяви иск за установяване несъществуване на претендираното от ответника вземания. Ответникът не твърди
и съответно не установява, че е уведомил ищеца, че вземанията за горепосочения
период са отписани и няма претенции за тях. Като е приел, че искът в тази му
част е неоснователен, решаващият съд е достигнал до необоснован извод – че е
налице дълг в тежест на ищеца за посочения период и размер. Този извод
противоречи на признанието на ответника, което кореспондира със събраните по
делото доказателства.
По изложените съображения въззивният съд счита, че предявеният иск за периода
м.01.2009 г. – м.02.2012 г. за сумата от 157, 30 лв. (разликата над 192, 70 лв.
до 350 лв.), е основателен поради липсата на дълг в тежест на ищеца. С оглед на
това не следва да се обсъждат останалите изложени доводи във въззивната жалба.
Тъй като крайните изводи
на двете инстанции не съвпадат, решението в обжалваната част следва да се
отмени,като предявеният иск следва да се уважи..
По разноските по производството:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК на жалбоподателя следва да се присъди сумата от 25 лв. – сторени разноски
във въззивното производство.
На основание чл.78, ал.1 ГПК вр.
с чл.38, ал.2 ЗАдв. в полза на Адвокатско
сдружение „Б. К.“ следва да се присъди
сумата от 300 лв. – адвокатско възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство
на страната във въззивното производство.
Обжалваното решение следва да се отмени и в частта, с
която в тежест на ищеца е възложена сумата от 16, 09 лв. - сторени по делото разноски.
В полза на адв. Н.И.И. следва да си присъди сумата от още 134, 83 лв. – адвокатско
възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство в
производството пред СРС.
Воден от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 33022 от 05.02.2020
г., постановено по гр. д. № 19639/2018
г. по описа на СРС, III ГО, 82 състав, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която е
отхвърлен предявеният от С.К.С., ЕГН **********, срещу „С.В.“ АД, ЕИК ******, с
правно основание чл.124, ал.1 ГПК – за признаване за установено, че С.К.С. не
дължи на „С.в.“ АД, сумата над 192, 70 (сто деветдесет и два лева и
седемдесет стотинки) лв. до 350 (триста и петдесет) лв.за периода
м.01.2009 г. – м.04.2012 г., представляваща начислено от ответника задължение
за цена на доставена вода, както и В ЧАСТТА, с която С.К.С., ЕГН **********, е съден да заплати на „С.В.“ АД,
ЕИК ******, сумата от 16, 09 (шестнадесет лева и девет стотинки)
лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща сторени по делото разноски,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл.124, ал.1 ГПК,
предявен от С.К.С., ЕГН **********, с адрес *** и
съдебен адрес ***, офис – партер – адв. В.В.Т., срещу „С.В.“ АД, ЕИК ******,
с адрес ***, ж. к. „Младост“ – 4 част, *****, че С.К.С., ЕГН ********** не
дължи на С.В.“ АД, ЕИК ******, сумата над 192, 70 (сто деветдесет и два
лева и седемдесет стотинки) лв. до 350 (триста и петдесет) лв.за периода
м.01.2009 г. – м.04.2012 г., представляваща цена за доставена вода и ВиК услуги.
ОСЪЖДА „С.В.“ АД, ЕИК ******, с адрес ***, ж. к. „Младост“ – 4 част,
*****, да заплати на С.К.С., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес ***,
офис – партер – адв. В.В.Т.,
сумата от 25 (двадесет и пет) лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК,
представляваща сторени разноски във въззивното
производство.
ОСЪЖДА „С.В.“ АД, ЕИК ******, с адрес ***, ж. к. „Младост“ – 4 част,
*****, да заплати на АДВОКАТСКО СДРУЖЕНИЕ „Б. К.“ ,
БУЛСТАТ *****, сумата от 300 (триста) лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. с чл.38, ал.2 ЗАдв., представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ във въззивното производство.
ОСЪЖДА „С.В.“ АД, ЕИК ******, с адрес ***, ж. к. „Младост“ – 4 част,
*****, да заплати на адв. Н.И.И.,
ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. с
чл.38, ал.2 ЗАдв. сумата от още 134, 83 (сто
тридесет и четири лева и осемдесет и три стотинки) лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за осъществявана безплатна правна помощ в
производството пред СРС.
Решението
в частта, с която е уважен предявеният иск, е влязло в сила, като необжалвано.
Решението
не подлежи на касационно
обжалване, на основание чл.280, ал. 3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.