Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                          гр. Сливница, 20. 05. 2022 г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД – гр. Сливница, пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИАНА МАРКОВА

 

при секретаря Галина Владимирова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 25 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК от В.Й.Й. и К.Х.Р. – Й. срещу М.А.С. и с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД срещу А.М.С., с който ищците претендират спрямо първия ответник да бъде признато за установено, че са собственици на дворно място с площ от около 15 кв.м., представляващо източната част от УПИ I - 486 от кв.31 по плана на с. Алдомировци, Софийска област, заключено между парцелната граница на УПИ I - 486 (от запад) и  УПИ II – 486 (от изток), улици и УПИ Х-487,485, а втория ответник да бъде осъден да им заплати сумата от 912 лева, представляващи претърпени от тях имуществени вреди, от които 180 лева – цена на услуга по определяне на оградна линия, 90 лева – стойност на счупени 15 броя бетонни колове, 200 лева – транспорт и 442 лева – труд за поставяне на премахнатата от него ограда между имотите.

В исковата молба е изложено, че по силата на покупко – продажба ищците са собственици на имот, представляващ УПИ I - 486 от кв.31 по плана на с. Алдомировци, Софийска област, при съседи: от две страни улици, УПИ II – 486 и УПИ Х-487,485 ведно с построената в имота двуетажна жилищна сграда. От изток имотът граничи с УПИ II – 486, като до м. ноември 2018 г. от тази страна не е имало ограда между имотите. Отразено е, че ответникът А.С. живее в УПИ III-478 от кв.7 по плана на с. Алдомировци, който е разположен североизточно от имота на ищците (през улицата и реката). Ищците разбрали, че отв. М.С., който е син на първия ответник, е закупил УПИ II – 486, разположен от изток на техния имот. Същият обаче фактически се ползва от ответника А.С., който пускал в него животните си. Поради навлизането на животните в техния имот, ищците решили да поставят ограда между двата имота. Обсъдили намерението си с втория ответник и той се съгласил. Поради това ищците наели геодезист, който, след съответните графически измервания, определил оградна линия и поставил колчета. При поставянето присъствал и отв. С.. На 03.11.2018 г. наета от ищците строителна фирма поставила бетонни колове по оградната линия. По-късно през деня ответникът А.С. се обадил по телефона на ищеца и го заплашил, че ще събори поставените колове, тъй като според него не са на правилното място. След известно време ищците били уведомени от наемателите на сградата в имота си, че отв. Ас. С. е премахнал циментовите колове, като част от тях е счупил, а останалите ги е извадил и по този начин оградната мрежа била съборена на земята. На 17 и 18.11.2018 г. ответникът преместил навътре в имота на ищците съборените колове, изправил ги и опънал на тях оградната мрежа, която застанала неравномерно, тъй като счупените колове били по-ниски от останалите. По този начин ответникът е приобщил източната част от имота на ищците с площ от около 15 кв.м. към придобития от сина му съседен УПИ II – 486. Това обуславя правният интерес на ищците от предявяване на исковете.

В едномесечния срок от получаване на исковата молба ответникът М.А.С. не е депозирал писмен отговор по реда на чл.131 ГПК.

В едномесечния срок от получаване на исковата молба ответникът А.М.С. е депозирал писмен отговор по реда на чл.131 ГПК, в който иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди оспорва като неоснователен, а относно установителния иск заявява, че е недопустим, тъй като ищците не са собственици на УПИ I - 486 в кв. 31 по плана на с. Алдомировци, а на УПИ I - 487 в кв. 31, защото в представения от тях нотариален акт грешно е изписан  планоснимачния номер на имота. Според ответника това е вероятната причина за разликите в геодезическите измервания, направени от наетите от ищците и от сина му геодезически фирми. Твърди, че процесната площ от 15 кв.м. представлява част не от парцела на ищците, а от собствения на сина му М.А.С. УПИ II - 486, целият с площ от 696 кв. м. в кв. 31 по плана на с. Алдомировци. Заявява, че не владее имота на сина си и счита, че не е пасивно легитимиран да отговаря по предявения срещу него установителен иск. Оспорва изложеното в исковата молба твърдение, че през м. ноември 2018 г. е разрушил поставената от ищците ограда между двата парцела и противозаконно е приобщил към парцела на сина си 15 кв. метра от техния имот. Не оспорва обстоятелството, че при закупуването на съседните имоти от ищците и сина му между тях не е имало ограда, но е бил изграден кладенец, който праводателите на сина му обяснили, че е бил изграден от техния наследодател, но реално се е ползвал и от собствениците на съседния имот - праводатели на ищците. През лятото на 2018 г. ответникът и сина му наели геодезист, който, след съответните измервания, определил оградна линия и поставил колчета, като ги уверил, че според направените измервания кладенецът попада в имота на сина му. Тъй като ищците изразили несъгласие с така направените измервания, се обърнали към друга геодезическа фирма, която определила по различен начин местоположението на регулационната линия между двата парцела. Ответникът твърди, че ищците са бутнали поставените от наетия от сина му геодезист колчетата като заявили, че оградата трябва бъде изградена съгласно маркировката, направена от наетата от тях геодезическа фирма, поставили бетонни колове и опънали телена мрежа. Ответникът отрича да е чупил поставените от ищците бетонни колове. Твърди, че ищците не са претърпели в резултат на негови непозволени действия вреди, които да подлежат на обезщетяване. Счита, че посочените стойности в представените към ИМ фактури за транспорт, трасиране на оградна линия, труд и цена на бетонните колове, не са доказани по размер - същите са завишени и не отговарят на реално необходимите парични средства за труд, транспорт и материали за изграждането на оградата между двата парцела. Изтъква, че липсват доказателства за идентичност на фактурираните материали с тези, използвани за изграждането на оградата, доколкото на място ясно се виждало, че поставените бетонни колове и опънатата между тях мрежа имат вид на вече използвани. Ответникът посочва, че от техническата служа в гр. Сливница било обяснено на него и на сина му, че е възможно двете геодезически фирми да определят по различен начин местоположението на регулационната линия между двата имота, ако някоя от тях не е нанесла вярно определени координатни точки и им препоръчали съвместно с ищците да се обърнат към трета геодезическа фирма, която да изготви трети протокол за строителна линия, като преди това заснеме и нанесе съществуващия кладенец, но последните отказали да се съобразят с тази препоръка. При тези съображения моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски.

В съдебно заседание ищците, представлявани от адв. А. от САК, поддържат предявените искове.

В съдебно заседание ответниците, представлявани от адв. Л. и Г. от САК, поддържат предявените искове. Депозирали са писмени бележки, в които изразяват съображения по съществото на спора.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие следното от фактическа страна:

Не се спори, че по силата на договори за покупко – продажба страните по делото са собственици на съседни имоти в с. Алдомировци, като ищците са собственици на УПИ I - 486 от кв.31 по плана на селото, с площ от 672 кв. м. при граници: улица с о.т.о.т. 59-160, улица с о.т.о.т. 160-213, УПИ II - 486  и  УПИ Х-487,485, заедно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 60 кв.м., а ответникът М.А.С. е собственик на УПИ II - 486, от кв. 31 по плана на с. Алдомировци селото с площ от 696 кв. м., при граници: улица, УПИ – III – 483,   УПИ X– 487, УПИ I-487. Имотът на ищците е разположен от запад, а имотът на ответника - от изток. До м. ноември 2018 г. между имотите не е имало поставена ограда. На границата между двата имота се намира кладенец, който се е ползвал съвместно от праводателите на двете страни. В края на м. октомври - началото на м. ноември 2018 г. ищците отдали под наем собствения си имот на св. Д.Д. и Е.М.. Ответникът А.М.С. живее в собствения си имот, представляващ УПИ III - 478 от кв.7 по плана на с. Алдомировци, който е разположен североизточно от имота на ищците и се намира на север от реката, която ги разделя. Неговият баща – св. М. Т., който е дядо на ответника М.С., отглежда животни, които пускал на паша свободно и те често навлизали в съседните имоти на страните по делото. Непосредствено след нанасянето на св. Д. и М. в имота на ищците едно от животните влязло в жилищната сграда и замърсило една от стаите. Тогава св. Д. била вкъщи и веднага след този случай помолила ищците да поставят ограда между имотите. Обсъдили намерението си с ответниците и след като получили съгласието им, наели геодезист, който определил оградна линия и поставил колчета. По така определената оградна линия наета от ищците строителна фирма поставила бетонни колове. По-късно през деня ответникът А.С. се обадил по телефона на ищеца и го заплашил, че ще събори поставените колове, тъй като според него не са на правилното място, защото кладенецът останал в имота на ищците. След известно време ответниците премахнали циментовите колове, като част от тях се счупили, а останалите извадили и по този начин оградната мрежа била съборена на земята. След около две седмици ответниците ангажирали строителна техника и преместили навътре в имота на ищците съборените колове, изправили ги и опънали по тях оградната мрежа. По този начин към имота на отв. М. С. УПИ II – 486 била приобщена източната част от имота на ищците с площ от около 15 кв.м. и кладенецът попадал в неговия имот.

От показанията на свидетелите Д. Г. Д., Е. М. М., М. С.Т. и К. П. Б. се установява, че страните ползват собствените си съседни имоти, между които никога не е била поставяна ограда; че такава е била поставена непосредствено след нанасянето на св. Д. и св. М. в имота на ищците, за да не навлизат животните на св. Т. в него; че на самата граница между имотите се намира кладенец, който при първоначалното поставяне на оградата попадал в имота на ищците; че ответниците са съборили поставената ограда и от своя страна са поставили такава, навлизайки в имота на ищците и приобщавайки процесната площ и кладенеца към техния имот. Съдът намира за достоверни показанията на тези свидетели, тъй като те са непротиворечиви, логични, намират подкрепа в събраните писмени доказателства, съдържат информация относно релевантните към спорния предмет обстоятелства, поради което ги кредитира изцяло.

От заключението на основната и допълнителната съдебно - технически експертизи се установява, че част от имота на ищците с площ от 20,3 кв.м. е приобщена към съседния имот на ответниците, както е показана на приложената към заключението скица, която приподписана от съдията-докладчик представлява неразделна част от съдебното решение. Вещото лице посочва, че правилно е определена оградната линия в протокола на ЕТ „Геосистемс“ – Т. Л. в границите на допустимата точност по чл. 18, ал. 4 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Вещото лице посочва, че двете геодезически фирми са тръгнали от различни изходни позиции. ЕТ „Геосистемс“ — Т. Л., която е изготвила протокола на ищците, е тръгнала от съществуващата работна геодезическа основа. Отразено е, че не е правилно определена оградната линия в протокола на „Геофот“ ООД спрямо посочени изходни осови точки О. Т. № 213 и О. Т. 160, като при извършения от вещото лице оглед е установено, че материализираната ограда на място не е поставена дори и по трасираната от „Геофот“ ООД граница. Посочените в протокола за определяне на оградна линия от инж. М. Г. координати на двете трасирани точки не съвпадат по координати с тези описани в Общия справочен регистър (ОСР) на осовите точки към действащия план. Така че е налична неточност при трасирането на оградата още при определянето на координатите на изходните точки в протокола за определяне на оградна линия от инж. Гюрковски. В документите за собственост на страните по делото площите се отнасят за урегулираните поземлени имоти — УПИ и са изследвани оградени по улично и дворищно регулационните линии по действащия ПУП на село Алдомировци, като вещото лице не  е установило драстични разлики в тях. Единствената драстична разлика между документите за собственост е със заварената на място ограда. Отразено е в допълнителната експертиза, че всички точки са в границите на допустимите стойности на грешките на нетрайно материализирани граници на поземлени имоти.

Заключенията на изслушаните експертизи са ясни и обосновани, в пълнота отговарят на поставените задачи, поради което съдът ги кредитира като компетентно и обективно изготвени.

Така възприетата фактическа обстановка съдът прие за установена от събраните по делото гласни доказателства (чрез разпит на св. Д., М., Т. и Б.), писмени доказателства (договори за покупко – продажба на недвижими имоти, н.а. № 140 /17.10.2017 г., том II, н.д. № 291 от 2017 г.,  н.а. № 120/20.09.2018 г., том II, н.д. № 286 от 2018 г., н.а. № 186/26.09.2005 г., том IV, н.д. № 793 от 2005 г., н.а. № 18/10.11.2015 г., том III, н.д. № 361 от 2015 г., скици, копие от разписен лист, протоколи за определяне на оградна линия, платежно нареждане, фактури и др.) и заключенията на основната и допълнителната съдебно-технически експертизи.

При горните факти, съдът прие следното от правна страна:

Предмет на правния спор, въведен чрез предявения иск, е установяване правото на собственост върху площ от около 15 кв.м., представляваща източната част от УПИ I - 486 от кв.31 по плана на с. Алдомировци, Софийска област, заключено между парцелната граница на УПИ I - 486 (от запад) и  УПИ II – 486 (от изток), улици и  УПИ Х-487,485, по отношение на които се твърди, че са приобщени към имота на ответника М.А.С., представляващ УПИ II - 486. Съдебно предявеното спорно право представлява претенция за установяването правото на собственост към настоящия момент.

При иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК ищците следва да проведат пълно доказване на факта, от който извеждат твърдяното си право на собственост върху вещта, предмет на претенцията им - притежанието на правото на собственост предполага придобиването му по първичен или производен способ (съгл. чл.77 ЗС чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона), както и липсата на основание за изгубване на правото.

По смисъла на чл.124, ал.1 ГПК, разликата между осъдителния и установителния иск не е в различието между субективните права, които са техен предмет, а в интереса, който поражда нуждата на ищеца от защита. Преценката на съда относно допустимостта на установителния иск зависи не от вида на спорното право, а от степента на засягането, което състоянието на спора предизвиква в правната сфера на ищеца. Когато защитаваното с установителния иск право е само застрашено, без да е било нарушено, доколкото не е реализирана опасността да се възпрепятства упражняването му, защитата се ограничава само с неговото потвърждаване (аргумент от чл. 124, ал. 1 ГПК). От установителен иск за собственост или друго вещно право ще е налице правен интерес, когато конкретното засягане на правната сфера на ищеца изисква защита чрез установяване на правото със сила на пресъдено нещо. Правен интерес от предявяване на установителен иск има и владеещият собственик, когато страните спорят за пространствените предели на правото на собственост.

В конкретния случай предмет на спора е площ от около 15 кв.м., представляваща източната част на УПИ I-486 в кв. 31 по плана на с. Алдомировци, която съобразно въведените от ищците твърдения е приобщена към съседния УПИ II-486 от кв. 31, собственост на ответника М.С. чрез преместване на поставената ограда между имотите и е налице интерес от съдебно - потвърдително установяване правото на собственост на ищците върху спорната част от собствения им имот по отношение на ответника М.С..

На първо място съдът намира, че ищците по безспорен и несъмнен начин доказаха правото си на собственост върху УПИ I - 486 от кв.31 по плана на с. Алдомировци, Софийска област, при съседи: от две страни улици, УПИ II – 486 и УПИ Х-487,485 ведно с построената в имота двуетажна жилищна сграда. Идентичността на притежавания от тях УПИ I-486 се установява от договори за покупко – продажба, оформени с н.а. № 186/26.09.2005 г., том IV, н.д. № 793 от 2005 г. и н.а. № 18/10.11.2015 г., том III, н.д. № 361 от 2015 г., скица и копие от разписен лист (л.96 и 97 от делото). На второ място съдът приема, че категорично е установено правото на собственост на ищците и върху спорните 15 кв.м. от източната част на имота, които са неправомерно приобщени към съседния УПИ II-486 от кв. 31, собственост на отв. М.С.. В този смисъл е заключението на основната съдебно – техническа експертиза, в което е отразено, че приобщената част от имота на ищците с площ от 20,3 кв.м. Този извод се потвърждава и от заключението на допълнителната съдебно – техническа експертиза, според което е налична неточност при трасирането на оградата още при определянето на координатите на изходните точки в протокола за определяне на оградна линия от ангажираната от ответниците геодезическа фирма, което от своя страна е допринесло за неправилното определяне на оградната линия в протокола на „Геофот“ ООД, още повече, че материализираната ограда на място не е поставена дори и по трасираната от „Геофот“ ООД граница (констатирано от вещото лице при извършения оглед на място). Същевременно правилно е била определена оградната линия в протокола на ангажираната от ищците геодезическа фирма, която е тръгнала от съществуващата работна геодезическа основа. В тази насока са и показанията на всички разпитани свидетели, които са непротиворечиви относно обстоятелството, че ответниците са преместили първоначално поставената от ищците ограда и са поставили такава, навлизайки в имота на ищците и приобщавайки процесната площ и кладенеца към техния имот.

Ето защо съдът приема, че в случая ищците К.Х.Р. – Й. и В.Й.Й. са собственици на процесната площ от 15 кв.м., представляващи източната част от УПИ I - 486 от кв.31 по плана на с. Алдомировци, Софийска област, заключено между парцелната граница на УПИ I - 486 (от запад) и  УПИ II – 486 (от изток), улици и УПИ Х-487,485, които чрез преместване на поставената от ищците ограда навътре в техния имот, са били неправомерно приобщени към имота на ответника М.С., представляващ УПИ II – 486 в кв.31 по плана на с. Алдомировци, Софийска област. Следователно предявената от тях претенция за материално право по чл.124, ал.1 ГПК е основателна спрямо конкретния ответник за спорната площ от 15 кв.м. (независимо от по-голямата приобщена площ според експертното заключение, доколкото съдът е обвързан от формулираната от ищците претенция и забраната за присъждане свръхпетитум), поради което следва да бъде уважена.

По предявения от ищците срещу ответника А. М. С. иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД ищците следва да установят, че са им нанесени подлежащи на репариране имуществени вреди, изразяващи се унищожаване и  повреждане на техни вещи, в резултат именно на противоправното поведение на ответника. Съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното. Ищците следва да докажат и причинната връзка между нанесените вреди и поведението на ответника. В случая съдът приема, че  ищците успешно са установили наличието на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане съобразно с носената от тях доказателствена тежест. Ангажираните свидетелски показания са еднопосочни, че именно противоправното поведение на ответника А.С. по умишленото премахване на първоначално поставената от ищците ограда от бетонови колове и мрежа е довело до унищожаване и повреждане на техни вещи. Относно размерът на причинените имуществени вреди са представени писмени доказателства – платежно нареждане и фактури, от които е видно, че те възлизат на сумата от 912 лева. Ето защо съдът приема и този иск са основателен и доказан, като ответникът А.С. следва да бъде осъден да заплати на ищците пълния претендиран размер на причинените от него имуществени вреди.

При този изход от делото на ищците следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 2055.30 лева, от които 1400 лева адвокатско възнаграждение, 605.30 лева възнаграждение за вещо лице и 50 лева държавна такса по производството. Съдът намира за неоснователно възражението на ответниците за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищците с оглед разпоредбите на чл.7, ал.2, т.1 и ал.9 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и предвид проведените по делото 9 съдебни заседания, на които адв. А. е присъствала.

Воден от горното, съдът                            

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 ГПК по отношение на М.А.С., с ЕГН ********** ***, представляван от адв. Л. и Г. от САК, че В.Й.Й., с ЕГН ********** и К.Х.Р. – Й., с ЕГН ********** ***, представлявани от адв. А. от САК са собственици на основание покупко – продажба на дворно място с площ от около 15 кв.м., представляващо източната част от УПИ I - 486 от кв.31 по плана на с. Алдомировци, Софийска област, заключено между парцелната граница на УПИ I - 486 (от запад) и  УПИ II – 486 (от изток), улици и УПИ Х-487,485, които чрез преместване на поставената от ищците ограда навътре в техния имот, са били неправомерно приобщени към имота на ответника М.А.С., представляващ УПИ II – 486 в кв.31 по плана на с. Алдомировци, Софийска област.

ОСЪЖДА по иска с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД А.М.С., с ЕГН **********, с адрес ***, представляван от адв. Л. и Г. от САК, да заплати на В.Й.Й., с ЕГН ********** и К.Х.Р. – Й., с ЕГН ********** ***, представлявани от адв. А. от САК, сумата от 912 лева, представляваща размерът на нанесените им имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 03.11.2018 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците М.А.С., с ЕГН ********** и А.М.С., с ЕГН ********** и двамата с адрес в с. Алдомировци, Софийска област, ул.“А.“ № , представлявани от адв. Л. и Г. от САК, да заплатят на В.Й.Й., с ЕГН ********** и К.Х.Р. – Й., с ЕГН ********** ***, представлявани от адв. А. от САК сумата от 2055.30 лева, представляваща направените от тях разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на съобщението за постановяването му.

 

Районен съдия: