РЕШЕНИЕ
№ / 09.11.
Година
2017 гр.
С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 10.10. 2017 година
В публично заседание, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО
СИМИТЧИЕВ
И секретаря Стойка
Иванова, като разгледа докладваното от съдията Симитчиев т.д. № 63
по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на чл.365 и сл ГПК.
Образувано
е по искова молба от Г.П.Г., ЕГН **********,***, чрез адв. А.А. ***", ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
общ. С., обл. С., р-н „***, представлявано от С.С.П. и К.Д.К. – заедно.
В срока за отговора,
ответникът е депозирал такъв, като е поискал привличане на негова страна, като
трето лице помагач, на посочения от ищеца пряк причинител на увреждането – Ж.Б.Ж.,
ЕГН:**********, с адрес ***, с оглед това, че последният е реализирал ПТП след
употреба на алкохол със съдържание в кръвта от 2,66 промила, което е над
допустимото по закон, поради което зА.хователят може да предяви регресен иск
срещу него за всичко, заплатено на пострадалия – ищецът Г.П.Г..
С определение от №494/27.04.2017г.,
Ж.Б.Ж., ЕГН:**********, с адрес *** е привлечен като трето лице - помагач по
настоящото дело на страната на ответника ЗД”Б.И.”АД.
От ЗД”Б.И.”АД е предявен
и приет за разглеждане в настоящото производство обратен иск по чл.433, т.3 КЗ
срещу третото лице Ж.Б.Ж.,***”АД бъде осъдено да заплати на Г.П.Г. обезщетение
за вреди по предявения от него иск, да бъде осъден Ж.Б.Ж. ***”АД сумата от 26 000лв.,
частично от пълния размер на вземането от 50 000лв., ведно с лихвите и
разноските.
С исковата молба е предявен
иск с правна квалификация по чл. 432, ал.1 КЗ, във вр. чл. 477 КЗ, чл. 498,
ал.3 КЗ, чл.45 и чл.52 ЗЗД .
Ищецът
твърди, че е държавен служител по ЗМВР, като е назначен на длъжност мл.
автоконтрольор група „Г." при сектор ПП - ОДМВР - С.З..
Посочва, че
на 29.03.2016г. изпълнявал служебните си задължения за периода от 08.00 часа до
20.00 часа с колегата ст. полицай З.Р.М.. В 15:55 часа в село Б., общ. С.З., с
колегата си установили, че по ул. ***, до имот с №**, се движи лек автомобил
марка „О.", модел „А." с рег. № СТ *** АК, като същия се движил с
видимо висока скорост и криволичил по пътното платно. Ищецът сочи, че се е опитал
да спра автомобила за проверка, като подал сигнал със стоп палка по образец с
ясно разбираем сигнал към водача на моторното превозно средство. Твърди, че водачът
рязко увеличил скоростта на движение на автомобила и насочил управлявания от
него автомобил към ищеца. Въпреки, че направил всичко възможно да избегне
удара, като отскочил назад и в страни от автомобила, същия с предната дясна
гума минал през дясното стъпало на ищеца. В последствие успели да спрат
автомобила и да задържат водача, като установили, че същия е Ж.Б.Ж., ЕГН **********
***.
В исковата
молба се посочва, че в момента на преминаването на гумата на моторното превозно
средство, през предната част на стъпалото на десния ми крак, ищецът почувствал
силна болка. В последствие болката в пострадалият му крак се засилила, за което
докладвал по установения ред и бил откаран до ЦСМП - С.З., където след преглед
и ренгенови снимки, бил освободен за домашно лечение.
Посочва, че
въпреки проведеното лечение, състоянието на пострадалият му крак не се подобрило,
като болката която изпитвал се засилила и на 13.04.2016г. се наложи по спешност
на постъпи в МБАЛ „***" гр. Я. с анамнеза „Постъпва по спешност. Преди
няколко часа получил оток и болка на дясно ходило на палеца. Има стара травма,
хематом и болка на хода на II, III
и IV
пръсти.
Затруднена походка." При направените му изследвания се установило, че има
скъсано сухожилие и се наложило да му бъде извършена хирургическа интервенция -
Извадка от оперативен протокол: ОП № 237 друг шев на сухожилие под анестезия се
направи разрез и ревизия на хематома, намериха се краищата на екстезора и
зашиха, раната се затвори послойно и стерилна превръзка, постави се гипсова
лонгета за 25 дни. Ищецът е бил изписан от болницата на 16.04.2016г.
Ищецът
посочва, че се наложило да ползва дълго време отпуск по болест, като през един
продължителен период от време имал необходимост от помощни средства /патерици/
за да се предвижва. Болнични ползвал от датата на инцидента до 17.09.2016г.
През целият период на лечение изпитвал силни болки, като в началото не е бил в
състояние да се обслужва без чужда помощ.
Твърди, че
и до настоящият момент не се е възстановил от нанесената му телесна повреда,
като в предвид характера на същата е много вероятно да не се възстанови изцяло.
В предвид нанесената му телесна повреда се промени и начина му на живот. До
инцидента активно спортувал, което след това станало невъзможно, изпитва
трудност при ходене и са му необходими рехабилитационни процедури за
раздвижване.
Посочва, че
водачът на моторното превозно средство, към момента на инцидента, управлявал
МПС след употреба на алкохол, което е констатирано по надлежния ред.
Във връзка
с гореописаното, е образувано досъдебно производство №33/2016г. по описа на
ОСлО - ОП С.З., като посочва, че от изготвената по досъдебното производство
Съдебномедицинска експертиза № 157-2016 е видно, че от инцидента е получил:
Разкъсване на сухожилието на мускула разгъван на IV пръст на дясното
стъпало. Контузия на дясното стъпало с оток, кръвонасядане и охлузвания. С така
описаните наранявания, трайно е затруднено движението на десния крак, за повече
от 30 дни - средна телесна повреда.
Досъдебното
производство е приключило със Споразумение по чл.381 от НПК, което е одобрено
от РС - С.З., като подсъдимия Ж.Б.Ж. ЕГН ********** е признат за виновен, за
това: че на 29.03.2016г. в село Б., община С.З., област С.З. е причинил на полицейски
орган Г.П.Г. - младши автоконтрольор в сектор „пътна полиция" при ОДМВР - С.З.,
при изпълнение на служебната му функция, при осъществяване на контролна дейност
по Закона за движение по пътищата - средна телесна повреда. За това
престъпление на водачът на МПС е наложено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА"
за срок от две години. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изтърпяването на
наложеното наказание е отложено за срок от четири години.
Ищецът
посочва, че автомобилът, с който му е причинена телесната повреда, марка „О.",
модел „А." с рег. № СТ *** АК е собственост на Ж.Б.Ж. ЕГН **********. Към
момента на причиняване на вредите е имал валидна сключена зА.ховка „Г.О."
с полица № ВG/02/115001862629, издадена от Зд „Б.И." АД.
Ищецът сочи
в исковата молба, че е депозирал пред ЗД „Б.И." АД Заявление за изплащане
на обезщетение за неимуществени вреди „Г.О.". Твърди, че от 28.09.2016г.
до настоящият момент не е подписвал споразумение и не са провеждани някакви
преговори за определяне на размера му. От страна на зА.хователното дружество,
по сметка на ищеца е преведена сума в размер на 800.00 /осемстотин/ лева, като
не може да посочи основанието за това. Сочи, че заявеният от него размер на
обезщетението в посоченото по горе заявление е в размер на 50 000 лева,
като това е размера на обезщетението, на колкото е оценил претърпените от него
неимуществени вреди - болка, страдание, непоправими увреди, които налагат
съществена промяна на начина му на живот и невъзможност от спортни занимания,
затруднена походка и редица други негативни емоционални преживявания.
Предвид, че
нанесените му неимуществени вреди са в следствие на противоправното поведение
на Ж.Б.Ж. ЕГН ********** в качеството му на водач на МПС марка „О.", модел
„А." с рег. № СТ *** АК - негова собственост, както и факта, че процесното
МПС е имало сключена валидна зА.ховка „Г.О." с полица с полица № ВG/02/115001862629,
издадена от ЗД „Б.И." АД, както обстоятелството, че е предявил своята
претенция пред ЗД „Б.И." АД, като е предоставил всички изискуеми документи
за виновното поведение на водача на зА.хования автомобил и всички релевантни
документи за настъпването на зА.хователното събитие и медицинската документация
за нанесената му телесна повреда, насочва на основание чл.432, ал.1 от КЗ
исковата си молба директно срещу зА.хователното дружество.
Относно
преведената от ЗД „Б.И." АД сума в размер на 800 лева без основание -
липсва постигнато извънсъдебно споразумение и не са проведени каквито и да е
преговори, не може да приеме за изплащане на обезщетение, което да отговаря на
претърпените от него вреди.
С оглед на гореизложеното,
моли съда да постанови съдебно решение, с което да осъди ЗД „Б.И.", ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. С., общ. С., обл. С. ***,
представлявано от С.С.П. и К.Д.К. - заедно, да му заплати обезщетение за причинените
му вреди, а именно: причинени неимуществени вреди в размер на 50 000,00 /петдесет
хиляди/ лева., ведно със законната лихва, считано от 28.09.2016г. до
окончателното изплащане, както и разноските за настоящото производство, а
именно възнаграждение за един адвокат.
Постъпил е отговор на искова молба от ответника ЗД
„Б.И." гр.С., с които оспорва иска по основание и размер.
Сочи, че видно
от представената документация, на 29.03.2016г. Г.Г. е бил участник в ПТП като
пешеходен. За удостоверяване на твърдените телесни увреждания, получени
следствие на инцидента, са представени медицински документи на негово име, като
от данните в представените медицински документи е видно, че на 29.03.2016г. е
бил на преглед в спешно отделение, като сочи, че няма код на болничното
заведение, което се удостоверява с Лист за преглед на пациент в спешно
отделение №506 (17:00 часа). Основната диагноза е записана като: Контузия на
дясното стъпало. Описва се, че по време на работа автомобил преминава през
предния ходилен отдел на десния крак. Имал болка и оток. Направено рентгеново
изследване на преден ходилен отдел фас и полупрофил, с представено разчитане:
Няма Рьо (рентгенови) данни за фрактура. Видимите ставни повърхности са
конгруентни (нормални). Били са назначени покой, компреси, аналгетици; временна
нетрудоспособност.
Посочва, че
съгласно Епикриза по ИЗ № 4385 от МБАЛ ***" гр. Я., на 13.04.2016г. ищецът
е постъпил с: „...Преди няколко часа получил оток и болка на дясното ходило на
палеца има етапа травма, хематом, оток и болка дорзално на хода на II, Ш
IV пръсти. Затруднена походка...,оток, хематом и
болка по хода на екстензора на IV пръст. По-нататък няма,
никакви мотиви за пристъпване към оперативно лечение, но на 13.04.2016г., в
деня на постъпването, е бил опериран, в смисъл, че при ревизия на подкожното
кръвонасядане е било намерено разкъсване на сухожилието, което повдига 4-ти
пръст (екстензорно сухожилие) по гърба на дясното ходило. Същото е било зашито.
Без усложнения и изписан на 16.04.2016г.
Сочи, че в
съдебномедицинска експертиза №157-2016г. по ДП №33/2016г., се описва, че същият
съдебен лекар, изготвил експертизата е освидетелствал Г.Г. - Съдебномедицинска експертиза
на живо лице № 93/2016г., където е отбелязано оточно дясно стъпало...с бледо
синкаво кръвонасядане с единични точковидни охлузвания, с подлежаща кръвениста
повърхност. Сега, по повод на постъпила Епикриза № 4385, има нови данни за
разкъсване на сухожилието на мускула разгъвач на IV пръст на дясното стъпало
- трайно затруднение на движенията на десния крак за повече от 30 дни.
Възстановяването трае около 2 месеца, както са посочили лекуващите лекари. Представени
са болнични листове за временна нетрудоспособност до 17.09.2016г.
Ответникът
тварди, че представената медицинска документация дава данни за това, че на
29.03.2016г. Г.Г. е бил на преглед в спешно отделение на някоя си болница (не е
ясно коя) с данни за травма на предната част на стъпалото на десния крак. От
направеното рентгеново изследване не са били установени данни за наличие на
фрактури на кости. Не са били установени и други травми в смисъл на увреждане
на сухожилия, както се твърди в исковата молба. Няма описания на рани в тази
област. На 13.04.2016г. постъпва в болнично заведение (Епикриза №4385) с данни
за остро настъпила болка, подкожен хематом и оток по гърба на дясното стъпало и
след ревизия на този кръвоизлив е било намерено разкъсване на сухожилието (на
екстензора разгъвач), което повдига четвърти пръст нагоре - било е зашито. Възстановителният
период е около 2 месеца.
Заявява, че
не става ясно как е станало това разкъсване на сухожилие по гърба на стъпалото,
като травмата е била тъпа, т.е. е нямало рана на кожата, с което да се зА.ши
целостта на това сухожилие. Твърди, че
разкъсването не носи такова значително нарушаване на функционалните
особености на стъпалото. След зашиването на сухожилието възстановяването е
завършило за около 2 месеца.
Счита, че
исканата сума за обезщетение от 50 000 лева е доста завишена. В тази
връзка е образувана щета и е определено обезщетение, което е изплатено и е в
размер на 800 лева, като счита, че тази сума покрива изцяло действителната
вреда.
Прави
възражение за съпричиняване на вредата от страна на ищеца, като с поведението си
се е поставил в превишен риск, тъй като изпълнявайки служебните си ангажименти,
като контрольор на пътното движение и служител на КАТ, ищецът няма задължение и
ангажимента да рискува живота си по такъв необмислен начин, като излиза на
пътното платно срещу автомобил, за който, както сам твърди в исковата молба е
бил управляван от водач, който не е оказвал необходимия контрол върху посоката
му на движение.
Твърди, че
в случая се касае за трудова злополука и на ищеца се полага обезщетение за
същите вреди, за които се претендира такова и в настоящето производство, но на
основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./, респективно чл.498 КЗ. Счита, че се цели
обезщетяване на една и съща неимуществена вреда, макар и на различно правно
основание. Заявява, че обезщетяването два пъти на една и съща вреда е неоснователно.
Ответника
ЗД „Б.И." гр.С. е предявил обратен
иск срещу третото лице Ж.Б.Ж., в който посочва, че на 29.03.2016г. в с.Б.,
при управление на автомобил „О.", с рег. № СТ *** АК Ж.Б.Ж. реализира ПТП,
като поради неизпълнение на полицейско нареждане, при опит да бъде задържан,
удря служителя на МВР - Г.П.Г.. Така са му причинени неимуществеии вреди
(телесни травми), като пешеходец. ПТП е реализирано в пияно състояние със
съдържание на алкохол в кръвта на водача на лекия автомобил в размер на 2,66
промила.
Сочи, че Г.П.Г.
като пострадало в описаното ПТП лице е предявил иск за обещетяване на
причинените му неимуществени вреди, в следствие на телесни травми. Ако тоз иск
бъде уважен и ЗД “Б.И." АД заплати обезщетение на пострадалото лице, ищец
по главният иск, ще има право да получи изплатеното обратно от виновния водач,
на основание чл.500, ал.1, т.1 КЗ (в пияно състояние), евентуално чл.274, ал.1,
т.1 КЗ (отм.).
Моли съда,
евентуално да осъди Ж.Б.Ж., ЕГН **********, да му заплати изцяло сумата
(главница, лихва и разноски), за които ЗД „Б.И." АД бъде осъдено, ако бъде
осъдено и след като заплати обезщетение по първоначалния иск на Г.П.Г., за
вреди от ПТП на 29.03.2016г. Настоящата претенция предявява за 26 000 лева,
като частичен иск от 50 000 лева. Моли да му бъдат присъдени разноските по
делото и законната лихва от датата на плащането по първоначалните искове.
От третото
лице Ж.Б.Ж. е постъпил отговор на искова
молба, в който оспорва иска по основание и размер.
Сочи, че видно
от представената медицинска документация на 29.03.2016г. Г.Г. е участник в ПТП
като пешеходец. За удостоверяване на твърдяните увреждания, получени вследствие
на инцидента са представени медицински документи на негово име. От тези
документи е видно, че е прегледан на 29.03.2016г. като е представен лист за
преглед на пациент в спешно отделение, но не става ясно кое е това спешно
отделение, направена е „графия”. Не са констатирани наранявания на костите и не
е констатирано скъсване на сухожилие, не е констатирано и повърхностна травма
на глезена. Предписана е терапия - покой, компрес и антибиотици. Твърди, че
въпреки, че липсват други данни за нараняването, неизвестно как започват
издаване на болнични листове от С. град, най-вероятно МВР болница, които последователно
са от 29.03.2016г. до 17.09.2016г. Заявява, че не става ясно изобщо на базата
на какво са издавани тези болнични листове, като в тях е записано повърхностна
травма на глезена и стъпалото, неуточнена - злополука трудова по чл.55, ал.1 от КСО.
Сочи, че съгласно
чл.55, ал.1 от КСО е следвало да се извършат редица действия: уведомяване за
трудовата злополука, разследване на трудовата злополука от осигурителя, резултатите
от разследването да се оформят в протокол и др., като нищо такова не е
представено в наличната документация приложена към ИМ.
Посочва, че
междувременно, съвсем внезапно, по спешност Г. П. Г. постъпва в МБАЛ „***"
АД гр. Я. с оплакване “преди няколко часа получил оток и болки на дясното
ходило на палеца има и стара травма, хематом, оток и болка дорзално на хода на
2, 3 и 4 пръсти. Затруднена походка”. Твърди, че не става ясно получения преди
няколко часа оток и болка имат ли някаква връзка със сочената стара травма. Направена
е операция - Извадки от оперативния протокол: ОП № 237 друг шев на
сухожилие". Заявява, че не става ясно кога е скъсано това сухожилие за
което се твърди, че е зашито, дали това се е случило преди 15 дни при инцидента
на 29.03.2016г. или преди няколко часа при друг инцидент.
Посочва, че
е приложена и СМЕ по писмени данни № 157-2016г, изготвена от д-р Емил Бъчваров,
извършена по ДП № 33/2016 по описа на ОСлО при ОП С.З.. В тази СМЕ се ползват
материалите на Епикризата издадена от МБАЛ"***"АД гр. Я., но и в нея
не се отговаря на по-горе повдигнатите въпроси - кога е скъсано това сухожилие.
Третото
лице сочи, че на Г. е изплатено обезщетение за неимуществена вреда от ЗД "Б.И."
гр. С. сумата от 800 лв. с банков превод от 23.12.2016г. по определената щета
за неимуществени вреди и предявеният сега иск за 50 000 лв. за същата
неимуществена вреда счита, че е недопустим.
От третото
лице Ж.Б.Ж. е постъпил отговор на обратния
иск, в който оспорва иска по основание и размер.
Сочи, че обратен
иск (или регресен иск) от материално правно гледище е правото на едно лице,
което е понесло пред трето лице някаква отговорност или е било отстранено от
него от някакво благо, да претендира обезщетение от едно второ лице, което в
материално правните отношения се явява отговорно (виновно) пред първото. От
процесуално гледище, когато правото е предявено (от първото срещу второто лице)
в рамките на първоначалния процес (от третото срещу първото лице), се стига до
вид последващо обективно съединяване на искове.
Посочва, че
право на регресен (обратен) иск за изплатено обезщетение от местни зА.хователи
на физически или юридически лица възниква единствено при имущественото зА.ховане,
доколкото само то има обезщетителен характер.
Сочи, че регресното
право се разбира като встъпване на зА.хователят в правата на обезщетеният срещу
трето виновно лице, във връзка с погиване или повреда на зА.хована вещ.
Заявява, че
в конкретния случай става въпрос за неимуществени вреди и от ИМ е ясно, че по
тази щета са платени от ищеца по този иск сумата от 800 лв., а претенцията по
регресния иск е за 26 000 лв.
Предвид
гореизложеното счита, че правото на ищеца за предявяване на регресен иск ще възникне
след приключване на основния процес по ИМ на Г.П.Г. по настоящото т.д. №
63/17г. и към настоящия момент моли съда да отхвърли така предявения Обратен
иск като неоснователен и недоказан.
В
законоустановения срок е постъпила допълнителна
искова молба от ищеца, в която сочи, че съгласно нормата на чл.300 ГПК, влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, а съгласно
чл.383, ал.1 НПК одобреното от съда споразумение има последиците на влязла в
сила присъда. Присъдата се ползва със силата на присъдено нещо, като
задължителната й сила се отнася до всички елементи на престъпния състав.
В контекста
на гореописаното с Определение на основание чл.384, ал.1 във вр. чл.382, ал.7,
във вр. чл.383, ал.1, вр. чл.24, ал.3 от НПК, постановено в съдебно заседание
на 28.06.2016 год. по НОХД № 1601/2016г. по описа на РС - С.З., извършителя на
деянието Ж.Б.Ж. е „признат за виновен, за това че на 29.03.2016г. в село Б.,
общ. С.З., област С.З. е причинил на полицейски орган Г.П.Г. - мл.
автоконтрольор, при изпълнение на служебната функция по контролна дейност по
ЗДвП, средна телесна повреда изразяваща се в разкъсване на сухожилието на
мускула разгъвач на IV пръст на дясното
стъпало, контузия на дясното ходило с оток, кръвонасядане и охлузвания, което е
причинило трайно затруднение на движението на десния крак за повече от 30
дни...". Тази фактическа обстановка е описана в депозираната искова молба.
В този
смисъл, счита за недопустимо да се вменява в задължение на ищеца да доказва
повторно извършването на деянието, неговата противоправност и виновното
поведение на извършителя.
В предвид
направените възражения за по-късния период от време след което е установено
скъсването на сухожилието, отбелязва, че въпросното сухожилие е от мека тъкан,
докато при една ренгенография преди всичко се изследва наличието на счупени
кости, което не се претендира от страна на ищеца.
Относно
твърденията за съпричиняване при нанасянето на процесиите увреждания, счита
същото за несъстоятелно, тъй като ищецът е бил поставен в невъзможност да се
предпази, въпреки че е направил опит затова. Напротив извършителя на деянието
съзнателно е предприел съответните действия, довели до нанасянето на вредите,
за които се претендира и процесното обезщетение.
Счита, че
са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, а
именно: деяние, противоправност на деянието, вина, причинна връзка и вреди.
Поради това е неоснователно направеното възражение в отговора на исковата
молба, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца.
Още повече, че този въпрос е следвало да бъде решен в наказателното
производство. От наказателно дело се установява, че ответникът се е признал
виновен в причиняване на средна телесна повреда при условията на чл.129, ал.1,
във вр. с ал.2 от НК.
Във връзка
с наведените твърдения, че с изплащането на сумата в размер на 800.00 лева,
което не се отрича от страна на ищеца, са обезщетени всички претърпени вреди от
страна на ищеца, счита това твърдение за несъстоятелно, предвид причинената му
травма и интензитета на изпитаните от негова страна болка и страдание и
негативни емоционални преживявания.
Сочи, че от
страна на ответника по производството не са предоставени никакви доказателства
за постигане на споразумение за обезщетяване между зА.ховател и увреденото
лице, като именно поради несериозното отношение на зА.хователя е заведено и
настоящото производство. Заявява, че единствено съда е компетентния орган да
разреши един правен спор при непостигнато съгласие между страните и то да
направи преценка за справедливост.
По
отношение на възражението за изплащане на обезщетение за трудова злополука, отбелязва,
че двете обезщетения имат коренно различен характер, а именно на работодателят
да обезщети служителя за претърпени от него вреди във връзка с изпълнение на
възложените му задължения, а другото на лицето нанесло виновно претърпените
вреди, респ. зА.хователят на основание сключен между тях договор.
Сочи, че неясно
за ищеца остава поради каква причина се изтъква, че не е налице открита травма
на крака на ищеца.
С оглед на
всичко по-горе изложено моли съда да постанови съдебно решение, с което да
осъди ЗД „Б.И.", ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.С., общ. С.,
обл. С. ***, представлявано от С.С.П. и К.Д.К. - заедно, да му заплати
обезщетение за причинените ми вреди, а именно: причинени неимуществени вреди в
размер на 50 000,00 /петдесет хиляди/ лева, ведно със законната лихва,
считано от 28.09.2016г. до окончателното изплащане, както и разноските за
настоящото производство, а именно възнаграждение за един адвокат.
Допълнителни
отговори от другите страните не са подадени
Старозагорският окръжен съд, като взе предвид
твърденията, възраженията и исканията на страните, в съвкупност с
доказателствата по делото, прие следното:
Главният иск
на Г.П.Г. ***”АД е с правна квалификация по чл.432, ал.1 КЗ
Обратния
иск (предявен като частичен и при евентуалност, ако се уважи главния), от ЗД “Б.И.”АД
срещу третото лице Ж.Б.Ж., е с правна квалификация по чл.433, т.3, вр.чл.500,
ал.1,т.1 КЗ.
По делото
са приети за безспорни и ненуждаещи се
от доказване следните факти:
- На
29.03.2016г., в село Б., община С.З., област С.З., Ж.Б.Ж., ЕГН **********, при
управление на лек автомобил марка „О.", модел „А." с рег. № СТ *** АК,
е реализирал ПТП, след употреба на алкохол със съдържание в кръвта от 2,66
промила, при което е причинил на полицейски орган Г.П.Г. - младши
автоконтрольор в сектор „Пътна полиция" при ОДМВР - С.З., при изпълнение
на служебната му функция, при осъществяване на контролна дейност по Закона за
движение по пътищата - средна телесна повреда, изразяваща се в разкъсване на
сухожилието на мускула разгъвач на ІV пръст на дясното стъпало, контузия на
дясното ходило с оток, кръвонасядане и охлузвания, което е причинило трайно
затруднение на движението на десния крак за повече от 30 дни, за което
престъпление на водачът на МПС Ж.Б.Ж. ЕГН ********** е наложено наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от две години, изтърпяването на което е
отложено за срок от четири години, с влязло в сила споразумение за прекратяване
на наказателното производство, одобрено по НОХД №№ 1601/2016г. по описа на РС -
С.З..
- Към
датата на настъпването на ПТП, гражданската отговорност на причинителя на ПТП Ж.Б.Ж.
е била зА.хована при ЗД „Б.И." по зА.ховка “ГО” с полица №BG/115001862629.
- След
настъпването на процесното ПТП, Г.П.Г. ***" заявление за изплащане на
обезщетение за неимуществени вреди от процесното ПТП, като, от своя страна, зА.хователят
впоследствие е превел по банковата сметка на Г.П.Г. сумата от 800 лв.
С оглед
влязлото в сила споразумение за прекратяване на наказателното производство,
одобрено по НОХД №№ 1601/2016г. по описа на РС - С.З., с което Ж.Б.Ж. ЕГН **********
е признат за виновен в извършването на горепосоченото деяние, при което е
причинил на полицейски орган Г.П.Г. - младши автоконтрольор в сектор „Пътна
полиция" при ОДМВР - С.З., при изпълнение на служебната му функция, при
осъществяване на контролна дейност по Закона за движение по пътищата - средна
телесна повреда, изразяваща се в разкъсване на сухожилието на мускула разгъвач
на ІV пръст на дясното стъпало, контузия на дясното ходило с оток,
кръвонасядане и охлузвания, което е причинило трайно затруднение на движението
на десния крак за повече от 30 дни, на основание чл.300 ГПК, вр. чл.383, ал.1 НПК, задължителни за настоящия съд, разглеждащ гражданските последици от
деянието и неподлежащи на преразглеждане, са фактите относно извършването на
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
В тази
връзка, тъй като вида на причинената на ищеца телесна повреда е от
съставомерните елементи на деянието, за което Ж.Б.Ж. ЕГН: **********, е
наложено наказание лишаване от свобода със споразумението за прекратяване на
наказателното производство, въпросите относно видовете увреждания, претърпени
от ищеца, както и пряката им причинно-следствена връзка с извършеното от Ж.Б.Ж.
виновно деяние, не подлежат на преразглеждане от настоящия съд, на основание
чл.300 ГПК.
Безспорно е
и следва да се приеме за установено, че са налице предпоставки за ангажиране
отговорността на ответника зА.ховател, тъй като, към датата на настъпването на
ПТП, гражданската отговорност на причинителя на ПТП Ж.Б.Ж. е била зА.хована при
ЗД „Б.И." по зА.ховка “ГО” с полица №BG/115001862629.
Ето защо, в тежест на ищеца Г.П.Г. е да докаже твърденията
си за причинените му при и вследствие процесното ПТП неимуществени вреди –
болки, страдания, неудобства, промяната в начина на живот вследствие травмата
и т.н., посочени в ИМ.
Съответно, ЗД
„Б.И." следва да докаже възраженията си за съпричиняване на вредоносния
резултат от ищеца. Също, че платената по сметката на ищеца от 800 лв съставлява
зА.хователно обезщетение по повод подаденото от ищеца заявление за изплащане на
обезщетение за неимуществени вреди от процесното ПТП. Също, че ищецът вече е
бил обезщетен за претърпените неимуществени вреди чрез изплатено му от
работодателя обезщетение за трудова злополука.
Указва на ответника, че не сочи доказателства относно възраженията си за
съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца.
В тежест на ЗД
„Б.И.", като ищец по обратния иск срещу Ж.Ж., е да докаже твърденията си
за наличие на предпоставките за ангажиране на отговорността му.
Във връзка
с претърпените от ищеца неимуществени вреди, са разпитани двама свидетели – М.Г.,
съпруга на ищеца и З.М., негов колега.
Според
показанията на съпругата, допреди инцидента, Г.Г. спортувал активно, ходел
на фитнес, бягал. След случилото се, той вече не можел да извършва активна
физическа дейност, основно лежал вкъщи, станал по-изнервен и не излизал от вкъщи.
Преди ходели семейно на разходки с детето, на А., а сега съпругът й не иска да
излиза или най-много на по-кратки разстояния. Свидетелката посочва, че съпругът
й от време на време още изпитва болка и пие болкоуспокояващи. Вече ходи на
работа, но основно в канцеларията и обработва документи, тъй като не може да
издържа на 12 часова смяна.
Свидетелката
посочва, че след инцидента, съпругът й се затворил в себе си, психически станал
по-изнервен за най-малкото нещо се карат, като преди това не било така.
Приятелите му се отдръпнали от него, започнали да го подиграват. Колегите също
му се подигравали, казвали му “куцото пиле”.
Според
свидетелката, около два месеца, кракът на съпруга й бил обездвижен, той ходел с
патерици. Отначало, тя му помагала да се придвижва, той не можел да става,
основно лежал на дивана, до тоалетна също му помагала, грижила се за него, от
каквото имал нужда, му го носела, той не ставал. След това, започнало
раздвижване, ходел с бастун, пиел болкоуспокояващи, основно аулин, като, след първите
два месеца продължило да го боли. Свидетелката посочва, че около четири месеца,
съпругът й ходел с помощни средства. Понастоящем, продължавал да пие
болкоуспокояващи и се оплаквал, че го боли, а при смяна на времето, също изпитвал
болки.
Св. З.М., колега на ищеца, посочва, че знае за
случилото се през м. март 2016г., тъй като, по време на инцидента, е бил с
него. Споделя, че колегата му доста време бил в болнични, придвижването му
ставало доста трудно, с патерици. Свидетелят го посетил няколко пъти, докато
ищеца бил на легло. Посочва, че след инцидента, ищецът се затворил в себе си,
отказвал да излиза. Когато се върнал на работа, го изпратили на комисия за
оценка на трудоспособността. В момента, ищецът изпълнявал задълженията си в
канцелария, защото, като постои малко прав, го заболявал крака. Свидетелят
посочва, че преди инцидента, ищецът се занимавал с бойни изкуства и ходел на
фитнес, а в момента, вече не тренирал и дори бил качил доста килограми. Смяната
им в полицията били сплотен колектив, редовно правели банкети, събирали се, но
след тази случка, ищецът ги изолирал и спрял да се събира с тях, станал по-
раздразнителен и не искал да контактува.
Съдът, въз
основа на непосредствените си впечатления при разпитите и като взе предвид
всички останали доказателства по делото, кредитира показанията на свидетелите
като достоверни и безпротиворечиви, независимо от възможната им
заинтересованост, с оглед брачната връзка на ищеца с първия свидетели и
колегиалната – с втория. От тях се установява несъмнено, че инцидентът, при
който ищецът е пострадал, се е отразил крайно негативно на личността му, както
в здравословен аспект, така и в психо-емоционален план. Освен изпитаните болки
и страдания при самия инцидент, ищецът е търпял негативните последици от
случилото се дълго след това – 2 месеца е бил силно обездвижен, впоследствие
още 2 месеца се е придвижвал с патерици, като през тези начални месеци след
инцидента не е можел да се обслужва сам и се е налагало съпругата му да го
обслужва, дори до тоалетната. Последното, особено, несъмнено е силно
фрустриращо за един млад мъж в разцвета на силите си. Също така, установи се,
че ищецът продължава и до ден днешен да усеща болки от причиненото му е
увреждане, което налага да приема болкоуспокояващи. Особено важно
обстоятелство, което безспорно се установи от показанията на свидетелите, е, че
трайно и сериозно се е променил начинът му на живот, както в личната и семейна
среда, така и в работата. От активно спортуваща личност на млада възраст,
общуваща в семейна и колегиална среда, след причинената му средна телесна
повреда, ищецът се превърнал в неспортуващ, раздразнителен и затворен човек,
който повече от 1г. след инцидента продължава да търпи негативни последици от
случилото се, отразяващи му се, както в личен план, така и в отношенията му в
по-широкия социален кръг от приятели и колеги.
Предвид горното,
съдът намира твърденията на ищеца за причинените му при описаното в ИМ
увреждане неимуществени вреди за несъмнено, пълно и главно доказани.
При лежаща
върху ответника ЗД”Б.И.”АД доказателствена тежест, не бе установено в никаква
степен твърдяното съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца.
По
отношение на възраженията на ответника ЗД”Б.И.”АД, че увреждането на ищеца
представлява трудова злополука, че на ищеца се полага обезщетение за същите вреди,
за които се претендира такова и в настоящето производство, че се цели
обезщетяване на една и съща неимуществена вреда, макар и на различно правно
основание, че обезщетяването два пъти на една и съща вреда е неоснователно и че
ищецът вече е бил обезщетен за причинените му неимуществени вреди, съдът намира
същите за неоснователни. Действително, от доказателствата по делото, се
установява, че на ищеца е изплатено, на основание чл.238, ал.1 ЗМВР,
обезщетение в размер на 4855,32 лв (6 брутни месечни възнаграждения) за
претърпяна средна телесна повреда. Въпреки това, независимо, че формално, едно
и също събитие покрива едновременно изискванията на трудова злополука и на зА.хователно
събитие, двете обезщетения се дължат на различно основание – това по чл. 432,
ал.1 от КЗ произтича от зА.хователното правоотношение между зА.хователя и
виновното лице, а обезщетението по чл. 238, ал. 1 от ЗМВР – от служебното
правоотношение между ищеца и неговия работодател. Същото становище е застъпено
от ВКС в Определение № 827 от 23.06.2011 г., гр.д. № 361/2011 г., III г.о., ГК
и Решение № 669/07.10.2009 г., гр.д. № 1284/2008 г., III г.о., ГК, в които
съдът приема, че във връзка с увреждането на здравето си, ищецът може да търси
обезвреда по общия ред на деликтната отговорност (обект на зА.ховка „Г.О.“),
като обезщетението се определи по чл. 52 от ЗЗД съобразно обстоятелствата по
случая, извън специалните еднократни обезщетения по ЗМВР.
Предвид
горното и въз основа на събраните по делото доказателства относно вида,
характера и продължителността на претърпените от ищеца неимуществени вреди,
съдът, на основание чл.52 ЗЗД, намира, че претендирания от ищеца размер на
обезщетението за вреди от 50000 лв, се явява справедлив, както с оглед
конкретните факти по делото, така и в общо човешки план, с оглед изискванията и
очакванията на обществото за справедливост и обществено-икономическата
реалности в Държавата. В случая, следва да се вземе предвид, че по делото се
установи от доказателствата, а и се призна от ищеца, че ответният зА.ховател му
е изплатил, във връзка с процесното зА.хователно събитие, обезщетение в размер
на 800 лв преди завеждане на делото. Ето защо, искът ще бъде уважен до размер
от 49200 лв, ведно със законната лихва, считано от 28.09.2016г., до
окончателното изплащане, като се отхвърли за разликата над сумата от 49200 лв
до пълния предявен размер от 50000 лв, поради плащане на сумата от 800 лв зА.хователно
обезщетение от ЗД „Б.И."АД преди завеждане на делото.
С оглед
уважаването на главния иск и осъждането на ЗД „Б.И."АД да заплати на ищеца
Г.П.Г. зА.хователно обезщетение в размер на 49200 лв, ведно със законната
лихва, считано от 28.09.2016г., до окончателното изплащане, възникват
предпоставките за разглеждане на предявения при евентуалност обратен частичен
иск от ЗД „Б.И."Ад за осъждане на Ж.Б.Ж., ЕГН **********, да му заплати
сумата от 26000 лв, част от общия размер на вземането от 50000, при условия че ЗД
„Б.И." АД бъде осъдено да я заплати на Г.П.Г. и след като сумата бъде
заплатена като обезщетение по иска на Г.П.Г., за вреди от ПТП на 29.03.2016г.
Съдът
намира, че при лежаща върху ЗД „Б.И."АД, като ищец по обратния иск
срещу Ж.Б.Ж., тежест на доказване, дружеството е установило твърденията си за
наличие на предпоставките за ангажиране на отговорността на третото лице
помагач. Това е така, тъй като от доказателствата по дело ( констативен
протокол за ПТП с пострадали лица) безспорно се установява, че при причиняване
на процесното ПТП, при което е увреден ищеца Г.П.Г., зА.хованото лице Ж.Б.Ж. е
бил употребил алкохол с концентрация в кръвта 2,66 промила, което е над
допустимото по закон (под 0,5 промила).
Поради това, на основание чл.500, ал.1, т.1 КЗ, според който, зА.хователят има право да получи от виновния водач платеното
от зА.хователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато
виновният водач: при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил
нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал моторното
превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в
кръвта над допустимата по закон, следва да се приеме, че ЗД”Б.И.”АД има право
да получи от зА.хованото лице Ж.Б.Ж. платеното на увреденото лице обезщетение, заедно
с платените лихви и разноски. Тъй като искът е предявен частично за сумата от
26000 лв, част от общия размер на вземането от 50000 лв, следва Ж.Б.Ж., ЕГН **********,
да бъде осъден да заплати на ЗД”Б.И.”АД сумата от 26000 лв, част от общия
размер на вземането от 50000 лв, при
условие и след като ЗД „Б.И." АД заплати на Г.П.Г. сумата от 26000 лв
зА.хователно обезщетение на Г.П.Г., за вреди от ПТП на 29.03.2016г., ведно със
законната лихва върху сумата от 26000 лв, считано от датата на плащането на зА.хователното
обезщетение от ЗД „Б.И." АД заплати на Г.П.Г., до окончателното изплащане.
По
разноските:
На
основание чл.78, ал.1 ГПК, на ищеца ще се присъдят разноските по делото
съобразно уважената част от иска. При установени такива от 2030 лв за
адвокатски хонорар, ответникът ЗД „Б.И." АД ще бъде осъден да му заплати
1997,52 лв.
На
основание чл.78, ал.3 ГПК, на ответника ще се присъдят разноските съразмерно с
отхвърлената част от иска, като при установени такива от 4000 лв без ДДС (по
делото няма доказателства, че на клиента е начислен и респ. е платен от клиента
ДДС върху уговореното възнаграждение), ищецът следва да заплати на ответника
120 лв без ДДС за адв. хонорар.
На
основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ЗД ”Б.И.”АД, като ищец по обратния иск,
следва да се присъдят разноските, доказано свързани с него и съобразно уважения
му размер, в размер на 1040 лв за държавна такса, които Ж.Б.Ж. ще бъде осъден
да му заплати.
На
основание чл.78, ал.6 ГПК, ЗД ”Б.И.”АД следва да заплати по бюджета на
Съдебната власт, в полза на Старозагорския окръжен съд, сумата от 1928 лв
дължима по делото държавна такса върху уважения размер на иска.
Мотивиран
от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД„Б.И."АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
общ. С., обл. С., р-н „***, представлявано от С.С.П. и К.Д.К. – заедно, да
заплати на Г.П.Г., ЕГН **********,***, сумата
от 49200 лв, съставляваща зА.хователно обезщетение за неимуществени вреди,
причинени на Г.П.Г. при пътно-транспортно произшествие, осъществено виновно от Ж.Б.Ж.
ЕГН **********, който, на 29.03.2016г. в село Б., община С.З., област С.З., при
управление на собствения си лек автомобил марка „О.", модел „А.", с
рег. № СТ *** АК, е причинил на полицейски орган Г.П.Г. - младши автоконтрольор
в сектор „Пътна полиция" при ОДМВР - С.З., при изпълнение на служебната му
функция - осъществяване на контролна дейност по Закона за движение по пътищата,
средна телесна повреда, изразяваща се в разкъсване на сухожилието на мускула
разгъвач на ІV пръст на дясното стъпало, контузия на дясното ходило с оток,
кръвонасядане и охлузвания, което е причинило трайно затруднение на движението
на десния крак за повече от 30 дни, като към момента на причиняване на вредите,
Ж.Б.Ж. ЕГН ********** е имал валидна сключена зА.ховка „Г.О." с полица № ВG/02/115001862629,
издадена от ЗД „Б.И." АД, ведно със
законната лихва върху сумата от 49200 лв, считано от 28.09.2016г., до
окончателното изплащане, както и разноските по делото от 1997,52 лв за
адвокатски хонорар съразмерно с уважената част от иска, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над сумата от 49200 лв, до пълния предявен размер от 50000 лв, поради
плащане на сумата от 800 лв зА.хователно обезщетение от ЗД „Б.И."АД на Г.П.Г.
преди завеждане на делото.
ОСЪЖДА Ж.Б.Ж., ЕГН **********,***”АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.С., общ. С., обл. С., р-н „***,
представлявано от С.С.П. и К.Д.К. – заедно, сумата от 26000 лв, част от общия размер на вземането от 50000 лв,
съставляваща зА.хователно обезщетение, платимо от ЗД”Б.И.”АД на Г.П.Г. за неимуществени
вреди от пътно-транспортно произшествие, реализирано на 29.03.2016г., причинено
виновно от Ж.Б.Ж., ЕГН: **********, под въздействие на алкохол, с концентрация
на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма (2,66 промила), по време на
действието на валидна сключена зА.ховка „Г.О." с полица № ВG/02/115001862629,
издадена от ЗД „Б.И." АД, при
условие че и след като ЗД„Б.И."АД заплати на Г.П.Г., ЕГН: ********** сумата от 26000 лв зА.хователно
обезщетение за неимуществени вреди, причинени на Г.П.Г. при пътно-транспортно
произшествие, осъществено виновно от Ж.Б.Ж. ЕГН **********, който, на
29.03.2016г. в село Б., община С.З., област С.З., при управление на собствения
си лек автомобил марка „О.", модел „А.", с рег. № СТ *** АК, е
причинил на полицейски орган Г.П.Г. - младши автоконтрольор в сектор „Пътна
полиция" при ОДМВР - С.З., при изпълнение на служебната му функция -
осъществяване на контролна дейност по Закона за движение по пътищата, средна
телесна повреда, изразяваща се в разкъсване на сухожилието на мускула разгъвач
на ІV пръст на дясното стъпало, контузия на дясното ходило с оток,
кръвонасядане и охлузвания, което е причинило трайно затруднение на движението
на десния крак за повече от 30 дни, ведно
със законната лихва върху сумата от 26000 лв, считано от датата на
плащането на зА.хователното обезщетение от ЗД „Б.И." АД на Г.П.Г., до
окончателното изплащане, както и
разноските по делото относно обратния иск от 1040 лв за държавна такса.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И."АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
общ. С., обл. С., р-н „***, представлявано от С.С.П. и К.Д.К. – заедно, да
заплати по бюджета на Съдебната власт, в полза на Старозагорския окръжен съд, сумата от 1928 лв дължима по делото държавна такса върху уважения размер на иска.
ОСЪЖДА Г.П.Г., ЕГН **********,*** да заплати на ЗД „Б.И."АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
общ. С., обл. С., р-н „***, представлявано от С.С.П. и К.Д.К. – заедно, разноските по делото от 120 лв без ДДС
съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението е
постановено при участието на Ж.Б.Ж., ЕГН **********, като трето лице помагач на
страната на ЗД”Б.И.”АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
общ. С., обл. С., р-н „***.
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд, в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: