№ 401
гр. Плевен, 07.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на седми декември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА Частно търговско
дело № 20214400900194 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 390 от ГПК.
Образувано е по молба на „****” ЕООД, със седалище гр.П., ЕИК ***,
представлявано от управителя В.К.Н., чрез пълномощника адв. М.К. от АК-
Плевен, за допускане на обезпечение на бъдещи искове срещу „***” ООД, със
седалище гр. Л., ЕИК ***, с цена на исковете, съответно 35 895,04лв. –
главница и 548,52 лв. – мораторни лихви, чрез налагане на обезпечителна
мярка „запор” на сметките на длъжника в посочените банки.
В молбата се съдържат твърдения, че между двете дружества
съществуват дългогодишни партньорски отношения по договори за поръчка с
предмет отпечатване на опаковки и етикети за продукти на „***” ООД.
Твърди се още, че „***“ ООД дължи на „****” ЕООД посочената като цена
на главния иск сума, представляваща общия размер на дължимата цена за
получени доставки на стоки по приложените 9 бр. фактури, която сума не е
изплатена до настоящия момент, въпреки водените преговори между двете
дружества. Твърди се също така, че ответникът по бъдещите искове дължи на
молителя мораторни лихви за забавено изпълнение по общо 19 бр. фактури,
което задължение, след приспадане на платена но 01.12.2021 г. от
дружеството сума в размер на 2000 лв., е в размер на сумата, посочена като
цена на акцесорния иск, за периода от падежа на вземането по всяка фактура
до 30.11.2021 г.
В подкрепа на изложените в молбата твърдения молителят е
представил частно заверени преписи от цитираните в молбата 19 бр. данъчни
фактури, 9 бр. приемо-предавателни протоколи към фактурите, за които се
1
твърди, че не е извършено никакво плащане на посочените в тях суми,
справка на издадени от него документи /фактури/ за партньор „***“ ООД,
дневни извлечения – 13 бр. от банкова сметка с титуляр „****“ ООД;
извлечение от сметката на дружеството за 01.12.2021 г.
При преценката по същество на така направеното искане за
обезпечение на бъдещи искове по реда на чл. 390 от ГПК, съдът приема
следното:
В хипотезата на чл. 391, ал. 1, т. 1 от ГПК обезпечителната защита,
която е привременна, се предпоставя от наличието на обезпечителна нужда и
от допустимостта и вероятната основателност на бъдещия иск.
В конкретния случай молителят е заявил, че ще предяви обективно
съединени осъдителни искове – главен и акцесорен за защита на нарушените
му права, произтичащи от договор за търговска продажба между него и
ответника по бъдещите искове. Исковете са допустими, а вероятната им
основателност следва да бъде преценена с оглед представените писмени
доказателства за доказване на факта, пораждащ претендираното право.
Съдът намира, че представените в случая фактури, приемо-
предавателни протоколи, счетоводна справка и банкови извлечения не
представляват убедителни писмени доказателства по смисъла на чл. 391, ал. 1,
т. 1 от ГПК и не навеждат на вероятна основателност на бъдещите искове.
Фактурите и счетоводната справка са едностранно издадени от молителя
документи, които не съдържат подпис на представител на ответното
дружество. Приемо-предавателните протоколи съдържат подпис за получател
на документа, респективно на приемател на описаните в протоколите стоки,
без обаче да е обозначено лицето, положило този подпис от името на „***“
ООД. Липсва и печат на дружеството, който би удостоверил, че документите
са подписани от негов служител. В този смисъл не може да се приеме, че
представените документи са подписани от длъжника. От тези доказателства
не може да се направи извод, че между страните по бъдещите искове е
налице твърдяното облигационно правоотношение, както и че доставката на
изброените във фактурите стоки е била реално извършена. Представените
банкови извлечения от сметки не могат да обосноват такъв извод, доколкото в
тях са отразени само плащания в полза на молителя от страна ответното
дружество, без конкретизация на основанията.
2
В случаите, когато представените от ищеца по бъдещия иск
документи не създават у съда убеждение за вероятната основателност на иска,
какъвто е и настоящият случай, съдът допуска обезпечението при внасяне на
парична гаранция в определен от него размер, която да обезпечи
евентуалните вреди, които би понесъл ответникът от неоправданата намеса в
правната му сфера.
С оглед вида на исковете в конкретния случай /осъдителни искове за
парични притезания/, посочената от ищеца обезпечителна мярка „запор”
върху банкови сметки на длъжника се явява подходяща, но обезпечението
следва да се допусне при условията на чл. 391, ал. 2 от ГПК – след внасяне на
гаранция съгласно чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД.
Вземайки предвид цената на бъдещите искове и при съобразяване
размера на преките и непосредствени вреди, които евентуално ответникът би
претърпял, ако обезпечението е неоснователно, съгласно изискванията на чл.
391, ал. 3 от ГПК, съдът определя гаранцията в размер на 4000 лв.
Предвид изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА на основание чл. 390, ал. 1, във връзка с чл. 391, ал. 2 от
ГПК обезпечение на бъдещи искове, които ще бъдат предявени от „****”
ЕООД гр. П., ЕИК ***, против „***” ООД гр. Л., ЕИК ***, за осъждане на
бъдещия ответник да заплати на ищеца следните суми: сума в общ размер на
35 895,04 лв., представляваща неизплатената стойност с ДДС на доставени
стоки по следните фактури: ф.№***/08.06.21г., ф.№ ***/09.06.21г., ф.№
***/17.06.21г., ф.№ ***/25.06.21г., ф.№ ***/04.08.21г., ф.№ ***/31.08.21г., ф.
№ ***/24.09.21г., ф.№ ***/20.10.21г., ф.№ ***/27.10.21г.; сума в размер на
548,52 лв., представляваща мораторни лихви за неплатени в срок суми по
19 бр. фактури /в т.ч. горепосочените/, за периода от падежите на вземанията
по тях до 30.11.2021 г., чрез налагане на обезпечителна мярка ЗАПОР до
размера на обезпеченото вземане в общ размер от 36 443,56 лв. върху
сметките на „***” ООД гр. Л. в следните банки: „Банка ДСК“ АД,
„УниКредит Булбанк“ АД, „Юробанк България“ АД, „Обединена българска
банка“ АД, „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, „Първа инвестиционна банка“
АД, „Инвестбанк“ АД, „Централна кооперативна банка“ АД, „Алианц Банк
3
България“ АД, „Българо-американска кредитна банка“ АД, „Ти Би Ай Банк“
ЕАД, „ПроКредит Банк /България/“ ЕАД, „Интернешънъл Асет Банк“ АД,
„Търговска банка Д“ АД, „Българска банка за развитие“ ЕАД, „Токуда Банк“
АД, „Тексим Банк“ АД, „Общинска банка“ АД, „ИНГ Банк Н.В. – клон
София“, „Сити Банк Европа“ АД – клон България, ПРИ ПРЕДСТАВЕНА от
ищеца по бъдещите искове ГАРАНЦИЯ, съгласно чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД, в
размер на сумата от 4000 /четири хиляди/ лева по сметка на Плевенски
окръжен съд.
ДА СЕ ИЗДАДЕ обезпечителна заповед след представяне на документ
за внесена гаранция в определения размер.
ОПРЕДЕЛЯ едномесечен срок за предявяване на иска от датата на
постановяване на определението.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен
съд гр. Велико Търново в едноседмичен срок, който за молителя тече от
връчването му, а за ответника – от деня, в който му е връчено съобщение за
наложената обезпечителна мярка от съдебния изпълнител.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
4