Определение по дело №25171/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 29163
Дата: 18 юли 2024 г.
Съдия: Радослав Руменов Ангелов
Дело: 20241110125171
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 2 май 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 29163
гр. София, 18.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Частно гражданско
дело № 20241110125171 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството e по реда на чл.420 ГПК
Постъпило е молба с вх. № 233355/16.07.2024 г. от длъжниците Р. Й. Й.,
М. Т. Й. и В. П. Б., чрез процесуален представител Т Н със съдебен адрес: гр.
София, ул. ... с което моли да се спре изпълнението на Заповед за незабавно
изпълнение от 15.05.2024 г. по ч. гр. д. № 25171/2024 г.
В молбата са изложени твърдения, че договорът за заем се основава на
неравноправна клауза – липсва посочен ГПР досежно гаранционната вноска,
както и възнаградителната лихва. Позовават се, че неправилно е изчислен
размерът на вземането по договор. Твърди, че длъжниците са потребители.
Позовава се на чл.420, ал.2 ГПК.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД като съобрази материалите по
делото, установи следното от фактическа и правна страна:
Искането е допустимо – същото изхожда от надлежна страна, но по
същество същото се явява основателно.
Законодателят е предвидил две хипотези на спиране на принудителното
изпълнение при издадена заповед за незабавно изпълнение – според ал. 1
принудителното изпълнение се спира, когато заповедта е издадена въз основа
на менителничен ефект и длъжникът е подал възражение или когато
длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и
1
чл. 181 ЗЗД, а съгласно разпоредбата на чл. 420, ал. 2 ГПК съдът, постановил
незабавното изпълнение, може да го спре и без да е необходимо
обезпечението по ал. 1, когато е направено искане за спиране, подкрепено с
писмени доказателства, че: 1. вземането не се дължи; 2. вземането се основава
на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител; 3. неправилно е
изчислен размерът на вземането по договор, сключен с потребител.
Представените по ал. 2 писмени доказателства следва да разколебават
формалната удостоверителна сила на документа, послужил като основание за
издаването на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист.
В разглеждания случай съдът приема, че се установява да е изпълнена
нито една от двете хипотези на спиране на принудителното изпълнение.
Искането за спиране на принудителното изпълнение е подкрепено с
убедителни писмени доказателства по смисъла на чл. 420, ал. 2 ГПК,
обосноваващи извод за наличие на неравноправна клауза. Сумите се
претендират на основание договор за заем, обезпечен с ипотека.
Неоснователно е възражението, че гаранционната вноска по договора
представлява неравноправна клауза, която води до увеличаване на ГПР.
Същата е заплатена като обезпечение на кредита при сключване на договор и
не е включена в погасителния план. Кредиторът има право на предпочтително
удовлетворение от нея. Основателно е възражението длъжниците, че не се
знае как е сформиран ГПР. На първо място възнаградителната лихва е около
20 %, отделно от това има и други разходи – буква к от двата договора.
Отделно от това има и наказателна лихва за заплащане в размер на 5 %
месечно – лихва за забава. В тази връзка възниква обосновано съмнение за
наличие на неравноправна клауза и доколко разходите са правилно определени
и договорната лихва дали не противоречи на закона и добрите нрави. Ето защо
съдът приема, че е налице предпоставката на чл.420, ал.2, т.2 ГПК.
Предвид изложеното съдът приема, че са налице предпоставките на чл.
420 ГПК, поради което молбата е основателна и следва да бъде уважена.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА изпълнението на заповед за незабавно изпълнение на парично
2
задължение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист по ч. гр. д. №
25171/2024 г. по описа на СРС, 81 състав, срещу длъжниците "А" ЕООД, ЕИК
********* и принудителното изпълнение срещу Р. Й. Й., М. Т. Й. и В. П. Б.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, по реда на
Глава XXI ГПК, в едноседмичен срок от връчването му на страните, на
основание чл.420, ал.3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение, на основание
чл. 420, ал. 4 ГПК.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните чрез техните
процесуални представители.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик след изтичане на срокове
и при постъпване на книжа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3