Р Е Ш
Е Н И Е № 168/12.6.2020 г.
гр. Ямбол, 12.06.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, VІ-ти наказателен състав, в публично съдебно заседание
на трети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
П. ПАНАЙОТОВА
с участието
на секретаря Ж. Чилингирова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 28 по описа на съда за 2020г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалбата на „М. - ж.”
ЕООД – с. Кукорево, обл. Ямбол, подадена чрез редовно упълномощен адвокат,
против НП № 477953-F489654/18.11.2019г., издадено от Началника на отдел
„Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП, с което на основание чл.185, ал.2, изр. 2 от ЗДДС вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС, на дружеството
е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение по чл.42, ал.1,
т.4 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС.
С жалбата се иска НП да бъде отменено,
като в подкрепа на искането са изложени подробни и аргументирани съображения за
допуснати съществени нарушения на процедурата по установяване на нарушението и
налагане на наказанието. Развити са и доводи за нарушения на материалния закон
и за наличието на предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН.
В с.з. жалбата се поддържа редовно
упълномощен адвокат, който пледира за отмяна на НП, както и за присъждане на
направените по делото разноските в размер на 300 лева.
Въззиваемата страна, редовно призована, чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата, като я намира за неоснователна. Счита, че обжалваното НП е правилно и
законосъобразно и пледира да бъде потвърдено. Претендира и присъждане на
разноски – юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
След
като обсъди доказателствата по делото, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
Наказаното дружество стопанисвало
павилион за закуски, находящ се в гр. Ямбол на ул. „Спарток“ № ***. На 04.05.2019г.
около 14:10 часа свидетелите К. и К. – инспектори по приходите в ТД на НАП –
Бургас, извършили проверка в стопанисвания от дружеството обект, която
стартирала с извършването на контролна покупка. За извършената продажба
търговецът издал касов бон от намиращото се в обекта фискално устройство „Datecs DP-150“, с ИН
на ФУ №
DТ754469 и
ИН на ФП № 02754469 . След като се легитимирали, инспекторите проверили
фактическата касова наличност и тази, отчетена от фискалното устройство, при
което не установили разлика между двете суми. Продължили проверката с изискване
книгата за дневните финансови отчети за текущата 2019г., при което им била
представена книгата за дневните финансови отчети за старото ФУ - модел „DATECS DP-15KL“, функционирало
до 21.03.2019г. и демонтирано с протокол от същата дата поради брак. В
представената книга за дневните финансови отчети на бракуваното ФУ се съдържали
и дневните финансовите отчети от функциониращото в обекта такова.
За констатациите при проверката на
място бил съставен ПИП, а впоследствие - на 31.05.2019г., срещу дружеството, в
присъствието на неговия управител, бил съставен АУАН № F489654
от същата дата за нарушение по чл.42, ал.1, т.4 от Наредба № Н-18/13.12.2006г.
на МФ във вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС.
В деня на съставяне на акта дружеството депозирало писмено възражене срещу
акта, в което изложило подробни съображения за несъставомерност на деянието.
На 18.11.2019г., въз основа на акта,
при пълно игнориране на доводите във възражението и при идентично фактическо и
юридическо описание на нарушението, срещу жалбоподателя е издадено обжалваното
НП.
Горната фактическа обстановка съдът
прие за установена от показанията на свидетелите К. и К., както и от писмените
доказателства по делото, които са безпротиворечиви и взаимнодопълващи се и
поради това се кредитират изцяло. По същество, приетата за установена
фактическа обстановка не се оспорва и от страните.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима - подадена в срока
по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право да обжавна неблагоприятен за
него акт.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
НП подлежи на отмяна на първо място, защото е
издадено в противоречие с материалния закон. Както се посочи, с оспореното НП
дружеството е санкционирано за нарушение по чл.42,
ал.1, т.4 от Наредба
№ Н-18/13.12.2006г. на МФ,
който текст, във
всичките му пет редакции от датата на извършване на деянието до момента (ДВ
бр.26/29.03.2019г., ДВ бр. 52/02.07.2019г., ДВ бр. 75/24.09.2019г., ДВ
бр.8/28.01.2020г. и ДВ бр. 9/31.01.2020г.), установява задължение за лицата по чл.3, сред които безспорно е и
жалбоподателя, да съхраняват в
търговския обект книга за дневните финансови отчети за текущата година. От
показанията на разпитаните по делото свидетели по безспорен начин се
установява, че жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение, доколкото и
актосъставителя и свидетеля по акта са категорични, че по време на проверката в
обекта се е съхранявала такава книга за 2019г. и тя е била представена на
проверяващите – обстоятелство, което не е отразено както в АУАН, така и в НП. Това,
че съхраняваната в обекта книга е за бракуваното в началото на 2019г. ФУ модел
„DATECS
DP-15KL“, сочи евентуално за извършване на друго нарушение, за което обаче жалбоподателят
не е привлечен да отговаря. При това положение, след като по делото е
безспорно установено, че съобразно изискванията на посочената за нарушена
разпоредба на чл.42, ал.1, т.4 от Наредба Н-18, в стопанисвания от наказаното
дружество търговски обект се е съхранявала книга за дневните финансови отчети
за текущата 2019г., се налага извод, че няма основание за ангажиране на отговорността му по този текст от
закона. Като е сторил противното АНО е допуснал нарушение на материалния закон
и е издал незаконосъобразен акт, който подлежи на отмяна.
Отделно от горното, НП
следва да се отмени и на процесуално основание,
доколкото е неясен приложения закон и е налице несъответствие между основанието за налагане на наказанието и
фактическото описание на нарушението.
В
оспореното НП нормата на чл.42, ал.1, т.4 от Наредбата не е посочена за нарушена самостоятелно,
а във връзка с разпоредбата на чл.118, ал.4 от ЗДДС. Освен че не установява
конкретно правило за поведение, тъй като регламентира правомощията на Министъра
на Финансите, текстът на ал.4 от чл.118 от наредбата съдържа и пет точки.
Поради това, посочвайки я като нарушена, АНО е следвало да я конкретизира и да
даде разбираем отговор на въпроса за нарушение във връзка с коя точка от текста
е ангажирана отговорността на жалбоподателя. В противен случай се създава
неяснота по отношение на вмененото нарушение и на приложения закон, която
представлява основание за отмяна на НП, тъй като нарушава правото на наказаното
лице да разбере какво нарушение му е вменено.
Освен това, не е ясно и основанието за налагане на
наказанието. Като такова АНО е посочил изр.2-ро
на чл.185, ал.2 от ЗДДС, което гласи следното: „Когато нарушението не води до
неотразяване на приходи, се налагат санкциите на ал.1.“. Видно е, че тази норма
не визира хипотезите, за които се прилгат санкциите по ал.1, респ. не съдържа
фактически състав, а е препращаща норма, и то единствено по отношение размера
на наказанието, но не и по отношение на нарушението, за което се
налага. Затова не може да се приеме, че е посочено ясно и основанието за
налагане на наказанието. Друг е въпросът, че в случая в акта и в НП изобщо
липсват факти относно обстоятелството дали конкретното нарушение води или не
води до неотразяване на приходи. Т.е., при
издаване на НП са допуснати и съществени процесуални
нарушения, представляващи основание за неговата отмяна. В този смисъл е и
константната практика на Административен съд – Ямбол, застъпена в Решение №
119/30.05.2014г. по КАНД № 105/2014г., в Решение № 121/14.09.2016г. по КАНД №
108/2016г., в Решение № 46/16.03.2017г. по КАНД № 15/2017г., в Решение № 61/30.03.2017г. по КАНД № 22/2017г., в Решение № 9/31.01.2020г. по
КАНД № 177/2019г. на ЯАС и в Решение № 12/03.02.2020г. по КАНД № 178/2019г. на
ЯАС.
И на последно място, НП следва да се отмени и защото конкретното деяние
представлява и маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Имайки предвид
обстоятелствата, че жалбоподателят е оказал пълно съдействие на проверяващите, че
е дал логични и житейски правдиви обяснения и възражения по констатациите, че
нарушението е за първи път и при проверката не са констатирани никакви други
нарушения, в т.ч. неиздаване на фискален бон при извършване на контролна
покупка и разлика между касова и фактическа наличност, съдът намира, че в
случая установения ред на държавно управление не е засегнат съществено. В този
смисъл, с оглед незначителността на вредните последици е безспорно, че деянието
разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от този вид, и не може да обуслови ангажирането на
имуществената административнонаказателна отговорност на дружеството. АНО изцяло е игнорирал писмените
възражения срещу акта, и не е изпълнил задължението си да обсъди обстоятелствата, свързани с приложението на
чл.28 от ЗАНН. В резултат на това е издал незаконосъобразен
акт, който следва да бъде отменен.
При този изход на
делото, съобразно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН (обн. ДВ бр.24/29.11.2019г.,
в сила от 03.12.2019г.), основателно се явява искането на жалбоподателя за
присъждане на разноски в размер на 300 лева, представляващи платено адвокатско
възнаграждение. Съгласно горепосочената норма, в съдебните производства по
обжалване на НП страните имат право на разноски по реда на АПК. По въпроса за
отговорността за разноски чл.143, ал.1 от АПК предвижда, че когато съдът отмени
обжалвания акт, както е в случая, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат следва да се възстановяват от бюджета на
органа, издал акта. Доколкото размерът на договореното адвокатско
възнаграждение е определен в минимума по чл.8, ал.1, т.1 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и разроредбата на чл.63,
ал.4 от ЗАНН не допуска определяне по-малък размер на възнаграждението от
установения в наредбата минимален такъв, не е налице и прекомерност на
адвокатския хонорар.
Водим от изложеното, и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
НП № 477953-F489654/18.11.2019г., издадено от Началника на отдел
„Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП, с което на основание чл.185, ал.2, изр. 2 от ЗДДС вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС, на „М. – ж.“
ЕООД, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление с. Кукорево, обл.
Ямбол, ул. „Граф Игнатиев“ № **, представлявано от Добрин Вълков ж., е наложена
имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лв. за нарушение по чл.42,
ал.1, т.4 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС.
На основание чл.63, ал.3 от ЗАНН вр.
чл.143, ал.1 от АПК, ОСЪЖДА НАП – София за заплати на „М. – ж.“ ЕООД – с.
Кукорево, обл. Ямбол, с посочени по-горе данни, сумата от 300 (триста) лева,
представляваща разноски за възнаграждение на един адвокат.
Решението ПОДЛЕЖИ на касационно
обжалване пред Административен съд - Ямбол в 14-дневен срок от съобщаването на
страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: