Р Е Ш Е Н И Е
№ 218 20.02.2020 г. град Бургас
Бургаският
районен съд, V наказателен състав
На седми
февруари през 2020 година
В публично заседание
в следния състав:
Председател: МАЯ СТЕФАНОВА
Секретар: Райна
Жекова
като разгледа
докладваното от съдията Стефанова НАХД № 254 по описа за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по
чл.59-63 от ЗАНН.
Делото е образувано по повод
жалбата на „Ч.” ООД, с ЕИК ..., със
седалище в гр.С. З.и адрес на управление ж.к.“И.“, представлявано от управителя
Д. Ч. и със съдебен адрес *** чрез адв.Р. С., против наказателно постановление
№ 470634-F484629 от 16.10.2019 г. на Началник
отдел „Оперативни дейности“–Бургас в ЦУ на НАП, с което за извършено нарушение
на чл.33 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл.118 ал.4 от Закона
за данъка добавена стойност (ЗДДС) на основание чл.185 ал.2, изречение второ,
вр. ал.1 от ЗДДС на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в
размер на 2000 (две хиляди) лева.
В жалбата се излагат твърдения за
неправилно определена наказателно правна норма. Моли за отмяна. Навеждат се аргументи
за прилагане на чл.28 ЗАНН.
Жалбоподателят редовно призован не
се явява в съдебно заседание. Не се представлява. Не се ангажират нови доказателства.
Административнонаказващият орган
изпраща надлежно упълномощен представител-юрисконсулт. Пледира за потвърждаване
на наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Не ангажира нови
писмени доказателства. Моли съда да му присъди ЮК възнаграждение.
Жалбата е подадена от легитимно
лице, посочено в наказателното постановление като нарушител и в
законоустановения 7-дневен срок. Съдържа изискуемите от закона реквизити, подадена
е пред материално и териториално компетентен съд и срещу годен за обжалване
акт. Жалбата се явява процесуално допустима и производството пред съда е
редовно образувано.
Разгледана по същество жалбата се
явява основателна последните съображения:
На 10.04.2019 г., в 17,10 часа, свидетелите С.Г.
и Д. Ж. - на длъжности инспектори по приходите в ТД на НАП–Бургас съвместно с колегата
си М. М. - също инспектор по приходите в ТД на НАП-Бургас, извършили проверка
на търговски обект по смисъла на §1т.41 от ДР на ЗДДС – склад № ..., находящ се
в гр.Б., ул.“И.“ № ..., стопанисван от „Ч.” ООД, с ЕИК ..., със седалище в гр.С. З. По
време на проверката се установило, че в обекта имало монтирано и работещо
фискално устройство въведено в експлоатация и свързано дистанционно с НАП модел
„DATECS DP-35 KL“ с идентификационен
№DT327796 и фискална памет № 02568047. При проверката се установила разчетена касова наличност
от фискалното устройство (ФУ)-47,24 лева съгласно междинен дневен
отчет с № 0007112 от 10.04.2019 г., в 17,24 часа (лист № 20 от делото), фактическа наличност в
касата била 700,00 лева съгласно изготвения опис на паричните средства на лист 15
от делото, която не била отразена във ФУ чрез функцията „служебно въведени“
въпреки, че ФУ имало такава функция. Други въведени и изведени пари от касата нямало.
Разликата между разчетената наличност от ФУ и фактическата наличност и сбора от
сумата на паричните средства в началото на деня, въведени и изведени пари от
касата е била 652,76 лева повече в касата (положителна), която не е била регистрирана чрез операциите „служебно
въведени“ или „служебно изведени“ пари в касата на монтираното и работещо в
обекта фискално устройство.
От отпечатания дневен финансов
отчет – служебен бон с № 0007112 от 10.04.2019 г. в 17,24 часа се установило, че монтираното и работещо в обекта
фискално устройство притежава операциите „служебно въведени“ и „служебно
изведени“ пари от касата. По време на проверката присъствал продавач-консултант
К. на работа по трудово правоотношение с дружеството –жалбоподател (видно от
декларация на лист 18 от делото).
Свидетелят Г. в присъствието на
свидетеля К. съставила протокол за извършената проверка ПИП № 0129817/10.04.2019 г. (лист №11,12,13 и 14 от делото), като приложил
към него фискален бон от 10.04.2019 г. (лист № 20 от делото). Поканила
управителя Ч. да се яви в ТД на НАП – гр.Бургас за да му бъде съставен акт за
установяване на административно нарушение. Упълномощено от дружеството лице се
явило в ТД на НАП - гр.Бургас и в негово присъствие бил съставен акт за
установяване на административно нарушение № F484629 от 03.05.2019 г. (лист 9 и 10
от делото). В него била отразена правна
квалификация на деянието по чл.33 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ
вр.чл.118 ал.4 от Закона за данъка добавена стойност (ЗДДС).
Актът бил подписан от актосъставителя
и от свидетеля както и от упълномощеното
от дружеството лице (с пълномощно на лист 19 от делото) с възражения. На
последното бил връчен екземпляр.
В 3 дневния срок по чл.44 ал.1 от ЗАНН постъпили писмени възражения по акта (лист 21 и 22 от делото), в които
управителят сочи, че сумата от 700,00 лева била оставена като задатък от клиент
на фирмата, с уговорката до края на деня
да потвърди за заявката за изготвяне на стока.
Като е взел предвид акта, възраженията, ПИП и
приложените писмени доказателства, административнонаказващият орган е издал
атакуваното наказателно постановление № 470634-F484629 от 16.10.2019 г. при идентичност на фактическите и правни констатации в АУАН (лист 6 и 7 от делото). На
основание чл.185 ал.2 изречение първо от ЗДДС на дружеството–жалбоподател е била наложена имуществена
санкция в размер на 2000 (две хиляди) лева.
Тази фактическа обстановка е приета от съда за безспорна, установява се от писмените доказателства в преписката.
Актът за установяване на административно нарушение е
съставен в тримесечния срок от откриване на нарушителя, но не по-късно от една
година от нарушението, а издаденото въз
основа на него наказателно
постановление е в предвидения от закона шестмесечен срок от компетентен орган, оправомощен с представената по делото заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. (лист 23-25 от делото). Нарушението е описано, като са
посочени всички съставомерни признаци, относими факти със съответстващата се
правна квалификация.
Разпоредбата на чл.118, ал.4 от ЗДДС предвижда, че
министърът на финансите издава наредба, с която се определят условията, редът и
начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от
експлоатация, регистрация/ дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи,
издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност; сервизното обслужване, експертизите и контролът на
фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност, техническите и функционалните изисквания към тях;
изискванията, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка и
подаването на данни към Националната агенция за приходите; издаването на
фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните
реквизити, които трябва да съдържат; видът на подаваните данни, формата и
сроковете на подаването им. В случая такава се явява Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане
на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Като нарушена в акта и наказателното
постановление е посочена разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане
на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Тази разпоредба
касае случаите, извън продажбите, като поставя изискване всяка промяна на
касовата наличност/начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън
касата/ на фискалното устройство да се регистрира във фискалното устройство
чрез операциите „служебно въведени” или „служебно изведени” суми.
Констатираната с акта фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото доказателства, в т.ч. протокол за извършена проверка, опис
на паричните средства към момента на започване на проверката, дневен финансов отчет.
За така констатираното
нарушение, административнонаказващият орган е определил имуществена санкция по
реда на чл. 185, ал. 2 изречение първо от ЗДДС в размер на 2000 лева. Съгласно
посочената норма, извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне
извършването на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото
прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в
размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. В изречение 2 на чл. 185,
ал. 2 от ЗДДС е указано, че когато нарушението не води до неотразяване на
приходи, се налагат санкциите по ал. 1, а именно глоба - за физическите лица,
които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв. От анализа на цитираните разпоредби се налага извода, че за да се
наложи на едно лице имуществена санкция в размерите по чл.185, ал.2 ЗДДС,
следва нарушението по ал.2 да е довело до неотразяване на приходи - факт, който
е елемент от състава на административното нарушение и който подлежи на
установяване и доказване от наказващия орган. Констатации в този смисъл, обаче,
не се съдържат нито в АУАН, нито в НП. Разликата в касовата наличност не е
формирана от неотразяване на приходи, респективно – не води до укриване на
данъци.
Предвид така цитираните
правни норми, настоящия състав приема, че след като констатираното нарушение не
води до неотразяване на приходи, то санкцията следва да се определи по реда на
чл. 185, ал. 2, изр. последно, във вр. с ал. 1 от ЗДДС. След като самият наказващ
орган не е констатирал, че в следствие на установеното нарушение е настъпило
неотразяване на приходи, то правилната санкционна норма, която е следвало да
бъде приложена в случая е чл. 185, ал.2, изречение второ във вр. с чл. 185,
ал.1 от ЗДДС, съгласно която имуществената санкция за юридически лица и
еднолични търговци е в размер от 500 лв. до 2000 лв. Наказващият орган правилно
е санкционирал търговеца на основание чл. 185, ал.2 изречение първо вр. ал.,1 от ЗДДС с имуществена санкция в размер на 2 000 лв., която обаче е определена в
максималния размера на без да е изложил мотиви за това в обжалваното
наказателно постановление. Съдът намира, че деянието, както правилно е отчетено
от административнонаказващия орган за първо на дружеството-жалбоподател, и като
съобрази разликата в сумите налични в обекта и
въведени в касата счита, че е определено несправедливо. В НП органът е
изложил мотиви за това, защо не прилага нормата на чл.28 от ЗАНН, но също е
разсъждавал, че нарушението е довело до неотразяване на приходи, което е незаконосъобразно
като извод. В същите мотиви органът е вписал, че неотразената сума от 652,76
лева е в значителен размер спрямо неотразения оборот в момента на проверката.
Според съда тези изводи
са неправилни и незаконосъобразни. Освен, че както бе посочено по-горе
нарушението не води до неотразяване на приходи, то е в значително по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с други такива нарушения от същия
вид. За фирма която се занимава с дограма тази сума е сравнително малка. Съдът
е на мнение, че и имуществена санкция в минималния размер би допринесло до
постигане целите на наказанието визирани в чл.12 ЗАНН. Поради изложената съдът
счита, че в частта, в която е определен размера на имуществената санкция
наказателното постановление следва да бъде изменено.
Съдът намира, че в
случая е неприложим институтът на "маловажен случай" по смисъла на
чл. 28, ал.1, б."а" от ЗАНН. Съгласно ТР № 1/2007 г. на ВКС
преценката на административно-наказващия орган за маловажност на случая по
чл.28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. От
установените по делото обстоятелства не може да се направи извода, че
нарушението попада в категорията на маловажните нарушения. Съгласно чл.28 от ЗАНН за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да
не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при
повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Относно понятието маловажен случай, приложима е легалната дефиниция съгласно
чл.93, т.9 от Наказателния кодекс–"маловажен случай" е този, при
който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид. От данните по делото не може да се направи
извода, че деянието е с по-ниска степен на обществена опасност от другите
нарушения от съответния вид, а тъкмо напротив – касае се за типично по вид
нарушение, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН се явява неоправдано.
НП следва да бъде
изменено в частта му относно размера на наказанието, а в останалата си част да
се потвърди като правилно и законосъобразно. Според настоящата инстанция
имуществената санкция следва да бъде определена в минималния предвиден в закона
размер , а именно 500 (петстотин) лева.С оглед изложеното и направеното искане
от представителя на административнонаказващия орган дружеството дължи на
основание чл.27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ юрисконсултско възнаграждение в размера на 80 лева, което да
заплати в полза на НАП.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предложение второ и първо и
чл.63 ал.5 вр.ал.3 от ЗАНН, Бургаският районен съд, V наказателен състав
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 470634-F484629 от 16.10.2019 г., издадено от
началник отдел „Оперативни дейности“ –Бургас в ЦУ на НАП, с което за извършено
нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл.118, ал.4
от Закона за данъка добавена стойност (ЗДДС) на основание чл.185, ал.2,
изречение второ вр.ал.1 от ЗДДС на „Ч.„
ООД с ЕИК ..., със седалище в гр.С. З.и адрес на управление ж.к.“И.“
представлявано от управителя Д. Ч. и със съдебен адрес *** чрез адв.Р. С. е наложена имуществена санкция в размер на 2000
(две хиляди) лева, като на
основание чл. 185, ал.2, изречение второ във връзка с ал.1 от ЗДДС я НАМАЛЯВА от 2000 (две хиляди ) лева на 500,00 (петстотин) лева.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 470634-F484629 от
16.10.2019 г. на началник отдел
„Оперативни дейности” – Бургас в ЦУ на НАП в останалата му част.
ОСЪЖДА на основание чл.63 ал.5 вр. ал. 3 ЗАНН вр.
чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ „Ч.” ООД, с ЕИК ..., със седалище в гр.С. З.и
адрес на управление ж.к.“И.“ представлявано от управителя Д. Ч., да заплати в
полза на НАП възнаграждение за юрисконсулт в размер на 80 (осемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
Р. Ж.