Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О
Р E Ш Е Н И Е
№ …………../28.10.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в публично заседание на шестнадесети
октомври две хиляди и двадесета година в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА КОСТАДИНОВА разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2398/2020 г.
Производството
е с правно основание чл. 238 ГПК.
Производството по делото е образувано по предявен от „К.Б.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** К.С., ул. „Ш.П.“ №
10, п.к. 1606 срещу Д.М.Ж., ЕГН **********, адрес: *** осъдителен иск с правно
основание чл. 9, ал. 1 ЗПК във вр. с чл. 79 ЗЗД във
връзка с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, за сумата от 150 лева – главница по Договор за
кредит № ********** от 21.10.2016 г., сключен между „4финанс“ ЕООД и ответника,
вземанията по който са прехвърлени в полза на ищеца с Договор за прехвърляне на
вземания № BGF-2018-033 от 23.11.2018 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба – 20.02.2020 г. до окончателно изплащане
на задължението.
Ищецът „К.Б.“ ЕООД твърди, че между „4финанс“ ЕООД и
ответника Д.М.Ж. е сключен Договор за кредит № ********** от 21.10.2016 г. чрез
средствата за комуникация от разстояние. Въз основа на същия „4финанс“ ЕООД е
предоставило на ответника парична
сума в размер на 150 лева, преведена на заемателя в деня на подписване на договора чрез „Изипей“ АД. Заявява, че ответникът се е задължил да върне
кредита до 20.11.2016 г. По силата на Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-033 от 23.11.2018 г. „4финанс“ ЕООД прехвърлило на ищцовото дружество вземанията си, произтичащи от посочения
договор за кредит. Посочва, че цесията е съобщена на длъжника най-късно с
връчването на препис от исковата молба, към която е приложено уведомлението. Отправя
искане до съда за осъждане на Д.М.Ж. да заплати на „К.Б.“ ЕООД сумата от 150 лева – главница по
Договор за кредит № ********** от 21.10.2016 г., сключен между „4финанс“ ЕООД и
ответника, вземанията по който са прехвърлени в полза на ищеца с Договор за
прехвърляне на вземания № BGF-2018-033
от 23.11.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба – 20.02.2020 г. до окончателно изплащане на задължението. Претендира
присъждане на извършените по делото разноски.
В срока по
чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от страна на ответника.
В съдебно заседание, проведено на
16.10.2020 г., ищецът чрез процесуалния си представител е направил изрично
искане за постановяване на неприсъствено решение против ответника.
Настоящият състав на Районен съд, град
Варна счита, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 от
ГПК и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК: 1. ответникът не е представили в срок
отговор на исковата молба, 2. ответникът не се е явил в първото заседание по
делото, въпреки че е бил редовно уведомен за същото и не е направил искане за
разглеждането на делото в негово отсъствие, 3. ищецът е поискал постановяване
на неприсъствено решение, 4. на страните са указани последиците от неспазване
на срокове и неявяване в заседание, 5. исковете вероятно са основателни.
За обстоятелствата,
формиращи елементите на фактическия състав на основанието на претенциите, ищецът
е представил писмени доказателства, които съответстват на твърденията му. Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят извода за вероятна
основателност на претенциите, с оглед на което следва да бъдат уважени.
На основание гореизложените констатации,
съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение. Съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение не следва да се
мотивира по същество.
На основание
чл. 78 ГПК, следва да
бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от
50 лева, заплатена държавна такса за исковото производство; 50 лева
– юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения и на осн. чл. 239, ал.2 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Д.М.Ж., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на „К.Б.“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:*** К.С., ул. „Ш.П.“ № 10, п.к.
1606 сумата от 150 лева,
представляваща незаплатена главница по Договор за кредит № ********** от
21.10.2016 г., сключен между „4финанс“ ЕООД и Д.М.Ж., вземанията по който са
прехвърлени в полза на „К.Б.“ ЕООД, ЕИК ********* с Договор за прехвърляне на
вземания № BGF-2018-033 от 23.11.2018 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба – 20.02.2020 г. до окончателно изплащане
на задължението, на основание чл. 9, ал. 1 ЗПК във вр.
с чл. 79 ЗЗД във връзка с чл. 99, ал. 1 ЗЗД
ОСЪЖДА
Д.М.Ж., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на „К.Б.“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:*** К.С., ул. „Ш.П.“ № 10, п.к. 1606 сумата от 100 лева, представляваща
сторени в производството разноски, на основание чл. 78 ГПК
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал.
2 ГПК.
УКАЗВА на Д.М.Ж., ЕГН **********, адрес: ***, че може да заплати
присъдените суми на „К.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:*** К.С., ул. „Ш.П.“ № 10, п.к. 1606 по банковата сметка на
дружеството в „Банка ДСК“ ЕАД, посочена на страница 3 от исковата молба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: