Решение по дело №670/2023 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 429
Дата: 10 март 2023 г.
Съдия: Момчил Александров Найденов
Дело: 20235330200670
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 1 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 429
гр. Пловдив, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
в присъствието на прокурора Г. Людм. К.
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Частно наказателно
дело № 20235330200670 по описа за 2023 година
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на РП – Пловдив за задължително
насТ.ване и стационарно лечение на А. К. М. – родена на 28.04.1979 г.,
живуща в с. Старосел, обл. Пловдив, ул. „Ненчо Искров“ № 1, българка,
българско гражданство, средно образование, омъжена, не работи,
неосъждана, ЕГН **********.
Направените по делото разноски в размер на 80,00 (осемдесет) лева
ОСТАВАТ за сметка на Държавата.
Решението не е окончателно и подлежи на обжалване и протест в 7-
дневен срок от днес пред Окръжен съд – Пловдив.
На основание чл. 163, ал. 2 от Закона за здравето обжалването на
решението НЕ СПИРА неговото изпълнение.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
1

Съдържание на мотивите

МОТИВИ
към решение по ЧНД № 670/2023г. по описа на ПРС IХ н. с.

Производството е по реда на чл.156 ал.1, във вр. с чл.157 от Закона за
здравето.
Направено е искане от представител на Районна прокуратура – гр.П. на
основание чл.157 във вр. с чл.155 от Закона за здравето за задължително
настаняване и лечение в специализирано психиатрично заведение на А.К.М. –
родена на ***** г., живуща в с. С., обл. П., ул. „Н.И.“ № 1, ****, българско
гражданство, средно образование, омъжена, не работи, неосъждана, ЕГН
**********.
В искането се посочва, че поради заболяването си, предложената може
да извърши престъпление и да представлява опасност за близките, околните,
обществото и сериозно застрашава здравето си.
Предлага се съдът да постанови спрямо същата задължително
настаняване и лечение в специализирано психиатрично заведение.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – гр.П.
взема становище, че делото е изяснено от фактическа страна, и като се вземе
предвид изложеното от страна на вещото лице в съдебното заседание, то не са
налице основанията предложената А.М. да бъде принудително или
доброволно настанена за лечение. Посочва, че видно от приложената и приета
по делото експертиза, тя не страда от психично заболяване от естество да
представлява опасност за себе си или за околните. Предлага съдът да
постанови определение за прекратяване на настоящото производство.
Защитникът на предложената М. – а.П. сочи, че с оглед така приетото
заключение на психиатъра от ЦПЗ – П., не са налице предпоставките за
задължително лечение на лицето А.М. съгласно Закона за здравето, като
предлага да бъде постановен съдебен акт в този смисъл
Предложената М., след като вече е била изслушана от съда, редовно
призована, не се явява, не взема становище.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, преценени
по отделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от
фактическа и правна страна:
Лицето, чието настаняване се иска по реда на Закона за здравето е
А.К.М. – родена на ***** г., живуща в с. С., обл. П., ул. „Н.И.“ № 1, ****,
българско гражданство, средно образование, омъжена, не работи,
неосъждана, ЕГН **********.
Съдът намери за установено, че предложената А.К.М. живеела със
съпруга си - свидетелят В.П.М. в село С., ул.„Н.И.“ № 1, като от брака имали
и две деца. Отношенията между същите двама през 2022г. периодично се
влошавали, като повод за това било, че предложената А.М. срещала
трудности в адаптацията към домакинството на В.П.М., имала негативно
отношения и неразбирателство с неговата майка – свидетелката С. В. М.. През
2022г. имало случаи на проявена физическа агресия от А.М. към С. М. –
1
нанесени удари, както и агресивни прояви от предложената – чупене на вещи
в дома, формално деклариран опит за самоубийство и др.. Последното,
заедно с цялостните отношения в семейството, мотивирало В.М. да изгони
А.М. от дома, при което последната живеела при свои близки. В края на
2022г. А.М. се завърнала в дома на В.М., като отношенията между тях от
тогава, както и понастоящем били в рамките на нормалното, а със С. М.
предложената А.М. не комуникирала.
Гореизложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз
основа на доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие, а именно –
показанията на разпитаните по делото свидетели – В.П.М., С. В. М., П.V.П. и
М.К.Г., които описват актуалното здравословно състояние на предложената
А.М. и нейното поведение. Съдът преценява показанията на гореизброените
свидетели като обективни, логични, непротиворечиви и съответстващи на
събрания по делото доказателствен материал. От същите показания се
установява поведението и състоятението на предложената, във връзка с
приетата от съда фактическа обстановка.
На следващо място съдът съобрази и непосредствените впечатления от
състоянието и държането на предложената М., която е спокойна и адекватна,
макар и неохотно и след многократно задаване на въпросите –
последователно споделя своите действия и описаните проблеми в
адаптацията и в семейната среда.
Възприетите факти се установяват и от заключението на изготвената и
приета съдебно-психиатрична експертиза, съгласно което при предложената
М. се установява психично разстройство характеризиращо се с неустойчивост
на подтиците, емоционална лабилност и импулсивно поведение, което обаче е
изводимо от нарушената способност за справяне и адаптация към
преживените житейски неблагополучия и не се дължи на психично
заболяване, фигуриращо в чл.146, ал.1 от ЗЗ. Още посочва, че съгласно
актуалната симптоматика, предложената не съставлява опасност за близките
и околните, както и за собственото си здраве, критична е към състоянието си
и може да изразява информирано съгласие.
Съдът приема заключението на същата експертиза като компетентно
изготвено, с необходимите професионални познания и опит в съответната
специализирана област, и съответстващо на събраните по делото
доказателства. От същото се установява актуалното здравословно състояние
на предложената, както и това дали е необходимостта да се организира
лечение по принудителен ред.
При така установените по делото факти, съдът счита, че по отношение
на предложената А.М. не са налице законовите предпоставки по чл. 155 във
вр. с чл. 146, ал. 1, т. 1 от Закона за здравето за постановяване на
задължителното му лечение. Установява се, че същата страда от психично
разстройство, характеризиращо се с неустойчивост на подтиците,
емоционална лабилност и импулсивно поведение, но последното не психично
състояние по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 1 от Закона за здравето, а е изразена
характерова особеност. Не се установява и другата кумулативна
2
предпоставка, а именно – да съществува реална опасност същата да извърши
престъпление, което представлява опасност за близките му, за околните, за
обществото или застрашава сериозно здравето му. Такива данни по делото не
се събраха за актуалния момент, независимо от установените агресивни
прояви в миналото.
Ето защо съдът счете, че така направеното от искането на РП – П. за
задължително настаняване и стационарно лечение на А.К.М. – родена на
***** г., живуща в с. С., обл. П., ул. „Н.И.“ № 1, ****, българско
гражданство, средно образование, омъжена, не работи, неосъждана, ЕГН
**********, следва да бъде оставено без уважение.
Съдът намери, че направените по делото разноски в размер на 80 лева за
изготвената съдебно-психиатрична експертиза, предвид реда на настоящото
производство, както и липса на предвидено от законодателя основание за
възлагането им на страните, следва да останат за сметка на държавата.

По изложените мотиви съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
3
Съобщи за изтекли лични данни