№ 104
гр. София, 08.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-1 СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Екатерина Стоева
при участието на секретаря Весела Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Екатерина Стоева Гражданско дело №
20231100105231 по описа за 2023 година
Предмет на производството се предявени от „К.“ ЕАД против П. А. А.
обективно съединени осъдителни искове за сумата 220 000 евро-главница по договор
за заем от 22.12.2021г. по чл.240, ал.1 ЗЗД, за сумата 12 295.89 евро-възнаградитерна
лихва за периода 22.12.2021г.-01.04.2022г. по чл.240, ал.2 ЗЗД и за сумата 25 778.88
евро-лихва за забава по чл.86 ЗЗД за периода 02.04.2022г.-03.05.2023г., ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до изплащането.
Твърденията на ищеца са за сключен с ответника на 22.12.2021г. договор за заем,
по силата на който му предоставил сумата 220 000 евро с поето задължение за
връщане, ведно с уговорена възнаградителна лихва на 01.04.2022г. Падежът настъпил,
но ответникът не изпълнил задължението си, поради което вземането му за главница и
договорна лихва са изискуеми. Поради забавата претендира заплащането на
обезщетение по чл.86 ЗЗД.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът навежда
възражения за нередовност на исковата молба, които съдът е счел за неоснователни,
както и твърдение, че многократно предлагал на ищеца заплащане на дължимото по
договора. В първото по делото съдебно заседание е представил доказателства за
плащане през м.07.2023г. на претендираните суми, с оглед на което поддържа
неоснователност на исковете.
1
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по
делото, намира следното:
Не е предмет на спор сключен на 22.12.2021г. между страните договор за заем
по чл.240 ЗЗД, по силата на който ищецът се задължил да предостави сумата 220 000
евро, а ответникът да я върне в срок до 01.04.2022г. заедно с възнаградителна лихва от
20% на годишна база.
Видно от представеното платежно нареждане от 22.12.2021г. ищецът
предоставил паричната сума чрез заверяване банковата сметка на ответника.
Не се твърди и не са представени доказателства към датата на падежа
01.04.2022г. ответникът да е изпълнил изцяло или частично задължението си по
договора за връщане на заемната сума с уговорената възнаградителна лихва.
Плащане е извършил след образуване на настоящото производство, като видно
от представените 2бр. операционни бележки от 07.07.2023г. и 19.07.2023г. превел по
банковата сметка на ищеца сума в общ размер на 553 732.10лв., включваща
претендираните с исковата молба вземания по договора, в тази част лихви за забава до
деня на плащането и разноските по делото за държавна такса от 20 190.02лв. и
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство от 20 000лв. съгласно
издадена служебна бележка изх.№ 075/11.07.2023г.
На основание чл.235, ал.3 ГПК съдът следва да вземе предвид настъпилите след
предявяване на иска факти от значение за спорното право, в случая факта на
плащането с погасителен за задълженията правен ефект. Предвид това към датата на
устните състезания в полза на ищеца не съществуват неудовлетворени парични
притезания, произтичащи от договора за заем, поради което исковете с правно
основание чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД подлежат на отхвърляне като погасени чрез плащане
в хода на делото.
Отговорността за разноски се разпределя по правилата на чл.78 ГПК в
зависимост от изхода на делото, т.е. уважаването или отхвърлянето изцяло или
частично на предявените искове. Тази отговорност е съизмерима с действително
направените разноски и се възлага в тежест на ответника, когато с поведението си е
станал повод за образуване на делото, съответно в тежест на ищеца при неоснователно
предизвикан процес.
В случая, независимо от изхода на делото, на ответника не се дължат разноски
по чл.78, ал.3 ГПК или чл.78, ал.2 ГПК /разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК е
неприложима/. Към деня на подаване исковата молба-04.05.2023г. е бил във виновно
неизпълнение на договора и в забава от 02.04.2022г., а отхвърлянето на исковете е
последица единствено от извършеното в хода на делото плащане. Предвид това с
поведението си е станал причина за неговото образуване, поради което и съобразно
2
разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК дължи разноските направени от ищеща. При
установеното, че тези разноски са вече платени от ответника съдът не дължи
произнасяне в тази част.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „К.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.*******, /сграда А/, ет.4, Бизнес център „България“, против
П. А. А., ЕГН **********, с адрес гр.София, ул.*******, ап.11, искове за сумата 220
000 евро, представляваща главница по договор за заем от 22.12.2021г. по чл.240, ал.1
ЗЗД, сумата 12 295.89 евро, представляваща възнаградитерна лихва за периода
22.12.2021г.-01.04.2022г. по чл.240, ал.2 ЗЗД и сумата 25 778.88 евро, представляваща
лихва за забава по чл.86 ЗЗД за периода 02.04.2022г.-03.05.2023г., ведно със законната
лихва върху главницата от подаване на исковата молба до изплащането, като погасени
чрез плащане в хода на делото.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски апелативен
съд от връчване препис на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3