Р Е Ш Е Н И Е № …
гр.Козлодуй, 12
ноември 2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Козлодуйският районен съд, трети състав
в открито съдебно заседание на 27.10.2020 г. /двадесет и седми октомври две хиляди и двадесета
година/ в състав:
Районен съдия: Борислав Методиев
при секретаря Стела Бочева, като разгледа докладваното от съдията Борислав Методиев
административно наказателно дело № 59 по описа на РС-Козлодуй за 2020
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „Г.-б. К. „Н. Х. за р. О.““ДЗЗД, с БУЛСТАТ:*********,
със седалище и адрес на управление гр.Б. ж.к.“Б. М.“, ул.“С. П.“№*, ет.*,
представлявано от Б. К., роден на ***г., с немско гражданство и Т. А. Я. с ЕГН:**********, чрез адв.М.Л.М. от САК против Наказателно постановление № 06-001271 от 21.02.2020 г. на Директора на Д. „И. по т.“ – В., с което за нарушение на чл. 5, ал.1 от ЗЗБУТ /ДВ бр.124 от 1997г./, във връзка с чл.4, т.2,
буква „а“ от Наредба №2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на СМР /ДВ бр.37/2004г./ и във вр. с т.6.5 от
Приложение №2 на чл.2, ал.2 от същата наредба №2, на основание чл. 399 и чл.416, ал.5 от КТ, във вр. чл.55 от ЗЗБУТ, във
вр. чл.413, ал.2 от КТ му е наложено наказание глоба в
размер на 15000 лв. /петнадесет хиляди лева/.
В жалбата се сочи, че с обжалваното наказателно
постановление е наложено наказание на „Г.-б. К. „Н. Х. за р. О.““ДЗЗД в качеството му на „проектант“ по
смисъла на &1,
т.3 от Допълнителните разпоредби на Нардеба №2 от 22 март 2004г. за минималните
изисквания за здравословни и базопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи, каквото качество той няма. Релевира се, че видно
от Договор IC-2016005,
сключен между жалбоподателя и ДП „Р.“ на Консорциума е възложено изпълнението на
строително-монтажни работи по проект на Възложителя на обект:Изграждане на фаза
1 на Н. Х. за р. О. – П. Р., землището на с.Х., об.К., обл.В.. Сочи се, че по силата на договора
Консорциумът действа в качеството на „строител“ по смисъла на чл.163, ал.1 от ЗУТ, а не в качеството на „проектант“. Твърди се, че това се доказва и от
всички документи, съставени във връзка със строителството, а именно
Разрешението за строеж, Заповедната книга на обекта и актовете по Наредба №3 от
31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството.
В съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от адв.М., която поддържа жалбата и моли наказателното постановление да
бъде отменено.
За участника в „Г.-б. Консорциум „Н. Х. за р. О.““ДЗЗД – „Н. Т.“ГмбХ, се явява адв.Т. Н. от САК, който поддържа жалбата и моли
наказателното постановление да бъде отменено.
Ответната страна се представлява в съдебно заседание
от юрисконсулт М. П., която ангажира становище за правилност и законосъобразност
на издаденото наказателно постановление, моли същото да бъде потвърдено и да
бъде отхвърлена жалбата на жалбоподателя, като неоснователна.
Жалбата против атакуваното наказателно
постановление е подадена в законоустановения седемдневен срок, от лице имащо
право на обжалване и същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Козлодуйският
районен съд, като взе предвид депозираната жалба, събраните по делото
доказателства, доводите и съображенията на страните, намери за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят „Г.-б. Консорциум „Н. Х. за р. О.““ДЗЗД, с БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление гр.Б., включва дружество „Н. Т. ГмбХ“, с адрес на управление: ** И., D-***** А., Г. и
„Консорциум К.
2015“ДЗЗД, който се състои от дружествата „Е.“ООД, „Б.“ООД, „Ю. П.“ООД и „К.“ООД, с адрес на управление: Република
България гр.С.,
кв. „В.“, бул.“Б. Ш.“№262, видно от Договор за консорциум, представен по делото.
Чрез Основен договор IC-2016005, сключен
между ДП „Р.“,
като възложител и „Г.-б. Консорциум „Н. Х. за р. О.““ДЗЗД, като изпълнител, на Консорциума е
възложено изпълнението на строително-монтажни работи по проект на Възложителя
на обект:Изграждане на фаза 1 на Н. Х. за
р. О. – П. Р.,
землището на с.Х.,
общ.К., обл.В..
Дирекция „И. по т.“ - гр.В. е извършила проверка на обект Изграждане
фаза 1 на Н. Х. Р. О. – К. на
площадка „Р.” в
землището на с.Х.,
общ.К. по повод станала на 16.12.2019г.
злополука с четирима работници на „Е.” ООД – А. Й., Н. Ц., Д. Н. и Ф. Ф..
В хода на проверката е констатирано е, че „Г.-б. Консорциум „Н. Х. за р. О.““ДЗЗД като „проектант“ по смисъла на §1,
т.3 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 2 /2004 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строително монтажни работи на обект: Изграждане на фаза 1 на Н. Х. Р. О. (Р.) – К., на площадка „Р.“, в землището на с. Х., не е съобразил проекта с всички правила
и норми за здравословни и безопасни условия на труд, при извършване на
арматурни работи на подобект: изграждане на фундаменти под подвижни покриви на
територията на НХ Р. – К., от работници на „Е.“ООД гр.Б., не са предвидени начините на укрепване
на арматурните скелети на фундаментите под подвижен покрив, преди монтиране на
кофражните форми, срещу тяхното преобръщане или падане, с което се излага на
риск живота и здравето на работещите на обекта, което не е предвидено в ПБЗ за
строежа или в работен проект част „К.“.
Издаден е на 11.02.2020 г. Акт №** - ****** за установяване на административно
нарушение срещу „Г.-б. Консорциум „Н. Х. за р. О.““ДЗЗД за нарушение на чл. 5, ал.1 от
ЗЗБУТ /ДВ бр.124 от 1997г./, във връзка с чл.4, т.2, буква „а“ от Наредба №2 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на СМР /ДВ бр.37/2004г./ и във вр. с т.6.5 от Приложение №2 на чл.2,
ал.2 от същата наредба №2. Въз основа на така съставения АУАН е издадено и
обжалваното Наказателно постановление № 06-001271 от 21.02.2020 г. на Директора
на Дирекция „И. по
т.“ – В., в което като нарушена е посочена нормата
на чл. 5, ал.1 от ЗЗБУТ /ДВ бр.124 от 1997г./, във връзка с чл.4, т.2, буква
„а“ от Наредба №2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия
на труд при извършване на СМР /ДВ бр.37/2004г./ и във вр. с т.6.5 от Приложение
№2 на чл.2, ал.2 от същата наредба №2 и на основание чл. 399 и чл.416, ал.5 от КТ, във вр. чл.55 от ЗЗБУТ, във вр. чл.413, ал.2 от КТ му е наложено наказание
глоба в размер на 15000 лв. /петнадесет хиляди лева/.
По делото са разпитани като свидетели –
актосъставителят К.И.П., П.Г.Т. и Т.Г.И.. От показанията на свидетелите се
установява, че са извършили проверка на обект Н. Х. за р. О. в гр.К.. Тъй като в строителния процес са били
ангажирани много юридически и неюридически лица, проверката е продължила
по-дълго време, което е било необходимо за събиране на съответните документи. В
резултат на проверката са констатирали, че полаганата армировка на подподвижни покриви,
което е подобект на обекта „Н.“, е извършвана към деня на злополуката, без да е полагано
изискващо се нормативно укрепване на армировката в случай, че липсват кофражни
форми, което е довело и до настъпване на злополуката. Установено е, от договора
за възлагане на изпълнението, сключен между ДП „Р.“ и „Г.-български Консорциум „Н. Х. за р. О.““ДЗЗД, в Приложение 2, че на Консорциума
е възложено като изпълнител на обекта да извърши фактическото му строителство и
проектиране. От документите не е било установено, какво е участието на всеки
един от участниците в консорциума, като вид дейност, обем и др.. Поради това е
съставен актът за установяване на административно нарушение на Консорциума.
Съдът кредитира показанията на свидетелите
като логични, еднопосочни и непротиворечиви.
От представените страници на Заповедна
книга на строеж №06 от 10.07.2017г. на Началник РД“Н.“-В., за обект „Н. Х. за п. на
р. О. /НХ Р./ на площадка „Р.“ се установява, че „възложител“ е Държавно предприятие „Р. О.“, „строител“ - жалбоподателят „Г.-б. Консорциум „Н. Х. за р. О.““ДЗЗД, а „проектант“ – „И. Б.“АД. Същото обстоятелство е отразено и в
съставените по време на строителството актове и протоколи, част от които са приложени по делото.
На изпълнителя - „Г.-б. Консорциум „Н. Х. за р. О.““ДЗЗД е било възложено да разшири
„техническия проект“, като разработи в съответствие с него „работен проект“.
Уточнено е, че работният проект, трябва да бъде продължение на техническия
проект. Това обстоятелство се установява от представени Изисквания на
Възложителя за Изграждане на фаза 1 от НХРАО.
От представено по делото Приложение №1 към
договор за консорциум от 31.03.2015г. и Приложение №2 от 22.12.2015г. към
договора за консорциум от 31.03.2015г., се установява, че на „Н. Т. ГмбХ“, което дружество е член на
консорциума е възложено да изготви и подготви работни проекти за всички сгради
и инфраструктурата на обекта.
По делото беше изискан и приложен
комплексен доклад за оценка на съответствие на инвестиционен проект с основните
изисквания към строежа за Строеж: „Н. Х. за
п. на р. О. на площадка „Р.““. От същия се установява, че главен изпълнител-проектант е консорциум
с лидер „W. E. S. S.A.U.“ и с членове „D. T. G. и E.“, а подизпълнител-проектант „И к. И Б.“АД, със седалище и адрес на управление
гр.С.. Установява се, че „И
к. И Б.“АД е изготвило всички части на проекта,
включително и част „План за безопасност и здраве“.
Горната фактическа обстановка се подкрепя
от административно-наказателната преписка, показанията на разпитаните по делото
свидетели, комплексен доклад за оценка на съответствие на инвестиционен проект
с основните изисквания към строежа за Строеж: „Н. Х. за п. на
р. О. на площадка „Р.““, Изисквания на Възложителя за Изграждане на фаза 1 от Н. и Констативен протокол №Кз-755 от
14.05.2020г..
При
гореустановената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Делата от административно–наказателен
характер се разглеждат от районните съдилища, като въззивна инстанция.
Въззивната инстанция е инстанция по същество и проверява в цялост обжалваните
наказателни постановления, независимо от изложеното в жалбите и твърденията,
които правят страните в хода на делото.
В изпълнение на това си задължение, както
и от събраните по делото доказателства и представените от страните доводи съдът
приема за установено следното:
Актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление съдържат изискуемото съдържание и
необходимите реквизити, съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като не са допуснати
процесуални нарушения при съставянето им. Спазени са правилата за съставянето
на акта за установяване на административно нарушение, като същият е съставен в
присъствието на представител на „Г.-б. Консорциум „Н. Х. за р. О.““ДЗЗД и свидетелите, които са присъствали при констатиране на нарушението,
съгласно изискването на чл.40, ал.1 от ЗАНН.
Впоследствие, наказателното постановление
е издадено от компетентното за това лице – Директора на Дирекция „И. по т.“ в съответния 6-месечен срок от
съставянето на акта, съгласно чл.34 от ЗАНН.
Актът за установяване на административно
нарушение обаче е съставен на гражданско дружество по Закона за задълженията и
договорите. В чл.357 от ЗЗД е предвидено, че с договор за дружество две или
повече лица се съгласяват да обединят своята дейност за постигането на една
обща стопанска цел.
Самата правна уредба на гражданското
дружество по смисъла на чл. 357 и сл. ЗЗД сочи, а и по този въпрос в
законодателството и съдебната практика няма две мнения, че с договора за
дружество не възниква отделен, самостоятелен и различен от учредителите субект
на правото. Напротив, касае се за общност, основана на постигане на една обща
стопанска цел, чрез обединяване на дейността на две или повече лица. Всеки от
съдружниците, е оправомощен да управлява и представлява дружеството, освен ако
не е уговорено друго в договора, решенията за общите работи се вземат по
съгласие на всички съдружници, или на мнозинството от тях, и всеки от тях е
съответно задължен да изпълнява публичните задължения, които произтичат от
съществуването и дейността на дружеството.
Законодателят е уредил
административно-наказателната отговорност в чл.26 от ЗАНН, а именно – „административнонаказателноотговорни
са пълнолетните лица, навършили 18 години, които са извършили административни
нарушения в състояние на вменяемост“. Изключение от правилото, че
административна отговорност носят само физическите лица е предвидено в чл.83 от ЗАНН, където е уредено, че имуществена санкция за неизпълнение на задължения
към държавата и общините може да се налага и на юридически лица или еднолични
търговци, само когато това е изрично предвидено в закон, указ, постановление на
Министерски съвет или наредба на общинския съвет.
От приложените по делото доказателства се
установява, че жалбоподателят „Г.-б.
Консорциум „Н. Х. за р. О.““ДЗЗД, с БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление гр.Б. е съставен от „Н. Т. Г.“,
с адрес на управление: ** И.,
D-63755 А., Г. и „К. К. 2015“ДЗЗД, който пък се състои от дружествата
„Е.“ООД, „Б.“ООД, „Ю. П.“ООД и „К.“ООД, с адрес на управление: Република
България гр.С.,
кв. „В.“, бул.“Б. Ш.“№***.
Съгласно трайната съдебна практика,
гражданското дружество, учредено по реда на чл. 357 и сл. от ЗЗД не е
юридическо лице, поради което отговорност за задълженията му носят неговите
съдружници, запазващи своята юридическа самостоятелност (в този смисъл са
Решение № 126 от 14.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 701/2010 г., І т.о.,
Определение № 300 от 21.03.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 175/2010 г., ІІ т.о. и
др.). Поради изложеното, гражданският договор по чл. 357 и сл. от ЗЗД и
регистрацията на ДЗЗД в регистър „БУЛСТАТ“ не водят до възникване на нов правен
субект, който да наруши сочените в обжалваното постановление разпоредби на Закона
за здравословни и безопасни условия на труд и Наредба №2 за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР.
На следващо място Г.-б. Консорциум „Н. Х. за р. О.““ДЗЗД е санкциониран за извършено
нарушение на чл. 5, ал.1 от ЗЗБУТ /ДВ бр.124 от 1997г./, във връзка с чл.4,
т.2, буква „а“ от Наредба №2 за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на СМР /ДВ бр.37/2004г./ и във вр. с
т.6.5 от Приложение №2 на чл.2, ал.2 от същата наредба №2.
В чл.5, ал.1 от ЗЗБУТ е предвидено, че всеки,
който проектира строителни обекти и дейности, производства, конструкции,
технологии и работно оборудване, е длъжен да съобрази проекта с всички правила
и норми за здравословни и безопасни условия на труд. Според чл.4, т.2, б.“а“ от
Наредба №2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд при извършване на СМР, същата се прилага при спазване на изискванията на
нормативните актове за проектиране и изпълнение на строежите, включително
обхват и съдържание на инвестиционните проекти.
Санкциониращата норма на чл.413, ал.2 от КТ /посочена в наказателното постановление/, предвижда, че „работодател“, който
не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия
на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание се наказва с имуществена санкция
или глоба в размер от 1500 лева до 15000 лева.
По делото не са събрани доказателства
жалбоподателят Г.-б. Консорциум „Н. Х. за р. О.““ДЗЗД да е „работодател“. Всяко едно от
юридическите лица е работодател на наетите служители и работници, но това не
прави същите такива по отношение на гражданското дружество, учредено по реда на
ЗЗД. Всеки един от тези работници се намира в трудово правоотношение със
съответното юридическо лице, което участва в гражданското дружество, но не и с
последното. Също така, „работодател“ по смисъла на & 1, т.1 от
Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда е всяко физическо лице,
юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и
икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация,
кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни),
което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение,
включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за
изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател. В конкретния случай
жалбоподателят не е наел самостоятелно работници или служители по трудово
правоотношение, тъй като същите са били наети от юридическите лице, от които е
съставено гражданското дружество.
Налице е противоречие в мотивите на
обжалваното наказателно постановление и диспозитива на същото. В мотивите се
сочи, че Г.-б. Консорциум „Н. Х. за р. О.““ДЗЗД има качеството на „проектант“ по
смисъла на &1,
т.3 от Допълнителните разпоредби на Наредба №2 за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд, а в диспозитива се санкционира като
„работодател“ по смисъла на & 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда.
Съгласно &1, т.3 от Допълнителните
разпоредби на Наредба №2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд –„Проектант“, „консултант“ и „технически ръководител“ са
лицата, определени в ЗУТ. Видно от чл.162, ал.1 от ЗУТ – „проектант“ е
физическо или юридическо лице, включващо в състава си физически лица,
притежаващи необходимата проектантска правоспособност. Както беше изложено
по-горе Г.-б. Консорциум „Н. Х. за р. О.““ДЗЗД не е нито физическо лице, нито
юридическо лице, поради което не може да бъде проектант, съгласно изискванията
на Закона за устройство на територията.
Предвид горното, отчитайки спецификата на
ДЗЗД, а именно това, че гражданското дружество е договорно обединение, което не
води до създаването на нов правен субект, различен от участващите в договора, и
няма обособено собствено имущество, то същото е немислимо да носи имуществена
отговорност като самостоятелен правен субект и такава следва да бъде носена от
съдружниците.
При това съдът приема, че с оглед
неправилното ангажиране на административно-наказателната отговорност на субект,
извън приложното поле на ЗАНН, е налице основание за отмяна на наказателното
постановление и в този смисъл жалбата се явява основателна и следва да бъде
уважена, а издаденото Наказателно постановление № 06-001271 от 21.02.2020 г. на
Директора на Дирекция „И. по т.“ –
В. да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН Районен съд-Козлодуй
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 06-001271 от
21.02.2020 г. на Директора на Дирекция „И. по т.“ – В., с което за нарушение на чл. 5, ал.1 от
ЗЗБУТ /ДВ бр.124 от 1997г./, във връзка с чл.4, т.2, буква „а“ от Наредба №2 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на СМР /ДВ бр.37/2004г./ и във вр. с т.6.5 от Приложение №2 на чл.2,
ал.2 от същата наредба №2, на основание чл. 399 и чл.416, ал.5 от КТ, във вр.
чл.55 от ЗЗБУТ, във вр. чл.413, ал.2 от КТ на „Г.-б. К. „Н. Х. за р. О.““ДЗЗД, с БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на
управление гр.Б.
ж.к.“Б. М.“, ул.“С. П.“№*,
ет.*, представлявано от Б. К., роден на ***г., с немско гражданство и Т. А. Я. с ЕГН:********** е наложено
административно наказание глоба в размер на 15000 лв. /петнадесет хиляди лева/.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Административен съд - гр.Враца в 14- дневен срок от
съобщаването му на страните.
Районен съдия: