№ 109
гр. , 04.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на седемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Й.Б.П.
при участието на секретаря Х.К.К.
като разгледа докладваното от Й.Б.П. Гражданско дело № 20205510101894
по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК, във вр.
с чл.79, ал.1, чл.92, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът заявява, че на 09.10.2018г. между „М.Б.“ ЕООД (с вписана
впоследствие промяна в правната форма в ООД), ЕИК:******** в качеството
на лизингодател и ответникът ОЛ. АНДР. В. като лизингополучател e
сключен договор за финансов лизинг №АG000***, със задължително
придобиване на собствеността №АG000*** върху лек автомобил марка
„ВМW“ модел „330“, идентификационен номер на рама WBAЕР********,
рег.№СВ****МН. Въз основа на договора като лизингодател предоставил
ползването на лизинговата вещ на лзингополучателя, за което бил съставен
приемо-предавателен протокол от 09.10.2018г. Лизингополучателят заплатил
авансово първоначалните разходи и договорената първоначална вноска.
Размерът на финансирането било *** лв. Всички съществени условия били
подробно описани в договора и приетите от клиента Общи условия и
приложенията - неразделна част от Договора. Ответникът като
лизингополучател поел задължение за заплащане на месечни вноски, както и
да използва вещта по предназначение с грижата на добър стопанин.
Договорен бил срок от 84 месеца, който изтичал на 08.10.2025 г. , съгласно
погасителния план - неразделна част от Договора за финансов лизинг.
Договорен бил фиксиран лихвен процент в размер на 41.16 %, и размер на
месечни анюитетни вноски от *** лева. Лизингополучателят преустановил
плащания по Договора, като последното постъпило плащане било от
24.01.2019г. и послужило за погасяване на вноска №2 с падеж на 08.12.2018г.
и част от вноска №3 с падеж на 08.01.2019г. Към 02.05.2019г. неплатени били
1
вноска №3 по Погасителен план с падеж 08.01.2019г. до вноска №6 по
погасителен план с падеж 08.04.2019г. Предвид това отправил изявление за
разваляне на договора, получено лично от ответника, който продължил да
ползва лизинговия актив до 07.05.2019 г., на която дата автомобилът бил
върнат във владение на собственика – лизингодател. На основание чл. чл. 345
от ТЗ във вр. с чл. 8.1 от приложимите към Договора Общи условия за
периода, през който лизинговият актив е ползван от Лизингополучателя,
последният дължал заплащането на договорените месечни вноски по
погасителен план от трета (с падеж 08.01.2019 г.) до шеста (с падеж
08.04.2019 г.) включително и седма частично (за период от 09.04.2019 г. до
07.05.2019 г.) в общ размер от *** лева, в това число главница в размер на ***
лева и възнаградителна лихва в размер на *** лева. На основание чл.15.1 от
приложимите ОУ, предвид допуснатата забава в плащанията на трета до
шеста вноски била начислена неустойка в размер на *** лева към
07.05.2019г., както следва: на *** лв. за забава в плащането на трета вноска за
периода от 08.01.2019г. до 07.05.2019г. върху съответната част от главницата;
на *** лв. за забава в плащането на четвърта вноска за периода от
08.02.2019г. до 07.05.2019г. върху съответната част от главницата; *** лв. за
забава в плащането на пета вноска за периода от 08.03.2019г. до 07.05.2019г.
върху съответната част от главницата; *** лв. за забава в плащането на шеста
вноска за периода от 08.04.2019г. до 07.05.2019г. върху съответната част от
главницата.На основание чл.15.5 от приложимите към договора Общи
условия, лизингополучателят дължал на лизингодателя неустойка за
прекратяване на договора по вина на лизингополучателя в трикратен размер
на договорената месечна вноска или общо *** лв., дължима еднократно към
датата на прекратяване на договора, формирана като сбор от три месечни
вноски, всяка една в размер на *** лв. Поради неплащане от ответника на
задълженията по договора за лизинг подали заявление срещу
лизингополучателя въз основа на което било образувано ч.гр.№745/2020 г. по
описа на РС-К. и издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена
на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК с оглед указанията на
заповедния съд предявява иска в едномесечния срок. Моли съда да постанови
решение, с което да признае установено, че ОЛ. АНДР. В., с ЕГН-**********,
с адрес: гр.Гурково, обл.С., бул.“К.А.Б.“ №41, вх.Б, ет.3, ап.20 дължи на
„М.Б." ООД, с ЕИК:********, по договор за финансов лизинг №АG000***
сумите: *** лв. незаплатена главница по лизингови вноски, включена в
анюитетните вноски с падеж от 08.01.2019 г. до 07.05.2019 г., *** лв.
незаплатена лихва по лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с
падеж от 08.01.2019 г. до 07.05.2019 г., *** лв. неустойка за забавени
плащания за периода от 08.01.2019 г. до 07.05.2019 г., *** лв. неустойка за
прекратяване на договора, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявление по чл.410 в съда. Претендира съдебни разноски по
настоящото и заповедното производства.
В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК, назначеният
особен представител на ответника оспорва исковете по основание и размер.
Сочи, че не е осъществил контакти с ответника. В чл.14 от Общите условия
бил уреден начинът на връщането на лизинговия актив. Съгласно чл.14, ал.2
от ОУ. При предаването на Лизинговия актив страните подписвали протокол
2
за актуалното състояние на лизинговия актив. От доказателствата към
исковата молба не било видно, на коя дата е върнат лизинговият актив и за
издадени фактури съгласно чл.7.6 от ОУ. Счита претенцията за сумата от ***
лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 08.01.2019г. –
07.05.2019г., за неоснователна и поради нищожност на клаузата определяща
възнаградителната лихва, доколкото противоречала на закона и морала,
предвид прекомерно уговорения размер от 41.16%. Моли съда да отхвърли
изцяло срещу ОЛ. АНДР. В. искове.
От събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното:
От приложеното ч.гр.д.№745/2020 г. по описа на Районен съд- К. и след
служебна справка в ТР се установява по подадено заявление от „М.Б.“ ООД
ЕИК:******** (с вписана промяна на правната форма от ЕООД) е издадена
Заповед №409/22.04.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК срещу длъжника ОЛ. АНДР. В., с ЕГН-**********, адрес гр.Гурково,
бул.“К.А.Б.“ №14 вх.Б ет.3 ап.20, за сумите: *** лв. падежирали и непогасени
лизингови вноски по главница по договор за финансов лизинг №AG000***
дължими за период от 08.01.2019г. до 04.05.2019г.; *** лв. падежирали и
непогасени лизингови вноски за възнаградителна лихва по договор за
финансов лизинг №AG000*** дължими за период от 08.01.2019г. до
04.05.2019г., *** лв. неустойка за забава на плащане на лизингови вноски,
дължима за период от 08.01.2019г. до 04.05.2019г., *** лв. неустойка за
прекратяване на основание чл.15.5 от Общите условия и законна лихва от
21.04.2020г. до пълното изплащане на задължението, както и разноски по
делото в размер на *** лв. държавна такса и 75 лв. юрисконсултско
възнаграждение. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от
ГПК, разпореждането по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е връчено заявителя на
23.07.2020 г. и искът по чл.422 от ГПК е предявен на 24.08.2020 г. и е в срока
по чл.415, ал.4 от ГПК.
По делото са приети като доказателства заверени копия на договор за
финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността
№АG000***/09.10.2018 г. , със задължително придобиване на собствеността
№АG000***, ведно с погасителен план на лизинговите вноски, приемо-
предавателен протокол от 09.10.2018 г., пълномощно за застраховане,
декларация на лизингополучателя от 09.10.2018 г., стандартен европейски
формуляр, тарифа към общите условия и общи условия към договор за
финансов лизинг, двустранно подписани, от които е видно, че договорът е
сключен между лизингодателя „М.Б.“ ЕООД и ОЛ. АНДР. В. с ЕГН-
********** като лизингополучател с предмет: лизингов актив марка и модел
„ВМW“ модел „330“, идентификационен номер на рама WBAЕР********,
рег.№СВ****МН, стойност-*** лв., първоначална вноска *** лв., главница
*** лв., срок на лизинга-84 месеца, с падеж на месечните вноски- 8-мо число
на месеца, с фиксиран лихвен процент- 41.16 %., с общ разход по кредита: ***
лв., ГПР-49.88% и включва лихва върху главницата; и обща дължима сума по
договора- *** лв. Представена е вносна бележка за внесена от ответника на
09.10.2018 г. по договор №АG000*** сума в размер на *** лв. /л.35-36/.
Представено е заверено копие на уведомление от 02.05.2019 г. за
прекратяване на договор за лизинг №АG000***, двустранно подписано,
3
неоспорено, от което е видно, че ответникът е бил уведомен за дължимите
суми и прекратяването на договора от ищеца.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, с депозирано
заключение, неоспорено, което съдът възприема като мотивирано и
компетентно изготвено. От заключението се установява, че ответникът е
извършил периодични и неритмични вноски както следва: 3 на 09.10.2018 г. и
три на 24.01.2019 г. с които е внесъл по договора за финансов лизинг
№АG000*** суми в общ размер 1864.26 лв. /посочени дата, сума и основание
в таблица на стр.7 от заключението/. Размерът на неплатената главница за
периода от 08.01.2019 г. до 07.05.2019 г. е *** лв. като сбор от неплатените
месечни вноски по главница с падежи на 08.01.2019 г. /неплатена част/,
08.02.2019 г., 08.03.2019 г., 08.04.2019 г. и 07.05.2019 г. /пропорционална/.
Размерът на неустойката за забава за периода 08.01.2019 г. до 07.05.2019 г. е в
размер на *** лв. Неустойката за прекратяване на договора за лизинг е в
размер на *** лв. и е калкулирана на основание т.15.5 от Общите условия към
договора и е в размер на три месечни вноски, всяка от които по *** лв.
Ответникът преустановил плащането на вноски по процесния договор на
24.01.2019 г. като с получените до тази дата суми са погасени: вноска №2 с
падеж 08.12.2018 г. и частично-вноска №3 с падеж 08.01.2019 г.
От така установеното съдът прави следните правни изводи:
Искът за установяване съществуването на вземане с правно основание чл.422
вр. с чл.415 от ГПК е предявени в законоустановения месечен срок и е
допустим. За ищеца-кредитор е налице правен интерес от установяване
съществуването на вземането му, тъй като заповедта за изпълнение, издадена
по ч.гр.д.№745/2020 г. по описа на РС-К. е връчена на длъжника по реда на
чл.47, ал.5 вр. ал.1- ал.4 от ГПК.
Между страните е съществувало правоотношение, основано на договор за
финансов лизинг с клауза за задължително придобиване на собствеността.
Лизинговата вещ е била предадена от ищеца лизингодател на ответника-
лизингополучател. Разпоредбата на чл.342, ал.2 от ТЗ предвижда, че с
договора за финансов лизинг /ДФЛ/ лизингодателят се задължава да
придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя,
и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение, а ал.3 предоставя
възможност на лизингополучателя да придобие вещта по време на договора
или след изтичане на срока му. Предвид посочените правни норми,
разпоредбата на чл.344 от ТЗ, според която лизингодателят има задълженията
на наемодател по чл.230 от ЗЗД и от препращащата норма на чл.347, ал.2 от
ТЗ, следва, че основните задължения на лизингодателя по договора за
финансов лизинг са: 1. да придобие вещта - предмет на договора за лизинг от
трето лице при условия, определени от лизингополучателя; 2. да предаде
лизинговия обект за ползване на лизингополучателя и да му предостави
свободното ползване в рамките на срока на договора; 3.да прехвърли на
лизингополучателя собствеността на лизинговата вещ в уговорения срок. По
своята същност финансовият лизинг представлява специфична финансова
операция за предоставяне на кредит във веществена форма по избор на
лизингополучателя. Задълженията на лизингополучателя са предвидени в
4
разпоредбата на чл.345 от ТЗ: 1.има задълженията на наемател съгласно
чл.232 и чл.233, ал.2 от ЗЗД, а именно да си служи с вещта за определеното в
договора ползуване, а при липса на такова - съгласно предназначението й,
/чл.232, ал.1 от ЗЗД/, да плаща лизинговата цена и разходите, свързани с
ползуването на вещта /чл.232, ал.2 от ЗЗД/, да съобщава незабавно на
лизингодателя за повредите и посегателствата, извършени върху наетата вещ
/чл.233, ал.2 от ЗЗД/. В случая от доказателствата по делото се установи, че
поради неизпълнение на основно задължение на ответника лизингополучател
да заплаща редовно лизинговата цена, договорът е прекратен едностранно от
страна на ищеца-лизингодател. С прекратяването/развалянето на договора, за
лизингополучателя не отпада задължението за плащане на предхождащите
прекратяването/развалянето лизингови вноски, така също не се дължи и
връщането на вноските в случай, че са били платени до този момент, защото
лизингополучателят е ползвал вещта.
Процесното правоотношение се регулира от разпоредбите на ЗПК поради
качеството на лизингополучателя на потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР
на ЗПК и поради естеството и предмета на договора. Това произтича от
спецификите на договора за финансов лизинг, с който се осъществява
инвестиционно кредитиране на лизингополучателя. Лизингополучателят
ползва за срока на договора паричния ресурс на лизингодателя, т.е. в
месечната вноска се включва и част от стойността на вещта, предмет на
лизинга. Налице са и условията по чл.3, ал.3 от ЗПК, поради което към
договора приложение намират разпоредбите на закона. Съгласно чл.24 от
ЗПК, приложими към тези правоотношения са и нормите на ЗЗП, съответно
разпоредбата на чл.7, ал.3 от ГПК, съгласно която съдът служебно следи за
наличие на неравноправни клаузи в потребителски договор. Предявените
претенции са както за падежирали и неплатени лизингови вноски включващи
главница и възнаградителна лихва, така и за неустойка за забава и неустойка,
които са точно и ясно посочени в договора и приложимите ОУ на
лизингодателя. Същите не са променяни по време на действието на договора.
Договорна/възнаградителната лихва представлява компонент от ГПР,
уговорена е във фиксиран размер от 41.16 % и представлява съществен
елемент от месечната вноска съгласно погасителния план. Съгласно т.9 на
договора за лизинг, ГПР съставлява 49.88 % като се формира от договорната
лихва и такса ангажимент. Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК годишният процент
на разходите не може да бъде по-висок от 5 пъти размера на законната лихва
по просрочени задължения в лева и във валута, определена с ПМС.
Годишният процент на разходите включва общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. дължими на последните
за сключване на договора, изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит- чл.19, ал.1 от ЗПК. Следва да се посочи, че
нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК поставя ограничение по отношение на
уговорките при потребителските кредити за размера на лихвите, което в
настоящия случай е спазено. Не е извършвана промяна на фиксирания лихвен
процент, компонентите на дължимите от ответника плащания са ясно
посочени, като ГПР не надвишава пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения, т.к. петкратния размер е 50.00%.
5
Процесният договор е прекратен поради наличие на неизпълнение на
задължението на ответника за плащане на лизингови вноски повече от пет
дни съгласно т.13.5 от ОУ. От заключението на ССЕ се установи, че
ответникът е погасил две вноски и частично трета вноска, с падеж 08.01.2019
г., като последното плащане е извършено на 24.01.2019 г., а лизингодатерят е
предприел действия за прекратяване на договора за финансов лизинг на
02.05.2019 г. и на 07.05.2019 г. ответникът е върнал на ищеца лизинговия
актив. В случая прекратяването на договора е настъпило, считано занапред от
07.05.2019 г. като към този момент са платени две вноски и част от третата
вноска. Съобразно заключението на ССЕ до прекратяването/развалянето на
договор на договора с връщането на лизинговата вещ неплатените вноски са
четири като периода 08.01.2019 г. до 07.05.2019 г. дължимата падежирала
главница е в размер на *** лв., договорната/възнаградителна лихва е в размер
на *** лв., а лихвата за забава е в размер на *** лв.
В чл.15. 5 от Общите условия към договора за финансов лизинг е предвидено,
че при прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, последният
дължи неустойка в размер на 3 лизингови вноски като неустойката се
начислява въз основа на последните 3 лизингови вноски с настъпил падеж
при прекратяване на договора. Съгласно чл. 143, т. 5 от ЗЗП неравноправна е
клаузата, която задължава потребителят при неизпълнение на негови
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка, като
съгласно чл.145 от ЗЗП, неравноправността се преценява към момента на
сключване на договора при вземане предвид видът на стоката и услугата –
предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване,
както и всички останали клаузи на договора или друг договор, от който той
зависи, а според чл.146 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договора са
нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. С подписване на договора за
финансов лизинг и Общите условия към него потребителят е поел
задължение и се е съгласил при предсрочно прекратяване на договора да
заплати на заявителя – лизингодател неустойка в размер на три лизингови
вноски към момента на прекратяване на договора. При изначално уговорен
праг на неустойката и възможност същата да бъде определена /три лизингови
вноски с настъпил падеж преди прекратяване на договора /, съдът намира, че
клаузата не създава неравновесие в правата и задълженията на потребителя и
лизингодателя, отговаря на изискването за добросъвестност и не излиза извън
присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция и като
такава не е нищожна като противоречаща на добрите нрави / т. 3 от ТР №
1/15.06.2010 год. по тълк. дело № 1/2009 год. на ОСТК на ВКС /. Основното
задължение на потребителя по договор за финансови лизинг е да заплаща
лизинговите вноски съгласно погасителния план. Уговорената неустойка
обезпечава възстановяване вредите от неизпълнението на това задължение,
водещо до предсрочно прекратяване на договора и невъзможността
лизингодателя да получи лизинговите вноски, дължими се за периода от
прекратяване на договора до неговия краен срок. Уговорената в настоящия
случай неустойка не е необосновано висока и не води до неоснователно
обогатяване на лизингодателя, тъй като базата за нейното изчисляване е
изначално и пределно ясен- три лизингови вноски с настъпил падеж преди
прекратяване на договора. Освен това неустойката е ограничена в трикратния
6
размер на лизинговите вноски, което и съпоставимо с общия брой на
непогасените лизингови вноски /84/ налага извод, че неустойката по т.15. 5 от
Общите условия обезпечава изпълнението, като проявява както
обезщетителната си, така и санкционна функция. От заключението на ССЕ се
установи, че дължимата се неустойка съобразно т.15.5 от ОУ в размер на три
месечни вноски е *** лв. По делото няма наведени доводи, а и доказателства
ответникът да е платил изцяло или частично претендираните суми, поради
което предявеният установителен иск по чл.422 от ГПК е основателен и
следва да бъде уважен.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. по тълк.д.№4/2013 г. на
ВКС, ОСГТК съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422,
респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Предвид изхода на спора, на основание чл.78, ал.1
от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените в настоящото
производство разноски в размер на *** лв., от които: *** лв. държавна такса и
*** лв. юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание
чл.78, ал.8 от ГПК вр. чл.37 от ЗПП и чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането
на правната помощ, *** лв. разноски за експертиза и *** лв. разноски за
особен представител, както и *** лв. разноски в заповедното производство по
ч.гр.№745/2020 г. по описа на РС-К..
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на ОЛ. АНДР. В., с ЕГН-
**********, с настоящ и постоянен адрес гр.Гурково, обл.С., бул.“К.А.Б.“
№14, вх.Б, ет.3 ап.20, че съществува вземане на „М.Б.“ ООД, с
ЕИК:********, със седалище и адрес на управление: гр.С., район „И.“,
ж.к.“И.“, бул.“Г.М.Д.“№16-А, на основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.79, ал.1, чл.92, ал.1 и чл.86 от ЗЗД, сумите: *** лв. падежирала и
непогасени лизингови вноски за главница от 08.01.2019 г. до 07.05.2019 г.,
*** лв. падежирали и непогасени лизингови вноски за възнаградителна лихва
от 08.01.2019 г. до 07.05.2019 г., *** лв. неустойка за забавено плащане от
08.01.2019 г. до 07.05.2019 г., *** лв. неустойка за прекратяване на договора
по вина на лизингополучателя, по договор за финансов лизинг със
задължително придобиване на собствеността №АG000***/09.10.2018 г. и
законната лихва върху главницата от 21.04.2020г. до изплащане на вземането,
за които вземания е издадена заповед №409/22.04.2020 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№745/2020 г. по описа на РС-
К..
ОСЪЖДА ОЛ. АНДР. В., с ЕГН-**********, с настоящ и постоянен адрес
гр.Гурково, обл.С., бул.“К.А.Б.“ №14, вх.Б, ет.3 ап.20 да заплати на „М.Б.“
7
ООД, с ЕИК:********, със седалище и адрес на управление: гр.С., район
„И.“, ж.к.“И.“, бул.“Г.М.Д.“№16-А, на основание чл.78, ал.1 от ГПК
направените по делото разноски в размер на *** лв. и *** лв. разноски по
ч.гр.д.№745/2020 г. по описа на РС-К..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- С. в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д.
№745/2020 г. по описа на РС-К..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
8