№ 3630
гр. София, 09.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ВН
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20211110127741 по
описа за 2021 година
РЕШЕНИЕ
09.11.2021 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав , в открито публично
заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА
при секретаря ВН, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 27741/2021 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от ТС срещу ИЛ. Н. Й., като се твърди, че ответника бил
потребител на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр. София, ул
.................................... № 5, ......., аб. № ....., като била доставена топлинна енергия без
наличието на валидно правно основание, като ответника се бил обогатил неоснователно.
Поддържа, че е доставил топлинна енергия на стойност 1775,59 лева за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., но ответника не я бил заплатил, поради което изпаднал в
забава и дължал мораторна лихва в размер на 229,46 лева за периода 01.07.2018 г. до
18.03.2021 г. Навежда доводи, че освен това била предоставена услугата дялово
разпределение, която също била потребена без валидно правно основание за което се
дължала сумата от 37,31 лева за периода от 01.05.2018 г. до 29.02.2020 г., но тъй като
ответника бил в забава се дължала и мораторна лихва в размер на 6,41 лева за периода
1
01.07.2018 г. до 18.03.2021 г. Твърди, че е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, но ответника бил възразил, поради което имал правен интерес
от предявените искове. Иска да бъде признато за установено, че ответника дължи
претендираните суми, както и присъждането на деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на искова молба и не е изразено
становище по предявените искове. Съображения за неоснователност на претенциите са
развити в подаденото от ответника възражение по чл. 414 ГПК.
Третото лице-помагач на страната на ищеца е представило писмени доказателствени
средства, като е изразило становище за доказаност и основателност на предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е бил сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК, във вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ГПК
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1) ищецът да е достави топлинна енергия до стопанският
обект на ответника и да е извършил услугата дялово разпределение; 2) ответникът реално да
е потребил доставената топлинна енергия; 3) да липсва валидно правно основание – тоест
годен правопораждащ юридически факт от който между страните да е възникнало валидно
правоотношение, чийто централен елемент е разместването на имуществени блага, а именно
доставянето и потреблението на топлинна енергия и услугата дялово разпределение.
От Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 93, том V, рег. № 10639, нот.
дело № 842/2008 г. се установява, че ИЛ. Н. Й. е собственик на недвижим имот, находящ се
в гр. София, ул .................................... № 5, ........
Съгласно правилото на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се
извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между
топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди.
В правилото на § 1, т. 43 ДРЗЕ (отм., ДВ бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) е
регламентирано, че „Потребител на енергия или природен газ за стопански нужди“ е
физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на
държавния или общинския бюджет.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на
който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й…
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
2
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на
топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би
противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим
както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
Следователно, съдът намира, че доколкото и между страните не се спори в случая
процесният недвижим имот е такъв касаещ стопанско ползване, поради което с оглед
дадената дефиниция и доколкото липсват доказателства за сключен писмен договор, като
валидно правно основание за доставка на топлинна енергия, то страните следва да се уредят
на основата на извъндоговорните източници на облигационни отношения – чрез института
на неоснователното обогатяване.
Прието е заключението на СТЕ, като се установява, че до имота е доставяна топлинна
енергия за отопление на имот, БГВ и сградна инсталация. Вещото лице е изяснило, че за
периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г. начисляването на топлинната енергия за отопление на
имот е на базата на „служебен отчет“ поради неосигурен достъп, съответно така е
извършван и отчета за БГВ на базата на 1 човек при количество от 140 л. за денонощие.
Изяснено е, че стойността на потребената топлинна енергия е в размер на 1698,00 лева.
Съдът, като извърши преценка на заключението на СТЕ, съобразно правилото на чл.
202 ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като е изготвено обективно, компетентно и
добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените задачи, като по
делото липсват доказателства, че експертът е недобросъвестен или заинтересован от изхода
на правния спор.
Обстоятелствата за неосигурен достъп, които са констатирани от вещото лице се
потвърждават и от представените по делото протоколи за неосигурен достъп от третото
лице-помагач (л. 78 в кориците на делото).
С оглед гореизложеното настоящата съдебна инстанция намира, че безспорно е
установено, че ищецът е доставил топлинна енергия до процесния топлоснабден имот на
ответника, а последните е потребил същата.
Правно основание по смисъла на чл. 59, ал. 1 ЗЗД представлява валиден юридически
факт (титул), чийто централен елемент е разместването на имуществени блага. В случая, тъй
като ответникът носи доказателствената тежест да установи наличието на валидно правно
основание, а по делото не са сочени, респ. не са събрани доказателства, че такова е налице,
то с оглед неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да
приеме недоказаният факт за неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154,
ал. 1 ГПК. Следователно след като ищецът е доставил, а ответникът е потребил топлинната
енергия без наличието на правно основание последният се е обогатил за сметка на ищеца,
3
поради което и настоящият съдебен състав намира, че са налице всички материални
предпоставки на предявената кондикционна претенция, поради което и главният иск следва
да бъде уважен до размера на 1698,00 лева, до който размер искът е установен по основание
и размер, а за разликата до пълният предявен размер от 1775,59 лева, претенцията следва да
бъде отхвърлена.
С оглед заключението на СТЕ и представените и неоспорени писмени доказателства
от третото лице-помагач, съдът намира, че е основателна и претенцията за стойността на
услугата дялово разпределение в размер на 37,31 лева за периода м.05.2018 г. до м.02.2020
г., тъй като същата услугата е предоставена на ответника без наличието на валидно правно
основание, с което същият се е обогатил за сметка на ищеца.
Исковете за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл.
86, ал. 1 ЗЗД са обусловени от изхода на производството по главните искове. Въпреки това
настоящият съдебен състав намира, че същите са неоснователни. При вземане за
неоснователно обогатяване, последното става изискуемо към момента на имущественото
разместване, но за да длъжникът да изпадне в забава е необходима покана – така Решение
№ 176/13.06.2012 г. по т. д. № 1078/2010 г. на ВКС , I т.о.; Решение № 224/2013 г. по т. д.
№ 981/2012 г. на II т.о. В случая по делото са представените писмени доказателства – писмо
от ТС изх. № П-5549/27.05.2019 г. (л. 16-17), с която ищецът е поканил ответника да заплати
доброволно суми за главница и лихви (без посочен период и основание на вземането), но от
представените по делото обратни разписки няма данни ответникът действително да е
получил изпратената покана. В тази насока съдът намира, че доколкото за процесния период
ответникът не е изпадал в забава поради липса на покана, то само на това основание
претенциите следва да бъдат отхвърлени. Нещо повече, настоящият съдебен състав счита, че
от процесната покана не може да се направи еднозначен извод, че същата касае вземанията
предмет на настоящото производство, тъй като последните нито съвпадат по размер, нито е
посочен период, нито е посочено основание на което кредиторът ги претендира. Ето защо и
съдът не може да направи извод, че поканата касае именно процесните вземания.
Действително, кредиторът не е длъжен да индивидуализира вземането в поканата по чл. 84,
ал. 2 ЗЗД така както това се изисква напр. при подаването на исковата молба, но последното
трябва да индивидуализирано по такъв начин, че да не оставя съмнение, че длъжникът е
поканен да заплати именно претендираното в съдебното производство вземане.
Следователно при неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е
длъжен да приеме недоказаните факти за неосъществили се в обективната действителност –
арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
Трябва да се изясни и обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. Следователно, задължението за заплащане на
мораторни лихви е дължимо от деня на забавата, която при липсата на определен ден за
изпълнение настъпва в зависимост от това дали длъжникът е поканен да изпълни, според
правилото на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Без значение е дали срокът за изпълнение на задължението е
резултат на договаряне между страните или е посочен в закона – ако задължението не е
изпълнено в рамките на срока, длъжникът изпада в забава, т.е. определеният срок и в двата
4
случая има значението на покана за изпълнение на задължението за обезщетение. В този
смисъл, при неизпълнение на парични задължения законът свързва забавата на длъжника с
правилото, че е необходима покана на кредитора, а изключението е предвидено изрично в
закона – при задълженията от непозволено увреждане, когато длъжникът се смята в забава и
без покана (арг. чл. 84, ал. 3 ЗЗД). Следователно, забавата на длъжника настъпва с
изискуемостта на вземането (чл.114, ал.1 ЗЗД) само в изрично предвидените от закона
случаи, поради което неоснователно обогатилия се при общия фактически състав на чл. 59,
ал. 1 ЗЗД не изпада в забава със самото обогатяване на едно лице за сметка на имуществото
на друго лице. Когато е предявена претенция за обезщетение по чл. 59, ал .1 ЗЗД, въпросът
за началния момент на обезщетението за лихви върху размера на обезщетението за
ползването на недвижимия имот обаче следва да се разреши по правилото на чл. 84, ал. 2
ЗЗД. Като всяко друго парично вземане, при неизпълнение на задължението да плати
обезщетение в пари за ползването на чуждия имот, неоснователно обогатилият се ползвател
ще дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата (чл. 86, ал. 1 ЗЗД). В
хипотезата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД вземането е изискуемо от деня на разместване на благата и не
е обвързано със срок поради което съгласно чл. 69, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да иска
изпълнението му веднага. Следователно, вземането за обезщетение за мораторни лихви при
общия фактически състав на неоснователно обогатяване по чл.59, ал. 1 ЗЗД възниква от деня
на забавата на длъжника, която при липсата на определен срок настъпва след покана на
кредитора – в този смисъл Решение № 394/27.11.2015 г. по гр. д. № 3034/2015 г. на ВКС,
IV г. о., Решение № 706/ 30.12.2010 г. по гр.д.№ 1769/ 2009 г., I. г.о. В изложения по-горе
смисъл е и Тълкувателно решение № 5/2017 г. от 21.11.2019 г. по т. д. № 5/2017 г. на
ОСГТК на ВКС.
Съгласно т. 11а от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д.
№ 4/2013 г., ОСГТК: „В производството по иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415,
ал. 1 ГПК, е допустимо да се разгледат обоснованите във възражението на длъжника по
чл. 414, ал. 1 ГПК оспорвания за вземането на кредитора, дори ответникът да не е подал
отговор на исковата молба или да не е направил подобни възражения в срока за отговор.“.
В случая ответникът не е подал отговор на исковата молба, но във възражението по чл. 414
ГПК е направено надлежно възражение за погасителна давност, което следва да бъде
разгледано от съда.
Настоящото производство е образувано при условията на чл. 422 ГПК, поради което
предвид фикцията в ал. 1 на посочената разпоредба настоящата искова молба се счита
предявена от 25.03.2021 г. (датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение). С оглед на това съдът намира, че принципно всички вземания преди 25.03.2016
г. принципно биха били погасено по давност. В тази насока и с оглед процесния период е
неоснователно е възражението за изтекла погасителна давност. Погасителната давност при
неоснователното обогатяване е общият давностен срок по чл. 110, ал. 1 ЗЗД. В сега
действащата уредба не съществуват специални разпоредби относно давностните срокове за
предявяване на претенции по реда на правилата за неоснователно обогатяване. Това дава
основание в съдебната практика и доктрина единодушно да се приема, че давностният срок,
в рамките на който се погасява вземането по чл. 59 ЗЗД, е петгодишен. Така например в
Решение № 229 от 10.11.2014 г. по гр. д. № 2796 / 2014 г. на ВКС се приема, че
претенцията по чл. 59 ЗЗД не е претенция за обезщетение от неизпълнен договор, нито
претенция за периодични плащания, а за заплащане на едно общо обезщетение за
5
неоснователно обогатяване, поради което тази претенция се погасява с общата 5-годишна
давност по чл.110 от ЗЗД, а не с 3-годишната давност по чл. 111 ЗЗД.
Останалите възражения на ответника във възражението по чл. 414 ГПК, респ.
представените по делото доказателства са ирелевантни и неотносими към предмета на
правния спор, поради което същите не следва да бъдат обсъждани.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендират разноски
разполагат и двете страните.
Ищецът е поискал присъждането на деловодни разноски, като е доказал, че реално е
сторил такива, поради което съобразно уважената част от исковете и на основание чл. 78, ал.
1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП следа да му се
присъди сумата от 527,95 лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното и заповедното производство.
Ответникът не е поискал присъждането на деловодни разноски и не е доказал, че
реално е сторил такива, поради което съобразно отхвърлената част от исковете и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК не следва да му се присъждат деловодни разноски.
Неоснователно е възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК по отношение
дължимите разноски на ищеца. На първо място, съдът е определил юрисконсултското
възнаграждение на ищеца съобразно предвидения в закона минимум от 100,00 лева – арг.
чл. 25, ал. 1 НЗПП. На следващо място трябва да се спомене, че деловодни разноски са
последица от воденето на делото, поради което същите са дължими след като са реално
сторени и е направено подобно искане.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ИЛ. Н. Й., ЕГН: **********, с
адрес: .............., че дължи на ТС ЕАД, ЕИК:.............., със седалище и адрес на управление:
................., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 59, ал. 1
ЗЗД, сумата от 1698,00 лева, представляващи цена на доставена от дружеството топлинна
енергия, която е ползвана без наличието на валидно правно основание, с което ответникът
се е обогатил за сметка на ищеца за недвижим имот, находящ се в гр. София, ул
.................................... № 5, ......., аб. № ..... за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно
със законната лихва от 25.03.2021 г. (датата на подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение) до окончателното плащане, както и сумата от 37,31 лева,
представляващи цена на извършена услуга дялово разпределение ползвана без правно
основание, с което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца за периода от 01.05.2018 г.
до 29.02.2020 г., ведно със законната лихва от 25.03.2021 г. (датата на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за сумата над 1698,00 лева до пълния предявен размер
от 1775,59 лева, както и исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал.
1, т. 1 ГПК, във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумата от 229,46 лева, представляващи мораторна
лихва върху главницата за стойността на доставената топлинна енергия за периода от
01.07.2018 г. до 18.03.2021 г., както и за сумата от 6,41 лева, представляващи мораторна
лихва върху главницата за стойността на услугата дялово разпределение за периода от
01.07.2018 г. до 18.03.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 30.03.2021 г. по ч. гр. д. № 16897/2021 г. по описа на СРС, II
Г. О., 156-ти състав.
6
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във
вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП ИЛ. Н. Й., ЕГН: ********** да заплати на ТС ЕАД, ЕИК:..............,
сумата от 527,95 лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното и заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач „ТС“ ЕООД на
страната на ищеца ТС.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението пред
Софийски градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7