№ 455
гр. Пазарджик , 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на седемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИНА ДР. ИВАНОВА
при участието на секретаря Огняна Фурнаджиева
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ДР. ИВАНОВА
Административно наказателно дело № 20215220200112 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл.59 ал.1 от ЗАНН.
Производството е по жалба на А.Д. А. ЕГН ********** от гр.Пазарджик е обжалвал
НП 20-1006-003495/11.01.2021г. на Началник група към ОДМВР Пазарджик, РУ Пазарджик,
с молба да бъде отменено като незаконосъобразно Сочи се, че НП е неправилно и
незаконосъобразно, по следните съображения: Относно първото нарушение в НП се
твърдяло, че е била предприета от жалбоподателя маневра „заобикаляне“ Според легалната
дефиниция на тази маневра дадена в чл.91, ал.1 от ПП на ЗДвП същата била налице при
минаване покрай препятствие на пътя или неподвижен участник в движението.
Същевременно в НР се сочело, че намиращия се пред жалбоподателя автомобил бил подал
сигнал за маневра – движение на дясно. При което той не бил неподвижен участник в
движението. Тази фактическа обстановка имала своята квалификация в специалната норма
на чл.41 от ЗДвП – изпреварване на движещо се в същата посока превозно средство.
Правилото на чл.25, ал.1 от ЗДвП предвиждало общо задължение на водачите на МПС да не
се създава опасност и то намирало приложение само в хипотезите, когато дадена маневра не
е регулирана от специални правила за предимство, като в случая следвало да се посочи
специалната норма на чл.41 от ЗДвП. Това не било направено в обжалваното НП. При което
било допуснато съществено нарушение на закона, изразяващо се в несъответствие между
описанието на нарушението от фактическа страна и съответстващата му правна
квалификация, с което се нарушавало правото на защита, тъй като било невъзможно да се
разбере срещу какво обвинение следва да се защитава- срещу описаните факти или срещу
1
обвинението, което следва от посочената правна квалификация. НП било незаконосъобразно
и в частта на второто нарушение, тъй като независимо деянието да изпълвало формално
признаците на посоченото административно нарушение, то съставлявало маловажен случай
по смисъла на чл.28 от ЗАНН поради явно незначителната степен на обществената опасност.
В тази връзка не оспорва, че жалбоподателят не е останал на мястото на настъпване на
инцидента. Твърди обаче да се придвижил само няколко метра напред по ул.“Ст.Ангелов“ и
спрял на безопасно разстояние изчаквайки другия участник в ПТП. Причините наложили
това преместване били изложени от него в във възражението му против АУАН, подадено в
законовия 3 дневен срок, но то не било взето предвид, тъй като било регистрирано с вх.№
от 07.12.2020г., а преписката по АУАН била с вх.№ от 21.12.2020г., която дата следвала с 6
дни издаването на НП. И тъй като от една страна била нарушена процедурата по издаване на
НП, а от друга не била приложена нормата на чл.28 от ЗАНН, то АНО е издал
незаконосъобразен акт.
В о.с.з. Жалбата се поддържа лично от жалбоподателя и от пълномощника му
адв.О.А.. Иска се отмяна на обжалванто НП, като подробни съображения излага в защита.
В о.с.з. Ответникът по жалбата - „ПП“ при ОД на МВР Пазарджик, не изпраща
представител. В писмено становище, чрез гл. юриск.К.П. твърди, че при издаване на НП е
извършена проверка за приложението на чл.28 от ЗАНН, като АНО е счел, че не е налице
маловажност по смисъла на чл.28, б.“а“ от ЗАНН. Нарушенията били доказани и не били
допуснати процесуални нарушения. Поради това и се иска да бъде потвърдено, като
правилно и законосъобразно, издаденото НП. Претендира разноски.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства приема за установена следната
фактическа обстановка:
С акт за установяване на административно нарушение от 04.12.2020г. е
констатирано, че жалбоподателят А.Д. А. на посочената в акта дата, около 10.40 часа в
гр.Пазарджик, на кръстовището на ул.“Петър Бонев“ и ул.“Георги Бенковски“ е управлявал
лек автомобил „******“ с per № *****, негова собственост, като извършва две нарушения:
1. При маневра – заобикаляне на намиращия се пред него на кръстовището автомобил-
„*******" с рег.№ ****, управляван от В.К., удря задната лява част на автомобила с
предната част на управлявания от него автомобил. Настъпва ПТП с материални щети-
нарушение по смисъла на чл.25, ал.1 от ЗДвП и 2. Продължава движението си в посока
ул.“Стоян Ангелов“, не спира и не установява последиците от произшествието- нарушение
по смисъла на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.
С обжалваното НП, АНО е наложил на А. административни наказания, а именно: за
първото нарушение - глоба в размер на 200 лева на осн. чл.179, ал.2, вр. с чл.179, ал.1, т.5 от
ЗДвП и за второто нарушение- глоба в размер на 80 лева и лишаване от право да управлява
2
МПС за един месец, на осн. чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП. В обжалваното НП нарушенията са
описани по идентичен начин словесно и в отразената в акта цифрова материализация на
нарушението.
От показанията на актосъставителя П.Б. се установява, че се отзовал на получен
сигнал за ПТП с напуснал участник, като на място установил, че спрелите един зад друг и в
една лента за движение на кръстовище, при потегляне задният автомобил- на
жалбоподателя, който извършвал маневра, завивайки на ляво, ударил леко задната част на
намиращият се пред него автомобил, завиващ на дясно. Водачите се уговорили, че ще
напуснат кръстовището, за да изяснят причините. Уточнява, че във връзка с ПТП-то е
възможно да се отстранят от мястото на кръстовището, за да не създават опасност за
движението и не е задължително да спрат на място, което и водачът А. бил направил-
изнесъл от кръстовището и двамата водачи спрели на около 30 метра от кръстовището.
От показанията на свидетеля В.К. се установява, че ПТП-то станало преди обяд
докато чакал със съпругата си на светофар. Той бил трета кола, а жалбоподателят
четвърта. При светване на светофара колите се изнасяли много бавно, заради което тръгвал,
спирал, за да не удари колите пред него. Жалбоподателят с бибкане зад него навил волана и
завивайки наляво и изпреварвайки всичките три автомобила го блъснал, след което избягал.
Последвал го и препречвайки му автомобила го принудил да спре на 30-40 метра от
кръстовището.
От показанията на свидетелката А.а се установява, че е пътувала в колата на
жалбоподателя – неин съпруг. Тяхната кола пряла зад друг автомобил на кръстовище, тъй
като светофарът светел червено, но другата кола при зелен сигнал на светофара не
потеглила веднага, после след потегляне спряла и в опит да бъде заобиколена с маневра се
получил удар на мястото на левия й стоп. След като се изнесли от кръстовището спрели на
възможно за спиране място и водачът на ударения автомобил спрял до тях, след което
пристигнал и полицейски автомобил.
От показанията на свидетеля С.Д. се установява, че му се обадили да отиде и стане
свидетел по съставяне на акта, защото колегата му бил сам на мястото, което и направил.
Уточнява, че когато отишъл колегата му вече съставял акта.
АУАН е връчен на жалбоподателя Анд.А. срещу подпис на 04.12.2020г., в който не е
отбелязал да има възражения.
Независимо от това е подадено от А. писмено възражение срещу АУАН на 07.12.2020г.
/л.17/ В него като цяло признава да е предизвикал ПТП, като заобикаляйки стоящия пред
него автомобил и след като не преценил този автомобил да е спрял да се движи, го е ударил
с предна дясна част на бронята си отзад в лявата му част. В същото излага и съображения, че
за да не се затруднява движението в кръстовището преместил автомобила си от мястото на
ПТП и спрял на първото свободно място след кръстовището, където изчакал другия
3
участник в инцидента.
По делото е представен и Протокол за ПТП № 1747261/04.12.2020г. съставен от
актосъставителя П.Б..
Обжалваното НП е връчено на жалбоподателя Анд.А. срещу подпис на 04.01.2021г.
Жалбата е подадена в ОДМВР – Пазарджик на 11.01.2001г.
С оглед на горното, съдът намира, че подадената въззивна жалба е процесуално
допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59,
ал.2 от ЗАНН, като разгледана по съществото на искането, поддържано с нея, е частично
основателна в частта, с която жалбоподателят е санкциониран по второто нарушение и
неоснователна в останалата част, поради следното:
По делото се установи- от събрания по делото доказателствен материал, в това число и
Протокол за ПТП и след пълна, всестранна и обективна преценка на правно релевантните
факти, установени с относими и допустими гласни доказателствени средства, че
жалбоподателят АНДР. Д. АТ. на посочената в акта дата и час на кръстовището на
ул.“Петър Бонев“ и ул.“Георги Бенковски“ при извършване на маневра –заобикаляне на
намиращият се пред него автомобил, ударил неговата задна част с предната част на
управлявания от него автомобил.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите, които са непротиворечиви
относно този факт, още повече, че същите не се оспорват от страна на жалбоподателя А..
Установени са правно релевантните факти за съставомерността на нарушението,
същите правилно са приведени под състава на нарушената административно наказателна
норма, посочена по- горе, приложено е правното основание на ответното по вид на
нарушението наказание-глоба, като правилно са приложени санкционните последици,
заложени в приложното поле на действие на административно наказателния състав по 179,
ал.2 вр. с чл.179, ал.1,т.5 от ЗДвП.
Така установеното от фактическа страна води до неоснователост на възраженията на
жалбоподателя, че поведението му на пътя в обследвания момент се изразява в извършване
на маневра изпреварване на движещо се в същата посока ППС, тъй като безспорно се
установи, че извършената маневра е заобикаляне на спрелия на кръстовището автомобил.
Сочената от АНО разпоредба- чл.25, ал.1 от ЗДвП предписва задължение на водачите,
управляващи превозни средства при предприемане на маневра, като например да
заобиколи ППС, / … други/, преди да започне маневрата да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават
покрай него и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и
скорост на движение. Като не е съобразил поведението си с посоченото в нормата правило и
е причинил като последица ПТП с намиращия се пред него автомобил, жалбоподателят е
4
осъществил нарушение на сочената от АНО разпоредба. Съдът счита, че правилно е
посочена за нарушена разпоредбата на чл.25 ал.1 от ЗДП и това е съставът, под който
следва да се приведе фактическото съдържание на поведението на А., съгласно
констатациите по акта и НП, за извършеното нарушение. АНО е възприел действителната
правна квалификация и е приложил материалния закон, който е следвало да бъде
приложен, спазил разпоредбите на чл.57 от ЗАНН при издаването на НП, което е
предпоставка за законност на проведеното административно наказателно производство и
гаранция за валидно упражнени процесуални права на участие и на защита от страна на
жалбоподателя. Спазени са императивните разпоредби на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН,
като изрично са посочени дата и място на извършване на административното нарушение,
същото е описано със своите съставомерни белези, посочени са обстоятелствата при които
то е било извършено и осъществено, както и доказателствата, които го потвърждават.
Следва да се отбележи също, че в обстоятелствена част на акта и НП няма разминаване
относно констатациите, касаещи извършеното административно нарушение, като съдът
счита в тази насока, че има пълна идентичност относно между съставомерните за
отговорността факти и обстоятелства, описателната част и крайната диспозиция в акта за
нарушение и в НП, а така също е налице и такова единство относно описанието на
нарушението с фактическия състав на посочената за нарушена материално правна норма.
С оглед на така изложеното безспорно се установява да е извършено от
жалбоподателя описаното в НП нарушение, явяващо се такова по чл.25, ал.1 от ЗДвП.
Поради което законосъобразно и обосновано АНО е наложил следващото се
административно наказание за така извършеното нарушение по чл.25, ал.1 от ЗДвП, за което
и правилно е ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя за
него.
При определяне на вида и размера на административното наказание АНО се е
съобразил с чл.27 от ЗАНН, като е наложил предвиденото в чл.179, ал.2, вр. с ал.1,т.5 от
ЗДвП наказание-глоба в нейния фиксиран размер от 200 лева. Наказанието е съобразено с
тежестта на нарушението, обстоятелствата при които самото то е било осъществено, като са
взети предвид и личностните данни на самия нарушител, поради което пред съдът не стои
въпроса за неговото намаляване, още повече, че в този си размер същото би постигнало
целите на административно наказателната репресия заложени в чл.12 от ЗАНН.
Съдът намира за основателни изложените доводи от страна на процесуалния
представител на жалбоподателя за незаконосъобразност на издаденото НП в частта, с която
на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.123, ал.1,т.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 80 лева и лишаване от право да управлява
МПС за един месец, за това, че водачът-жалбоподател, като участник в пътно транспортно
произшествие, не е спрял и не е установил последиците от ПТП –то, поради следното:
Установи се от събраните доказателства, че водачът е спрял на известно разстояние от
5
мястото на ПТП, съобразено с пътната обстановка- натоварено кръстовище, други
участници в движението, с каквото право на преценка и поведение той разполага. В
административно наказателното производство тежестта на доказване лежи върху
административно наказващия орган и до колкото същият изобщо не е изпълнил това си
задължение, както и събраните доказателства в обратен смисъл, следва да се приеме, че
соченото нарушение не е извършено и НП, като неправилно, следва да бъде отменено в тази
му част.
При извършената служебна проверка съдът не констатира в хода на производствата
по установяване на нарушението и в това по налагане на наказанията да са допуснати
съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила и които да са
самостоятелни основания за цялостната отмяна на НП. В тази връзка само за пълнота на
изложението следва да се отбележи само, че неоснователни са твърденията на
жалбоподателя, че неговото възражение срещу АУАН не е било взето предвид при издаване
на НП. Точно обратното от АНО е искано становище по възражението още на следващия
ден 08.12.2020г. и е образувана преписка по него. До колкото няма нормативно установено
изискване становището да се дава в писмен вид, то не може да се приеме, че АНО не се
запознал с възражението, след като е постъпило при него.
Предвид изхода на делото жалбоподателя има право на разноски, но тъй като не са
претендирани от него такива, нито са представени доказателства за направени разноски по
дело, независимо да е представляван е от адвокат, то и такива не му се следват. Съгласно чл.
63, ал. 5 от ЗАНН, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
Административно наказващият орган е представляван от служител с юридическо
образование и е претендирал разноски, поради което и такива му се следват, по
съразмерност. Поради което на ОДМВР- Пазарджик следва да бъде присъдено
възнаграждение в размер на 40 лева.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Районен съд –
Пазарджик,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП-№-20-1006-003495 от 15.12.2020г. на Началник група към ОДМВР
Пазарджик, в частта в която на А.Д. А., ЕГН ********** от гр.Пазарджик, бул.“*******“
№ ***, ет.5, ап.17, е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева на
основание чл.179, ал.2, вр. с чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП за осъществено нарушение по чл. 25,
ал.1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОТМЕНЯВА НП-№-20-1006-003495 от 15.12.2020г. на Началник група към ОДМВР
Пазарджик, в частта в която на А.Д. А., ЕГН ********** от гр.Пазарджик, бул.“*******“
6
№ ***, ет.5, ап.17 е наложено административно наказание глоба в размер на 80 лева и
лишаване от право да управлява МПС за един месец, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП
за осъществено нарушение по чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА А.Д. А., ЕГН ********** от гр.Пазарджик, бул.“*******“ № ***, ет.5,
ап.17, да заплати на ОДМВР-Пазарджик, сумата в размер на 40 /четиридесет / лева –
разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава дванадесета от
Административно-процесуалиня кодекс пред Административен съд Пазарджик в 14-дневен
срок от съобщението на страните по делото, че е изготвено, а копие от него да им се
изпрати.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7