Р Е Ш
Е Н И Е
№.330/14.12.2009 г.
гр.Велинград
ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, в открито съдебно заседание на петнадесети октомври през двехиляди и
девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
Секретар: М.Д.,*** по описа
на съда за 2009 година, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл.108 от Закона за собствеността.
С исковата молба на И.Д.Ц. и С.М.Ц.,***, чрез пълномощника си Д.С.Ц.
и със съдебен адрес и
адрес за призоваване *** – адвокат А. М.М., твърдят
против П.Г.М. и Г.И.М. ***, че на 24.08.1993 г. продали на ответниците описания
в молбата недвижим имот:Дворно място, съставляващо имот с пл.№3718 в кв.130 по
плана на гр.Велинград, ведно със застроената в него къща на 100 кв.м., състояща
се от приземен етаж и етаж ,
като си запазили п р а в о т
о н а
с т р о е ж за един АПАРТАМЕНТ с
югоизточно или югозападно изложение и избено помещение, в жилищната сграда,
която купувачите се задължавали да построят съгласно одобрен архитектурен и
строителен проект.На 05.09.2006 г. новопостроената сграда била въведена в
експлоатация, като на тях им бил предоставен апартамента, описан в исковата
молба, но без мазе, като били уверени от ответниците, че ще бъдат снабдени и с нот.акт в началото на 2008 г., но когато отишли през лятото на 2008 г. в гр.Велинград заварили апартамента си заключен,
входа на кооперацията също, а при разговори с ответниците разбрали, че
апартамента им е заключен от тях и всички техни вещи били изнесени на тавана и
че същите отказват да им предоставят имота, предмет на техния договор.
ИСКАНЕТО е да се приеме за
установено, по отношение на ответниците, че те са собственици на
АПАРТАМЕНТ, находящ се на първия жилищен
етаж, югоизточно изложение, на лицевата страна на сградата, както и мазе в
жилищната сграда с площ от 20 кв.м.,
заедно със съответните идеални част от общите части на сградата и правото на
строеж и да се осъдят ответниците да им предадат владението
върху този имот.Сочат доказателства.
С отговора на исковата молба, в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответниците
излагат възражения по редовността на исковата молба; оспорват изцяло
твърденията в исковата молба, а именно: че са предоставили на ответниците
описания в исковата молба апартамент, че те са извършвали ремонтни дейност и че
са се договаряли, че ще ги снабдят с нот.акт в
посочения срок, както и че са заключили апартамента и са отказвали да им
предадат владението върху него.Твърдят от своя страна, че:в сградата, застроена
в УПИ 3718 в кв.130 по плана на
гр.Велинград въобще не е изграждан такъв апартамент, който да отговаря на
описанието в нот.акт №84/1993 г., че те владеят
всички апартаменти и изградени в сградата обекти от края на 1996 г. до момента на предявяване на иска, поради което
са придобили по давност собствеността върху всички тях, в това число и обекта,
предмет на иска.Оспорват иска изцяло, като неоснователен.Сочат доказателства.
СЪДЪТ, като прецени всички
събрани по делото доказателства и доводите на страните по свое убеждение, прие
за установено следното:
Безспорно е, а и видно от нот.акт № 84, том ІІ, дело №812/1993 г. на Велинградският
районен съд, ищците – съпрузите И.Д.Ц. и С.М.Ц., са продали на ответниците свой
собствен недвижим имот, съставляващ съпружеска имуществена общност, а именно:
ДВОРНО МЯСТО с площ от 346 кв.м. ведно с построената в него къща на 100
кв.м., състояща се от приземие и етаж, находящо се в гр.Велинград, и
съставляващо имот с пл.№3718 в кв.130 по плана на гр.Велинград, при
съседи:от изток-общински имот, от запад и юг- улица, от север – имоти с
пл.№3719 и 3720, като са си запазили п
р а в о т о на с т р о е ж върху апартамент, със застроена площ от
65-70 кв.м. с югоизточно или югозападно изложение, и избено помещение с площ от
15-20 кв.м.от жилищната сграда, която купувачите са задължават да построят въозснова на одобрен архитектурен проект до края на 1997 г. със свои средства, като им предоставят
апартамента и избеното помещение.По-късно – на 29.09.1993 г. страните по нот.акт са се договорили и относно изпълнението на водопроводните
и ел.инсталациите, които да са отделни от тези на общата сграда, различно
изпълнение на строителните работи и ползване на помещения от друга жилищна
сграда на ответниците в гр.Велинград през м.юли и м.август всяка година, както
и относно заплащането на обезщетение при неизпълнение на задължението да им предадат
завършено и годно за обитаване жилището (апартамент и избено помещение) в
срока, посочен в нотариалния акт и др.Безспорно се установи, че в имота ответниците
са построили сграда, съставляваща жилищна сграда за отдих и ателиета, със
застроена площ от 274 кв.м., понастоящем в УПИ ХV-3718
в кв.130 по плана на гр.Велинград, която е завършена.В този смисъл са
удостоверение за въвеждане в експлоатация №62/05.09.2006 г., скица
№221/11.02.2009 г., разрешение за строеж №33/04.04.1994 г. По това удостоверение №62/2006 г. в
експлоатация са въведени „Първи и втори жилищни етажи в жилищна сграда за отдих
и ателиета“, със застроена площ от 274 кв.м. , етап ІІ-ри.Представени са и
проектите – част архитектурна, (разпределение), съставени през 2004 г., а одобрени архитектурни проекти при започване
строежа не са открити.В този смисъл е заключението на вещото лице инж.В.,*** не
се съхраняват проектите изработени във връзка сэс
строително разрешение №33/1994 г.От заключението на вещото лице и от
представената и приложена по делото преписка по обект „Узаконяване на жилищна
сграда за отдих и ателиета“ и от архитектурния проект на кота +3, 10 на
сградата, е видно, че в същата от
отделно стълбище е осигурен достъп до АПАРТАМЕНТ №2.В проекта апартамент №2 е
обозначен, като отделен от апартамент №1, находящ се
в западната част на сградата.Апартамент №1 съставлява помещения с общо 6
санитарни възела, отделно входно фоайе и коридор, осигуряващ достъп до шест основни
помещения, всички свързани със санитарните възли.С оглед на това съдът намира,
че това е т.нар. от свидетелите „хотелска част“.В западната част на този етаж,
на това ниво от сградата, е обозначен апартамент № 2 с обща площ от 87, 25
кв.м. (без площта на терасите).Видно от проекта посредством стълбището и
отделната стълбищна клетка е осигурен достъп до
входна врата (точно срещу стълбището) и втора входна врата, вляво от нея.В този
смисъл са и показанията на свидетелите-посочени и от ищцовата
и от ответната страна, които установяват, че на стълбищната
площадка има две врати, които осигуряват достъп до отделни жилища.В този смисъл
е и заключението на вещото лице инж.В., която установява, че от помещенията
посочени като апартамент №2 по проекта са обособени две самостоятелни жилища, от които западното е с полезна площ
от 38, 30 кв.м., а източното – с полезна площ от 51, 65 кв.м. Вещото лице в
писменото си заключение казва, че никое от тези така обособени жилища не отговаря
по площ и месторазположение на обекта, за който е отстъпено правото на строеж с
нот.акт № 33/194 г., като спрямо второ жилище е
приело, че не съответства и по това че не е в лицевата страна на сградата,
която според вещото лице е от бул.”Съединение”.Би могло обаче да се разгледа
идентичността на обекта по нот.акт с този, обозначен като апартамент №2 в проекта „Част архитектурна“, при
което ще се достигне до извода, че този обект е идентичен и по
месторазположение спрямо лицето на сграда и изложението с обекта, за които е
отстъпено правото на строеж, но с по-голяма площ.Но при така заявеното искане
такива разсъждения ще доведат до произнасяне плюс петитум.От
гласните доказателства-показанията на свид.П., свид.Д.и свид.М., се установява,
че семейството Ц.са получили апартамент в сградата, който ремонтирали и
обзавеждали, а след това нанесли и вещите си.От описанието на тези свидетели се
установява, че апартаментът се състои от коридор, баня с тоалетна, две свързани
в общо помещение стаи и кухня, които били разположени точно така, както е
посочено в проекта от 2004 г. (в югоизточната част) което се описва и от вещото
лице, като апартамент със светла площ от 51, 65 кв.м.Тези изводи се налагат от
съпоставката на показанията на свидетелите, заключението на вещото лице и
арх.проект, които напълно съответстват помежду си.С показанията си тази група
свидетели установява, че през 2007 г. съпрузите Ц. поръчали извършването на ремонтни
дейности в банята и ел.инсталацията в жилището, а в началото на есента на 2007 г. били обзавели жилището с маси, столове и др.
мебели и нанесли свои вещи.В този смисъл са показанията на свид.Д.и
свид.М., които лично докарали багажа им от
гр.София.Тези показания са напълно достоверни, логични и кореспондиращи с др.
доказателства по делото относно разположението и разпределението на жилището.С
показанията си свид.Д.описва другата-югозападната
част, на апартамент № 2, където е живял под наем през 1997 г.Този свидетел и свид.Б.
установяват, че съседния апартамент -тоест процесния,
бил владян от ответниците от тогава и досега непрекъснато, също че още през 1997 г. той бил напълно завършен и обитаем от тях самите
и досега.Безспорно е, че се касае за един и същи апартамент, който и
свидетелите на ответниците описват по същия начин и който се състои от антре,
баня, кухня и две съединени в общо
помещение стаи в дясно от входната врата.Свидетелите посочени от ответниците
установяват, че този апартамент (по-големия) се ползва от ответниците, а по-малкия
апартамент се ползва от сина им и семейството му.
Преписката по обект
„Узаконяване на жилищна сграда за отдих с ателиета“, както и обсъжданите дотук
проекти са съставени по повод наказателно постановление №43/20.05.1997 г.,
издаден е акт за узаконяване №2/16.02.2005 г. като още тогава сградата е била
завършена (вж. Конструктивно-техническа експертиза), обяснителна записка и др.Узаконяването
на основание §184 от ПЗР на ЗУТ е било извършено, което предполага че към оммента на влизане в сила на закона на 31.03.2001 г. този
строеж е бил напълно завършен.Сградата е въведена в експлоатация, както следва:
С удостоверение №62/05.09.2006 г. - „Първи и втори жил.етажи
в жилищна сграда за отдих и ателиета“, в което са посочени двата документа за
собственост върху дворното място- нот.акт №84/1993 г.
(с ищците) и нот.акт №72/1999 г., приложени по
делото, съставен е констативен акт за установяване на годността на строежа
(част, етап от него) образец 15 за същия етап от строежа.Отделно са въвеждани в
експлоатация други етапи, съгласно удостоверение №61/2006 г. и др. в т.ч.
Преустройство на предвидения ресторант в кафе-аперитив с удостоверение №81/2006
г.През 2004 г.
между ответниците и електроразпределителното и водоснабдителните дружества са
сключени договори за доставка на ел.енергия и вода, а процесните
апартаменти заедно с целия І и ІІ етаж са въведени в експлоатация през 2006 г., което опровергава показанията на свидетелите Д.и
Б., че жилищата са били обитавани още от 1997 г. и подкрепя
показанията на свидетелите на ищцовата страна, които
установяват че ищците са влезли в жилището си едва през 2007 г., тоест години след като е трябвало да бъде
довършено и то поради тази причина.Безспорно е, че към момента процесното жилище се ползва от ответниците, както и че те
отказват да предадат владението върху същото, като оспорват и правото на
собственост на ищиците.Несъстоятелни са доводите на
ответната страна, че обект, за който е отстъпено право на строеж на ищците не е
построен, тъй като от събраните по делото доказателства се установи
категорично, че такъв съществува.Това дали той е с по-малка или по-голяма площ (като
тук следва да се отчете, че не е включена площта на терасите), както и дали е
от към лицевата страна на сградата, откъм бул.“Съединение“ или е откъм друга
страна ( в случая улица), не индивидуализира обекта по начин, изключващ
идентичността му с обекта предмет на нот.акт от 1993 г.В този смисъл заключението на вещото лице не
следва да се кредитира изцяло, още повече че то самото е установило, че
отразения по проекта апартамент №2 като едно жилище, всъщност е реализирано в
две самостоятелни жилища с подобно изложение.Както от заключението на вещото
лице, така и от другите гласни доказателства, преценени в съвкупност и наред с
писмените доказателства за обектите в сградата, съдът намира за безспорно
установено, че процесния апартамент е идентичен с
югоизточното жилище, на втория етаж от сградата (жилищна част), същото е
изпълнено възоснова на отстъпеното право на строеж от
страна на ищците в груб строеж още през 1997 г., поради което те са негови собственици.
Недостоверни са
показанията на свидетелите, посочени от ответната страна, че те са установили и
упражнявали необезпокоявано владение върху жилището повече от 10 години, поради
което са станали негови собственици.Първо не се установи продължителността на
владението с оглед данните, че сградата е била въведена в експлоатация и електро- и водо-снабдена през
2004-2006 г., а
освен това не се установи те да са владеели имота необезпокоявано отблъсквайки
владението на действителните собственици.Напротив – установи се, че те са
започнали да ползват жилището през 2007 г. и да извършват различни ремонти, подмяна на
инсталации и други, пренасяне на вещи,
от които действия става ясно, че те са имали намерение да живеят в
същото, а не да го отстъпват на другиго.Следователно недоказани са доводите на
ответната страна, че са налице предпоставките по чл.79 от ЗСоб
и те са придобили правото на собственост по давност и че на това правно основание
владеят имота.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира, че предявеният иск е ОСНОВАТЕЛЕН в частта му
за ревандикиране на апартамент, находящ се в
жилищната сграда ведно с общите части и правото на строеж.Касае се за иск по
чл.108 от ЗС, като категорично в хода на делото се установи, че ищците са
собственици на апартамент на първия жилищен етаж в сградата, с югоизточно
изложение, построен възоснова на отстъпено право на
строеж съгласно нот.акт №84/1993 г. върху него, което
те са си запазили при сключването на договора за покупко-продажба и което е
реализирано.Така съгласно разпоредбата на чл.63 от ЗС те са останали
собственици на правото на строеж върху дворното място за описания апартамент, а
след построяването му – и собственици на самия апартамент в сградата, което е
отделно от правото на собственост върху земята.Ответниците владеят същия
апартамент без да имат правно основание за това, затова защото не могат да се
легитимират като собственици на апартамента включително и соченото от тях оригинерно придобивно основание давностно владение.Ето защо налице са всички предпоставки
за уважаване на ревандикационния иск и той следва да
се уважи с решението по делото, ведно с присъждане на направените от страна на
ищците деловодни разноски и разноски за адвокатско възнаграждение на основание
чл.81 във вр. С чл.78, ал.1 от ГПК.Спрямо мазето от
20 кв.м., предмет на исковата молба искът следва да се отхвърли, тъй като такъв
обект не е застроен и ищците не са станали собственици на същия, което сочи на
липсата на основната предпоставка за уважаване на предявения иск ревандикационен иск и в тази част той следва да бъде
отхвърлен.
Водим от горното и на основание
чл.108 от Закона за собствеността, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.Г.М. с ЕГН ********** и Г.И.М. с
ЕГН ********** ***7, че И.Д.Ц. с ЕГН **********
и С.М.Ц. с ЕГН ********** *** със съдебен адрес и
адрес за призоваване
*** – адвокат А. М.М., са собственици на следния недвижим
имот:АПАРТАМЕНТ с площ (светла площ) от 51, 65 кв.м., със
самостоятелен достъп откъм стълбищна клетка и състоящ
се от коридор, баня, кухня, дневна със спалня в общо помещение в югоизточната
му част, находящ се в източната част на първия етаж от жилищна
сграда, цялата със застроена площ от 274 кв.м., застроена в УПИ ХV-3718 в
кв.130 по плана на гр.Велинград, при граници и съседи на УПИ: от две страни –
улици, ПИ №3720,ПИ № 3719 и ПИ №3717, с адрес гр.Велинград, ул.“Св.СВ.Кирил и
Методий“, ведно със съответните общи част на сградата и правото на строеж и ги ОСЪЖДА
да им предадат владението върху същия и да им заплатят разноски в размер на 650
лева, като ОТХВЪРЛЯ иска относно мазе с площ от 20 кв.м., находящо се в същата
сграда, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Препис от решението да се връчи на
страните.
Решението подлежи на обжалване пред
Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок връчването му на страните.
СЪДИЯ: