№ 91
гр. Русе , 05.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ в публично заседание на
шести април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анета Георгиева
Членове:Татяна Черкезова
Николинка Чокоева
при участието на секретаря Вероника Якимова
като разгледа докладваното от Анета Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20214500500197 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
В. Т. Ц. от гр.Две могили,област Русе чрез пълномощника си адвокат Д. е обжалвал
решението на Беленския районен съд,постановено по гр.д.№ 105/20 год.,с което отхвърлен
предявения срещу Т. В. Ц. и Г. А. Ц. за сумата 20500 лева,представляваща увеличена
стойност на недвижим имот вследствие извършени подобрения за периода 2007 год.-2018
год.Развива оплаквания за неправилност на решението ,иска отмяната му и уважаване на
иска по подробно развити в жалбата съображения и поддържани в съдебно заседание.
Ответниците Т. В. Ц. и Г. А. Ц. считат жалбата за неоснователна и искат
потвърждаване на решението,по съображения,изложени в писмен отговор и поддържани в
съдебно заседание.
Окръжният съд,като взе предвид оплакванията в жалбата,доводите на страните и
обсъди събраните по делото доказателства,намира за установено следното:
Жалбата е постъпила в законния срок,подадена е от надлежна страна и е процесуално
допустима.Разгледана по същество,жалбата е неоснователна.
Не се спори,че Т. и Г. Ц.и са собственици на апартамент в град Две могили,област
Русе,ул.“Стара планина“№ 2 ,който през 2007 год.предоставили за ползване на
жалбоподателя Ц.,техен син.До този момент жилището не било обитавано и имало нужда от
ремонтни и довършителни работи и обзавеждане.Средствата за ремонта и обзавеждането
1
осигурила ответницата Г.Ц.,която изтеглила заем и част от сумата в размер на 7000 лева
дала на сина си в заем .Уговореното връщане на сумата не било изпълнено от
жалбоподателя.В процесното жилище той живял със семейството си,а след като се разделил
със съпругата си през 2015 год.продължил да ползва имота до 2018 год.В периода 2016-2018
год.извършил ремонт на апартамента .Съгласно заключението на приетата по делото
експертиза стойността на извършените подобрения е 9207,80 лева към момента на
извършването и 9966,91лв.към настоящия момент.Според експерта с подобренията е
увеличена стойността на апартамента със 7500 лева.
Жалбоподателят счита,че с извършените в имота в периода на ползването подобрения
се е увеличил стойността му с исковата сума и ответниците са се обогатили
неоснователно,поради което претендира солидарното й заплащане.Те от своя страна,наред с
възраженията по наведените в исковата молба обстоятелства,са направили възражение за
прихващане на свое насрещно вземане срещу жалбоподателя общо в размер на 16064,49 лв.
В обжалваното решение районният съд е приел,че жалбоподателят е извършил
подобренията в имота на ответниците ,като по отношение на тяхната стойност и
увеличената стойност на имота е възприел заключението на съдебнотехническата
експертиза,посочено по-горе.Приел е,че жалбоподателят не е владелец,а е държател на
имота и в това си качество е предприел работата в интерес на собствениците,които няма
данни да са се противопоставили,но и в свой интерес.Отношенията им следвало да се уредят
по правилата на чл.61,ал.2 ЗЗД,при която отговорността на собственика е до размера на
обогатяването,а в случая разликата между пазарната стойност на имота с подобрения и тази
без подобрения.Така е стигнал до извода за частична основателност на предявения иск-до
размера от 7500 лева.
Районният съд е счел за частично основателно и направеното от ответниците
възражение за прихващане-до размера от общо 9582,09 лв.Така е отхвърлил иска до 7500
лева като погасен чрез прихващане с насрещното вземане на ответниците,а в останалата
част над този размер –като неоснователен и недоказан.
Решението на районния съд е валидно и допустимо.Като краен резултат то се явява
правилно и следва да бъде потвърдено,но по различни от изложените в обжалваното
решение съображения.
При правилно установени фактически обстоятелства,които и настоящият състав
възприема след самостоятелен анализ и оценка на доказателствата,районният съд е
приложил неправилно материалния закон.Отношенията между страните,при които
ответниците са предоставили на жалбоподателя за ползване собственото си жилище съдът
квалифицира правно като договор за заем за послужване и по отношение на тях следва да
намерят приложение разпоредбите на чл.243 и сл ЗЗД,съгласно които заемателят поема
обикновените разноски за поддържане,запазване и използване на вещта .Той има право да
иска от заемодателя да му заплати извънредните разноски,ако те са били необходими и
2
неотложни.Такива са ремонтни дейности,целящи запазването на самия имот и без които той
би погинал или състоянието му съществено ще се влоши.Без значение е дали неотложността
е предизвикана от външно събитие или от нормалното ползване на имота.Основното е ,че
без извършването на тези ремонти имотът би погинал или състоянието му би се влошило
съществено. Извършените от жалбоподателя разходи за СМР не покриват посочените
характеристики.В периода 2016-2918 год. са подменени ВиК и ел.инсталации в
имота,изградена е преградна стена от гипсокартон в банята,поставен е гипсокартон на стени
и тавани в жилищните помещения,хола и кухнята са обединени в едно помещение като е
избита стена между тях,в банята са поставени нови фаянсови плочки и нова тоалетна
чиния,направена е изолация на стени в спалнята и хола, подменени са вътрешни
врати,таваните и стените са боядисани. Нито една от посочените дейности не са необходими
и неотложни по смисъла на чл.245 ЗЗД,не са насочени към запазване на имота от погиване
или предотвратяване на влошаване на състоянието му.Събраните доказателства сочат,че и
преди извършването на тези ремонти апартаментът е бил в добро състояние-с теракотени
настилки в коридора , кухнята и банята, подово отопление в кухнята и коридора,ПВЦ
дограма,вътрешни врати на помещенията, смесителни батерии в кухнята и банята,т.е.бил е
напълно годен за живеене и ползване по предназначение. По делото няма данни да е
настъпила такава промяна в състоянието на имота,било поради външна причини или
резултат от ползването му,която да налага неотложни ремонти за запазването му.
Поддържаната от жалбоподателя теза,че спорът между страните следва да се разреши
по правилата на неоснователно обогатяване и по-конкретно тези в чл.59 ЗЗД е
неоснователна.Установеното между тях правоотношение,квалифицирано като заем за
послужване,както беше посочено по-горе,изключва приложението на чл.59 ЗЗД
По тези съображения съдът намира предявения иск за изцяло неоснователен.Но
предвид забраната за влошаване положението на жалбоподателя ,решението на районния
съд следва да бъде потвърдено.Съдът не се произнася по оплакванията в жалбата,насочени
към направеното от ответниците и разгледано от районния съд възражение за прихващане
.Като средство за защита срещу предявения иск то подлежи на разглеждане в случай на
основателност на иска .След като съдът стига до друг извод от този на районния съд
относно претенцията,то условието за разглеждане на възражението за прихващане не е
осъществено.
Неоснователни са оплакванията в жалбата за допуснати процесуални
нарушения,довели до постановяване на неправилно решение. Районният съд е установил
фактите по делото въз основа на събраните по делото доказателства,между които и приетото
заключение на строително техническата експертиза.Жалбоподателят не е възразил
своевременно срещу приемането на това заключение,не го е оспорил и не е направил
искане за назначаване на повторна /или тройна такава. Едва в писмената защита е
възразил,че задачата не е изпълнена изцяло,има противоречия с представените писмени
доказателства и „субективен елемент“при нейното изготвяне.Тези възражения са част и от
3
оплакванията във въззивната жалба срещу правилността на постановеното от районния съд
решение. Оплакването,както вече се посочи,е несвоевременно и възражението срещу
заключението на експертизата е преклудирано –чл.200,ал.3 ГПК.
Изложеното дотук води до извод за неоснователност на жалбата.
При този изход на спора в тежест на жалбоподателя съдът възлага направените от
ответниците разноски в производството пред окръжния съд в размер на 750 лева за платено
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така и на основание чл.271,ал.1 ГПК окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260000 от 14.І.2021 година на Беленския районен
съд,постановено по гр.д.№ 105/20 год.по описа на БРС.
ОСЪЖДА В. Т. Ц. да заплати на Т. В. Ц. и Г. А. Ц. сумата 750 лева разноски за
платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването
му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4