Присъда по дело №444/2019 на Окръжен съд - Русе

ПРИСЪДА №

гр..........Русе, 24.10...............................2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

..............................Русенският............окръжен съд.................................................наказателна............колегия в.......открито............

заседание на..................двадесет и четвърти октомври………………………….....................................................................................................................

през две хиляди и деветнадесета........................................................................година в състав:

Председател:....................Свилен Сирманов.......................................

^{Съдебни заседатели:}.........Л. Предова…….......................................

..........В.Ч.…............................................

при секретаря........Маня Пейнова.....................................................................................................................................................и в присъствието на

прокурора..........................Николай Николов...................................................................................като разгледа докладваното от

...........................................................................Свилен Сирманов..........................................................................................н.о.х.дело № 444 по описа

за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:.......................................................................................

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия М.М.К., бъл­­­гар­ски гражданин, роден на ***г***, с постоянен и настоящ ад­рес в с.с., понастоящем в Затвора Белене, със средно обра­зование, неосъждан, ­же­нен, ра­­бо­ти, ЕГН **********, за

ВИНОВЕН, в това, че на 02.11.2018г. в с.Сваленик, Област - Русе, умишлено умъртвил Шахин Р.К., поради което и на основание чл.115, вр. чл.54 от НК, го

ОСЪЖДА на лишаване от свобода за ТРИНАДЕСЕТ ГО­ДИ­НИ.

НАМАЛЯВА на основание чл.58„а” от НК, вр. чл.373 ал.2 от НПК, наказанието лишаване от свобода с една трета до размер ОСЕМ ГО­ДИНИ и ОСЕМ МЕ­СЕ­ЦА.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.57 ал.1 т.2 б.„а” от ЗИНЗС, наказанието лишаване, да бъде изтърпяно от подсъдимия М. М.К., при първоначален СТРОГ режим.

ПРИСПАДА на основание чл.59 ал.1 от НК, времето след 03.11.2018г., когато подсъдимият М.М.К. е бил за­дър­­жан под стража.

ОСЪЖДА подсъдимия М.М.К., със сне­­­­та по-горе самоличност, да заплати на А.Ш.К., ЕГН **********, с по­стоянен и настоящ адрес ***, обезщетение за пре­търпени неимуществени вреди, вследствие смъртта на сина ѝ Шахин Р.К., в размер ДВАДЕСЕТ и ПЕТ ХИ­ЛЯДИ лв., ведно със за­кон­на­та лихва, считано от 02.11.2018г. до окончателното ѝ изплащане, като в оста­на­ла­та част, до пълния предявен размер, ОТХВЪР­ЛЯ иска като недоказан.

ОСЪЖДА подсъдимия М.М.К., със сне­­­­та по-горе самоличност, да заплати на Р.М.К., ЕГН **********, с по­стоянен и настоящ адрес ***, обезщетение за пре­търпени неимуществени вреди, вследствие смъртта на сина му Шахин Р.К., в размер ДВАДЕСЕТ и ПЕТ ХИЛЯДИ лв., ведно със за­кон­на­та лихва, считано от 02.11.2018г. до окончателното ѝ изплащане, като в оста­на­ла­та част, до пълния предявен размер, ОТХВЪР­ЛЯ иска като недоказан.

ОТХВЪРЛЯ изцяло предявеният от Е.Р.К., ЕГН **********, граждански иск на стойност 100000 лв., предявен против подсъдимия М.М.К., със сне­­­­та по-горе самоличност, като неоснователен и недоказан.

След влизане на присъдата в сила, веществените доказателства: мобилен телефон марка Самсунг модел „G530F Galaxy Grand Prime” c IMEI № *** ведно със CИM карта на оператор Теленор, спортни обувки „Мадстар”, камуфлажен панталон в зелено жълто и кафяво, тъмно червена тениска с надпис, черни чорапи и сивозелена блуза с надпис „Адидас” да се върнат на подсъдимия М.М.К..

Вещественото доказателство горнище на анцуг, черно на цвят, с надпис „Сhapter 89” да се върне на свидетелката А. Ю. К., от която е иззето.

Останалите веществени доказателства: дрехи от трупа на Ш. К., обтривки от лява и дясна ръка и поднокътно съдържимо от подсъдимия, да се унищожат като вещи без стойност.

ОСЪЖДА подсъдимия М.М. К., със сне­­­та по-горе самоличност, да заплати съдебни разноски, както следва: 2208,20 лв. в полза на ОД на МВР - Русе, по 400 лв. в полза на А.Ш.К. и Р.М.К., представляващи адвокатско възнаграждение, 2000 лв. в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на Окръжен съд - Русе, представляващи д.т. върху уважената част от гражданския иск и на основание чл.190 ал.2 от НПК, още 5 лв., представляващи държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист по сметка на Русенски окръжен съд.

Присъдата под­ле­жи на апе­ла­тив­но об­жал­ва­не и про­тест пред Ве­­­­­­­ликотърновския апе­ла­ти­вен съд в петнаде­сет­д­не­вен срок от днес.

Председател:

Съдебни заседатели: 1.

2.

Русенската ок­ръж­на про­ку­ра­ту­ра е об­ви­ни­ла под­съ­ди­ми­я М.М.К., ЕГН **********, бъл­­­гар­ски гражданин, роден на ***г***, с постоянен и настоящ ад­рес в с.с., със средно обра­зование, неосъждан, ­же­нен, ра­­бо­ти, в това, че, на 02.11.2018г. в с.Сваленик, Област - Русе, умишлено умъртвил Ш. Р.К., с постоянен и настоящ адрес ***, престъпление по чл.115 от НК.

С определение от 27.09.2019г., съдът е приел за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански искове, предявени от А.Ш.К., Р.М.К., съответно майка и баща на пострадалия Ш. Р.К. и от неговия брат Е.Р.К., всеки на стойност 100000 лв., с предмет обезщетение за претърпени вследствие смърт­та на Ш. Р.К., неимуществени вреди, ведно със за­кон­ната лихва, считано от 02.11.2018г.

С определение от същата дата съдът е конституирал А.Ш.К. и Р.М.К., съответно майка и баща на пострадалия Ш. Р.К., за частни обвинители и граждански ищци, а неговият брат Е.Р.К. само като граждански ищец. За повереник на тримата съдът е приел адв.П. ***, редовно упълномощен.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - Русе, поддържа обвинението, за ко­­­­е­то твърди, че е доказано по несъмнен начин. Предлага подсъдимият М.К. да бъ­­де признат за виновен по чл.115 от НК, като му бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок около дванадесет години, преди редукцията по чл.373 ал.2 от НПК. За изтърпяването му предлага да бъде определен строг първоначален режим. По граж­данските искове, предлага да бъ­дат уважени по справедливост, без да конкретизира размерът, който счи­та за доказан.

Гражданските ищци и частни обвинители не се явяват, редовно призовани и не вземат становища. Техният повереник поддържа об­винението, за което счита, че е до­казано безспорно. Предлага след ка­то подсъдимият бъде признат за вино­вен, да му бъде определено мак­сималното по размер наказание без да го конкретизира. Поддържа граж­данските искове изцяло, които счита, за доказани както по основание, така и по размер.

По разпореждане на съда, е проведено предварително изслуш­­ване, при което подсъдимият М.К. заяви, че признава изцяло фактите, изложени в об­стоятелствената част на обвини­телния акт и съдебното след­ствие е проведено по реда на чл.373 ал.2 и 3 от НПК.

В защитната си реч упълномощеният защитник адв.А.С. ***, признава, че обвинението е доказано. Моли за сниз­­ходително наказание, определено при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, без да посочва конкретен размер. Заявява, че гражданските искове, предявени от А.К. и Р.К., са доказани по основание, но ги оспорва по размер. За гражданския иск, предявен от Е.К. предлага да бъде отхвърлен като неоснователен.

В съдебното следствие подсъдимият М.К. отказ­ва да дава обяснения и не взема становище по обвинението. Разпитан на досъдебното производство пресъздава подробно обстоятелствата, предмет на обвинителния акт, като признава за нанесените от самия не­го удари по главата и тялото на пострадалия. В последната си дума из­разява съжаление за извършеното и твърди, че го направил заради децата си.

Съдът, след като съобрази доводите на страните и прецени съ­­­б­ра­ни­те доказателства, при условията на чл.16 и 17 от НПК, при­ема за ус­та­­­­но­ве­но от фак­ти­чес­ка стра­на следното:

Подсъдимият М.К. е роден на ***г***. Не е осъждан. Завършил е основно образование. Работи като охранител. Живее в с.С.***. Има сключен граждански брак със свид.А. К., от който са ро­дени две малолетни деца. Поради ревността на подсъдимия, съпрузите имали чести конфликти. Подсъдимият посягал да я бие и свид.А. К. напуснала семейното жилище. Преместила се в дома на вуй­чо си, на ул*** в същото село, където заживяла на съпружески начала с пострадалия Ш. К., втори братовчед на подсъдимия. Двете деца останали да живеят с баща си.

На 02.11.2019г. подсъдимият се прибрал след работа в дома си. Нахранил детето, което било там и го отпратил в къщата на баща си. Изпил голямо количество бира и решил да се види със съпругата си. Качил се на велосипеда си и около 20:30 часа пристигнал пред дома на ул.„Искър”№ 2.

По това време там били на гости свидетелите А.Ф. и Себиле Фезова, които тъкмо си тръгвали. Те както и домакините били употребили значително количество алкохол. Подсъдимият ги изчакал и когато видял, че пострадалият Ш. К. излязъл на двора, се вмъкнал в къщата. Заварил свид.А. К. сама в една стая, да се за­нимава с преносим компютър. Подсъдимият имал намерение да я убе­ди да се върне при него, но щом свидетелката го видяла, помежду им възникнал скандал. Подсъдимият започнал да я рита и удря с ръце. Блъснал я на леглото и започнал да дърпа и къса дрехите ѝ.

Агресията му била прекъсната от пострадалия, който привлечен от шума влязъл в къщата. Като го видял, подсъдимият оставил свид.А. К. и опитал да избяга. В коридора обаче, пострадалият му преградил пътя и двамата се сбили, разменяйки си удари с юмруци. Подсъдимият надделял и успял да избута пострадалия в съседна стая, където продължили да се бият. Успял да го свали на пода. Хванал главата му и започнал да я удря в земята. Нанесъл му множество силни удари с юмруци по главата и тялото. По този начин причинил на пострадалия Ш. К. множество счупвания на лицевите кости, както и счуп­вания в основата на черепа. Вследствие на тези увреждания и свър­заните с тях кръвоизливи голямо количество кръв проникнало чрез ас­пирация в белите дробове на пострадалия.

Междувременно свид.А. К. избягала навън и позвъ­нила по телефона на свидетелите А.Ф. и А.К. търсейки  помощ. Последната била майка на пострадалия и веднага отишла в дома му. Почти едновременно с нея, пристигнал и свид.А.Ф.. Той посъветвал свид.А. К. да позвъни на тел.112 и също влязъл в къщата. Подсъдимият, като чул, че влизат хора, оставил пострадалия и се насочил към изхода. Преодолявайки съпротивата на свид. А.К., която се опитала да го задържи, минал покрай свид.А.Ф. и избягал.

Първоначално пострадалият Ш. К. давал признаци на живот, но скоро след това починал. Пристигналите на място медици от Спешна помощ го прегледали, но могли само да констатират смъртта му.

Като напуснал къщата, подсъдимият се прибрал в дома си и по-късно вечерта изпратил sms на свид.А. К. със съдържание: „……...“

На досъдебното производство била назначена съдебно-ме­ди­цинска експертиза, според заключението на която при аутопсията на по­страдалия Шашин К. били установени следните увреждания: тежка черепномозъчна травма, множество счупвания на лицевите кости, счупване на основата на черепа в областта на двете предни и двете средни черепно-мозъчни ямки, субдурален кравоизлив теменно и тилно, малък епидурален кръвоизлив в предната лява и в двете средни черепномозъчни ямки, субарахноидален кръвоизлив, контузия на мозъка в дясна слепоочна област, кръвонасядания по меката черепна покривка в теменната област двустранно, слепоочна област двустранно и в дясна челно-слепоочна област, разкъсно-контузни рани, охлузвания и кръвонасядания по лицето и лигавицата на устните, множество охлузвания и кръвонасядания по тялото, крайниците, в областта на кръста и др.

Тези увреждания били резултат от действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и могат да бъдат получени при инцидента на 02.11.018г. Според вещото лице „травматичните въздействия могат да са удари“, като силата и интензитета на тези удари, които били повече от десет само в областта на лицето, са достатъчни да причинят констатираните увреждания.

Непосредствената причина за смъртта на пострадалия Ш. К., е обилната аспирация на кръв в белите дробове в съчетание с тежка черепно-мозъчна травма на фона на тежка степен на алкохолно опиване.

На досъдебното производство е назначена и комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, според чието заключение подсъдимият М.К. не страда от психично заболяване по смисъла на чл.33 от НК и на 02.11.018г. е разбирал свойството и значението на извършеното и могъл да ръководи постъпките си. Той не се е намирал в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия, поради което действията му не са извършени в състояние на физиологичен афект.

Тези фактически положения съдът приема за установени спо­ред признанието на подсъдимия М.К., показанията на сви­детелите Аксел К., А.К., А.Ф., Р.К., В.А., Е.К., М. Т., Н. Т., М. К., Р.К., както и от писмените и веществените доказателства: протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум, експертна справка, подписка, протокол за освидетелстване, протокол за сравнителни образци, протокол за доброволно предаване, доклад, характеристични справки, удостоверение за наследници, удостоверение за родствени връзки, съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства, химическа експертиза, техническа експертиза, аудио експертиза, диск, съдебно-медицинска експертиза, ДНК експертиза, Комплексна съдебно-психиатрична и психологическа експертиза, справка за съдимост, декларация, биографична справка, разписка, както и от веществените доказателства: мобилен телефон марка Самсунг модел „G530F Galaxy Grand Prime” c имей № 351705077815321 ведно със CИM карта на оператор Теленор, дрехи предадени доброволно от подсъдимия, дрехи от трупа на пострадалия, горнище на анцуг, обтривки от лява и дясна ръка. и поднокътно съдържимо от подсъдимия и камуфлажно долнище на анцуг.

Възприетата от съда фактическа обстановка съвпада напълно с обстоятелствената част на обвинителния акт. Тя кореспондира отлично с всички доказателства, събрани в наказателното производство, включително с обясненията, които дава подсъди­мия в досъдебното производство. Доказателства, които да опровергават, дори частично обвинението не са искани и съответно събрани.

Предвид изложеното, съдът преценява, че от събраните до­­­ка­зателства, се установяват катего­рично фактическите положения, опи­­сани в обвинителния акт. Анализът им ар­гументира из­­вод за обектив­на със­та­вомерност на престъплението по чл.115 от НК, тъй като на 02.11.2018г. в с.С., Област - Русе, подсъдимият М.К. умишлено умъртвил друго лице, а именно Ш. Р.К..

От субективна страна, деянието е осъществено умишлено от подсъдимия М.К.. При извършването му той бил пълнолетен и вменяем, поради което можел да разбира свой­­ството и значението на извършеното и да ръ­ководи постъпките си. Този извод следва както от доказателствата по делото, така и от заключението на съдебно-психиатричната и психологична експертиза, според която не страда от психично заболяване и може да ръководи постъпките си. Вината е представена под формата на евентуален умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 пр.1 от НК. Извършителят съзнавал наличието на всички признаци на състава, като тези представи фор­мирали ин­те­лектуалния момент на умисъла му. Наличен е и волевия момент, тъй като, с цел да отмъсти за изневярата на съпругата си, нанесъл на пострадалия множество силни удари, с които му причинил описаните по-горе травми, от които впоследствие настъпила и смъртта му.

Предвид изложеното, съдът призна подс.М.К. за ви­но­вен в из­­вършването на престъпление по чл.115 от НК.

При индивидуализацията на наказанието, което следва да му се наложи, Окръжният съд взе предвид следното: за престъплението по чл.115 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода от десет до двадесет години. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът прецени употребата на алкохол и упоритостта в умисъла, изразена в нанасянето на множество удари, далеч надхвърлящи достатъчното с оглед търсения резултат.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът взе предвид чистото съдебно минало, на­пра­вените признания и свързаната с това проява на кри­тичност, а също така употребата на алкохол и от по­страдалия, както и връзката му със съпругата на подсъдимия, която станала причина за конфликта.

Преценявайки съвкупно тежестта на всички изброени по-горе обстоятелства, Окръжният съд приема, че за извършеното престъпление на подсъдимия М.К. трябва да се наложи наказание лишаване от свобода, при превес на смекчаващите вината обстоятелства за срок от тринадесет години.

Тъй като подсъдимият М.К. е направил признание по чл.371 т.2 от НПК, предвид нормата на чл.373 ал.2 от НПК, вр. чл.58„а“ от НК, наказанието лишаване от свобода за тринадесет години трябва да се на­мали с една трета до размера осем години и осем месеца. В този размер, предвид данните за личността му и данните за тежестта на извършеното престъпление, ще бъде осигурено постигането на целите на генералната и личната превенции, при минимално приложение на наказателна репресия.

Не са налице предпоставките за отлагане изтърпяването на наказанието лишаване от свобода по реда на чл.66 от НК. Във връзка с чл.57 ал.1 т.2 б.„а” от ЗИНЗС, наказанието лишаване от свобода за осем години и осем месеца трябва да бъде изтърпяно в за­твор­ни­чес­ко общежитие от за­крит тип, при първоначален строг режим.

При изпълнението му трябва да се приспадне на основание чл.59 ал.1 от НК, времето след 03.11.2018г., когато подсъдимият е бил задържан по чл.63 ал.1 т.1 от ЗМВР.

Гражданските искове, предявени от Айше Ш.К. и Р.М.К., съответно майка и баща на пострадалия Ш. Р.К. на стойност сто хиляди лв., ведно със законната лихва, считано от 02.11.2018г., с предмет обезщетение за претърпени неимуществени вреди са доказани по своето осно­вание. Извършеното от подсъдимия деяние, квалифицирано по чл.115 от НК, довело до смъртта на Ш. К. съдържа обективните признаци на състава на непозволеното увреждане по см. на чл.45 от ЗЗД. Това деяние е противоправно и извършено виновно, макар и при условията на евентуален умисъл. В резултат, на ищците са причинени неимуществени вреди, вследствие загубата на рождения им син, с когото са живели заедно, в едно населено място, поради което съдът счита, че исковете са доказани по своето основание.

По отношение размерите, до който следва да бъдат уважени, съдът отчете следното: Пострадалият, макар и дете на ищците, отдавна е възрастен човек, постигнал жизнената си реализация (в рамките на своите възможности). Същият системно злоупотребявал с алкохол и включително на 02.11.2018г., концентрацията в кръвта му била изключително висока. Същият не се ползвал и с добро име в обществото и живеел на семейни начала със съпругата на пострадалия, без да е прекратен бракът.

Съобразявайки гореизложеното, Окръжният съд преценява, че сумата двадесет и пет хиляди лв. е справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД обезщетение за понесените от тях неимуществени вреди, поради което уважи предявените граждански искове до този размер. С оглед това решение, предявеният иск за лихви, считано от датата на деликта е основателен и следва да се уважи, считано от настъпването на смъртта на 02.11.2018г. В останалата си част, до пълните предявени размери от по сто хиляди лв., исковете са неоснователни и недоказани, поради което следва да се отхвърлят.

По отношение гражданският иск, предявен от Е.Р.К., съдът съобрази следното. Ищецът е брат на пострадалия и не попада в кръга на лицата очертан от ПВС № 4/25.5.1961г., допълнено с ПВС № 5/24.11.1969г. и ПВС № 2/30.11.1984г. Тази съдебна практика, макар и задължителна, следва да се счита за изоставена с Р.№ 33 от 11.07.2017г. на ВКС по н.д.№ 48/2017г., III н.о., тъй като не съответства на Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012г., допускаща конституиране на тези роднини като граждански ищци. По същество на иска обаче не са събрани никакви доказателства за естеството на отношенията на този ищец с пострадалия Ш. К.. За разлика от отношенията родител - дете, емоционалните връзки по хоризантала не могат да се предполагат и следва да бъдат доказани, а впоследствие и причиняването на вредите, предмет на иска. В случая, от лаконичните показания на свид.А.Ф. се установява, единствено, че двамата братя, които живеят в различни населени места, са поддържали някакви спорадични, предимно телефонни контакти, което не е достатъчно за доказване причиняването на съставомерните вреди.

Подсъдимият М.К. тряб­ва да зап­ла­ти нап­ра­ве­ни­те съ­деб­ни раз­но­с­­­­ки и д.т. върху уважените размери от гражданските искове.

След влизане на присъдата в сила, веществените доказателства, които не са послужили за извършване на престъплението - мобилен телефон Самсунг „G530F Galaxy Grand Prime” c IMEI № **** ведно със CИM карта на оператор Теленор, спортни обувки „Мадстар”, камуфлажен панталон в зелено жълто и кафяво, тъмно червена тениска с надпис, черни чорапи и сивозелена блуза с надпис „Адидас” да се върнат на подсъдимия. Вещественото доказателство горнище на анцуг, черно на цвят, с надпис „Сhapter 89” да се върне на свидетелката А. Ю. К., от която е иззето. Останалите веществени доказателства: дрехи от трупа на Ш. К., обтривки от лява и дясна ръка и поднокътно съдържимо от подсъдимия, да се унищожат като вещи без стойност.

Причина за извършване на престъплението е употребата на алкохол, неспазване на установения в страната правов ред и системно незачитане правата на човешката личност.

Мотивиран та­ка съ­дът пос­та­но­ви при­съ­да­та си.

Председател: