Р Е Ш
Е Н И Е
№ ...............
гр. Кюстендил, 02.05.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, в публично съдебно заседание на седемнадесети април, две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева
при
секретаря Боянка Янкова, като разгледа
докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д.
№ 901 по описа на съда за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс ГПК), във вр. с чл. 415
от с.к.
Образувано е по искова молба, депозирана от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД против М.И.И..
В исковата молба се сочи, че в хода на производството
по ч.гр.д. №1862/2017 г. на КРС била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, която била връчена
на длъжника в хипотезата на чл. 47, ал. 5 от ГПК, заради което в срок била
депозирана настоящата искова молба.
Ищецът
твърди, че по силата на Договор № 2705836 от 16.12.2016 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответницата на последната бил отпуснат заем от 500.00 лева, усвоен веднага след сключването му. За ползването на предоставената сума страните
приели, че се дължи договорна лихва в размер посочен в договора.
Поради това ответницата следвало да върне сумата на 13 двуседмични
погасителни вноски, всяка в размер на 42.18лв.
(в т.ч. главница и договорна лихва).
Към настоящия момент
дължимата главница била в размер на 500.00
лв., а договорна лихва 48.34 лв. за периода от 30.12.2016 г. - датата на първата
вноска до 16.06.2017 г. - датата на настъпване на падежа на договора.
До момента обаче, не
били извършвания плащания на нито една погасителна вноска.
По силата на договора ответницата се
задължила в 3-дневен срок от усвояването на сумата да
предостави на Заемодателя едно от обезпеченията, посочени
изчерпателно в договора, като се е съгласила при неизпълнение на
посоченото задължение за заплати неустойка. Поради това, че в посочения срок не
представила обезпечение била начислена неустойка в размер на 225.94 лв., която била дължима като допълнителна
сума към всяка от погасителните вноски.
Разпоредбите на договора
предвиждали, че съгласно Тарифа на „Изи Асет Мениджмънт“ АД при забава на плащане
на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, се начислявали разходи за
събиране, представляващи такси и разноски
за напомнителни писма, електронни съобщения, телефонни разговори и посещения на адрес в размер на по 9 лв. на всеки
30 дневен период, до максимален размер от 45 лв. Заради това ответницата
дължала и 45.00 лв.
Ответницата трябвало да изплати
целия заем на 16.06.2017 г. – последната
падежна дата, като от тогава до подаването на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист,
както и на настоящата искова молба, сроковете по всички падежи
на тези остатъчни вноски били изтекли, но изпълнение на
задължението не било извършено, оради което се дължало и
обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената
главница, в размер на 17.68 лв. за периода от 30.12.2016 г. - датата
на допускане на забава на погасителна вноска до 29.08.2017 г. - датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху
главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.
По
силата на сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
30.01.2017 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 01.07.2017
г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК ********* и „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД, ЕИК *********, вземанията по процесния договор били прехвърлени
на настоящия ищец изцяло
с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности.
Ето
защо се иска да бъде установено в отношенията между страните, че ответница има
задължения към ищеца в размер на 500.00 лв. главница,
дължима по Договор № 2705836 от 16.12.2016 г.;
48.34 лв. договорна лихва за периода 30.12.2016 г. до 16.06.2017
г.; 225.94 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 45.00 лв. разходи и такси за извънсъдебно
събиране на просроченото задължение; лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената
главница в размер на 17.68 лв. за периода от 30.12.2016 г. - датата на
допускане на забава на погасителна вноска до 29.08.2017 г. - датата на подаване
на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната
лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на
дължимите суми, за които суми в хода на заповедното производство по
ч.гр. д. № 1862/2017 г. на КРС била издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Претендират
се и направените съдебни
разноски и възнаграждение за процесуално представителство на основание
чл.78 ал. 8 от ГПК в общ размер на 350,00 лв., от които - 50,00 лв. по чл.
13 т.2 от НЗПП за подготовка на документи за завеждане на дело и 300,00 лв.
по чл. 25 от НЗПП.
Сочи се, че при уважаване на иска сумите
могат де се изплатят по сметка: IBAN: ***: BPBI BG SF, "Юробанк България" АД.
Иска се и уведомлението за цесията да бъде връчено на ответника заедно с преписа от исковата
молба и доказателствата.
В срока по
чл. 131, ал. 1 от ГПК ответната страна е упражнила
правото си на отговор рез назначения й особен представител. Твърди, че исковата
претенция е неоснователна. Прави възражение за нищожност на клаузата от
договора, предвиждаща неустойка.
В хода на съдебното дирене ищцовото дружество поддържа
депозираната искова молба по съображенията в нея, а ответникът – оспорва
същата, като доводите си за това излага в писмения отговор, депозиран в срока
по чл. 131 от ГПК.
Съдът,
след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от приетия като доказателство по делото и
неоспорен договор Договор № 2705836 от 16.12.2016 г. „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответницата са били в облигационни отношения
– на л. 7, като на
последната бил предоставен паричен заем в размер на 500 лв., с фиксиран годишен лихвен процент
35 %, ГПР 41,68 %, със срок на заема 26 седмици, платим на 13 равни седмични погасителни вноски, по 42,18 лв. всяка.
От заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза
на вещото лице М. В. се установява, че дължима е сумата 836,96 лв., в т.ч.
главница 500 лв., лихва 48,34 лв., неустойка 225,94 лв., такса разходи 45 лв. и
лихва за забава 17,68 лв.
Видно от приложения рамков
договор за продажба и прехвърлане на вземания от
30.01.2017 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 01.07.2017
г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК ********* и „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД, ЕИК *********, вземанията по процесния договор били прехвърлени
на настоящия ищец изцяло
с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности.
По силата на пълномощно (без дата) на л. 7 от делото,
на ищцовото дружество било възложено да уведоми от името на „Изи Асет Мениджмънт“ АД всички длъжници по
всички вземания на дружеството, прехвърлени по силата на цесията от 30.01.2017
г.
По делото няма данни за осъществено уведомяване
на длъжника по силата на горното пълномощно.
На основание чл. 410 от ГПК, неудовлетвореният кредитор
сезирал Районен съд – Кюстендил, като видно от материалите по приетото ч.гр.д.
№ 1862/2017 г. на КРС, ищцовото дружество в качеството му на заявител подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение против ответната страна за
дължимите суми, предмет и на настоящото дело. Въз основа на заявлението е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение № 1039/8.9.2017г.,
по силата на която ответницата следва заплати на
заявителя сумата в размер на: 500,00 лв. главница, дължима по Договор за
паричен заем № 2705836/16.12.2016 г., сключен между М.И.И. – заемател и „Изи
Асет Менджмънт” АД - заемодател, като вземането е прехвърлено с Договор за
цесия от 30.01.2017 г. на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД;
договорна лихва в размер на 48,34 лв. за периода от 30.12.2016 г. до 16.06.2017
г.; неустойка за неизпълнение на задължение в размер на 225.94 лв.; разходи за
извънсъдебно събиране на задължението в размер на 45.00 лв.; законна лихва за
периода от 30.12.2016 г. до 29.08.2017 г. в размер на 17,68 лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
07.09.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сторените
разноски – 25,00 лв. държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е била връчена в
хипотезата на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като в срока по чл. 415 от ГПК заявителят е предявил
настоящите положителни установителни искове.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото
писмени доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.
Останалите събрани по делото доказателства не променят
крайните изводи на съда и не следва да се обсъждат подробно.
При
така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна
страна следното:
По допустимостта: С оглед
задължителните указания по т. 10а от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК, извършвайки служебна проверка за
наличието на възражение по чл. 414, ал. 1 от ГПК, респ. и за спазването на
срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, съдът установи, че в полза
на ищеца е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за вземането, предмет на настоящата искова молба. Заповедта е била връчена в
хипотезата на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като в срока по чл. 415 от ГПК заявителят е предявил
настоящите положителни установителни искове. Изложеното
сочи, че установителната претенция е допустима.
По
основателността: Предявени са специални установителни искове по реда на чл. 422 ГПК във вр. с
чл. 415 от същия кодекс с правното основание чл. 99, чл. 92 вр. с чл. 79, ал.1
от ЗЗД, във вр. с чл. 240 от същия закон.
При възприетата правна квалификация и
според указанията в
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, се ангажираха доказателства, от съвкупния анализ на
които остана безспорно, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответницата са били
обвързани от облигационно отношение, съгласно което дружество предоставило на ответницата кредит в размер на 500 лв., а тя се задължила да го върне, ведно с дължимите лихви,
такси и застраховки на 13 равни
седмични вноски, всяка от които в
размер на 42,18 лева. В т.см. между тях не е налице спор, като не се спори и по това, че
ответницата е усвоила изцяло сумата по кредита.
Събрани са писмени доказателства, от които е видно, че
между „Изи
Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за
събиране на вземания“ ООД бил сключен договор за продажба
и прехвърляне на вземания на основание чл. 99 от ЗЗД, като това
прехвърляне, съгласно
чл. 99, ал.4 ЗЗД има действия спрямо
третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от
предишния кредитор. В случая няма данни цесията да е съобщена предварително. В
съдебната практика се възприема тезата, че това може да бъде сторено и с връчването
на исковата молба – в т.см. Решение
№3/16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г. на ВКС, ТК, I т.о. и др., но в случая ответницата не бе установена на
известните по делото адреси, заради което бе учредено особено
процесуално представителство по реда на чл.47, ал.6 от ГПК. Именно на особения
представител са връчени съдебните книжа. В отговора си, депозиран в срока по
чл.131 от ГПК той е направил оспорване на иска, основано именно на липсата на надлежно уведомяване за цесията.
Макар това да не води до недопустимост на претенцията поради липса на активна
процесуална легитимация на ищеца (същата се установи с приложения договор за
цесия коментиран по-горе), води до неоснователност на иска, тъй като връчването
на особен представител не би могло да се приравни нито на връчване на ответника
(поради невъзможност за извършване на фактически действия от страна
на особения представител, които да доведат до знанието на длъжника за цесията),
нито на упълномощен адвокат, който би могъл да извърши тези фактически
действия, доколкото връзката с клиента му се предполага. При тези обстоятелства цесията все още не е
произвела действието си спрямо ответника и това е достатъчно, за да се приеме, че исковата пратенция за
установяване дължимостта на процесните вземания е неоснователна и като такава
ще бъде оставена без уважение.
Само за пълнота на изложението ще се посочи, че исковете
са неоснователни и на други основания, а именно:
Досежно начислените разходи в размер на 45.00 лева за събирането на
просрочените вземания не са ангажирани доказателства за реалното им извършене. Нещо
повече, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а разходите за
извънсъдебното му събиране са именно такива, респ. клаузата, която предвижда
заплащане на тези разходи от заемателя е нищожна.
По
отношение на неустойката: С процесния договор ответницата се задължила в
3-дневен срок от усвояването на сумата да предостави на Заемодателя едно от
обезпеченията,
посочени изчерпателно в договора, като се е съгласила при
неизпълнение на посоченото задължение за заплати неустойка. В посочения срок тя
не сторила това, заради което била начислена неустойка в размер на 225.94 лв. Тази сума е посочена като допълнителна към всяка
от погасителните вноски. Така, както е уговорена
обаче, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното
неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Но задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не може да рефлектира пряко
върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем,
съобразно договора и общите условия. Тази уговорка цели да се обремени неоснователно
заемополучателя с допълнителни парични задължения, без това да бъде ясно
отразено в общия размер на подлежащата на връщане сума, а представено като
санкция за неизпълнение на задължения на заемополучателя за предоставяне на
обезпечение. С това е налице противоречие на уговорката с добрите нрави още
при сключването на договора, от което следва, че в не е налице валидно неустоечно съглашение
и съобразно разпоредбата на чл.
26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а
нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка. Това води до
недействителност (нищожност) на сключения договор и в тази му част с оглед критериите в ТР № 1
от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, Решение №
107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о. и мн. др.
Досежно претенцията, касаеща лихвата за забава: Вземането
на това основание възниква при наличие на главно парично задължение, настъпила
негова изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е
обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно причинява.
Доколкото главаната претенция се възприе за неоснователна, такава се явява и
претенцията за установяване дължимостта на лихва за забава.
По разноските в
настоящото производство:
Отговорността на страните за разноски по чл. 78 ГПК е функционално обусловена от
изхода на спора. Поради това разпоредбата на чл. 81 ГПК предвижда, че съдът се произнася
и по исканията на страните за разноски във всеки акт, с който приключва делото
в съответната инстанция. Ето защо и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК с оглед
изхода на спора, разноски се дължат единствено на ответника, но т.к. няма
дакозателства за сторени такива съдът не дължи произнасяне в т.см.
По разноските в заповедното
производство: В
съдебната практика се възприема принципното разбиране, че с подаването на
възражение срещу издадената заповед за изпълнение и предявяването на иск за
установяване съществуването на вземането, изпълнителната сила на заповедта в
частта за разноските отпада. Заради това при постановяване на решението си по
установителния иск, съдът в исковото производство разпределя отговорността за
разноските, направени в заповедното производство. Ето защо на основание т. 12
от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК, и с оглед изхода от спора. В случая липсват доказателства ответницата да
е направила разноски в хода на заповедното производството, поради което такива
не следва да й се присъждат.
В хода на производството ответникът бе представляван
от назначения му на разноски на ищеца особен представител, осъществяващ процесуално представителство,
регламентирано с особени правила и произтичащо от нарочен акт на съда - чл. 47, ал. 6 ГПК, чл. 48, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 29, ал. 3 ГПК, който съгл. приетото в ТР 6/2013 на ОСГТК на ВКС, т. 6, следва да
получава възнаграждение за участието си по конкретно дело, доколкото
представителството му по делото е винаги възмездно - чл. 36, ал. 13. Ето защо на адв. Б. И. следва да бъде изплатена сумата
за това, която е внесена от ищеца по делото.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ исковата претенция на „АГЕНЦИЯ
ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД,
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписвания с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Васил Левски“ № 114, етаж Мецанин, представлявано от Р.
А. и Т. К., за признаване за установено в отношенията между
страните по делото, че М.И.И., ЕГН **********, с адрес ***, има задължения към
ищцовото дружество в размер на 500.00
лв. (петстотин лева) главница, дължима по Договор № 2705836 от 16.12.2016 г.; 48.34 лв. договорна лихва за периода
30.12.2016 г. до
16.06.2017 г.; 225.94 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 45.00 лв. разходи и такси
за извънсъдебно събиране на просроченото задължение; лихва за забава върху непогасената главница в размер на
17.68 лв. за периода от 30.12.2016 г. - датата на допускане на забава на погасителна вноска до
29.08.2017 г. - датата на подаване
на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от
момента на подаване на заявлението по чл. 410
от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми, за които суми в хода
на заповедното производство по ч.гр. д. № 1862/2017 г. на КРС била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, като неоснователна и недоказана.
ДА СЕ
ИЗПЛАТИ на адвокат Б.И.,***, възнаграждение
в размер на 300,00 лв. (триста лева
и нула стотинки) за осъществената до момента правна помощ – процесуално
представителство на ответника М.И.И., ЕГН **********, с адрес ***,
по сметка на особения представител, от депозитните средства за това, внесени от ищеца на
25.10.2018 г. (спр. л.43), за което да се извърши надлежно отбелязване по делото.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред Кюстендилския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
След
влизането на решението в законна сила препис от него да се изпрати на
заповедния съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: