Р Е Ш Е Н И Е № 54
гр. Шумен, 11.03.2019 г.
Шуменският окръжен съд, гражданско отделение в открито заседание на дванадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Константин М.
Членове: Йордан Димов
Ненка Цветанкова
при секретар Галина Георгиева, като разгледа докладваното от окръжния съдия Константин М. в. г. д. № 4 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе пред- вид следното:
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 317 от 12.10.2018 г., постановено по г. д. № 198/2018 г. по описа на Великопреславския районен съд, първоинстанционният правораздавате- лен орган е предоставил упражняването на родителските права по отношение на малолетната А.С.М.., ЕГН **********, родена на *** г. на бащата С.М.Б., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес *** с местоживеене при него. Определен е режим на лични контакти между майката А.А.М., ЕГН ********** и детето А.С.М.., ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца с приспиване при нея от 09. 00 ч. на съботния ден до 18.00 ч. на неделния ден, както и един месец през лятото, когато бащата не е в платен отпускА.А.М. е осъдена да заплаща на малолетното си дете А.С.М.. чрез неговия баща и законен представител С.М.Б. месечна издръжка в размер на 127.50 лв., считано от 12.10.2018 г. до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване правото на такава, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска, с падеж петнадесето число на месеца, за който се дължи, да заплати на С.М.Б. сумата от 630.00 лв., представляващи направените по делото деловодни разноски, съразмерно с уважената част от иска, да заплати по сметка на ВПРС сумата 183.60 лв., представлянаща държавна такса върху присъдения размер на издръжката за бъдеще време. На основание чл.242, ал. 1 от ГПК, районният съд е допуснал предварително изпълнение на решението само в частта относно присъдената издръжка.
Недоволна от така постановеното съдебно решение А.А.М.го обжалва изцяло, като неправилно и необосновано. Жалбоподателката моли въззивният съд да постанови решение, с което отмени обжалваното решение на Великопреславския районен съд и вместо него да постанови друго, с което да се отхвърли иска на С.М.Б., както и да й бъдат присъдени направените деловодни разноски. В съдебно заседание, поддържа въззивната си жалба лично и чрез процесуалния си представител ад. Д.С.М..
Въззиваемата страна – С.М.Б. не е подал отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание изразява становище, че жалбата е неосно- вателна, решението на Великопреславския районен съд е правилно и законосъоб- разно, поради което моли съда да го потвърди.
Заинтересованата страна Дирекция „Социално подпомагане” – Велики Пре- слав, редовно призована, не изпраща представител и не е депозирала становище по въззивната жалба.
Жалбата е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна, при наличието на правен интерес, с оглед на което е процесуално допустима.
При извършената служебна проверка съдът констатира валидността и допу- стимостта на обжалваното решение и преминава към разглеждане на спора по съ- щество.
След като разгледа направените в жалбата оплаквания и прецени събраните по делото доказателства, както и изложените от страните доводи съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, депо- зирана от С.М.Б. в която посочва, че с А-А.-М.са живели на семейни начала до края на 2015 г. От съвместното им съжителство са родени три деца - А.М.. през 2011 г., Г.М.– 2013 г. и М.М.. – 2015 г., които ищецът е припознал като негови собствени деца. По негово вътрешно убеждение счита, че той е баща само на дете- то А.М... Моли съда да постанови решение, по силата на което да му бъдат предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето А.С.М.., като бъде определено местоживеене на детето при него, да бъде определен режим на лични контакти на детето с неговата майка всяка първа и трета събота и неделя от месеца с приспиване при нея от 09.00 ч. на съботния ден до 18.00 ч. на неделния ден, както и 30 дни през лятото, когато баща- та не е в платен годишен отпуск; по един ден на всеки празник Байрям от 09.00 ч. до 18.00 ч. и на рождения ден на майката и на детето по 3 часа, както и да бъде осъдена ответницата да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 130.00 лв. и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
В срокът по чл.131 от ГПК ответницата не е депозирала писмен отговор на исковата молба
По делото безспорно се установява, че страните не са в законен брак. От тяхното съвместно фактическо съжителство, на съпружески начала, има родени три деца: А.С.М.. родена на *** г., Г.С.М.родена на *** г. и М.С.М.. родена на *** г. не се спори между страните, че през м. декември 2015 г. са се разделили.
От социалния доклад, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане” – Ве- лики Преслав изх. № ПР/Д-Н-ВП/50-001/29.06.2018 г. след посещение на жилището обитавано от ищеца и проведен с него разговор се установява, че към момента на изготвянето на доклада основните жизнени потребности на детето се посрещат от майката. Детето гостува в жилището на бащата веднъж месечно. Жилището се намира в с. Янково, общ. „Смядово” и в него освен бащата живее и неговата майка, баба на детето – А.А.Е., която активно му помага в полагане- то на преки грижи по време на гостуването на детето. Жилището представлява дву- етажна къща, като първия етаж се ползва от бабата, а вторият от три стаи се ползва от ищеца, едната от които е предназначена за детето. Жилището е обзаведено с не- обходимите мебели и се отоплява на твърдо гориво. Осигурени са много добри хи- гиенно-битови условия. С.М.Б. работи на трудов договор, като общ работник с месечно трудово възнаграждение от 510.00 лв. А.А.Е. работи в хранителен магазин в с. Янково, собственост на дъщеря й А.О., която оказва материална подкрепа. Родителския кръг на детето по бащина линия имат представа от нуждите на детето и успяват да ги задоволят. С.М.Б. е в добро здравословно състояние, няма минали и настоящи хронични заболявания. Пред социалните работници ищецът заявявя, че желае да полага преки грижи за дъщеря си, за нейното нормално физическо и пси- хическо развитие. В състояние е да осигури на детето необходимите образователни потребности. В грижите за детето ищецът има пълната подкрепа от страна на своите най-близки роднини – майка му и сестра му.
Дирекция „Социално подпомагане” – Велики Преслав е изготвила социален доклад изх. № ПР/Д-Н-ВП/50-005/07.09.2018 г. и доклад относно оценка на родителския капацитет на А-А.-М.изх. № 658/04.09.2018 г. Към момента на извършване на социалното проучване ответницата съжителства на семейни начала с Ж.И.Х.. Те заедно с децата на ответницата и едно дете от предишно съжителство на Ж.Х.– К.Ж.И.на 8 г. обитават жилище находящо се в с. Янково. Основните жизнени потребности на детето А.С.М.. от храна, облекло и подслон са задоволени от майката и съжителят й Ж.Х.. Удовлетворени са потребностите на детето от защита и сигурност. Не е налице нужда от специални мерки за безопасност. Детето е в добро здравословно състояние. Основните грижи по отглеждането и възпита- нието на детето след раздялата на родителите се полагат от майката А.М.Съжителят й Ж.Х. осигурява финансова подкрепа по отглеждането и задоволяване на потребностите на детето. Жилището в което живеят представлява къща с две стаи, коридор и приземна стая. Електрифицирано и водоснабдено е. Приземната стая се ползва като кухня и стая – спалня от Ж.Х. и А.М., като по думите на майката при тях спяло най-малкото от децата – М. На второто ниво има две стаи разделени с коридор. Едната от стаите е нео- битаема, а в другата живеят останалите три деца. Стаите ползвани от семейството са приспособени, съобразно нуждите му, обзаведени функционално с необходими- те мебели и домакински електроуреди и са отоплявани на твърдо гориво. Хигиен- но-битовите условия са добри. В жилището се поддържа нужната хигиена. Семей-ството е социално интегрирано. Поддържа добри взаимоотношения с близки и съ- седи и при необходимост се подкрепят взаимно. По данни на съседи трите деца на ответницата наричат Ж.Х. „татко”, а неговия син казва „мамо” на А.М.Ж.Х. се интересува от децата на съжителката си, отнася се добре с тях, ходят заедно до магазина, на море, купува им дрехи. А.М. е безработ- на, неосигурена. Финансовите средства се осигуряват от съжителя й Ж.Х., който работи като тракторист в селото с месечно възнаграждение от 750.00 лв.
В заключението на доклада, изготвилият го социален работник достига до извода, че А.М. има необходимия родителски капацитет, за да удо- влетвори нуждите на детето А.С.М.. от родствена принадлеж- ност и семейна идентичност. Майката има умения да разпознава и задоволява по- требностите на децата си от храна, облекло, здравна грижа и образование. Помежду им има изградена емоционална и доверителна връзка. На този етап А.М. разполага с жилищни условия, подкрепяща среда и финансови средства за покрива- не на потребностите им. За нея е приоритет дъщерите й да се отглеждат в спокойна семейна среда, което би позволило да им бъдат придадени семейни и нравствени ценности. Съжителят й е приел децата й в дома си и е поел бащината функция при обгрижването им.
Пред районния съд са разпитани двама свидетели на ищеца – А.М.О.сестра на С.М.Б.) и С.И.М.. В своите показания свидетелите твърдят че С.М.Б. полага нуж- ните грижи за детето, в периодите когато са заедно и то е силно привързано към не- го.
При така изяснената фактическа обстановка, се налагат следните правни из- води:
Налице е правен спор относно кой от родителите да упражнява родителските права, местоживеенето на детето, определяне режима на лични контакти с другия родител, като и заплащането на издръжка. Предявените обективно, комулативно съединени искове са с правно основание чл.127, ал.2 от СК, във вр. с чл.123 от СК и чл.143 от СК.
След разделянето на страните, ответницата е тази която е полагала реално грижи за детето. И двамата родители изразяват трайно и силно желание да се гри- жат за него. В конкретния случай липсват данни за наличие на по – голяма привър- заност на детето към някой от своите родители. И бащата и майката на детето имат възможност да се грижат за него при наличието на добри хигиенно–битовите усло- вия. И двамата родители могат да разчитат, при отглеждането на детето, на своите роднини, които са изявили съгласието си да им помагат. И двамата не страдат от заболявания, които да им пречат да полагат необходимите грижи за детето си и притежават необходимите морални качества за възпитанието му. В хода на процеса не са събрани доказателства за морално падение, алкохолизъм, престъпни антиоб- ществени прояви и неморално поведение, както и за влошено социално обкръжение около някой от родителите на детето.
От събраните в хода на процеса доказателства се установява, че битовите условия при бащата са значително по-добри. Но битовите условия не са от пъвосте- пенно значение при определяне на кого трябва се предоставят за упражняване ро- дителските права. В този смисъл е ППВС № 1 от 12.11.1974 г. Решаващо в случая се явява възрастта на детето. Касае се за момиченце в ниска възраст (на 7 г. към настоящия момент), което има нужда от ежедневно общуване с майката, която се е грижела за него. Видно от социалния доклад по делото майката не само притежава необходимия родителски капацитет, но тя не се е дистанцирала от ангажиментите си към детето, успяла е след раздялата с ищеца да преодолее стреса и да осигури на децата си нова спокойна и безконфликтна семейна среда, в която те да бъдат от- глеждани.
В случая следва да се има предвид и принципа залегнал в чл.126, ал.1 от СК според който всички деца са длъжни да живеят заедно при родителите си. При раздяла на родителите отпада само съвместното упражняване на родителските пра- ва, а това означава, че всички деца следва да живеят при родителя, който упражнява родителските права. Когато децата живеят и растат заедно и след раздялата на ро- дителите си у тях се развиват чувства на привързаност и взаимопомощ. С оглед на това разделянето и отделното живеене на децата се допуска само поради важни причини, като напр. голямата разлика във възрастта и липси на взаимни интереси и привързаност, продължително разделено живеене, напластена омраза спрямо еди- ния родител и др. В този смисъл ППВС № 1 от 12.11.1974 г. В конкретния случай, в хода на процеса не са събрани доказателства, които да установят наличието на се- риозни и важни причини, които налагат и оправдават разделянето на А.С.М. от сестрите й Г.С.М.. и М.С.М.. С оглед на това съдът в настоящия си състав намира, че в интерес на дете- то упражняването на родителските права следва да се предоставят на майка му – А.А.М..
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че подадената от А-А.-М.въззивна жалба е основателна и следва да бъде уважена. До- стигайки до тези правни изводи настоящата инстанция констатира, че те се разли- чават от тези на първоинстанционният съд, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се отхвърлят предявения от С.М.Б. искове с правно основание чл.127, ал.2 от СК, във вр. с чл.123 от СК и чл.143 от СК, като неоснователни и недоказани.
При този изход на делото следва да се отмени решението в частта за разно- ските, присъдени на страните и да се постанови ново, като на основание чл.78, ал.3 от ГПК, С.М.Б. следва да заплати на А.А.М.направените от нея деловодни разноски за двете инстанции в общ размер на 15.00 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
Отменя изцяло Решение № 317 от
12.10.2018 г., постановено по г. д. № 198/ 2018 г., по описа на
Великопреславския районен съд, като
вместо това постановя- ва:
Отхвърля, като неоснователени и недоказани предявените от С. Му- стафов Б., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес *** срещу А.А.М., ЕГН ****** 8790 с постоянен и настоящ адрес ***, пл. „...”, № 36 искове с правно основание чл.127, ал.2 от СК, във вр. с чл.123 от СК и чл.143 от СК за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето А.С.М.ЕГН ********** на него, в качеството му на баща на детето с местоживеене при него, за заплащане на месечна издръжка от майката А.А.М.. и определяне на режим на лични контакти на майката А-А.-М.с детето А.С.М...
Осъжда С.М.Б., ЕГН ********** с постоянен и на- стоящ адрес *** да заплати на А.А.М., ЕГН ****** 8790 с постоянен и настоящ адрес ***, пл. „...”, № 36 сумата от 15.00 (петнадесет) лева, предста- вляващи направените по делото разноски в двете инстанции.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едно- месечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: Членове: 1.
2.