№ 271
гр. София, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ани Захариева
Членове:Доротея Кехайова
Теодора Анг. Карабашева
при участието на секретаря Таня Ст. Георгиева
в присъствието на прокурора М. К. Б.
като разгледа докладваното от Ани Захариева Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20221100600692 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 05.07.2021 г. по НОХД № 15323/2020 г. на СРС, НО, 95 състав,
подсъдимият Н. Т.А. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.183, ал.1 от НК,
като преди постановяване на присъдата е изпълнил задължението си и не са настъпили
вредни последици за пострадалата И.А., поради което на основание чл.183, ал.3 не му е
наложено наказание.
С присъдата на основание чл.304 от НПК подсъдимият е оправдан да е извършил
престъпление по чл.183, ал.1 от НК в периода от октомври 2013 г. до май 2017 г.
Със същата присъда подсъдимият е за виновен за извършено престъпление по чл.183,
ал.1 от НК, като преди постановяване на присъдата е изпълнил задължението си и не са
настъпили вредни последици за пострадалата Й.А., поради което на основание чл.183, ал.3
не му е наложено наказания.
С присъдата на основание чл.304 от НПК подсъдимият е оправдан да е извършил
престъпление по чл.183,ал.1 от НК в периода от октомври 2013 г. до май 2017 г.
С присъдата подсъдимият е осъден на основание чл.189, ал.3 от НПК да заплати
разноските по делото.
Срещу присъдата е постъпила жалба от повереника на частните обвинители с искане
за отмяна й като неправилна, като вместо нея въззивният съд постанови друга. В
допълнение към жалбата се твърди, че първата инстанция не е взела предвид фактическата
обстановка, посочена в тъжбата и не е кредитирал казаното от майката на децата К. ГР. Й..
Иска се отмяна на оправдателната присъда.
В разпоредително заседание въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК, прецени, че за
изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото не се налагат разпити на
1
подсъдимия, свидетели и/или изслушване на експертизи.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция повереникът на частните обвинители
моли съда да уважи въззивната жалба по изложените в нея съображения, факти и
обстоятелства, които счита за безспорни.
Частните обвинители Й.А. и И.А. поддържат казаното от повереника си.
Представителят на СГП моли съда да потвърди първоинстанционната присъда като
правилна, законосъобразна и постановена в съответствие със събраните по делото
доказателства.
Подсъдимият А. счита жалбата за неоснователна и моли съда да остави присъдата в
сила.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и допълнението
към нея, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в
съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда,
намери за установено следното:
Производството по делото е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие
съгласно разпоредбата на чл. 371, т. 1 НПК. Не са нарушени онези правила, регламентиращи
дейността на съда по събиране и проверка на доказателствата и доказателствените средства,
въз основа на които първостепенният съд е формирал вътрешното си убеждение, като
фактическата обстановка е била изяснена в нейната пълнота. След самостоятелния анализ на
доказателствената съвкупност по делото въззивният съд, не установи възможност въз основа
на нея да бъдат направени съществено различни изводи относно фактите по делото. Въз
основа на извършения собствен анализ на събраните доказателства, СГС приема за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Н. Т.А., ЕГН ********** е роден на **** г. в гр. София. Същият е
българин, български гражданин, с основно образование, безработен, разведен, неосъждан
/реабилитиран/, с постоянен адрес гр. София, кв. „Левски“, ул. „**** и настоящ адрес гр.
София, ж.к. „****.
През 2000 г. подсъдимият Н.А. и свидетелката К. ГР. Й. заживели на семейни начала.
От съвместното си съжителство имат две деца - И.Н.А., родена на **** г., и Й. Н. АНТ.,
родена на **** г. През 2006 г. подсъдимият и свидетелката Й. се разделили, като Й. заедно с
двете деца останала да живее на адрес гр. София, ул. „****.
През 2010 г. свидетелката Й. завела дело за родителски права срещу А.. По силата на
постигната спогодба, одобрена с протоколно определение от 09.11.2010 г. по гр. д. №
6576/2010 г. на III-то ГО на СРС, 81-ви състав, влязло в сила на 17.11.2010 г., подсъдимият
А. се съгласил да заплаща издръжка за всяко от двете си деца, чрез майка им и законен
представител К.Й., в размер на по 80 лв. месечно.
След влизане в сила на определението, подсъдимият започнал да изплаща дължимите
за всяка от дъщерите си месечни суми, чрез майка им и законен представител свидетелката
К.Й., като заплатил изцяло дължимите суми за всяка от частните обвинители за времето до
месец май 2017 г. включително., и частично - по 40 лв., дължимите суми за всяка от тях за
месец юни 2017 г.
За периода от месец юли 2017 г. до месец март 2019 г. включително, подсъдимият А.
не изпълнил изцяло задължението си по отношение на дъщеря си И.Н.А., родена на **** г.,
да й изплаща месечна издръжка в размер на 80 /осемдесет/ лв., чрез майка й и законен
представител К. ГР. Й., и не изпълнил частично задължението си в размер на 40
/четиридесет/ лв. за месец юни 2017 г., като общият размер на незаплатените вноски за
периода възлиза на 1 720 /хиляда седемстотин и двадесет/ лв.
За времето от месец юли 2017 г. до месец декември 2019 г. включително,
подсъдимият А. не изпълнил изцяло задължението си по отношение на дъщеря си Й. Н.
АНТ., родена на **** г., да й изплаща месечна издръжка в размер на 80 /осемдесет/ лв., чрез
майка й и законен представител К. ГР. Й., и не изпълнил частично задължението си в размер
2
на 40 /четиридесет/ лв. за месец юни 2017 г., като общият размер на незаплатените вноски за
периода възлиза на 2 440 /две хиляди четиристотин и четиридесет/ лв.
След образуване на наказателното производство срещу подсъдимия и преди
приключване на съдебното следствие в първата инстанция същият изплатил на частните
обвинители Й. Н. АНТ. и И.Н. А. сума в общ размер на 4160 лв., с което били погасени
задълженията за издръжка за целия инкриминиран период.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните от първата инстанция
по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетелките
К.Й., И.А. и Й.А., депозирани в досъдебната фаза на процеса и приобщени на основание чл.
371, т. 1 НПК, и писмени - жалба до СРП; извлечение от протоколно определение от
09.11.2010 г. по гр. д. № 6576/2010 г. на III-то ГО на СРС, 81-ви състав; платежни
нареждания; разписки; пощенски преводи; справки от „Български пощи“ ЕАД; справки от
НОИ и НАП; справка за съдимост за подсъдимия, и способите за доказване - заключенията
на съдебно-оценителната и допълнителните съдебно-оценителни експертизи.
Събраните по делото доказателства са непротиворечиви и еднопосочно сочат на
неизпълнение на задължението на подсъдимия за изплащане на месечна издръжка в периода
от м. юни 2017 г. до м. март 2019 г. по отношение на свидетелката И.А. и до м. декември
2019 г. по отношение на свидетелката Й.А..
По делото липсва спор за това, че подсъдимият А. е баща на И.А. и Й.А., факта, че с
одобрена на 09.11.2010 г. по гр. д. № 6576/2010 г. по описа на III-то ГО на СРС, 81-ви
състав, спогодба подсъдимият се е съгласил да изплаща месечна издръжка на децата си чрез
тяхната майка в размер на 80 лв. за всяко от тях, както и това, че първоначално е изпълнявал
задълженията си. За тези обстоятелства показанията на всички свидетели са еднопосочни,
непротиворечиви и се подкрепени от заключенията на изготвените съдебно-оценителни
експертизи и приложените по делото разписки, платежни нареждания и пощенски преводи,
поради което не се налага подробното им обсъждане.
Не се спори, че в даден момент след влизане в сила на определението, с което е
одобрена спогодбата, подсъдимият е спрял да изплаща издръжка на децата си, а и не са
представени доказателства за обратното, поради което правилно съдът се е доверил на
показанията на пострадалите и тяхната майка. Единствено по отношение на периода на
неизпълнение показанията на Й. се опровергават от приложените по делото писмени
доказателства за извършени плащания, както и от заключенията на изготвените експертизи,
поради което въззивният състав достигна до идентични с първостепенния изводи, че до м.
юни 2017 г. подсъдимият А. е изпълнявал задълженията си да плаща издръжка.
Относно размера на неизплатените задължения за издръжка и периодите, за които се
отнася същата по отношение на всяка от дъщерите му, въззивният съд, също като първия, се
довери изцяло на заключението на изготвената в хода на досъдебното производство
допълнителна съдебно-оценителна експертиза, като намира същото за компетентно,
обосновано, изготвено въз основа на научен подход и обективно съдържащите се по делото
писмени доказателства и отговарящо в пълнота на поставените задачи. В т. 3.4. от
констативно-съобразителната част ясно е описано, че поради липсата на посочване за кой
период от време се отнасят постъпилите със съответния документ суми, на осн. чл. 76 ЗЗД
експертизата приема, че с извършените плащания са погасявани най-старите задължения по
реда на тяхното възникване по равно за двете деца, поради което изложените в
допълнението към жалбата доводи за неяснота относно начина на изчисляване на
издръжките при заплащането им са неоснователни.
Въззивната инстанция приема за безпристрастни и професионално изготвени и
заключенията на изготвените в хода на досъдебното производство експертизи, но намира, че
същите са непълни, доколкото са изготвени преди по делото да бъдат приложени всички
документи за извършени плащания.
Обосновано районният съд се е доверил на приобщените по чл. 283 от НПК писмени
доказателства, част от които са официални удостоверителни документи, ползващи се с
3
доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Същите са непротиворечиви по
отношение на фактите, подлежащи на доказване, допринасят за изясняване на обективната
истина и се подкрепят от събраните гласни доказателствени средства, поради което
въззивният състав също ги кредитира. Изводите си за съдебното минало на подсъдимия
настоящият състав направи въз основа на приложената по делото справка за съдимост.
Правните изводи на първоинстанционния съд са съобразени с доказателствата по
делото, установената фактическа обстановка и със закона, поради което въззивният съд не
намира основания за приемане на различни такива, нито преповтарянето им. Безспорно се
установява, че от обективна страна подсъдимият е осъществил признаците на състава на
престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК по отношение на дъщеря си И.Н.А. за периода от
месец юни 2017 г. до месец март 2019 г. включително, както и по отношение на дъщеря си
Й. Н. АНТ. за периода от месец юни 2017 г. до месец декември 2019 г. включително.
Въззивният съд споделя изцяло изводите на първостепенния относно субективната
страна на престъпленията, като намира, че същите са извършени при форма на вина пряк
умисъл.
Доколкото от събраните доказателства се установява, че подсъдимият А. е заплатил
изцяло дължимите суми за издръжка на двете си дъщери, чрез майка им и законен
представител К.Й., за периода от месец октомври 2013 г. до месец май 2017 г. включително,
и частично плащане за месец юни 2017 г., за който период дължимата сума възлиза общо на
7120 лв. /по 3 560 лв. за всяко от децата/, поведението му за този период се явява
несъставомерно, поради което правилно е оправдан на осн. чл. 304 от НПК от районния съд.
След като е взел предвид, че подсъдимият е заплатил изцяло дължимите от него
издръжки за инкриминирания период в размер на 4160 лв. /1720 лв. за И.А. и 2440 лв. за
Й.А./ преди приключването на съдебното следствие пред първата инстанция, че не са
настъпили други вредни последици в резултат на деянието му, както и че до този момент
спрямо подсъдимия А. не е прилагана разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НК първостепенният
съд законосъобразно е признал подсъдимия за виновен и на основание чл. 183, ал. 3 вр. ал. 1
от НК не му е наложил наказание.
Законосъобразно с оглед изхода на делото, подсъдимият е осъден да заплати в полза
на държавата разноските по делото, както и държавна такса за служебното издаване на
изпълнителен лист за принудителното им събиране.
При извършената служебна проверка на основание чл. 314 НПК, съдът не констатира
допуснати съществени процесуални нарушения, които да представляват основания за
отмяна на присъдата на СРС. С оглед гореизложеното съдът прие, че атакуваната присъда е
правилна и законосъобразна, поради което следва да бъде потвърдена.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, Софийски градски
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 05.07.2021 г., постановена по НОХД №
15323/2020 г. по описа на СРС, НО, 95 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5