Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.ВРАЦА,16.07.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен съд, V-ти нак. състав в публичното заседание на пети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:СТЕЛА КОЛЧЕВА
при
секретаря Б.СТЕФАНОВА и
в присъствието на прокурора...... като разгледа
докладваното от СЪДИЯТА НАХ дело
№ 344 по описа за 2020 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59-63 от ЗАНН. Образувано е по жалба на К.Н.М. ***/25.02.20 г. на Директора на
РД”АА”-Враца, с което на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.34, пар.3,
б.”б” от Регламент №165/14 и на основание чл.93в, ал.11 от ЗАПр., е наложено
административно наказание – глоба в размер на 1500.00 лв. В жалбата се излагат
доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното НП, поради
допуснати нарушения на материалния закон, с искане за отмяната му на това
основание.
Ответната
страна в писмено становище изразява позиция за неоснователност на жалбата и
законосъобразност на атакуваното НП, с молба за потвърждаването му.
След преценка на събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Жалбата е
процесуално допустима като подадена при условията на 59 ЗАНН.
Разгледана по същество жалбата е основателна, при
следните съображения:
На 19.02.20 г. около 13.30 ч., на път Е-
Горепосоченият АУАН е бил подписан и връчен на
жалбоподателя без възражения. Последвало издаването на процесното НП, с което
при идентично спрямо акта словесно и цифрово описание на нарушението е наложена
глоба, съобразно чл.93в, ал.11 ЗАПр.
В рамките на настоящето производдство от страна на
жалбоподателя е представено и прието като доказателство удостоверение за
дейности, за инкриминирания в АУАН и НП период.
Гореизложената фактическа обстановка, съдът възприе на
базата на приобщените по съответния процесуален ред гласни и писмени
доказателства, а именно- свидетелските показания на Т.Г. /актосъставител/ и Ю.Ф.
/свидетел по акта/, цитираното удостоверение за дейности, разпечатка от
програма TDCS-3 и др. Данните от горепосочените доказателствени източници са
еднопосочни и безпротиворечиви, поради което и не се налага по-детайлното им
обсъждане.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя, в случая е ангажирана на основание чл.93в, ал.11
ЗАПр., според която водач, който не е въвел данните относно периодите на „друга
работа”, „време на разположение”, „прекъсване” или „дневна почивка”, когато
няма възможност да използва монтирания на превозното средство тахограф, поради
това че е извън превозното средство, се наказва с глоба от 1500 лв. и за
нарушение на чл.34, пар.3, б.”б” от Регламент /ЕС/№165/14 г., според който
когато в резултат на отсъствие от превозното средство водачът не е в състояние
да използва тахографа, с който превозното средство е оборудвано, периодите,
посочени в пар.5,б.”б”, подточки ii), iii), iv): а)
се вписват в тахографския лист ръчно, чрез автоматично регистриране или по
друг начин, четливо и без зацапване на тахографския лист, ако превозното
средство е оборудвано с аналогов тахограф; или б) се вписват в картата на
водача, като се използва приспособлението за ръчно въвеждане на данни,
осигурено за тахограф, ако превозното средство е оборудвано с дигитален
тахограф.
От така
цитираното съдържание на приложимата нормативна уредба е очевидно, че от
съществено значение към предмета на доказване и обективната съставомерност на
деянието са: на първо място фактите относно вида на използвания в съответното
превозно средство тахограф, с оглед последваща преценка на конкретния вид
нарушение и правната му квалификация по пар.34, пар.3, б.”а” или б”б” от
приложимия регламент. На второ място- конкретния вид данни, които не са
въведени, с оглед най-вече последваща преценка за приложимостта и възможното
използване на формулярът за „удостоверение за дейности”, съгласно Регламент
/ЕС/№561/06, Директива 2006/22/ЕС и Регламент /ЕС/№3821/85 и Тълкувателно
разяснение №5 към тях.
В случая
посоченото в АУАН и в НП фактическо обвинение е за „не въведени ръчно,
автоматично или по друг начин на даннитепочивка, работа, разположение”, което
съответства на цитираното по-горе съдържание на задължението по чл.34, пар.3,
б.”а” от Регламента, а не на цифрово посочената квалификация на задължението по
чл.34, пар.3, б.”б” от Регламента.Следователно между посочената като нарушена
разпоредба на приложимия регламент и отправеното фактическо обвинение за
неизпълнение на същото задължение, но по друг начин и за друго техническо
средство, е налице противоречие, което също нарушава изискванията на чл.57,
ал.1,т.6 ЗАНН.
Така констатираното
несъответствие в съдържанието на АУАН и НП е от категорията на абсолютните и съществени процесуални нарушения, тъй като
ограничават пряко правото на защита на жалбоподателя и го лишават от
възможността да разбере какво конкретно по вид нарушение му е вменено като
извършено, кога, къде и как е извършено, съответно да организира и реализира
защитата си в пълен обем. Предпоставят и пълна невъзможност за адекватен
съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното НП и разглеждане на спора
по същество.
За пълнота
на изложението, съдът отбелязва и че съгласно Регламент /ЕС/№561/06, Директива
2006/22/ЕС и Регламент /ЕС/№3821/85 и Тълкувателно разяснение №5 към тях, при пътните проверки първоизточниците на
информация поначало са тахографските записи, като липсата им може да бъде
обоснована с горепосоченото удостоверение за дейности, ако поради определени
обективни причини /посочени по видове в удостоверението/, съставянето им
включително чрез ръчно въвеждане на данните, не е било възможно. В случая такова
удостоверение за дейности е налице и от него се установява, че липсата на данни
в тахографа за инкриминирания период е обосновано именно с такава обективна
причина, че водачът е бил в отпуск или почивка. При това положение не е налице нарушение
и водачът не следва да бъде санкциониран за него. При извършената проверка,
било на място, било допълнително, контролните органи е следвало първо да
изискат съответна информация от водача и такова удостоверение за дейности, а не
директно да пристъпват към административно-наказателно производство със
съставяне на АУАН за неосъществено нарушение.
При така
изложените съждения, обжалваното НП подлежи на отмяна, без да е необходимо
обсъждането и на останалите изложени в жалбата твърдения за други негови
пороци, тъй като това с нищо не би променило изхода от делото.
По делото
не е направено искане за разноски от жалбоподателя и присъждане на такова не се
дължи.
Водим от
всичко гореизложено и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
наказателно постановление №26-0000092/25.02.20 г. на Директора на РД”АА”-Враца,
с което на К.Н.М. ***, с ЕГН:********** за извършено нарушение по чл.34, пар.3,
б.”б” от Регламент №165/14 е наложено административно наказание глоба в размер
на 1500.00 лв. на основание чл.93в, ал.11 от ЗАПр. като незаконосъобразно.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Враца в 14-дневен срок
от уведомяването на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: