№ 19092
гр. София, 23.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20241110136460 по описа за 2024 година
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ и
чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.92 ЗЗД. В условията на евентуалност са предявени
осъдителни искове с правно основание чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ и чл.92 ЗЗД.
Производство по делото е образувано по искова молба от *****************
против А. Б. А., с която са предявени обективно съединени искове установителни
искове за сумите, както следва: сумата от 6 718,80 лева, представляваща главница по
Договор за потребителски кредит (с превод на работна заплата) № 101510 от
18.05.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 07.04.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата от 419,71 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от
11.01.2022 г. до 04.04.2023 г., сумата от 176,51 лева (сто седемдесет и шест лева и 51
стотинки), представляваща наказателна лихва за периода от 11.01.2022 г. до 04.04.2023
г., сумата от 27,44 лева (двадесет и седем лева и 44 стотинки), представляваща
неустойка за периода от 11.01.2022 г. до 04.04.2023 г.
В условията на евентуалност, в случай, че ответникът не е бил надлежно
уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост, са предявени осъдителни искове за
горепосочените суми.
В исковата молба ищецът твърди, че подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, по което било образувано ч.гр.д.№
29663/2023 г. по описа на СРС и издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, която била оспорена от длъжника.
1
С оглед предходното ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на
настоящите искови претенции. Поддържа, че с договор за потребителски кредит (с
превод на работна заплата) № 101510/18.05.2021 г. банката предоставила на
кредитополучателя С. Б.а А.а парична сума в размер на 7 500 лева, с краен срок за
издължаване – до 18.05.2026 г. Поддържа още, че били заплатени седем погасителни
вноски и 1 частична, поради което непогасената главница възлиза на сумата от 6718,80
лева. Сочи се, че съгласно т.3.1 от договора се дължи и възнаградителна лихва,
формирана от сбора на референтен лихвен процент – базов депозитен индекс за
физически лица и фискирана надбавка от 5,390 процентни пункта. В настоящия случай
размерът на вземането за просрочена възнаградителна лихва възлиза на 419,17 лева,
считано от 11.01.2022 г. до 04.04.2023 г. и представлява сбор от вноските за
възнаградителна лихва от падежиралите месечни погасителни вноски по погасителен
план от м.януари 2022 г. до м.април 2023 г. Ищецът поддържа още, че наред със
задълженията за заплащане на главница и възнаградителна лихва, в полза на кредитора
съгласно чл.4.3 и чл.4.4 от договора се дължат обезщетение за забава и неустойка.
Ищецът сочи, че на 24.06.2021 г. кредитополучателят С. А.а е починала, поради което
единствен универсален правоприемник се явява нейният брат и настоящ ответник А.
А.. Поддържа, че последния е приел наследството, тъй като е извършвал плащания да
настъпване на предпоставките за обявяване на предсрочна изискуемост. По
изложените в исковата молба доводи и съображения ищецът претендира уважаване на
предявените искове, както и присъждане на направените по производството разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не е подал отговор и не е изразил становище.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 29663/2023 г. по
описа на СРС е, че по заявление на заявителя – настоящ ищец е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, с която е
разпоредено длъжника – настоящ ответник да заплати на кредитора сумите, както
следва: сумата от 6 718,80 лева, представляваща главница по Договор за
потребителски кредит (с превод на работна заплата) № 101510 от 18.05.2021 г., ведно
със законната лихва, считано от 07.04.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от
419,71 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 11.01.2022 г. до
04.04.2023 г., сумата от 176,51 лева, представляваща наказателна лихва за периода от
11.01.2022 г. до 04.04.2023 г., както и сумата от 27,44 лева, представляваща неустойка
за периода от 11.01.2022 г. до 04.04.2023 г.
С разпореждане от 14.03.2024 г. по ч.гр.д.№ 29663/2023 г. по описа на СРС,
съдът е констатирал, че издадената заповед е оспорена от длъжника, поради което е
указал на заявителя - настоящ ищец, че може да предяви иск за установяване на
2
вземането си. В предоставения му едномесечен срок ищецът е подал искова молба.
По делото е приложен договор за потребителски кредит (с превод на работна
заплата) № 101510 от 18.05.2021 г., , сключен между ***************** и С. Б.а А.а.
Съгласно договора от страна на банката е предоставен потребителски банков кредит в
размер на 7 500 лв., които да бъдат използвани за погасяване на задължение на
кредитополучателя по негов кредит към същата банка от 02.09.2020 г., а останалата
част – за текущи нужди.
Видно от приложеното по делото извлечение от сметка е, че кредитът е усвоен
изцяло от кредитополучателя, като банката в изпълнение на уговореното на 18.05.2021
г. е превела безкасово и е заверила със сумата от 7 500 лева разплащателна сметка,
посочена в т.2.2 от договора за кредит, с IBAN BG61BUIN95611000353621 при
*****************, с титуляр кредитополучателя С. А.а.
По делото са приложени още Общи условия за предоставяне на потребителски
кредит, неразделна част от процесния договор, подписани на всяка страница от
кредитополучателя.
Съгласно чл.3.1 от договора за потребителски кредит, страните са уговорили
кредитополучателят да заплаща на банката променлив лихвен процент, като е
конкретизирано, че към деня на подписване на договора за кредит размера на
дължимата годишна лихва е 5,50 %. Съгласно Договора и общите условия към
договора, кредитополучателя се е задължил да погасява задълженията си по този
договор в договорените срокове и размери, съгласно изготвен и подписан погасителен
план. В чл. 4.2 от Договора за кредит е уговорено, че погасяването на главницата и
възнаградителната лихва ще се извършва на равни анюитетни вноски, съгласно
погасителен план, който е неразделна част от този договор. Съгласно чл.4.3 от
договора при просрочие при изплащане на главницата кредитополучателят дължи и
обезщетение за забава в размер на 10 % годишно върху просрочените суми,
независимо от начисляването и събирането на възнаградителната лихва по т.3.1 от
договора. В чл.4.4 е уговорена и неустойка в полза на банката в размер на 10%
годишно върху дължимата, но неплатена в срок възнаградителна лихва по т.3.1 до
окончателното й издължаване. Съгласно чл. 9.1.1. от общите условия на договора за
кредит, когато кредитополучателя изпадане в забава при издължаване на главницата
или лихвите по кредита, банката има право да обяви за изискуемо преди срока цялото
кредитно задължение на кредитополучателя.
Видно от приложеното по делото извлечение от сметката на кредитополучателя
е, че дължимите вноски през периода от м.юни 2021 г. до м.декември 2021 г. са
заплатени, на 06.01.2022 г. е извършено частично плащане по договора, след което е
налице забава по отношение на задължението за погасяване изцяло и в срок на
предвидените в погасителния план анюитетни вноски.
По делото е приложен препис-извлечение от акт за смърт, от който се
3
установява, че кредитополучателя С. Б.а А.а е починала на 24.06.2021 г. Видно от
приложенинне по делото удостоверение за наследници е, че единствен неин наследник
е нейната майка Ц.С. Б.а, починала на 22.07.2021 г. и оставила един наследник по
закон – А. А. – брат на кредитополучателя и ответник в настоящото производство.
Видно от приложената по делото разписка към уведомление за връчване на
книжа е, че банката е упражнила правото си да превърне кредитното задължение в
предсрочно изискуемо, като е връчила поканата на 22.03.2023 г. лично на ответника в
настоящото производство, в качеството му на наследник на кредитополучателя.
Съгласно приложеното по делото извлечение от счетоводните книги на банката,
което не е оспорено по надлежия ред, дължимите суми са, както следва: сумата от 6
718,80 лева, представляваща просрочена главница, сумата от 419,71 лева,
представляваща просрочена възнаградителна лихва за периода от 11.01.2022 г. до
04.04.2023 г., сумата от 176,51 лева, представляваща наказателна лихва за просрочена
главница, начислена за периода от 11.01.2022 г. до 04.04.2023 г., както и сумата от
27,44 лева, представляваща неустойка за неплатена възнаградителна лихва за периода
от 11.01.2022 г. до 04.04.2023 г.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По предявените установителни искове:
По така предявените искове, в тежест на ищеца е при условията на пълно и
главно доказване да установи: че е сключил с кредитополучателя валиден договор за
кредит, по силата на който е поел задължението да му предостави определена сума
пари, а последния е поел задължението да издължава главницата и лихвите по кредита,
съгласно договора; че е изпълнил поетите с договора задължения точно и в срок и
размера на претендираните вземания за главница и лихви /поотделно/, както и относно
качеството на универсален правоприемник на ответника.
Настоящият съд приема, че от гореописаните писмени доказателства по делото
безспорно се установи наличието на валидно облигационно правоотношение между
ищцовата банка и наследодателя на ответника в производството. Договорът е сключен
в изискуемата се съгласно чл.430, ал.3 ТЗ писмена форма и съдържа необходимите за
действителността на тези договори реквизити.
От извлечението от счетоводните книги на банката, което не е оспорено от
ответника, съдът приема за установена и втората и третата предпоставка за
основателността на иска – изпълнението на задълженията на ищеца по договора да
предостави кредита, както и за усвояването на последния и настъпилата изискуемост.
В подкрепа на последното е и приложената по делото нотариална покана, от която се
установява, че ответникът е надлежно уведомен за настъпилата предсрочната
изискуемост на процесния договор, поради просрочени вноски по кредита, преди
4
датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК в съда.
От приложеното по делото удостоверение за наследници се установява, че
ответникът е наследник на кредитополучателя. Видно от приложеното по делото
извлечение от банковата сметка на кредитополучателя е, че след неговата смърт
ответникът е извършвал плащания по договора, т.е. приел е наследството чрез
конклудентни действия.
В тежест на ответника е установяването на способ за погасяване на
задължението. Доказателства за пълно заплащане на дължимите суми или други
частични плащания по делото не сочени, респ. събрани, с оглед на което и при
неблагоприятни последици на доказателствена тежест, съдът е длъжен да приеме
недоказания факт за неосъществен – аргумент от чл. 154 ГПК.
Предвид гореизложеното, настоящият съд приема предявените искове за
основателни и доказани, поради което същите следва да бъдат уважени.
С оглед предходното, съдът не дължи произнасяне по предявените в условията
на евентуалност искове.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски. Видно от
доказателствата по делото е, че ищецът е направил разноски в исковото производство
единствено за държавна такса в размер на 271,90 лева. В исковата молба ищецът е
поискал присъждане и на юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл.78,
ал.8 ГПК съдът определя в минимален размер от 100,00 лева, тъй като делото не е от
фактическа и правна сложност и е приключило само в едно открито съдебно
заседание. С оглед предходното ответникът следва да заплати на ищеца разноски в
общ размер на 371,90 лева.
С оглед ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът
по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи произнасяне и по разноските по
заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т.12 от ТР, това следва
да стане с осъдителен диспозитив. С оглед предходното, ответникът следва да бъдат
осъден да заплати на ищеца и направените разноски по заповедното производство,
които възлизат на сумата от общо 196,85 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.79, ал.1
ЗЗД, вр.чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ и чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.92 ЗЗД по отношение на А. Б.
А., ЕГН ********** съществуването на вземането на *****************, със
5
седалище и адрес на управление: ***************** за сумите, както следва: сумата
от 6 718,80 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит (с
превод на работна заплата) № 101510 от 18.05.2021 г., ведно със законната лихва,
считано от 07.04.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 419,71 лева,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 11.01.2022 г. до 04.04.2023 г.,
сумата от 176,51 лева (сто седемдесет и шест лева и 51 стотинки), представляваща
наказателна лихва за периода от 11.01.2022 г. до 04.04.2023 г., сумата от 27,44 лева
(двадесет и седем лева и 44 стотинки), представляваща неустойка за периода от
11.01.2022 г. до 04.04.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 13.06.2023 г. по ч.гр.д.
№ 29663/2023 г. по описа на Софийски районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК А. Б. А., ЕГН ********** да заплати на
*****************, със седалище и адрес на управление: ***************** сумата
от 371,90 лева, представляваща разноски в производството пред първоинстанционния
съд и сумата от 196,85 лева, представляваща разноски по производството по ч.гр.д. №
29663/2023 г. по описа на Софийски районен съд.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6