Решение по дело №339/2019 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			29.05.2019
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                     Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	НО, ІІІ

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	16 април		2019

 

на                                                                                                           Година

Светла Пейчева

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Росица Ганева

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	НАХ		339		2019

 

                                      дело №                                     по описа за                                    година.                    

            ЕТ „П.О.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. гр. Дупница, ул. „Одрин“ № 5, вх. А, общ. Дупница, обл. Кюстендил, представлявано от П.Г.О. - Управител, е обжалвал НП № 409858- F 469612/18.02.2019 г., издадено от Директора на Офис – Кюстендил при ТД НАП София, с което му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500 лв., за нарушение по чл.125, ал. 5 във вр. с ал. 1 от ЗДДС. Моли  НП да бъде отменено, като  незаконосъобразно.

              Въззиваемата страна, чрез ю.к. Испиридонова, оспорва жалбата, излагайки съображения за законосъобразност на обжалваното НП.

            Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, преценени по отделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

    На 15.11.2018 г. е извършена проверка в информационната система на НАП, офис Кюстендил, фронт- офис Дупница, с адрес: гр. Дупница, пл. „Свобода“ № 1 при която е установено, че ЕТ „П.О.“, като регистрирано по ЗДДС и лице и явяващо се задължено лице по смисъла на същия закон не е подало справка декларация по ЗДДС, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС за данъчния период – м. октомври 2018 г. в законоустановения срок- до 14.11.2018 г. Към момента на извършване на проверката справката не е подадена.

     В резултат на проверката е съставен АУАН № F469612/01.02.2019 г. в който е описано като нарушение не подаването на справка декларация по ЗДДС в срок на за м. октомври 2018 г. Твърди се нарушение на разпоредбите на чл. 125, ал.5, вр. с ал.1 от ЗДДС. Актът е бил предявен и връчен на търговеца. При предявяване на АУАН е направено писмено възражение, в което управителя на ЕТ е заявил, че през 2011 г. е продал търговското предприятие на друг търговец, и че от тогава насетне ЕТ не е работил, освен това е бил представляван, чрез нарочно пълномощно, от счетоводител, който през месец септември 2018 г. починал.

       Въз основа на акта е издадено атакуваното наказателно постановление (НП) № 409858- F 469612/18.02.2019  г. на издадено от Директора на Офис – Кюстендил, с което на осн. чл. 179, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 лв.  Наказващият орган е възприел фактическите констатации на актосъставителя и изводите му за нарушените законови разпоредби. АНО разгледал постъпилото възражение, но го преценил като неоснователно, мотивирайки се, че прехвърлянето на търговското предприятие не води до автоматично заличаване на ЕТ – отчуждител. Отговорността на нарушителя ЕТ е обективна с оглед разпоредбите на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, поради което  въпросът относно вината като субективен елемент от състава на нарушението не се обсъждат при налагане на санкцията. При налагане на санкцията е взел предвид тежестта на нарушението, всички смекчаващи и утежняващи обстоятелства и  е констатирал, че не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН.

       В хода на съдебното следствие  са разпитани актосъставителя и свидетеля по акта, които потвърждават фактите установени в АУАН. Приложени са от жалбоподателя писмени доказателства: Договор за прехвърляне на предприятие , препис-извлечение от акт за смърт и пълномощно.

      Горните обстоятелства се установяват от приложените по делото писмени и гласни доказателства.

     При така изяснената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

              С оглед на така установеното, съдът счете, че жалбата е допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 ЗАНН от надлежна страна, а по същество е неоснователна, поради което съдът потвърди наказателното постановление, по следните съображения:

         При съставяне на акта за констатиране на нарушението не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по ЗАНН, които да налагат отмяната на НП само на това основание. Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения и правилно приложение на материалния закон.

         Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административно наказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна. Спазени са сроковете предвидени в чл. 34 от ЗАНН- нарушението е установено на 15.11.2018 г., АУАН е съставен на 01.02.2019 г., т.е. в тримесечния срок от откриване на нарушението. АУАН е връчен на управителя на дружеството на същата дата 01.02.2019 г.  НП е издадено в 6-месечния срок, предвиден в закона.

 Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на извършеното нарушение.

      В административнонаказателното производство, чиито заключителен акт е обжалваното НП не е допуснато съществено нарушение на процесуални правила. АУАН и НП притежават необходимото съдържание по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. НП съдържа позоваване на нарушените законови разпоредби и индивидуализиране на санкцията.

       Деянието, въведено като нарушение от чл. 179, ал. 1 от ЗДДС се осъществява чрез бездействие, поради което наказващият орган е следвало да докаже, че са се осъществили юридическите факти, пораждащи задължението за действие по чл. 125, ал.5, вр. с ал.1 от същия закон. Последната норма установява задължение за всяко задължено лице да подава справка декларация за всеки данъчен период, в срок до 14-то число на месеца, следващ съответния данъчен период, за който се отнасят.

            В конкретния казус е установено, че към момента на проверката в отчетната система на НАП, търговецът- нарушител не е подал данъчна декларация за данъчен период – м. октомври 2018 г., а проверката е извършена след изтичане на регламентирания в чл. 125, ал.5 от ЗДДС срок за подаване на такава декларация. Упощението на срока за подаване на СД по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС за данъчен период м. октомври 2018 г. не се оспорва от жалбоподателя. НП, е издадено от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила и при доказано извършване от търговеца на описаното в него нарушение.

Изложеното обосновава извода, че е налице неизпълнение от жалбоподателя на задължение по чл. 125, ал.5, вр. с ал.1 от ЗДДС, като основание за възникване на административнонаказателно правоотношение за реализиране на имуществената му отговорност по чл. 179, ал. 1 от ЗДДС.

Според разпоредбата на чл.179 от ЗДДС, регистрирано по закона лице, което  като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл.125, ал.1 от ЗДДС, декларацията по чл.125, ал.2 от ЗДДДС, отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС, декларацията по чл.157 ал.2 от ЗДДС, или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000 лв.

Т.е. по чл.179 ЗДДС, съставомерно е деянието, изразяващо се именно в неподаване (и в този смисъл в неспазване) в предвидения за това в нормата на чл.125, ал.5 от ЗДДС (т.е. законоустановен) срок на справка-декларация по чл.125, ал.1 ЗДДС .

В случая едноличния търговец като регистрирано по ЗДДС лице е бил длъжен да подаде справката-декларация по чл.125 ал.1 от ЗДДС, за месец октомври 20108 г., най-късно до 14.11.2018 г., включително, което не е сторено, към датата на установяване на нарушението и съставяне н АУАН.

 Неоснователно е възражението за незаконосъобразност на НП, свързано с прехвърлянето на търговското предприятие на едноличния търговец. Задължено да подаде СД за съответния период е за регистрираното по ЗДДС лице (арг. от чл. 125 от ЗДДС).

 В процесният случай такова, без съмнение е бил именно, санкционирания едноличен търговец.

Продажбата на търговското предприятие не води до автоматичното заличаване на съответния търговец от търговския регистър. В конкретния случай, такова заличаване не е налице и дори към момента на образуването на административно-наказателното производство, едноличният търговец не е заличен от търговския регистър и съществува като правен субект, като без значение е в конкретния случай дали има или няма търговско предприятие търговеца. Безспорно е и че сме изправени пред хипотезата на чл.60а, т.1 от ТЗ – преустановяване дейността на ЕТ, което и предпоставка за заличаването му от регистъра, но при подаване на съответното заявление. Такова не е подадено, поради което и нямаме заличаването. За да се извърши същото е необходимо и предприемане на действия от страна на заинтересованато лице. Заличаването не се извършва служебно или по силата на закона. Дори и при смърт е необходимо подаването на заявление от наследниците.

 Жалбоподателят не е и дерегистриран по ЗДДС. В чл.107 са изчерпателно изброени случаите на задължителна дерегистрация по закона, като сред тях липсва прехвърлянето на търговското предприятие. Но дори и в тези случаи, дерегистрацията може да бъде осъществена по два начина – или по инициатива на регистрираното лице или по инициатива на органа по приходите. Ето защо макар и да е прехвърлено търговското предприятие на ЕТ, същият продължава да бъде регистрирано лице по ЗДДС и за него продължава да съществува задължението за подаване на месечните справки-декларации (още повече, че съществува и като правен субект в правния мир). Това е така, защото, съобразно правилото възведено в чл. 107, т.3 от ЗДДС, основание за задължителна дерегистрация по ЗДДС е едва заличаването на едноличния търговец в търговския регистър, което към дата на установяване на нарушението не е сторено.

 Не е спорно, че П.О., в качеството си на ЕТ „П.О.“ със седалище и адрес на управление гр. Дупница, ул. „Одрин“ № 5, вх. А е прехвърлил търговското си предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения на друг правен субект на 06.04.2011 г. Сделката е оформена в писмена форма, с нотариална заверка на подписите.

 Следва тук да се посочи, че вписването на извършеното прехвърляне на предприятието в търговския регистър по партидите на продавача и на купувача не влияе върху валидността на самата продажба и от там върху транслативния й ефект. Общ принцип в цялото законодателство е, че вписването има оповестително действие, освен ако закон изрично предвижда друго. Само тогава вписването става елемент от правопораждащ фактически състав и в този случай е условие за настъпване на желаните правни последици. Изискването по чл.16, ал.1 от ТЗ за вписване на прехвърлянето в търговския регистър няма отношение към валидността на самата сделка. Казано с други думи, след 06.04.2011 г., собственик на търговското предприятие, предмет на договора от същата дата е приобретателя „Автоелмо 2011“ ЕООД. При положение, че след тази дата, „Автоелмо 2011“ ЕООД осъществява някаква независима икономическа дейност посредством придобитото търговско предприятие, то безусловно, той трябва да подчини тази дейност на правилата и редът, установени в данъчното законодателство.

 След 06.04.2011 г., по силата на действието на договора за продажба, П.О., в качеството ѝ на ЕТ „П.О.“ вече не е била собственик на търговското предприятие. Независимо от това и независимо от обстоятелството, дали след 06.04.2011 г., П.О., в качеството ѝ на ЕТ „П.О.“  е продължил да осъществява някаква независима икономическа дейност или не, той без съмнение е бил задължен да подава справки декларации при условията на чл. 125 от ЗДДС. В този смисъл е изричната разпоредба на чл. 125, ал.4 от ЗДДС. Каза се, това свое задължение П.О., в качеството ѝ на ЕТ „П.О.“ не е изпълнил.

 Подаването на справка-декларация по ЗДДС е несъмнено задължение  на едноличния търговец към държавата по смисъла на чл. 83 от ЗАНН, което задължение съществува до заличаването на търговеца в търговския регистър и съответно задължителното му заличаване като регистриран по ЗДДС субект. Неизпълнението на това задължение е основание за налагане на имуществена санкция.

             Не са налице и основания относно приложението на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно чл. 53, ал.1 от ЗАНН, когато органът установи, че нарушителят е извършил деянието виновно, ако няма основание за прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, издава НП, с което налага на нарушителя съответното наказание. По делото не са ангажирани каквито и да било доказателства за наличието на обстоятелства обосноваващи по-ниска степен на обществена опасност на конкретното нарушение от тази на останалите нарушения от същата категория. Подаването на СД от всички данъчно-регистрирани лица дава възможност на органите по приходите да извършват съответните проверки и контрол по спазване разпоредбите на ЗДДС, като в случая се касае за едномесечно закъснение. Счита се, че при липсата на съображения относно прилагането на чл. 28 от ЗАНН, органът е приел, че случаят не е маловажен и липсата на обективиране на този извод в самото НП не е основание същото да се счете като материалноправно незаконосъобразно. Разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е императивна и не позволява разширително прилагане. Като маловажен случай може да се квалифицира само деяние, извършено от пълнолетно физическо лице, но не и от ЮЛ или ЕТ. ЮЛ и ЕТ са субекти по чл. 83 от ЗАНН, на които може да се налага имуществена санкция, ако при осъществяване на дейността им е допуснато неизпълнение на задълженията им към държавата или общините и отговорността им е обективна. В този смисъл, неизпълнението на задълженията на ЮЛ или ЕТ при осъществяване на дейността им, по см. на чл. 83 от ЗАНН не може да се квалифицира като маловажен случай, което прави неприложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

    При индивидуализацията на наказанието административнонаказващият орган е съобразил критериите на чл. 27 от ЗАНН, като е отчел тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи или отегчаващи отговорността обстоятелства. Наложената имуществена санкция е в минимален размер, поради което съдът потвърди изцяло атакуваното НП.

 

Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

Р   Е    Ш   И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 409858- F 469612/18.02.2019 г., издадено от Директора на Офис – Кюстендил при ТД НАП София, с което на ЕТ „П.О.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. гр. Дупница, ул. „Одрин“ № 5, вх. А, общ. Дупница, обл. Кюстендил, представлявано от П.Г.О. - Управител, на основание чл. 179 от ЗДДС за нарушение по чл.125, ал. 5 във вр. с ал. 1 от ЗДДС,  е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500.00 (петстотин) лева, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Кюстендил в 14-дневен срок , считано от получаване на съобщението от страните, че е изготвено.

 

                                                  

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: