Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
гр. С., 01.07.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-11- ти състав, в публичното
заседание на първи юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: Илиана
Станкова
при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 15866/2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът И.Д.Б. твърди, че при пътно
транспортно произшествие, настъпило на 27.11.2016 г. в гр. С., е причинена
смъртта на съпругата му С.Д.Б.. Твърди, че произшествието е настъпило в
следствие противоправното поведение на С.Р.С., като водач на МПС л.а. Пежо, с
ДК № *******, чиято деликтна отговорност към момента на настъпване на
произшествието била застрахована при ответника З. „Б.В.и.г.“ АД по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“. Поддържа, че от деликта е претърпял
неимуществени вреди, изпитва постоянна мъка от загубата на своя най-близък
човек, с когото имал щастлив, дългогодишен брак. Счита, че справедливият размер
на дължимото му се застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени
вреди от смъртта на С.Б.възлизат в размер на 200 000,00 лева и претендира
същите, ведно със законната лихва за забава от 09.12.2018 г. до окончателното
плащане.
Ответникът З. „Б.В.и.г.“ АД оспорва исковете.
Прави възражение за съпричиняване от страна на починалата, изразяващо се в пресичане
на пътното платно на необозначено за това място, без да се съобрази с
движението на приближаващия автомобил и пътните условия. Оспорва размера на
исковата претенция като завишен с оглед принципа на справедливостта. Претендира
разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
За основателността на прекия иск в
тежест на ищците е да докажат, че в причинна връзка от виновно противоправно
деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е
застрахована при ответника, са претърпели вреди. Размерът им съгласно чл. 52 ЗЗД следва да се определи от съда по справедливост при съобразяване на
критериите, посочени в ППВС № 4/1968 г.
В тежест на ответника е да докаже
възражението си за съпричиняване, като докаже наличието на противоправно
поведението на починалата в причинна връзка,
с което е настъпил вредоносният резултат.
С влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 2745/2020
г. по описа на Софийски градски съд
подсъдимият С.Р.С. е признат за виновен за това, че на 27.11.2018 г., около 17,10
ч., в гр. С., при управление на лек автомобил „Пежо“, с
рег. № ******РК, нарушил правилото за движение по пътищата на чл. 20, ал. 2,
изр. второ ЗДвП като не е предприел своевременно спиране, като е имал
техническа възможност да възприеме намиращата се на платното за движение
пешеходка С.Д.Б., пресичаща от ляво на дясно спрямо посоката на лекия автомобил
и по непредпазливост е причинил нейната смърт, настъпила на 09.12.2018 г. УМБАЛСМ
„Пирогов“.
На основание чл. 300 от ГПК, влязлата в
сила присъда е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Ето защо съдът намира за установено по
делото обстоятелството, че на посочената в исковата молба дата е настъпило
процесното ПТП по вина на С.Р.С., като водач на лек автомобил „Пежо“, с рег. № ******РК,
който при управлението му е нарушил
правилото за движение на чл. 20, ал. 2, изр. второ ЗДвП и в следствие на това
по непредпазливост е причинил смъртта на С.Д.Б..
Не е спорно между страните, че към
момента на настъпване на произшествието е съществувал валиден договор по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, по който ответникът е
застраховател.
Предвид изложеното съдът намира, че са
налице основания за уважаване на преките искове.
По възражението на ответника за
съпричиняване.
Според разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД когато увреденият е допринесъл за настъпване на вредите обезщетението може
да се намали. Разпоредбата е ясна, но и според задължителната практика на ВКС
постановена по реда на чл. 290 от ГПК / Решение
№ 206 от
12.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 35/2009
г., II т. о., ТК, решение
№ 98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г. на ВКС, II т. о., решение №
151/12.11.2012 г. по т. д. № 1140/2011 г. на ВКС, II т. о., решение №
154/31.10.2011 г. по т. д. № 977/2010 г. на ВКС, II т. о., Решение № 27 от 15.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 457/2014 г., II
т. о., ТК и др./ не във всеки случай на наличие на противоправно поведение на
увреденото лице е налице основание за намаляване на обезщетението на основание
чл. 51, ал.2 от ЗЗД, а само тогава, когато нарушението
и конкретно това на ЗДвП и ППЗДвП е в
пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният е тяхно
следствие. Тежестта на доказване на тези факти е у ответника.
Във връзка с механизма на настъпване на
произшествието са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля С.Р.С.,
както и е приета автотехнически експертиза.
Според показанията на свидетеля
С. *** преминал през кръстовище, на което бил спрял и потеглил направо и след
преминаването му, на около 10-15 метра, се появила жената от ляво, като преди
това не я видял как се движи, само я видял от ляво до фара. Свидетелят сочи, че
произшествието настъпило в тъмната част на денонощието, валяло дъжд и на място
нямало улично осветление. Пред и срещу неговия автомобил нямало други превозни
средства.
Според заключението на автотехническата
експертиза и допълнителната такава от 22.02.2021 г., с оглед данните от
протокола за оглед мястото на удара между л.а. Пежо и пострадалата пешеходка по
широчината на пътното платно е на около 4,5 м. вдясно на платното за движение,
и на около 2 метра след кръстовището по посока на движение на лекия автомобил.
Ударът е настъпил върху дясната пътна лента на ул. Пловдив за посоката на
движение на лекия автомобил и в продължение на тротоарната площ на ул. Мелник.
Според заключението при движение на водача на лекия автомобил със скорост от и
под 40 км.ч. той е има техническа възможност да спре преди мястото на удара при
движение на пешеходеща със спокоен, бърз ход и спокойно бягане, а самата
пешеходка е имала възможност да види приближаващия лек автомобил. Според
отговорите на вещото лице инж. Т. в о.с.з., проведено на 02.03.2021 г. по
делото няма данни за преместване на лекия автомобил от мястото на
произшествието до момента на огледа.
Съдът кредитира показанията
на свидетеля С., с изключение на частта, в която същият сочи мястото на
настъпване на произшествието, тъй като в тази част по делото са налице
обективни данни – констатацията за мястото, където автомобилът е заварен при
огледа, като по делото не се установява той да е преместван до момента, в който
е извършен огледът. В тази връзка следва да се отбележи, че е нелогично ако е
налице преместване на автомобила то да е в посока назад към кръстовището, тъй
като това е на първо място във вреда на водача и на второ място е
по-небезопасно спрямо останалите участници в движението. Доколкото не се
установява конкретното поведение на пешеходката съдът приема, че същата е
пресичала кръстовището със спокоен ход.
Предвид изложеното, съдът намира за
установено, че починалата съпруга на ищеца е пресичала пътното платно на пешеходна
пътека тип „пешеходен проход“ със спокоен ход. При пресичане на пътното платно
тя се е съобразила с правилото това да стане на пешеходна пътека, но не е и с
това на чл. 113, ал. 2, вр. с ал.1, т.1 от ЗДвП преди да навлезе на пътното
платно да се съобрази с приближаващото пътно превозно средство. В тази връзка
следва да се отбележи, че при пресичане на пътното платно на пешеходна пътека
пешеходецът има абсолютно право на предимство само когато същата е маркирана
или обозначена с пътен знак, какъвто не е настоящият случай. В настоящия случай
се установява, че л.а. Пежо е спрял на кръстовището преди пресичане на ул.
Мелник, след което е потеглил с бавна скорост, пешеходецът е имал възможност
достатъчно време да види приближаващия автомобил и да съобрази поведението си с
негово движение.
Предвид изложеното съдът намира за основателно
направеното от ответника възражението за съпричиняване. При преценка приноса на
двамата участници в настъпване на противоправния резултат съдът взема предвид
това, че от събраните по делото доказателства водачът на лекия автомобил изобщо
не е възприел пешеходеца и не е предприел аварийно спиране, че произшествието е
настъпило в тъмната част на денонощието, при намалена видимост, на
вътрешно-квартална улица. Ето защо съдът намира, че приносът на пешеходеца в
настъпване на противоправния резултат е 10%.
Според показанията на
свидетелят К.той е приятел на ищеца и съпругата му. Свидетелят сочи, че
семейството било добро, съпрузите привързани един към друг, неразделни, като И.
тежко преживявал смъртта на съпругата си. Сринал се психически, не искал да
живее, да се вижда с никого, все още постоянно говори за съпругата си и ходи на
гробища. Според показанията на свидетеля ищецът е пенсионер и живее в едно
домакинство със сина си.
Съдът счита, че справедливият размер за
обезщетяване на претърпените от ищеца И.Д.Б. неимуществени вреди от смъртта на съпругата
му С.Д.Б. е сумата от 110 000лв. За да определи размера, съдът отчита
обстоятелството, че се касае за загуба на съпруга, с която ищецът е била
свързан в стабилен, дългогодишен брак. Съдът отчита, че към датата на
настъпване на събитието и двамата са били в пенсионна възраст, подкрепа в
старините си. При определяне размера на обезщетението съдът взема предвид
възрастта на пострадалата и ищеца. При
определяне размера на обезщетението съдът отчита и конкретната икономическа
конюктура в страната, както и лимитите на застрахователните обезщетения по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на трети лица. При отчитане
приетия по-горе принос в настъпване на противоправния резултат искът следва да
бъде уважен за сумата от 99 000 лева и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 200 000,00 лева.
Според разпоредбата на чл. 429, ал. 3 КЗ
в застрахователната сума, дължима от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ се включва и лихва за забава от датата на
уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от третото лице
пред застрахователя, а не и от момента на увреждането, като в този смисъл е и
постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 128/04.02.2020 г. по описа на
ВКС, т.д. № 2466/2018 г.
В настоящия случай се установява, че ищецът
е предявил застрахователната си претенция пред ответника на 20.08.2019г., от
която дата следва да бъде присъдена законна лихва. Искът за лихва за забава
следва да бъде отхвърлен за периода 09.12.2018 г. до 19.08.2019 г..
По разноските:
При този изход от делото ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски разноски за депозит за
автотехическа експертиза съразмерно с уважената част от исковете в размер на 198,00
лева /сумата от 250,00 лева за медицинската част е недължимо внесена и подлежи
на връщане след поискване/.
При този изход от делото ответникът следва да бъде
осъден да заплати на адв. С.К.Н. на основание чл. 78, ал.1 от ГПК
вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената
част от исковете на всеки един от ищците в размер на 2737,35 лева.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
сторените от него разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от иска в
размер на 302,50 лева.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на Софийски градски съд
държавна такса в размер на 3960,00 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.” АД, ЕИК:
*******, да заплати на И.Д.Б., ЕГН: **********, на основание чл. 432, ал.1 КЗ сумата
от 99 000,00 лева представляваща обезщетение
за неимуществени вреди претърпени от ищеца от смъртта на съпругата му С.Б.,
настъпила в следствие на пътно-транспортно произшествие на 27.11.2018 г., в гр.
С., в резултат на противоправното поведение на С.Р.С., като водач на МПС л.а. Пежо,
с ДК № *******, ведно със законната лихва от 20.08.2019 г. до окончателното
плащане, както и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата в размер на 198,00 лева-
разноски, както ОТХВЪРЛЯ иска за
неимуществени вреди до пълния предявен размер от 200 000,00лева, както и иска
за лихва за забава за периода 09.12.2018 г. до 19.08.2019 г. .
ОСЪЖДА З.
„Б.В.И.Г.” АД, ЕИК:
*******, да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал.6
от ГПК сумата в размер на 3960,00лева - държавна такса.
ОСЪЖДА
З. „Б.В.И.Г.” АД, ЕИК: *******, да заплати на адв. С.К.Н. на основание чл. 78,
ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение съразмерно с
уважената част от исковете на всеки един от ищците в размер на 2737,35 лева.
ОСЪЖДА
И.Д.Б., ЕГН: ********** да заплати
на З. „Б.В.И.Г.” АД, ЕИК: *******, на основание чл. 78,
ал.3 от ГПК сумата в размер на 302,50 лева- разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: